Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2021 13:51 - Древнобългарските следи по света и у нас
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3200 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 01.12.2021 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Древният град Аркаим


image

Материалните следи на източните арийци-иделци отдавна са налице...
По този архитектурен план са строени редица градове по местата на древнобългарските колонизации.
На по-късен етап - принципа на "Вътрешния и Външния град". Железнодобивен център по времето, когато в Европа медната епоха е била в разгара си...  

Ето какво разказа доц. Татяна Ярулина, представител на волжките учени у нас:  

"През 1997-1998 г. космоархеологията откри не един град, а цяла протоцивилизация, разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, а също и множество неукрепени селища. Затова тя е наречена още “страна на градовете”. Най-древните є селища са овални: Берсаут, Аландско, Исиней 1, Кизилско; по-късните са кръгли: Аркаим, Синташта, Саръм-Сакла, Исиней 2; след тях идва серия от десетки градове с правоъгълна форма. 

Цялата тази “страна на градовете” поразява с изключителна планировка, съвършени комуникативни системи, монументални отбранителни съоръжения... Най-голям е интересът към тайнствения Аркаим, продукт на висока и неизвестна досега технологична култура – някои структури с неизвестно предназначение източно от града, непознати инженерни похвати при изграждането на специалния фундамент под града, странен химичен състав на цимента и др.
 За какво е служила централната площадка? Може би – за кацане на някакви летателни апарати, или – за телепортиране, а може би – за транспространствена комуникация?  За пореден път археолозите мълчат и за етнокултурните корени на феноменалното строителство. Те не смеят да обявят открито, че става дума за българите, които от предпотопни времена оставят навсякъде след себе си развита урбосреда.
Аркаим е древно свещено име, родствено на Арктика (свети северен край) и на Аркадия (блажената страна). В българската “Веда словена” той е наречен Кайлеград (Царски град, Славен град). Волжките българи много отдавна знаят за своя свещен град, но не са получили разрешение да го изследват.

В древните хроники “Джагфар Тарихъ” се съобщава за обитаване на Зауралието от българските племена “имен” от много стари времена.
В епосът “Шан кизи дастани” (“Сказание за дъщерята на хана”) се срещат много прабългарски топоними (географски наименования) на планини, реки, езера по тези места, запазени до днес в руските карти, което показва недвусмислено кой ги е обитавал. Затова мисля, че Аркаимската култура трябва да бъде проучена именно от българските учени от Казан, София, Уфа и Чебоксари, защото градостроителните планове на древните българи са най-близки до тях."  

А какво търсят древните българи в Близкия изток и откъде са дошли ли?


Ами същото каквото са търсили и древните българи в Далечния изток - хуните, които са дошли от същото място, от което дошли и тези:  

Началото на българската история и Разселенията на древните булгари  

от тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_1.html


..................................................................


image    

Град Мари в Месопотамия(Сувар на древнобългарски), влизал рамките на Ранния и Късния Шумер  

Сувaр ознaчaвa Междуречие нa булгaрски. Тaкa сa го превели и гърците - Месопотaмия. A Мaри е стaрa бългaрскa думa визирaщa един от основните aлпи- духове от тенгриaнството. Мaрдукaн-Мaр. Познaт и досегa в Близкия изток. Този архитектурен план е спазен и при Троя в Западна Мала Азия и при Плиска и Преслав. Тогава Източна Римска империя още нямало, защото някои свързват строителството на Плиска с императора Константин Велики, но там дори каменната зидария е различна и този тип градеж е непознат във Византия тогава.


image
 
Градеж от дялан камък на кръгла кула в Плиска


image

Градеж от дялан камък на капанска къща от 40-те години на 20-ти век(двоен зид). За специалистите начина на зидане е разбираем, трябва да се поясни обаче за широката публика, че оригинания старобългарски метод се състоял в употребата на три основни вида по размер и форма камъни. Това предполага по бързото обработване на ломения камък и по-бързата и спорна работа при изграждането. Основната схема е - два по-малки с най-дългия по размер между тях а отдолу - два със среден размер. И това се редува без да се допускат застъпващи се вертикални фуги. Това е древнобългарския стил. Той се отличава от византийския, римския, иранския и др.

