Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2017 15:14 - Генералът на българската конница
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5430 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 03.12.2017 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Биография на един русофил или как руснаците обърнаха генерал Иван Колев в свой противник.



image

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), разположено е на 25 км източно от Болград и е създадено от българи - преселници от с. Чоба, Пловдивско през 1821 година.


Иван Колев гради успешна чиновническа кариера в София, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му. Той се записва доброволец и решава да се отдаде на военна кариера. През 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Участва в детронацията на княз Александър І Батенберг. Разжалван е и е отстранен от Военното училище. Все пак успява да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино. Отдал се изцяло на армията, той няма време за личен живот. Успява да се ожени едва през 1897 г. и много му тежи, че няма деца. Прекарва цялото си време в казармата. Иван Колев четири години е командир на елитния Лейбгвардейски конен полк. В началото на Балканската война той е отстранен от конницата и е местен като щабен офицер на различни места. Все пак качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен боен опит в реална ситуация, на бойното поле. През 1914 г. Иван Колев е повишен в звание генерал-майор и става командир на Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия, има реален принос в налагането на българската власт в тази присъединена през 1913 г. към България област.
  
През май 1915 г. генерал Иван Колев е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а в Добруджа има благоприятни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава такъв командир – енергичен, неуморим, ген. Колев се е сраснал с конницата и искрено я обича. За кратко време успява да я стегне и превърне в бойна машина. Тя е модернизирана, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части. Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си, ген. Колев лично участва в бойните действия. Легендарен е случаят, в който лично той, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника.
На 4 септември 1916 г. за пръв път ген. Колев се сблъсква с руски войски.
Той – русофилът, трябва да се сражава срещу руснаци. И го прави без сантименти и колебания. При това се сблъсква с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит. Запомнящи са думите, които той изрича пред войниците си:
„КАВАЛЕРИСТИ, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ, ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ. НО КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!”

image

На 5 септември кавалерията обръща в бяг прочутите казашки ескадрони и заема стратегическото шосе Добрич - Силистра. Два дни по-късно генерал Колев насочва своята дивизия към Добрич. С изненада, при село Смолница конницата постига решителна победа – руснаци и румънците бягат. Добрич е спасен. Както признават пленените казаци: „Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Обаче, те се хвърляха като кучета… и десет човека атакуваха четиридесет.” „Добруджа нему наполовин дължи свободата си“, казва за Иван Колев командващият Трета армия генерал Стефан Тошев. След превземането на укрепената Тутраканска позиция генерал Колев получава нареждане да охранява десния фланг на Трета армия.
На 21 септември при село Мустафа Ачи срещу конната дивизия се съсредоточава многочислена румънска част. Генерал Колев дава команда за кавалерийската атака едва, когато румънците достигат на 300 крачки пред българските позиции. Противникът отново бяга, оставяйки на бойното поле жертви. Тази битка се превръща в класически пример как конницата може да победи превъзхождащата я по численост пехота.
Това оценява и фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който командва съюзните германско-български части в Добруджа и също е кавалерист. При награждаването на генерал Колев с Железен кръст II степен той му казва: „...До сега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя... че това, което вие направихте, е истина!“

image

Конната дивизия на ген. Иван Колев


Конната дивизия на Иван Колев участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното й знаме. Генерал Георги Тодоров му изпраща възторжена телеграма: „Душата ми е препълнена от радост, че нашата конница със своите смели и отлични действия стъпи на онова стъпало на слава, към което се стремеше, обаче нямаше достоен водач. Във вашето лице тя получи тоя водач и оправда вашата вяра и обич към нея.“
Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват противника. Българските кавалеристите действат, вдъхновени от чувството за мъст за неправдата от 1913 г., а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не допринася във войната.

