Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2018 16:01 - По следите на българския златен трезор
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5075 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 08.07.2021 21:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Историята на държавните съкровища е била винаги привлекателна и загадъчна. XX век познава много случаи, когато малки и големи държави изнасят трезорите си далеч от опасността - вътрешни размирици, граждански войни/Испания 1936/, световни войни/Румъния 1915, Англия 1939, Албания 1939/. Десетки години след приключване на войните повечето от държавните съкровища все още не са върнати по местата им. В Швейцария лежат тонове от злато, изпратено от различни части на света, водят се безкрайни дела за връщането им. Емисари по силата на прословутата комисия /1990/ бродят като призраци между Колони, Лозана и Веве, за да дирят безадресните вили на Фамилиите, да намерят тайните влогове на имена на подставени лица в банките на днешна Хелвеция. Уви, и досега без резултати. Приключенията от "Али Баба и 40-те разбойници" бледнеят пред подвизите на съвременните разбойници, но Сезам не се отваря. А и Том упорито мълчи...

image

Цар Борис III като генерал майор от Лейбгвардейския на НВ конен полк


Съществуват няколко версии за съдбата на българското златно съкровище в годините на Втората световна война. Трудно е да се прецени кое е мит и кое - действителност. Едната предполагаема следа води към Третия райх - поради безконтролност на движението на германските транспортни средства до началото на 1944 г. са били изнасяни храни и ценности, след въвеждането на български контрол са залавяни малки количества злато и ценни предмети. Държавният трезор обаче не е могъл да бъде изнесен по този начин.
Втората версия, лансирана преди десетилетия, е, че пълномощният министър Бекерле, напуснал София през септември 1944 г. с влакови композиции, след разрешение на правителствата на К.Муравиев и на К.Георгиев, е направил опит да изнесе българското злато. Версията е съмнителна: първо, едва ли на Муравиев през краткотрайното му управление/2-8 септември/ му е било до съкровището, а още по-малко - на Кимон Георгиев. Второ, след 5 военни години българският златен трезор бил почти празен.
България прибягва към народни заеми на два пъти/1943, 1946/, а БНБ отделя по една 200-доларова банкнота на напускащите България членове на Царското семейство след референдума от 8.09.1946 г., обещаната издръжка вместо дотогавашната Цивилна листа за години напред вообще не е изплащана - няма пари. България плаща по Отоманския дълг, по заеми за железници. Репарации след репарации, а и вземанията от Третия райх така си остават открити.
Пишещият тези редове има рядката възможност да разговаря с маршал Судец, някогашният командуващ 17-а въздушна армия по време на прием в Белград/1976/ по залавянето на Бекерле и 200-та германски, италиански, унгарски и други дипломати и военни близо до турската граница. Прославеният воин си спомняше проведената по лична заповед на Сталин операция, завършила с изземването на документацията, натоварена на вагоните, на вещи и хора, товарени на самолети и бойна техника и, естествено, откарани в Съветския съюз като "военна плячка". Виждал е златни и други ценни предмети, но златни кюлчета, трезор в истинския смисъл на думата, чували с валута и пр. - категорично не. Така че, и тази версия следва да отпадне.

Но какво е положението през 1939-40 г., когато България е в разцвет? И какво вярно има във версията, че именно тогава държавното съкровище или част от него е изнесено в Швейцария?


image

Н.В. цар Борис и г-н Георги Кьосеиванов


Най-вероятният отрязък от време за подобна операция е между 18 януари и 16 февруари 1940 г., преди Царят да назначи правителството на Богдан Филов. В швейцарските архиви се пазят дипломатически ноти, но не от Министерство на външните работи, а от Канцеларията на Негово Величество под № 130 от 18.01.1940 и № 131 от същата дата, подписани от д-р Георги Ханджиев и адресирани до дьо Клапаред. С първата нота се искат входни визи за Петрови/Чомакови/, д-р Г.Ханджиев, Константин Панов, Рафаел Жечев, Христо Бърдаров и г-ца Вера Стояново; за обикновени паспарти - на Иванета Кръстева, Свилен Николов, Лазар Цуцулов, Марко Бласкев и Цвятко Менов, общо 12 души.
С втората нота/№131/ Канцеларията на Н.В. иска входни визи за:
1. Граф Рилски - дипломатически паспарт № 2033/1937 г.
2. Г-жа графиня Рилска - диплом. паспорт № 2034/ 1937 г.
3. Н.Ц. Височество княгиня Евдокия - диплом. пасп. № 2494/ 1939 г.
4. Г-ца Мария-Луиза Рилска - диплом. пасп. № 221/ 1938 г. и
5. Н.Ц. Височество принц Кирил - диплом. пасп. № 53/ 1940 г.