Къщата на дядо ми е построена по същия начин, както сградите и стените в Плиска или Дръстър-Силистра през 7-10 век.

......................................................................

image

Карта на Св.Йероним- 4 век.(331-420 г.) с означения на поне две Българии в Европа.(Обърната е обратно...)  

И за тази карта много бързо забравиха, макар че преди години се вдигна доста шум. Една историчка наскоро намерила някакъв договор с България от 5 век, но понеже не разбрала коя България по-точно, поиска да се върне основаването на Дунавска България с 200 години назад... По-нататък ще си припомним защо Велика България е наречена "Стара" от гърците и че нито е основана от Кубрат, нито се е разпаднала след него!
....................... ......................  


САРМАТИ, или чермиши


image

   
Друга карта от по-старо време в Евразия. Древната прародина Идел-Ура под управлението на Сарматската династия   II. САРМАТСКА ДИНАСТИЯ   През вековете древната булгарска държава често са я наричали по името на управляващата династия там...

На илюстрацията булгари-буртаси(сармати). 

image  


Основателя на Сарматската династия бил цар АЛАБУГА-БУЛГАР(808 - 775 г. пр. Хр.).  Управлявал 33 години. Отначало обединил горските и степните територии на Идел, затова получил прозвището "Черем - Меша  иджибак" - "Повелител на гората и степта". Неговите потомци добавяли това звание към името си и тяхната династия получила названието "Черемишска"("Сарматска").

Според едно булгарско предание след неговата смърт Тангра придал на неговата душа вид на крилат змиевиден дракон(барадж) и му заповядал да бъде покровител на българската земя.  Неговия любим лагер(ставка-временна столица) бил град Иджибак в днешната област Кубан. Названието на този град се произнасяло и като АСПАК.

Този град по-късно Каган Куртбат отвоювал от отсербийците(тюркутите)в 630 г. и го дал на сина си Атил -Телес, наречен заради това - АСПАРУХ.(Т.е."Ставка Аспак"). Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък и поставено над гробната му могила до Алабуга(днешния гр. Елабуга).  
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/7.html?m=1  

......................................................



image Сарматия - това е България (точно като пишат и средновековните български летописци в "Джагфар тарихи")  

"Тачат му показа своята доблест в страната на сарматите, наричана Бул - Карк(Булгария)"  

История на Халифите от Вартапед Гевонд, писател от VIII век. СПб. 1862 г.

...............  

На руски заради рускоезичните в блога, които са доста:

Страна сарматов - это Булгар   «Тачат показал ему свою доблесть в стране Сарматов, называемой Бул-Карк (Булгар),..»  

История халифов вардапета Гевонда, писателя VIII века. СПб. 1862. (Вардапет Гевонд, писатель, VIII ВЕК)

...........................................................  



АЛАНИ, или полянци

image
   

Да видим още коренно население в Източна Европа, кое е и какво било то?

  Бар Гебрей (Абу-л-Фарадж Григорий Бар Гебре (1226-1286)):  

„... Двама братя стигнаха до страната на аланите, която е Барсалия*, където се намира Каспийският град, който българите и пангурите наричат ?? Портата на тюрките...“  

    Димитър Табаков. Хоризонтът на познанията българите през вековете. София, 1999, с. 176.         Ибн Руст (1-ва половина на 10-ти век):    

  „Българите са разделени на три клона: единият се нарича Берсула, другият е Есегел, а третият е българите...“      

Khvolson D.A. Новини за хозари, буртаси, българи, маджари, славяни и руси.   СПб., 1869, с. 22-25    

  * Барсал и Берсула - форми на произношение на името на българското племе Барсил.    

(М. И. Артамонов. История на хазарите, Л. 1962.)

  На руски:   

Бар Гебрей (Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286)):  

«…Два брата достигли страны алан, которая есть Барсалия*, где находится каспийский город, который булгары и пангуры называют Врата Тюрков…»  

Димитър Табаков. Хоризонтът на познанията българите през вековете. Софии, 1999, с. 176.    

