Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 18:17 - Сборник "Джагфар тарихы". Фрагменти от летописите на свитъка.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1475 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 12.01 11:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
... А в "Хон китаби" на Кул Гали се съдържа следното известие на Шамс Тебир за произхода на българския народ: "Преди тредесет и три хиляди години предците на хоните(хуните) - именците живеели в Големия и Малкия Рум(Балканите, Мала Азия и Източното Средиземноморие, Близкия изток), а народът на синдийците - по бреговете на Идел(Волга), тогава наричан Ура...

image 

След известно време на задружен живот синдийците се разделили на синдийци-ура и синдийци-мурдаси и започнали да враждуват помежду си. Отначало победили ура и започнали да господстват. След известно време ура(урците) били нападнати от тюрките, но ги победили. Една част от тюрките избягала в Хин(Азия) и даже отвъд Чулманското море(Северния ледовит океан), друга отишла в Големия Рум, трета попаднала в плен. Но в тази война урците отслабнали и мурдасите ги нападнали. Вождовете на поробените тюрки помогнали на мурдасите и те надделяли. Но тюрките не получили очакваната свобода и тогава те избили своите бейове и се присъединили към урския род сабан...  

След известно време арабите разбили именците от района на река Кубрат(Ефрат) и Големия Рум и по-голямата част от тях отишла на изток през Малкия Рум(Балканите). Тюрките от Големия Рум отишли с тях и станали наемници на именците от Малкия Рум, където получили прякора "тормен"/"Бичи хора"/. По-късно този прякор бил превърнат в "тюркмен"...(Гърците и римляните ги наричали "траке", илирийците пък ги наричали "тураки" Б.А.).


image 

Когато заминалите на изток именци приближили реките Ака-Идел(р.Ока) и Шир(Дон), мурдасите се опитали да попречат на придвижването им и се завързал бой. Но урците преминали на страната на именците и мурдасите били разбити. След това именците продължили на изток, търсейки места подобни на родината им и ги намерили в Хин.
Но част от именският род Дуло останал в Ура и предложила на урците да опитат късмета си в изоставената от тях родина.
Урците на драго сърце се съгласили и отишли на юг, където се разделили на карасаклани(древното население в Украйна), аксаклани или масгути(масагети), кашанци(в Средна Азия), сабани, перси, азери и синдийци. Това преселение станало преди 11 хиляди години...

След това от синдийците се отделили самарците(шумерите), които отишли най-далеч от всички и заели областта на река Кубрат(Ефрат). Тук те основали държавата Самар(Ранния Шумер)...  
Първият вожд на самарците бил Май или Мар, поради което неговите потомци се наричали Мардуан или Мардукан...
Той живял 300 години и бил истински праведник, заради което след земната му смърт Тангра го пренесъл на осмото небе. Погребали го в седеметажна кула-гробница.
Кулите-гробници на другите владетели и знатни жители самарците наричали в памет на Май "Май-юли"("пътят на (праведния) Мар (към небето)", като искали Бог да ги дари със същите милости след смъртта. А бедните, които не можели да си направят такова погребение, били погребвани в планинските пещери.
По-късно, когато българите отишли в степта, започнали да прокопават гробищни пещери в земята... Освен това самарците правели и молитвени кули или "Джок Йорти". Тези здания били с три или седем етажа...  

Самарците вярвали, че с разположението на звездите или другите небесни явления Бог им показва бъдещето; затова много почитали гадаещите по звездите и постоянно наблюдавали небето.
А центъра на държавата Самар се състоял от няколко владения, представляващи градове с окръжаващи го полета и пасбища, и там царствали поред управниците на тези градове. Свободните самарци се наричали с думата "бал" или "бул" означаваща "господар" . Хората от воинското съсловие, набирани сред скотовъдците, се наричали "булгар", т.е. "господар-воин", тъй като "гар" означавало  "воин" и "юнак".
У арабите пък думата "бал" започнала да означава "Бог".
А българите служели не на отделните владетели наричани вали, а само на царете - улуг-вали или батам на Самар...
Съсловията на зависимите хора се наричали "берджул". Освен това самарците имали съсловие на служителите на вярата, боляри, наричащи се "есегел". А "есегел" значело "божи град", тъй като "ас" или "ес" на самарски значело "Господ, Бог", а "гел" - град. Това име носела тази част от самарските градове, където били главните храмове, затова и служещите тук боляри ги наричали "есегел"...  

