Извън историческите поредици - мои блог вълни, вече съм писал за една западна страна - Канада - http://atil.blog.bg/history/2017/01/16/viatyryt-ot-labrador.1503521, сега реших да изкарам тук нещо и за една източна - Грузия.  


До Грузия се стига трудно, въпреки че се намира отвъд Черно море. Решиш ли да я пропътуваш, можеш да го направиш, ако се заредиш със смелост и дързост. Всъщност да се минава бързо с транспорт през страната не е желателно, пътищата са доста разбити, а кравите почти нямат статут на свещенни животни. Срещнеш ли стадо, се заковаваш на пътя и го изчакваш безропотно да премине. Трафикът в Тбилиси пък е изпитание и за най-умелия шофьор. Преборването с местната азбука е непосилно. Езикът също е сериозно предизвикателство, а произнасянето на някои звуци като "грх" и "кх" е невъзможно. Припомнете си руския, защото е ясно, че с грузинския оправия няма. Самата Грузия се произнася Сакартвело, а поздравът Добър ден е Гамарджоба. Въпреки отявлената си вражда към руската политика повечето грузинци над 35 години говорят руски. В училищата той беше задължителен.


 
Някога народният герой Вахтанг Горгасали, минавайки с войската си през земите на Тбилиси, пуснал сокола си да лети пред него и да го предупреждава за опасности. Соколът летял дълго и паднал на това място, попарен от горещата вода, бликаща на стотици места. Вахтанг решава да се установи тук, наричайки града, който основава, Тбилиси, или гореща вода. И днес тя извира тук с температура 76 градуса, използва се в домакинствата. В къщите тече топла вода целогодишно, като през 2-3 години се налага да се сменя целият тръбопровод, защото сярата в грещата вода разяжда тръбите. И до днес тази благословена топла вода е част от отоплението на Тбилиси. За да се стигне метрото, трябва да се пропътува половин час под земята с ескалатор. Трябвало е да го прокопаят на дълбочината под слоя на топлите подземни трасета. Слизайки с ескалатора надолу, ушите заглъжват.
Каквито и предварителни представи да имате за страната, в едно трябва да сте сигурни. Тук не само страстите са концентрирани. Традициите и обичаите се празнуват продължително и в тях има всякакъв вид изобилие. Количествата са неизмерими с европейските представи.



Пригответе се за обилно ядене - грузинците няма да ви оставят гладни и ще ви предлжат заедно със своето гостоприемство от всичките си деликатеси. Ако отидете неканен в грузински дом, няма да притесните домакините. Дори да им е празен хладилникът в момента, дори да си позвънил в 2 часа след полунощ на вратата, досада няма да забележите. И да няма подходящо място за гости, домакинът ще позвъни в този среднощен час на съседа си и ще му поиска каквото има. Ако посред нощ таксиметров шофьор те е стоварил на посочен от теб адрес, той също се качва с госта и влиза при домакините. Започва се една дълга и шумна веселба с много песни, обилна храна, силни вина и продължителни тостове. Всичко това тук е съвсем нормално. Проблемите на страната с Москва са много и някои от тях чисто битови - в страната често има режим на тока, особено през зимата, а сепаратистките райони имат пълната подкрепа на Кримъл. В Тбилиси още има Музей на съветската окупация, но в същото време на покрития пазар продължават да се продават портрети на Сталин. Едно от най-модерните заведения в града в квартала "Шеридани", местните наричат КГБ и вътре има стилни фотографии на Джугашвили. В същото време един от големите булеварди е прекръстен на Джорд Буш заради визитата му в страната през 2005 години.  


Три дни яли, пили и се веселили

 

Празниците в Грузия са продължителни, траят по 2-3 дни около отрупана трапеза. Може и да няма особен повод за празнуване, може да са решили двадесетина приятели да се посъберат и да празнуват приятелството си. Изпиват огромно количество вино - може да стигне до 300 литра(една българска бъчва). Ако някой се "умори", може да подремне наблизо. Друг сутринта отива на работа. После в късния следобяд се връща и продължава да празнува. Опитва се и вишньовката, направена по стара грузинска рецепта, в която е прибавена джаджа - вид грузинска ракия. Грузинският коняк е уникален. Но към него посягат внимателно. До коняка са наредени още топлите парчета питка, които ухаят на странна смесица от типични грузински подправки.


 
Между приказките идва един особен момент, който е много специален в грузинската народна традиция - тамадата. Става човек, който ръководи настроението на масата чрез тостовете. Първо благодари на Бога, говори за доброто у всеки на масата, за роднините, за приятелите на всички присъстващи и неприсъстващи. После споменава починалите роднини и приятели - припомня най-ярките спомени с тях, изразява почитта и уважението към светлата им памет.  Тамадата говори прав пред всички, с рог, пълен с вино с вместимост до 500 мл., или по-голям - до литър за по-едри и издръжливи мъже. След като се изприкаже, изпива наведнъж цялото съдържание на рога и го обръща, за да видят всички, че и капка не е останала.
В Грузия православните традиции са много силни. Червено вино се пие на погребения, помени, като символ на Христовата кръв. Бяло вино се пие на весели празници - раждане, кръщене, сватби, именни и рожденни дни, събирания с приятели. Пие се предимно вино, в чаши от сребро, отвън позлатени, както е било и в средновековна България.  


Ганацвале!  