Ханджиев изрично пише, че паспортите са визирани в Югославската легация за транзитно преминаване през тази страна/ съответно на 15 януари, а по-късно - за част от паспортите - и на 23 януари/.
Прави впечатление, че на 13 февруари спешно е поискана Швейцарска входна виза за Димитър Генчев, инспектор на царските дворци.
Констан Шауфелбергер говори за разговор с цар Борис през февруари 1939 г. като последна среща в Швейцария. Нека добавим, че през същият този месец "Фьолкишер Беобахтер" накратко съобщава, че българският цар е закупил вила в околностите на Берлин. Посещението през януари-февруари 1940 г. на цялото царско семейство в Швейцария - името на престолонаследника не се сочи в документите и най-вероятно е останал в България - не изглежда обичайно, като се има предвид военното положение в Европа и фактът, че в България правителството на Кьосеиванов е в оставка, а новото правителство на Филов още не е съставено. В това "междуцарствие" монархът предприема пътуване с влак, придружаван от немалобройна свита. Защо е това спешно повикване в Швейцария/ или командироване/ на "цар Генчо"? Тогавашният II секретар в Царската легация в Берн, Никола Вълков, сподели през 1989 г., че е чувал за това пътуване от Дечко Караджов, Пълномощен министър в швейцарската столица, но лично не бил ангажиран.
Вторият факт, свързан непряко с това пътуване, е последвалото назначение на Георги Кьосеиванов именно в Берн, а не на друго място. Г-н Вълков, служил до есента на 1942 г. при Кьосеиванов в Берн, изключваше решително версията за подготовка на условия за евентуална абдикация, ако събитията не се развият в благоприятна за династията насока: по това време положението на Царя е абсолютно стабилно. България твърдо държи за своя неутралитет и е ухажвана еднакво от всички страни, икономическото и състояние е задоволително, войната е далеч от нея. И все пак въпросителните остават.
През посоченият период умира президентът на Швейцарската конфедерация Джузепе Мотта/23.01.1940/, личен пхриятел на цар Борис. На 5 февруари дьо Клапаред благодари за изпратения от Августейшо име венец и за съболезнованията, подписани от монарха/ всъщност, в свитата на царя има лице, което превъзходно имитира неговия сложен и завъртян подпис/. Благодарностите са отправени до шефа на Канцеларията на Н.В. Царя П.Груев. Освен това на 8 февруари дьо Клапаред изпраща в двореца наскоро отпечатан труд в памет на починалия Мотта.

През войната продължава привързаността на цар Борис и членовете на семейството към Швейцария - там се поръчват бижута за подаръци, правят се абонаменти за по-важните швецарск ивестници, особено за изданията от немска Швейцария, разменя се кореспонденцията между Царицата и нейните близки, познати, роднини и непознати или далечни сродници-молители.
В годините на войната значението на Швейцария като търговски партньор нараства за България. В швейцарските банки се държат милиони франкове, изразходвани по нареждане от София, с подписа на Кьосеиванов - лекарства, военна техника/оптика за артилерията, авиацията и др., които германците не могат да изпълнят или удовлетворят българските искания/, железопътния транспорт, машини, часовници, текстил, валутни разплащания, вноски по стари дългове и пр. Разпоредител с тези средства на място е Кьосеиванов. Но само два-три дни след 9.09.1944 г., той е освободен с телеграма от министъра на външните работи проф. Петко Стайнов. Какво става с авоарите на България, депозирани в швейцарските банки?