Още при Мар българите разбили и подчинили арабите и покорили Големия Рум. Точно тогава на южните части на Големия Рум дали названието "Бал-и-стан")"Господарска, българска земя"). Днес останало в името на Палестина.
(...)
След Потопа броят на самарците намалял още повече и затова в Самар надделял арабският език. На него почнали да говорят даже управителите на владенията на рода на Мар. Само булгарите пазели своя самарски език. А всички самарци, които започнали да говоря арабски език, булгарите започнали да наричат берджули, а арабският език - берджулски. Но българите не престанали да служат на своите царе, макар те да станали берджули.
Впрочем сардарите(военачалниците) на българите също били потомци на Мар и неговата жена от рода Дуло Себерчи...
Най-могъщият самарски цар, прадядо на сардарите на българите, бил Нимруз, а най-могъщият беюммюлшшшрджулски цар - Азаркан...  

Когато в Самар(Шумер) станал Потопът, сред хинските(азиатските) именци избухнала борба за власт. Техният цар, разстроен от междуособиците..., с дружината си отишъл на запад и покорил тюрките. Тук мъжете-именци взели тюркски жени и затова децата им почнали да говорят тюркски... Така възникнал народът на хоните(хуните), който приел тюркското наречие, но запазил чисти именските традиции - даже и тази, мъжете да заплитат косите си на плитки.  

За възникването на хонската империя тук:

(Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. : 

"Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай). Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ...
Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел. Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там...

С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките...")


https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_3.html

image

Възстановка на хун от 4-5 век Източна Европа
 

Разбира се, хоните запазили главния и неукротим именски стремеж за създаване на велики държави и господство над целия свят. Някои са склонни да ги осъждат за това, но те самите казвали, че тях ги движи волята на самия Всевишен Творец, и че те намат сили да и се противят... Хоните заробили тюрките, които неблагоразумно им оказали съпротива, ... и ги пращали в битките пред своите редици...
Докато на моджарите, които признали доброволно властта им и с удоволствие заплели косите си на плитки, хоните дали права на свободни хора и преди 4 хиляди години ги изпратили на поход на запад. И тъй като хоните им обещали да им дадат по-голямата част от поробените от тях земи, моджарите проявили усърдие и завзели областта Себер(Сибир). Живеещите тук ари ужасени избягали още по на запад, в областта Ура. Моджарите тръгнали след тях.
Появяването на огромна тълпа обезумели от страх ари и уверени в себе си моджари, които всички смятали за именци, или хони, хвърлило мурдасите в паника. Без особена съпротива мурдасите започнали да отстъпват на групи на запад. Карасакланците(в източноевропейската степ) не ги пропуснали през своите степи и мурдасите трябвало да се промъкват през гъсти гори.

От първата група мурдаси, отишли на запад, произлезли улагите(власите, даките), от втората - алманците(германите), от третата - артанците(литовци), от четвъртата алчийците - станали част от славяните, от петата тирците - прагърците...
(...)
Берджулските царе на Самар(Късен Шумер) в крайна сметка били свалени от царете на Персия и булгарите там почнали да им служат. Една част от тях начело с Мосха персите заселили на две места в Кафската(Кавказката) област, които после се присъединили към Гурджа(Грузия), другата - в Азербайджан, а трета част - азарканците в Хорисан. Това успокоило живеещите там тюркмени, които не се доверявали на персите.
А в Малкия Рум(на Балканите) торменците(траките) живеели край планината Балкантау: когато се оказали в Хорасан, то и местните планини нарекли Балкантау, в памет на своята родина. А названието на планината се превеждало от самарски като "Планини на Божествената власт"...