Ибн Русте (1-я пол. X века):

  «Болгары делятся на три отдела: один отдел зовется берсула, другой - эсегель, а третий – болгар…»   Хвольсон Д.А. Известия о хозарах, буртасах, болгарах, мадьярах, славянах и руссах. Спб., 1869, С. 22-25  

  *Барсал и берсула – формы произношения названия булгарского племени барсыл. (М. И. Артамонов. История хазар, Л. 1962.)

....................................  



image

..."От другата страна, близо до селищата на амазонките, живеят аланите, обърнати на изток и състоящи се от от многобройни и обширни племена. Разделени така по двете части на света, аланите, живеейки на далечно разтояние едни от други, като номади, се предвижват на огромни разстояния. Те нямат колиби, нямат грижи да орат и сеят, хранят се с месо и в изобилие от мляко, живеят в покрити талиги с огънати покриви от дървесна кора и се предвижват по безпределните степи. Върху тези покрити талиги мъжете се съвокупляват с жените си, там се раждат и възпитават  децата им. Карайки пред себе си впрегатните животни и стадата си, те ги пасат. Най-голяма грижа имат към конете...
Всичко което по възраст и пол е непригодно за война се държи около талигите(каруци-фургони) и се занимава с мирни занятия, а младежта, от ранно детство привикнала към ездата, счита за позорно да ходи пеша. Всички те са добри воини. Затова и персите, по произход - скити, са много опитни във военното дело... Почти всички алани са високи на ръст и красиви; с умерено руси коси...много подвижни вследствие на лекото си въоръжение и в много неща приличат на хуните, само че са по- меки(умерени) и с по-културен образ на живот...
Както им е приятен мирния и спокойния живот, така им достовят удоволствие и опасностите и войните. При тях се счита за щастлив този, който е умрял в сражение... Те са нямали никакво понятие за робството, бидейки всички от благороден произход. За управляващи и до сега те избират лица, които от дълго време са се отличили с военни подвизи..."    

Амиан Марцелин, римски историк. (378 год до н.э.)  
.....................................................................



image  
Кивско-Печорската лавра на хълма Щековица(по името на нашия хунски цар Бюлюмар Шеке(Щек по славянсски) е не по-малко свято място отколкото хълма Царевец у нас, където е погребан Аспарух).
На този хълм в Киев са погребани няколко древнобългарски кана, в това число и Бат-Боян!
Построена в характерния древнобългарски стил на степенчатата архитектура.  


Конспект на пет важни сведения от сборника "Джатфар тарихи"

1). Курбат(Кан Кубрат) на млади години за известно време бил бек на едно сакланско(славянско) племе.Тези саклани така го обичали(че ги запазил от аварското иго), че почнали да се наричат по негово име - "курбати"(Хорвати, на славянски Курт се произнасяло като Хорт. Така митническата станция на Куртбат дала името на остров Хортица. В по-късни времена главна ставка на запорожските казаци.).  

2). Азак - Банджа(Методий) и Куштан - Баксан(Кирил) се родили в гр.Тама-Тархан(Тмутаракан), където по това време служил техния баща. Затова получили прякори по названията на родните места.  

3). КОТРАГ умрял в Балтавар(г.Болгар), БАТ-БОЯН в Киев, КИЗИЛ КУБАР(Кубер) в Кизил(Охрид), ЛАЧИН в Италия. АСПАРУХ се родил в Крим недалеч от днешния гр.Ялта. Предчувствайки приближаването на смъртта си, заповядал да го преместят от Плиска в главното светилище - Торна - уба, Торнаба(Търново).
Там се помолил за прошка, че умира от старост а не на бойното поле. Преди последния си час Аспарух, както и Кубрат и Котраг и Бат-Боян казали свещенните думи: "Бир Тангра" и "Няма Бог освен Бога".  

4). Народа на Улуг Българ(Дунавска България) по-рано ползвал знаците на келбирите(жреците), които понякога ги наричат тюркски или турански. Но турански наричат и знаците на кашанците, които се ползвали известно време и у нас, и те се пишат еднакво като арабските отдясно-наляво.
След това, когато бурджанците(дунавските българи) преминали на езика на кръстените саклани(славяни), те отначало писали със сакланските знаци на келбирите или с гръцки букви.  