Г-н Федон Ерни в Берн посъветва/1990 г./ да се прегледат архивите в кантона в Лозана, където през есента на 1946 г. се е състоял процес, по който ищец е била Народна република България. Лозанският съд, както той си спомня от видените архивни документи, е отхвърлил българският иск, тъй като НРБ не приема, че е универсален приемник на Царство България, а влоговете са с подписите на цар Борис, Кьосеиванов, Божилов, вообще лица, които физически са били ликвидирани от Народния съд/2.02. 1945/. Както е известно, срещу Кьосеиванов никога не са били предевявани претенции или обвинения. С кратки отцъствия, до края на живота си, 1960 г., той живее в Швейцария. А защо княгиня Евдокия настоява да се настани непременно в Женева?
Сред българската емиграция, особено бившите дипломати, останали в западна Европа, Англия и Америка, през 50-те години често става дума за държавното съкровище, т.е. за българските авоари в Швейцария. Ратувайки за обединение около Трона и около цар Симеон II, за продължаване практиката на Регентския съвет до неговото пълнолетие и за образуването на правителство на Негово величество под председателството на Кьосеиванов въпросът опира и до намирането на достатъчно средства за целта. Противоречията сред българската емиграция и противодействието на земеделските лидери осуетяват идеята. Кьосеиванов се отдръпва. Изпадналите в мизерия емигранти злословят, че след навършване на пълнолетие/1955 г./ по Търновската конституция изведнъж цар Симеон се възмогнал, купува имот в Кран Монтана, празнува скъпа сватба в Швейцария, и пр. Сам цар Симеон дава косвен отговор на подобни инсинуации. Първо, цар Борис внася влог на двете си деца - на княгиня Мария-Луиза и на него по 12 000 швейцарски франка, вероятно с условие за ползване до навършване на пълнолетието им, а самият той се отдава на икономическа дейност.

Напоследък д-р Панайотов хвърля малко повече светлина по интересуващия ни въпрос в свое изложение, очистващо от инсинуациите на емиграцията имената на Кьосеиванов и на цар Симеон II. През месец март 1954 г. в Мадрид се събират Сава Киров, Христо Шишманов, д-р Д.Вълчев, А.М.Николов, Стефан Попов, Тодор Диманов, Кьосеиванов, Панайотов. Според д-р Панайотов два странични факта "наблягаха да се вземе колкото може по-скоро едно решение, което да се оповести между българите, но главно между правителствата и международните организации, научни институти и средствата за информация на свободния свят". За нас е интересен първият факт, а той е изложен по следния начин:
"Към края на войната през 1944 г. българското правителство търсеше начин да се сдобие с лекарства, предимно хинин, за нуждите на войската и болниците. От Германия трудно се получаваха. В Швейцария действаше широка мрежа от скрити доставчици. За тази цел българското правителство откри в една банка отделна сметка на името на Пълномощния министър Г.Кьосеиванов. Той беше оторизиран да закупува лекарства, разбира се като частно лице, и да ги изпраща в куфари като дипломатическа поща. Аз лично съм получавал такива куфари в отдела за шифъра на Външно министерство. След края на войната в тази лична сметка на г.Кьосеиванов беше останала една значителна сума в швейцарски франкове. Правителството на ОФ беше научило за нея и официално поиска от г.Кьосеиванов да върне тези пари. Говореше се за няколкостотин хиляди франка. Той от своя страна протакаше и използваше положението, че много държави начело със САЩ бяха скъсали дипломатическите отношения с България и я обвиняваха в ООН, че нарушавала мирния договор.
Именно този втори факт на неприемане на България в ООН и обвинението в нарушаване от нейна страна намеждународни договори, групата, събрала се в Мадрид, искаше да използва, за да образува политическо представително тяло като говорител на българския народ в стремежа му да възстанови суверинитета и независимостта на българската държава, да бъде изразител на тези тежнения на народа пред свободния свят. Г.Кьосеиванов беше дал съгласието си да предаде сумата от споменатата сметка на такова представително тяло, ако то бъде сформирано в съгласие с Царското семейство, за да не се изпадне в ненужна контроверзия при пълнолетието".

Такова представително тяло не се създава, България е приета в края на 1954 г. за член на ООН, а Кьосеиванов се дистанцира от активно участие в делата на българската емиграция. В този смисъл заключва и д-р Панайотов:
"Що се отнася до значителната сума в швейцарски франка, останала от времето на войната в лична сметка на г.Кьосеиванов, той, след като не намери начин да я предаде на някакво българско политическо тяло в изгнание, върна на българското правителство, което беше междувременно прието за член на ООН и бе признато за законно българско правителство н абългарската държава, макар тази държава да не беше нито суверенна, нито независима, а се ръководеше от Политбюро на БКП".