Това е непреводим израз и означава много неща. Едно от тях е : "Да ти даде Бог годините на виното!" Означава, че колкото е по-старо виното, толково по-ценни качества е придобило, стигало се до състояние на концентрата на стария грузински коняк, равен на дълговечността на грузинската мъзрост. Като специално пожелание към добър приятел грузинците казват "Генацвале!", а то означава нещо като "Колкото бели косми имаш на мустака си, толкова синове да имаш!" - а за грузинците мустакът е почти задължителен, символ на мъжесвеност и бабаитлък. Също както било в средновековна България.
Когато грузинец е далеч от родината си, ако види лозичка, той се спира до нея и мило и говори: "Ти как оцеля тук!" И непременно ще и каже специалното Генацвале!  

Прочутите грузински тостове  

Всеки уважаващ себе си грузинец носи винаги в багажника на колата си по пет литра прекрасно вино, което е неподправено и е готов да го сподели. Правилата на играта изглеждат доста сложни, когато научаваш за тях изискват сериозна доза концентрация и наблюдателност. В ритуала има две основни фигури - тамада и мерикипе. Тамадата вдига тостове, а мерикипето сипва вино по чашите. Не е лека ролята на втория - ако той не е в съвършен барланс с тамадата, играта може да се провали. Присъсващите на масата никога не трябва да видят вдигащия тостове д априканва виночерпеца д аналива, нито пък той да пришпорва тамадата да говори, ако прибързано е разлял чашите(Също както било в средновековна България). Двамата герои са съвършен пример за телепатия, възможна днес само при грузинците.
Честотата на вдигане на тостове не е фиксирана и затова причинява доста неудоства на неподготвения чужденец.
Виното се сипва в малки чашки, не повече от сто грама и след като тостът е вдигнат трябва да се изпие наведнъж и докрай. Пиещият има право да отпие още веднъж само ако доразвие темата на тоста. Отпиването между тостовете или изземването функциите на таммадата се смята за кощунство и поругаване на традицията. Темата на тостовете съдържа строго определена посредователност, но повече впечатляват витиеватите фрази на тамадата. Първо се пие з амира, после за земята, за Грузия, за гостите, за родителите, за приятелството, за любовта и жените. "И така наздраве за приятелите!" - завършва тамадата тоста си, но преди това тази последна фаза на монолога включва още и лични истории, анекдоти и притчи. И колкото по-възрастен човек представя тамадата, толкова по-интересни са тостовете му.

 

Един неотдавнашен тост  

Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия При Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ...
Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекал: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: - Не хочу я советов! Мне баран нужен. Ты понимаеш? БАРАН! - Что ты говориш молодой человек? - отговаря стареца - Ты слышиш себе? Мы страна советов дорогой мой, не страна баранов!

Да пием за мъдреците от чиито съвети понякога се нуждаем. 






Източник: да ме извини източника но пак е "строго секретен".

Много свежо описание на обичаите на грузинците. Те са наши братовчеди, личи и от общите думи.
Мъдреците е достойно да се уважават.
Аз пък предлагам тост за пчелата. Човек ако срещне цвете, ще го скъса. Говедото ще го стъпче. Пчелата ще направи от него мед. И светеца и мъдреца не могат да правят мед. Могат само да го ядат. Кой е по-умният?
Наздоровье и наздраве! :)))

Нaздрaве! Зa приятелите! Хубaво е дa излизa и по нещо свежо и позитивно тук.

Още няколко грузински тоста, кратки:
...
- Има такава грузинска мъдрост: "Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"
Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
...
- Да пием за нашите ковчези! Ковчези, направени от 100-годишни дъбове. От 100-годишни дъбове, които ще посадим утре!
...
- Сулико и Шота се обичали толкова много, че се оженили. Тъкмо се оженили, и пратили Шота в командировка.
- Не се притеснявай, скъпа - казал той на младата и красива жена, - след три дни ще се върна.
Минали три дни, минали три пъти по три дни, а Шота не се връщал. Минали десет по три дни, а Шота все го нямало. Разтревожила се младата булка и пуснала телеграма в десет града на десетте му най-верни приятели. И пристигнал отговор от десетте града от десетте най-верни приятели:
- Спокойно, не се притеснявай, Шота е при нас!
Да вдигнем тост за верните приятели, които никога не ни подвеждат.
...
- Питат стария грузинец:
- Защо приятелите толкова лесно се превръщат в неприятели, а враговете да превърнеш в приятели е много трудно?
- По същия начин, както да се разруши една къща е много по-лесно и бързо, отколкото да я построиш - отвърнал старият грузинец. - Да счупиш стъклената ваза е много по лесно, отколкото да я направиш. Парите се харчат много по-лесно и бързо, отколкото се печелят.
Да вдигнем тост за съзиданието, а не за разрушението!

Хубав разказ, а грузинците наистина пазят някои стари традиции. Поне докато не са се глобализирали съвсем.

Здравей, Атиле. За Грузия малко ме изненадва само, че с Армения а две православни държави в Кавказкия регион, но не се поддържат. Дори спорят за дребни неща, кой е по-първи в нещо си. Древна Колхида има своята история и традиции, както Урарту. Редовно гледам грузински ансамбли, когато дойдат лятото на фолклорния фестивал. Прави ми впечатление, че винаги има танц с ножове.
Поздрави!

Арменец и грузинец на съседни маси в ресторант. Грузинец да се изпъчи като заможен, подпрял клатещата се маса с пачка рубли.
Арменецът си поръчал 2 бутилки коняк - грузински и арменски. Сипал си грузински в чашата, изплакнал я и си налял арменски :)))

Някога, когато големи групи българи работеха в Съветския съюз, и те са имали подобни изпълния, но това е вече на друга плоскост на кой е още по-най... И т.н. Иначе целия Кавказ има особена самобитна култура , която в много отношения се прилича, макар да не си разбират на езиците. А има някои общи черти и с балканските нрави и обичаи.