Накрая по волята на Всевишния, Куштан Баксан(Св.Кирил) създал за всички бурджански българи нови знаци - за да няма различие в написаното.  

ДТ, Т.3 , стр.125  

от тук:  https://atil.blog.bg/history/2011/09/22/svedeniia-za-dunavska-bylgariia-konspekt-na-svedeniia-ot-sbo.824028?fbclid=IwAR2-D5TcOCttjKlsOWDjpZTbsaJ5Dd-qJwfijfYNm0iTpBeeH-jxiU8jgEg

  ............................................................................  


ХУНИ, или българи

image  

Хунскa златна гривнa с две вълчи глaви. Стaницa Сеннa, Тaмaн, 4-5 век.  

(Тaзи стaницa е споменaвaнa не веднъж кaто бългaрско селище в летописите от Волжкa Бългaрия. Подозирaм, че ще излезе aдaш на мойто родно място тук. Имa още две тaкивa в Силистренско и в Търновско( селото нa Дaн Колов).


image

   
"Под българи((Bulgares) Йордан разбирал хунските племена от северо-източното Причерноморие: след акацирите, пише той: "се простират над Понтийското море местата населени(sedes) с българи(§ 37).
Прокопий, говорейки за събитията от IV и V век, употребява постоянно названието "Хуни" и частните обозначения на отделните племена "утигури" и "кутригури", имайки в предвид хунските племена, обитаващи примеотийските степи.
Йордан пък, разказвайки за събитията от 4 и 5 век - за разпада на държавата на Германарих, за Атила и сражението на Каталунските поля, - говори за хуните, но, обръщайки се към събитията от неговото време: към "ежедневния напор", "ежедневните нападения"(«instantia cottidiana») на варварите върху империята, ги нарича не хуни, а българи(Rom., § 388) , заедно с антите и склавените.

Названието - "българи" било по това време общоупотеребявано и ясно за всички, определящо цялата съвкупност на хуно-българските племена от степната полоса на Източна Европа от приазовските до придунавските области от края на V и през VI век."   Ист.: "Иордан - Гетика". Доктор исторических наук Е.Ч.Скржинская 


image  

Покровската група гробове е група погребения в степната зона на Източна Европа, датирани между края на 4 век и края на 5 век.

Обикновено те се свързват с хуните, макар че етническата им принадлежност не е установена със сигурност.   Гробовете се подразделят се на две хронологични групи – до средата на 5 век гробовете са с характерна полихромна керамика, която след това става по-рядка, но се появяват златни апликации с щамповано човешко лице. Разкритите погребения са разположени по долното и средно течение на Волга, северно от Кавказ и в Крим до долното течение на Днестър на запад. Наименованието на групата идва от град Покровск, Саратовска област, където е открит един от характерните гробове.[  
Погребенията от са с вторично трупополагане и изградена надгробна могила, като ориентацията на телата най-често е на североизток. В гробовете са открити кости от коне и други животни, накити и върхове на стрели. Повечето от тези характеристики са известни от предходния сарматски период, като нов елемент е частичното погребване на коне. Този обичай е известен в Западен Сибир и Приуралието още от 2 хилядолетие пр.н.е. Много от характеристиките на покровските гробове са запазени при наследилата ги хронологично Сивашовска група гробове, свързвана и с прабългарите.

.................................................



А как се появяват хуните на изток и откъде произлизат може да научим от Тук:   


  "...Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. : 

  "Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар( Ранния Шумер с политически център в днешен Ирак) велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго
в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай).

Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ... 
Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел.
Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там...
С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките..."  

  от тук:   https://atil.blog.bg/history/2020/12/10/drevnite-hunobylgari-v-aziia-spored-kitaiskite-iztochnici.1739187  

Т.е. тук се върнахме там откъдето тръгнахме в началото - в Близкия изток и Шумер, тъй като едната половина от  основателите на хунската империя в Далечния изток била точно от там. От там и могилите и пирамидите по онези места и по Китай, както и прословутата степенчата архитектура и т.н.