За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев. Той се проявява като отличен командир, който взема бързи решения, понякога нарушава заповеди, за да удържи инициативата.


image

"Боя при Кара Мурад", худ. Николай Кожухаров, художник към 1-ва конна дивизия, 1916г


(На 23 октомври 1916 година конната дивизия на ген. Иван Колев излиза от село Канара – северно от Кюстенджа, и поема към село Кара Мурад (днес Златия). В предната линия са 2-ри и 9-и конни полкове. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но подкрепени от артилерийски огън, те прогонват противника. Генерал Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и двата конни полка тръгват напред с мощно „Ура!” и извадени саби. В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Добрилов от Втори ломски конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265 Оренбургска дружина. „Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце, други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”, разказва офицерът Мавродинов в списание „Нашата конница” 15 години след боя. Ломските кавалеристи пленяват около 300 руснаци, но една рота успява да се измъкне и от близка височина открива огън срещу атакуващите ги конници. Първият залп поваля ротмистър Добрилов и кавалеристите, смутени, забавят галопа си. Но макар и ранен, от земята офицерът командва „Напред!”. Окуражени, кавалеристите влитат сред руснаците и започват сеч. „Всеки изправил се руснак мигновено е повалян на земята. Ранени и убити коне падат, притискайки живи хора. Червени струи текат по лицата на ранените, кървави локви блестят по земята!”, описва страшния бой Мавродинов. Подофицерът Ставри Младенов вижда група руснаци да крият дружинното си знаме, стига до тях и го сграбчва, но няколко куршума го събарят от коня. Българите обаче вече са забелязали флага на противника и се хвърлят в битка за него. Знамето минава от ръка на ръка, но всеки хванал го руснак е повалян със саблен удар. Кандидат подофицерът Величко Митев си пробива с бой път до флага, грабва го и охраняван от подофицера Георги Христов го изнася от полесражението. Видели, че знамето им е пленено, руските войници се пръскат, а мнозина се предават.

Битката на Втори ломски конен полк, в която се включват и няколко конника от 9-и конен полк, започва в 7.30 часа на 23 октомври 1916 г. и свършва в 9 часа. В нея са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници заедно със знамето на 265-а Оренбургска дружина. На мястото на сражението ломският полк оставя 22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници.)


Безразличен към опасностите и смъртта, генерал Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива само по 2-3 часа на денонощие и се стреми да избягва излишните жертви. За това и войниците му го обичат.
Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 година.
Не след дълго разклатеното му здраве го принуждава да напусне армията - отива на лечение във Виена. Оцелял сред куршуми и снаряди, Иван Колев умира на 29 юли 1917 г. на върха на своята слава, едва навършил 54 години, с видението на своята любима дивизия. Последните му думи са: „Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро, конницата в атака!” Ден по-рано цар Фердинанд го произвежда в генерал-лейтенант за „особени заслуги през войната в Добруджа“. Австрийците го изпращат с военни почести, а България го оплаква 10 дни.


image

Траурната процесия при погребението на ген. Иван колев


За него офицерите му казват: „Щастливец е генералът, защото той си отиде, отнасяйки в сърцето си образа на велика и обединена България…” 



image



По "Българската история": https://bulgarianhistory.org/
И клуб Военна история: https://web.facebook.com/hystoryofwars/






Гласувай:
9



1. barin - Отлично написано, atil за ген. К...
03.12.2017 17:15
Отлично написано, atil за ген. Колев. Свързан е с конницата и освободител на Добруджа. Руснаците, понеже са победени пишат лошо за него. Румънците също са си патили от него. Да ги питам какво правят тук?
Поздрави!
цитирай
2. atil - Благодаря! Нека има и за конницата и ...
03.12.2017 20:05
Благодаря! Нека има и за конницата и генерала. Сложих и подходящо видео, английско с българрски субтитри.
цитирай
3. atil - Живот и здрaве, догоднa списвaнето ...
08.12.2017 16:07
Живот и здрaве, догоднa списвaнето нa блогa ще продължи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648017
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031