В периода от приемането на България в ООН до смъртта на Кьосеиванов/1960/ български дипломатически представители в Берн са двама души - Пълномощнният министър Петър Григоров/1957/ и временно управляващият Янко Иванов, който заема поста си на 4 ноември 1960 г. Имал е срещи с Кьосеиванов, но не си спомня да е ставал овъпрос за някогашните български авоари в швейцарските банки. Български дипломати, които са имали удоволствието да се срещнат и разговарят с Кьосеиванов, са запомнили неговата лоялност към България. Може би един ден богатата му архива, останала у вдовицата Кьосеиванова, ще проговори. Трябва да проговорят и българските държавни архиви.


image

Може би и заинтригувания читател като нас ще остане неудовлетворен от извода, че няма мистерия около българското златно съкровище. Нещата винаги имат своето естествено обяснение, колкото и неправдоподобно да ни се струва то понякога. Нека останем с мисълта, че за България и българите самата Швейцария е неизчерпаем трезор с нейния опит, с почитането на институциите и установения порядък, с вървежа в крак със световните постижения, с нейната демокрация и традиции. И да си спомняме по-често за усилията на цар Борис за българо-швейцарското сближение и за превръщането на страната ни в партньор, достоен за Швейцария. Защото тя бе една от първите, която откликна с хуманитарна помощ, тя разширява инвестициите в различни области, стига да срещне взаимност, доверие и реципрочна изгода. В това е значението и на държавните съкровищници в съвременния свят.
Останалото е история.


image




Източник: "Царете на българите и швейцарската дипломация/1937-1946/", 1993, изд."Етера", стр.145-152



Гласувай:
6



1. schumpov - Защо ли написаното по-горе ми се ...
26.09.2018 16:47
Защо ли написаното по-горе ми се стори като фалшива новина, в полза на СССР ...
цитирай
2. atil - Истинските новини са в полза на б...
26.09.2018 17:09
Истинските новини са в полза на българските царе и добросъвестните ни държавници от преди 1944 г. Добре е да се четат документалните хроники, каквато по същество представлява тази книга. Снимал съм заглавната и корица горе.
Освен това СССР отдавна го няма, а ако някой има придобита или втълпена национална омраза към някоя страна или народ, то си е негов проблем. Историята ако е наука би трябвало да е безпристрастна, иначе няма смисъл. После най-потърпевшия народ от комунизма е руския народ, спомням си и това, че за разлика от много други народи, те винаги са знаели за нас повече и никога не са били безразлични.
Така че българския народ няма да успее да ги намрази, в каквато и страна да живеят и под каквито и власти да са. Руската култура е близка до нашата, произлезли сме от едно място - Стара Велика България(няма значение дали учените им го признават...), и едва ли националната вражда ще ни реши миналите и сегашните проблеми.
Това ми е мнението и отношението по въпроса.

А иначе пасквили и пропагандни клевети има предостатъчно по всякакви поводи в България.
цитирай
3. schumpov - Смятате ли Г. Първанов или Карак...
29.09.2018 18:15
Смятате ли Г. Първанов или Каракачанов да са безпристрастни историци. Аз не познавам нито един такъв. Защо приравнявате СССР с руския народ. Нашите комунисти когато говореха за българския народ имаха предвид само себе си, всички други бяха врагове на народа, сега вече избягват да употребяват думата народ, замениха я с "хората" , те вече не са народ, решиха че и те са хора..
цитирай
4. atil - Смятате ли Г. Първанов или Карак...
29.09.2018 19:39
schumpov написа:
Смятате ли Г. Първанов или Каракачанов да са безпристрастни историци. Аз не познавам нито един такъв. Защо приравнявате СССР с руския народ. Нашите комунисти когато говореха за българския народ имаха предвид само себе си, всички други бяха врагове на народа, сега вече избягват да употребяват думата народ, замениха я с "хората" , те вече не са народ, решиха че и те са хора..