...............................  


Тази първа част от поредицата за "Древнобългарските следи по света и у нас" ще завършим с по две снимки от Западна Европа и средновековна България.


image

   
Сарматските катафракти участвали в дакийската война. Барелеф от колоната на имп. Траян. Стяга с вълчата глава - Булг -ар.  

Това е колона издигната в Рим от имп. Траян в честна победата му над даките. Изобразени са военни сцени и битки, потегляне на армии в поход, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посланичества и подчинение на победените. Релефите, чиято дължина е 200 метра, изобразяват военните действия на римската армия в Дакия. Сега се намира в тесен двор зад базилика Улпия. За нас е интересно място и туристическите агенции би трябвало да я включват в маршрутите си.


image  

Каролингската конница под вълчия булгарски щандарт.  

Илюстрация към псалм 59 (60) (показващ Йоаб като водач на кавалерия) Златният псалтир на Св. Гал (Psalterium Aureum, Cod. Sang. 22) От края на 9-и век, вероятно започнат в Западна Франция (Soissons, court school of Charles the Bald?). Абатство Гал. (Йоав е син на Сара, бил племенник на цар Давид и военачалник на армията.Тук от галатския християнин е даден като водач на каролингската конница)

Прави са авторите от Черна и Волжка България, че Атила поставя началота на следантична Европа! Може в това се крие тайната на "Тъмните векове" там, които започнали след изтеглянето на българите от Западна Европа.


...................................................................


  image Пет емайлирани плочки от Преславското съкровище.
Преслав, Археологически музеи “Велики Преслав”, инв. бр. 3381/2
...........
Предполагаемо 10 век, но това са древнобългарски мотиви от тенгрианската религиозна митология.


  За това съкровище става дума

image


Лошото и упадъчното е че де каквото намерят от малкото оцеляло и него го пишат за чуждо, дори за сребърната лична чаша на жупана Сивин имаше опити. И тя била подарък... А че на нея се мъдри същият стилизиран знак лале-тризъбец, същият като върху чашата на Кубрат за тях няма значение. Те не разбират от такива неща. Същото "лале" силно присъства и в орнаментиката и стила в изкуството на Волжка България и то до 16 век. Има го и през нашето Възраждане. Но за учените ни имало украси от фантастични животни, емайл и туйто. Край на научният им анализ...

  Същото "лале" го има и върху предметите от Преславското съкровище. Самият стил не никакъв византийски а чист "прабългарски" и в пълен синхрон с всичко останало открито в Преслав. От архитектурата, до мозайките, плочките с рисунки и т.н.
Едно също, едни и същи мотиви от древнобългарската религиозна митология и нищо гръцко няма тука! Нещо повече самото ювелирно изкуство и стил са продължение на по-ранните древнобългарски школи от района - сарматската, скитската, хунската, тракийската. И ако има чуждо влияние към нещо и някого, то влиянието е именно от тези древни школи към византийския стил и традиции. На нас няма какво да ни влияят, защото са собствената ни културната традиция!
Колкото до изображението на Александър Македонски, древните българи го броят за древнобългарски персонаж. Той присъства в епосите, във фолклора, има го в "Сказанието за дъщерята на Шана" - епоса от Стара Велика България.
Тук не случайно ръководителите на държавата са сложили лъвове в герба, още през Първото царство. Те се считали за приемници на предгръцките държави и култури в района!!!

.....................................................


image  
Сребърната чаша на великия жупан Сивин. Единия от шестимата велики боили през втората половина на IX век в България.

