През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високиото английско благородническо звание. Гнерал Вазов е настанен  в замъка на  лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"





Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.   Първият щурм на съглашенците започва на 09.08.1916 г. След мощна артилерийска подготовка 3 френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу  височината Дуб. Нашата артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни. Оределите френски вериги са помитани от картечните ни роти на стотина метра от  окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас френцузи все пак успяват да се доберат до нашите окопи /само 2-3 пъти за 9 дни/, идва редът на българската пехота и нейния "патент" - "На нож!".

На десетия ден 60 процента от французите са убити и ранени. Щурмът е прекратен.   На 3.3.1917 г. дойранските позиции са заети от 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Използвайки затишието, той изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел. Близо 35 000 войници и офицери се трудят денонощно, понякога  на 17 метра под земята, ругаейки командира си. След войната, обаче, той всеки ден ще получава  по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско и Троянско - скромен знак за женска признателност, че е опазил мъжете им.   Английският корпус, сменил изложилите се френцузи, започва втори щурм на Дойран с две дивизии на 21 април. За три дни те буквално разорават българските окопи със 150 000  снаряда и тръгват смело в атака - там не би трябвало да е останал жив човек. Укритията на генерал Вазов обаче са свършили работа - българските щети са .. трима ранени.

И когато английските вериги са само на няколко метра от "мъртвите" окопи, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. На места български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3.00 часа на 25 април атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле те оставят 8000 трупа и стотици пленници.   На  8  май английското командване предприема нов щурм на Дойран, този път с три дивизии. Сега българската артилерия открива огън преди пехотната атака и избива цели роти още в окопите.
До 6.00 часа на следващия ден англичаните ще атакуват 6 пъти и 6 пъти ще отстъпват с огромни загуби. Само пред окопите на 34-ти троянски полк  ще бъдат преброени 3300 противникови тела. По английски военни данни трите им дивизии губят от 75 до 90 процента от състава си. 9-та плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.





През есента на 1918 г. обаче Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната  ни армия в Македония  да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия -  до Места и Искър. Планът тръгва успешно - французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност.  34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета  плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите,  нашите  се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците  слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата - даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула запчват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече закога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на  хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. 
А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.  
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.


   

На 19-ти септември  генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови  снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. В цялата  тая сеч Девета плевенска  дава само 494 убити и 1208 ранени.

На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли  към незащитения  вече от никого Солун.
Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация. 



Източник:  https://m.teenproblem.net/a/159-istoria/15025-angliya-svezhda-znamena-pred-general-vladimir-vazov/?fbclid=IwAR050HlzkyhwulykMve3dZQHem9D_lUkUun6jdSu5x89DOwnU8LcN-xpGjo
 

Ешалонираната( със запасни огневи рубежи, в няколко реда окопи един след друг) отбрана и окопните постовете за наблюдение са измислени от българите. Не само бомбардировките от самолет. Т.е. по време на артилерийския обстрел на противника, като подготовка за атаката на пехотата в българските окопи няма никой, те са в подземни укрития. Има само постове за наблюдение, които имат връзка с командира. При началото на атаката на противника те съобщават и българите заемат местата си в окопите. Противника, който си мисли, че след тоновете бомби и снаряди исипани върху българскитте окопи там не е останала жива душа върви бодро напред докато не започне да бъде покосяван от българските картечници и точната стрелба на манлихерите. Обикновено след всяка атака следвала българска контраатака и щурмови удар на нож. В ръкопашните схватки българите нямали равни на себе си.

На два пъти сме могли да освободим и да закрием Македонския фронт. Първия път в самото начало на войната след началото на англо-френския десант а втория след победата при Дойран. И двата пъти разпорежданията идват "Отгоре". Веднъж германците предизвикват появата на този Македонски фронт, и втори път кой знае кой защо спира ген. Вазов да настъпи в тила на противника и да отвори и български пробив на този фронт.

Здравей, Атиле. Зная че победата при Дойран се учи и в чуждите воени академии. В новата ни история това е най-голямата победа, постигната над превъзхождащ ни противник. Оказва се, че малка България не може да бъде победена от т.н."Велики сили". Има значение победаа за понататъшната съдба на България, която е на загубилата страна.
Поздрави!

Позволявам си да напиша коментар в блога ти, защото знам,че няма да го изтриеш, въпреки че сме "политически противници"!
Материалът ти има няколко добри страни. Едната е,че е кратък, но съдържателен!Да се четат "наУчни трудове" "изсмукани от пръстите" е досадна работа, още по - досадно е, когато не са специалисти в областта в която пишат.
Мисълта ми е за друго: Какво се случи после с генерал Вазов и с цялата фамилия Вазови, с които толкова "се тупаме в гърдите"? Какво се случи с фамилията на Левски? Защо българите са тънко - обидчиви,когато им се говори истината, която не винаги е приятна и понятна за тях. Как мислиш? Нали, самият Левски каза "Да си кажем кривиците, байовци", а не ни каза "дайте ,да вземем да си се хвалим ". И още : Понеже никой няма смислено тълкуване на питанките след обръщението на Левски в "Народе????" Дядо казваше че означавало "Шо ке я праим?" в смисъл ,че народът е неосъзнат.Ти как мислиш?

sevt9, Здавей, но поставяш въпроси за цяла една отделна тема. Накратко казано, саботажа и националните предателства съпътстват развитието на България още от времето на Батенберг и особено през Балканските войни.
Но след Първата советовна война на политическата сцена излизат за пръв път леви партии, които открито провеждат поликата на чужди и враждебни страни.
Това след 1923-25 г. е прекратено, но те остават в деструктивна опозиция в това число и нелегална. Но след съветската окупация през 1944 г. те успяват наготово да превземат страната и това нещо продължава и до днес.
От там и всичките беди и загуби, които тяхната пропаганда и наука приписва на някой друг или на самия "неспособен" народ. Народа кой знае защо като се махне от републиката им и излиза че е доста способен и то повече от мнозина други...
Не е само семейството на Вазов репресирано, това е било масова политика и отношение на ВЛАСТИТЕ!
Левски не се наемам да го коментирам, макар че имам мнение. Народа после е показал много бързо, че нито е робски, нито по-лош от останалите. Всичко зависи от условията на живота в които си поставен. Не се знае други галеници и готованци, докъде щяха да я докарат на наше място...
Така е и сега, всички партии и професори в днешна България са републикански и родом от БКП. Дори и незаконните етнически партии. То самата република е узурпаторска и незаконна тук. От там и отношението им към народа, страната и националните интереси. Ако това се промени - всичко ще се промени!

ДА СЕ ПОМНИ И СПОМЕНАВА БЪЛГАРСКИЯ ГЕРОИЗЪМ