Прав сте, а тия двамата, както и останалите в публичното пространство никога не съм ги считал за безпристрастни нито пък за чак дотам академични. Току що единпрофесор от тях(Пантев) заяви и отсъди по една телевия, че "македонците никога нямало да стана българи", - т.е. обяви още една историческа победа на БКП...
Те имат монопол както преди, и се чувстват конфортно без опонети и алтернатива, също както преди.
Попаднах в ю туб на едно заснето предаване от "История БГ" по БНТ. Там е голяма смехория често пъти а понякога на човек нервите му не издържат да гледа докрай, все едно че гледа "Панорама" по същия канал... Та в този клип темата е за "Суперполицая Гешев", качил го е на страницата си в ю туб г-н Владимир Панков, кой то ми е приятел във фейсбук. Понеже съм публикувал тук поредица от три постинга за Гешев, ще го добавя този клип в плейлистата си "Българска история" в моя канал в ю туб. Но самото предаване и на тази тема пак е показателно със сученето и дъвкането. Пак заради кадрите, разбира се. Ето я плейлистата ми с добавения клип, имам и личен мотив, защото дядо ми се е познавал лично с Гешев, докато е бил на работа в полицията и после в жандармерията. Все едно поколенията ще запазят паметта и нито ще забравят, нито ще простят.
https://www/watch?v=590l28R7Dxw&list=PLIFVgY2GENtMMZfP1nN6tPcrqzot79Sc8&index=42&t=715s
цитирай
5. schumpov - За да няма недоразумения за фалшива ...
01.10.2018 14:19
За да няма недоразумения за фалшива новина в полза на СССР, може би първия коментар трябваше да бъде Ваш, и да поясните че преди 1944 и българските, както и всички други паралий са внасяли парите си в Швейцарски банки , а след 1944г. българските комунисти изнасят българското злато за "съхранение" в СССР
цитирай
6. gotzageraskov - Забележка
05.10.2018 12:00
Преди няколко месеце във ФБ беше публикувано факсимиле от приемо - предавателен протокол от 11.02.1950 г., съставен на гара Унгени за предаването на българския златен резерв на СССР.
цитирай
7. atil - Тук става дума за задграничните ...
05.10.2018 23:05
Тук става дума за задграничните пари на царство България до 9.09.1944г. След като земеделците провалят съставянето на задгранично опозиционно правителство, парите са върнати в България след 1954 г. Такова нещо един интернационалист или комунист никога не би го направил. Но подобно поведение имат например хората репресирани от съветската власт - офицери, интелигенти, белогвардейци, заточенци в лагерите. Заради тази власт и злото, което са претърпели те не намразват страната и народа си и не се отричат от него.
......
"...Правителството на ОФ беше научило за нея и официално поиска от г.Кьосеиванов да върне тези пари. Говореше се за няколкостотин хиляди франка. Той от своя страна протакаше и използваше положението, че много държави начело със САЩ бяха скъсали дипломатическите отношения с България и я обвиняваха в ООН, че нарушавала мирния договор.
Именно този втори факт на неприемане на България в ООН и обвинението в нарушаване от нейна страна намеждународни договори, групата, събрала се в Мадрид, искаше да използва, за да образува политическо представително тяло като говорител на българския народ в стремежа му да възстанови суверинитета и независимостта на българската държава, да бъде изразител на тези тежнения на народа пред свободния свят. Г.Кьосеиванов беше дал съгласието си да предаде сумата от споменатата сметка на такова представително тяло, ако то бъде сформирано в съгласие с Царското семейство, за да не се изпадне в ненужна контроверзия при пълнолетието".
Такова представително тяло не се създава, България е приета в края на 1954 г. за член на ООН, а Кьосеиванов се дистанцира от активно участие в делата на българската емиграция. В този смисъл заключва и д-р Панайотов:
"Що се отнася до значителната сума в швейцарски франка, останала от времето на войната в лична сметка на г.Кьосеиванов, той, след като не намери начин да я предаде на някакво българско политическо тяло в изгнание, върна на българското правителство, което беше междувременно прието за член на ООН и бе признато за законно българско правителство н абългарската държава, макар тази държава да не беше нито суверенна, нито независима, а се ръководеше от Политбюро на БКП".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649115
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031