След това дошъл Аламир-Султан(Александър Македонски), когото персите наричали Искандер Зулкарнайн и убил царя на персите. След като нямало вече кого да защитатават, булгарите от Кафската област минали под властта на Аламир-Султан. Сардарът на булгарите - потомъкът на Мар, Аудан(Боян) - се оженил за дъщерята на Аламира-Султан, Боз-би...
(...)
Когато властта в Кара Саклан(западната, европейска част на Великата степ) минала в рода на малкия син на масгутския цар Азак - Алан, положението на българите се изменило. Алан отстранил другите си братя от властта и започнал всячески да притеснява българите, които подкрепяли най-големия син на Азак - Аспарух. Затова, когато при Агидел(приток на Волга) пристигнал първият хунски вожд Кама-Батир и образувал държавата Буляр, по-голямата част от българите веднага го признали за кан и започнали да му служат. Тъй като вожда на българите тогава бил Бесер-би, хоните започнали да наричат булгарите - бесермени. Впоследствие и тюрките, и урусите започнали да наричат булгарите така.

Друга част от булгарите получила названието бурджани, останала в Джураш(Кавказката област), трета в Темен(Сибир), четвърта - в Шир(Дон) и пета в Кара Саклан(украинските степи)...  

Когато новият хонски цар Булюмар утвърдил в Буляр своята династия и заповядал да наричат Буляр - Атил, булярските българи започнали да се зоват и "буляр" - в памет на дългогодишната си служба при хонските канове. До идването на Бюлюмар в състава на булгарите влезли толкова много хонски родове, че булгарите възприели хонския език(към 4-5 век, единна булгарска народност в Източна Европа)...
   

Източник: Бахши Иман, Джагфар тарихи, Първо издание, том 1, Ик "Кама", 2005, стр.270-274


image
 
Хунското приложно златарско изкуство. 

Детайл от хунска гривна. V век, музей Уолтърс



Вместо Заключение
 


Две сведения като добавка и от всепризнати гръцки източници за българите.  

Първото е от времето на Малкия Рум:  

За големите воински качества на българите от преди 4 хиляди години:  

"...И така, споменатият Ахил заминал заедно с Атридите(братята Агамемнон и Менелай)(за Троя), като водел собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи..."  

Йоан Малала от VI век  



Второто е свидетелство за скитските(масагетските) и другите степни народи от Източна Европа, за които стана дума, че през 4-5 век съставили там единна българска народност.  

В своя известен "Стратегикон" Псевдомаврикий ни дава важни сведения за въоръжетнието и начина на воюване на българите по това време:  

"Скитските племена(става дума за степните европейски племена, между които са и българите), имат, така да се каже, един и същ начин на живот и строй. У тях има многовластие(по-скоро автономия) и живеят безгрижно... Те издържат на жега и на мраз, освен това на недостиг на необходимите неща... Въоръжени са с ризници, мечове, лъкове и дълги копия, така че повечето от тях носят в битките двойно въоръжение. На раменете си носят копията, а лъковете държат в ръцете си, като си служат и с едните, и с другите, според случая, който им се предостави. Въоръжени са не само те, но и предната част на конете на знатните е покрита с желязо или плъст. Те грижливо се обучават да хвърлят стрели, яздейки на кон. Придружават ги и много добитък, мъжки и женски, който едновременно им служи и за храна и ги прави да изглеждат по-многобройни. Те разполагат войските си не в укрепен стан, като персите и ромеите, но до деня на сражението са разпръснати по родове и колена, като пасат непрекъснато конете си и лете и зиме... За сражение не нареждат войските си в три редици, както персите и ромеите, но вкупом в различни отряди, като съединяват отрядите едни с други, та изглеждат като само една редица. Те имат в запас вън от строя известна войскава част, която изпращат в засада срещу непредпазливия противник или я пазат в помощ на оная част от войската, която изпадне в тежко положение... Те предпочитат да нападат отдалеч, да устройват засади, да обкръжават противника, да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление... Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват както персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имуществота, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците, като си служат с всички средства..."


 image

П. П. Сложих и едно видео, но без превод на български. Ако така си останат тези клипове, ще се наложи и там да се заема аз и да им сложа субтитри някой ден... 












