Меренптах от Египет, който царувал през XIII век пр. Хр., ни осигурява най-ранните препратки, засягащи народа на Тир, като го записва с името турша (или таруша). Самият Тир бил почитан от неговите по-късни потомци като Таруш (Тор), богът на войната. Река Атирас също била кръстена на него, а древният град Троас (Трой или Троя – траянците или троянците) увековечава неговото име.
Има множество доказателства, че праотците на шведите са траките – преселници, които първо дошли от древния град Троя.
Намиращи се в северозападна Азия (днешна северозападна Турция), руините на Троя са открити през 1870. Според древните египтяни Троя бил заселен в периода около 2500 г. пр. Хр. след нашествието на „морските хора“. Тези хора, наречени от гърците траки, използвали желязо, придвижвали се с коне и били мореплаватели.
Троя /още наречен Трой, Троас или Илион – откъдето произлиза и името на известната Омирова „Илиада“) бил известен като центъра на древните цивилизации. Неговите жители били познати като троянци /а също траянци или тракийци, по-късно наречени дардани от Омир, фригийци или анатоли/ и техният език бил тракийски или трако-илирийски. Доказателствата показват, че Троя устоял на много войни и нападения през годините, най-вече от гръцките и египетските армии.
Прословутата Троянска война се водела между гърците и троянците и техните съюзници. Троя впоследствие бил повален и превърнат в развалини след 10-годишно воюване с гърците, официално датирано около 1194 – 1184 година преди Хр. и исторически наречено Падането на Троя. Градът бил напълно разрушен, което е потвърдено и от факта, че бил ненаселен и пуст до около 700 г. пр. Хр.
Хиляди троянци напуснали Троя веднага след войната. Други останали около 30-50 години след войната, след което останалите 30 000 троянци (тракийци) в един момент окончателно се изселили от града – според Омир и много други източници (етруси, меровинги, римляни и по-късно скандинавци). Историческите записи потвърждават последните дни на Троя и описват как, след като гърците ограбили града, останалите трoянци постепенно емигрирали.
Повече от половината от тях се преместили край река Дунав, а някои стигнали до днешна Италия, основавайки етруската култура (доминиращото влияние върху развитието на Римската империя)и по-късно водели битки с римляните за регионално влияние.
„Златните предмети, открити близо до с. Дъбене, Карловско, в Централна България са не само част от Тракийските скъпоценности. Те са вещи от изящни кралски декорации. В цяла Европа, а и в Близкия изток има само още едно място, което наподобява по изработка тези изключителни и изтънчено изработени шедьоври – и това са златните съкровища на древна Троя. Огромният брой златни предмети и изкусна техника в направата им ни води до въпроса за Троянското/Тракийско могъщество като най-големият древен център на златарството.“ – Божидар Димитров, директор на Националния Исторчески Музей в София, България.
Останалите троянци, по-голяма част от тях вождове и воини, около 12 000 от всички племена, се заселили северно от Черно море към Mare Moetis или „плиткото море“, където свършва река Дон (Кавказкия регион в южна Русия) и основали царство, наречено Сикамбрия, около 1150 години пр. Хр. Местните жители (номадски скити) нарекли троянските завоеватели „железните хора“ заради техните ненадминати железни оръжия – или аеси на техния език. Аесите (също аси, асаи, асаси, асени, аесари, аесири, аесирейци, есири или асири) скоро построили известния и укрепен град Аесгард или Асгард, описан и като „Троя на Севера“. Много други източници потвърждават това, заявявайки, че троянците се заселили по източните брегове, като използвали мощното си въоръжение и претендирайки за земята. Областта станала известна като Асленд (Земята на Аесир) или Асахеим (Домът на Аесир).
Някои историци предполагат, че Один, който по-късно бил почитан като бога на езическите викинги, бил всъщност тракийският /аесирийският/ вожд, който царувал в Сикамбрийското царство и живял в града на Асгард през 1 в. пр. Хр. Той избрал своите военни водачи по модел на Троя, установявайки управници, които да ръководят законите на земята, и съставил кодекс от закони като тези в Троя, с които троянците били свикнали. Легендите говорят, че тези аесирийски воини, древните преселници от Троя, били страшни бойци, които вдъхновили норвежката митология и станали предшественици на викингите. Всички се страхували от тях заради могъщите им бойни кораби, както и заради тяхната свирепост в битка, като по този начин бързо успели да увеличат своето влияние в търговията на Севера, използвайки река Дон като техния основен маршрут за пренасяне на стоки.
Историците смятат аесирийския народ за трако-кимерийски, откакто е открито, че троянците са по произход траки. Кимерийците били древни жители, които живели сред траките и впоследствие изцяло приели тракийската култура. Гръцкият историк Херодот записва около 440 г. пр. Хр., че траките са втория по многобройност народ в света, като само индийците ги превъзхождат по численост, както и че родната им земя била огромна. Древните карти описват района като Тракия – днешна югоизточна Европа. Тракийските родни земи включват също украинските степи и голяма част от Кавказкия регион.
Около 90 г. пр. Хр. аесирите започнали да се изселват от Черно море/Кавказкия регион. Тяхното идване край бреговете на Балтийско море в Скандинавия е потвърдено от някои научни и съвременни археологически данни и свидетелства. Както казва средновековният исландски книжовник Снори Стурлусон, а също много други източници, аесирите били задължени да напуснат тази земя поради нашествията на римляните на Помпей и множеството местни войни между племената.
Тракийските военни племена – или аесирите – дошли на север през Европа по реките, носейки цялото си въоръжение и вещи с корабите си, в няколко успешни последователни етапа. Историците отбелязват, че Один, който бил много известен тракийски владетел, водел миграцията през 1 в. пр. Хр. начело на хиляди последователи от Черноморския регион към Скандинавия. Първото установено селище на Один и хората му се казвало Одензе (или Светилището на Один) и вдъхновило много религиозни поклонници да дойдат в града през Средновековието.
Тези племена се установили първо в днешна Дания, след което създали могъщ център, който сега се намира в южна Швеция. 800 години по-късно, по време на Викингската ера, Один и аесирите били почитани като богове, а Асгард/Троя бил домът на тези божества, които се смятат за фундамент в религията на Викингите.
Аесирите станали наречие на древния скандинавки език за божествено (както и на старо-тевтонски думата „асе“ е една и съща с „бог“), както и „аsmegir”, което на исландски е терминът за „бог-създател“ на човешката душа в пътя й на трансформация в божествена и небесна в хода на нейното развитие.
Снори Стурлусон написал „Прозаичната Еда“ (нордическа история и митове) през 1223 год. сл. Хр., където за пръв път се опитва да даде рационално обяснение на митологичните и легендарни събития на скандинавците, като прави и интересно сравнение между викингските аесирийски богове и кралското семейство на Троя (което се смята само за митологическо, според голяма част от историците днес, които за съжаление признават само това, което академичното смята за история, често игнорирайки съвсем уместни и практични материали и доказателства). Например Снори сравнява Рагнарьок (Ragnarцk, „последното провидение на боговете“ – нордическата митологична версия на първото осъждане и смърт на хората и боговете) с Падането на Троя; посочва също и че Асгард, домът на боговете, се е наричал първо Троя.