Гласувай:
6
0



1. atil - Както се вижда, този сборник е писан ...
09.01 21:02
Както се вижда, този сборник е писан от различни хора в различно време. Но всички са писали долу-горе за едни и същи събития от една и съща история.
Понякога има разминавания, понякога на едно място има едни подробности, а на друго други, но навсякъде става дума за едни и същи събития, за едни и същи хора, царе, герои, за една и съща тенгриански религиозна митология, за едни и същи племена, народи и географски области.

От всички автори, които са писали за древната история, най-точен и на най-високо ниво се оказва Микаил Бащу-Киевски, негово е горе допълнението за основаването на хунската държава. И защо така?
Защото само той лично е превеждал от древното писмо върху кожа - куниг, през 8 век край Киев в с своя скит(пещера, килия). Там той с години се занимавал с литературна, преводаческа и летописа дейност. По-късно когато заминал за г. Болгар, отнесъл там голяма част от своя архив.
Неговите летописи хроники влезли в сборника "Джагфар тарихи" през 1680 г.
Другите автори, които са писали за древната история са ползвали други по-стари книги, но вече от 2 и 3 ръка. Разказвани и преписани.
Докато само Микаил Бащу директно е превеждал от куниг...
Авторите на този сборник са от 9 до 16 век. Най- старият е Микаил Бащу.
цитирай
2. анонимен - За първата народност и МикаилБащу. ...
14.01 23:33
За първата народност и МикаилБащу
........
"Повече от единадесет столетия са минали, откакто секретарят на балтавара(владетеля) на черните(т.е. великите - кара булгар, урус булгар) българи е написал поемата "Шан кизи дастани"("Сказание за дъщерята на Шан").
Поетът се наричал Микаил Бащу ибн-Шамс Тебир, а литературният му псевдоним е бил Шамси Бащу. Съдбата на поемата, както и съдбата на нейния автор, са неразривно свързани със съдбата на български народ.
Хунобългарите са били потомци на страшните азиатски номади - хуните, които се появяват в Европа в IV век и аланското(северо-иранското) племе българ, което обитавало Предкавказието от II-ри век пр.н.е. Нашите предци наследили името на алано-българите, старотюркския език на хуните и традициите на двете племена. След разпадането на хунската империя българите били възглавени от потомците последния хунски Кан(император) Атила Айбат(445-453 г.) от рода Дуло.
Публикувам тези истини, защото ние сме брята с турците и татарите. Велика империя сме имали и ще имаме, а в центъра на Русия е Татаристан и скоро ще видим сметката на славянската паплач!

https://boianimen/2017/09/blog-post_4.html?m=1
цитирай
3. atil - Към "анонимен", който е ...
12.02 16:52
Към "анонимен", който е изкарал цитат от другия ми блог, а "славянската паплач" е добавил от себе си.
Няма за какво да се разправяме със "славянската паплач", тя не е виновна за нищо, вина имат недобросъвестните политици и псевдоучените. Заради тях и досега разни кухи лейки и зомботрони пускат тук тъпи коментати и глупости, които аз предимно трия, и за сборника " Джагфар тарихи" и за какво ли не. Нищо не знаят и от нищо не се интетесуват, но са чули "авторитетно" мнение, което е пълно с обикновенни лъжи и го повтарят папагалски без да знаят какво приказват и за какво се отнася.
Тези вреди и масови облъчвания само с дейностти в интернет не могат да се поправят. Нито пък с екстремистки лозунги и закани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4356248
Постинги: 533
Коментари: 2518
Гласове: 3257
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031