 
Името му подобно нa Мaлaмир( "Мaл" - дух нa домaшните животни и " мир" - предводител) е стaробългaрско a не някaкво друго, кaкто понякогa се рaзсъждaвa. Произхождa от булгaрско("прабълг.") "Севинч", "Свинч" и ознaчaвa " рaдост", "рaдвaм се". Подобни именa не сa рядкост по товa време - нaпример Сaвин(Сaбин), посл. Звиницa и др. Титлaтa покaзвa, че е вземaл учaстие в Центрaлнaтa влaст.
Този велик жупaн бил един от онези бългaрски aристокрaти, които приели християнстиянството доброволно и го поддържaли дори и при големия бунт през 865 г. Товa личи от нaдписa върху еднa плaстинкa прикрепенa нa дъното нa великолепнaтa му сребърнa бългaрскa чaшa. Той удостоверявa чия е тя: "Сивин, велик жупaн в Бългaрия". Едвa след покръствaнето нaд тези редове и с по-дребни букви е зaписaно - Господи, помaгaй...". Тaкa новопокръстеният се обърнaл към своя нов Бог, в когото изглеждa искрено вярвaл.  
Литературният герой на Емилиян Станев, Сибин(Сабин, Сабан) има реален прототип в нашата история!
...............  

И все пак манталитета на човека от "втора ръка" отново си е казал думата в стила на разсъжденията им..: "...Чашата най-вероятно е изработена от гръцки майстор в Плиска, защото стилът на украсата наподобява орнаментацията на византийските ръкописи от IX в. Същата ръка през 865 г. допълнително е гравирала и обръщението към Богородица. С преместването на столицата от цар Симеон - през 893 г., великият жупан Сивин също се преместил във Велики Преслав и там бил погребан. ..

" От тук:   https://www.nasamnatam.com/statia/Chashata_na_velikiia_jupan_Sivin_vyv_Veliki_Preslav-2269.htmlfbclid=IwAR3ts6zqBcS7B_hR084AxktwExBIFJB8AW8JOu_gduHJgX8HI2iVod5FpRI  


„Където глупостта е образец,там разумът е безумие”  

Вообще не е най-вероятно да я е изработил гръцки майстор в Плиска... А си е чисто български ! А орнаментацията на византийските ръкописи от IX явно наподобява българския стил...

Такива влияния и заемки е имало многократно. Неотдавна бяха открити изделия с инкрустация на злато в стъкло в Плиска с изображения на древнобългарска символика вътре и на хора с средновековни български костюми...Иначе щяха да ги припишат на някой китайски майстор или поне отново на гръцки...


image

За това откритие откритие в Плиска става дума, което хвърли в смут и недоумение не само публиката, но професионалните археолози. Те дори нарекоха фигурите "странни" и не ги припознаха като българи, въпреки "потурите-гащи", прическите и излъчването им. Та това се вписва много удачно към "недоумяващия" цитат по-горе, нещо повече, читателят може да види символа на Плиска - пентаграма най-долу на малкото изображение...!


Имало следи на китайско изкуство в Константинопол, но не казват, че са оставени от китайски майстори, странни разсъждения наистина. Историята е запазила най-вече спомена за необикновените коне, запрегнати в златни колесници, които владетелите на българското царство на изток, според древния епос "Махабхарата" дарявали на своите южни съседи - индийските царе. Колкото и да е откъслечен този факт, от него се вижда,че още в прастари времена сред българите е имало не само добри коневъди, но и изкусни майстори, способни да изработват такива сложни и редки за Древния свят изделия, каквито са били златните или по-вероятно позлатени колесници. Известно е също, че в някогашна Персия високо се е ценял един особен вид скъпоценни украшения, наричани на персийски "муза-и-булгар", т.е. "български филигран", което е още едно потвърждение за големите български умения в златарския занаят.

image  

За справка личната златна чаша на кан Кубрат от погребението му край с.Малая Перещепина, близо до Полтава. Какво има на нея? Има ги същите "листенца" островръхи и тъповръхи...като на чашата на жупана Сибин! И що така? Ами защото това е стилизиран като орнамент царския знак на рода Дуло - тризъбеца!
И на никой грък или персиец или турчин ни им работа до такива знаци и символи...!


Все пак за чест на хората от Шуменския музей, трябва да кажем, че ако и да се съгласяват на някакво византийско влияние в Преславското съклровище, чашата на журпана Сивин я считат за "предмет от дохристиянската епоха" :
"... Приликата на долния пояс на украсата на чашата от о-в Готланд говори обаче повече в полза на Средназиатския път на влияния и пътуване на моделите по него. Все пак чашата на Сивин стои малконастрана от Преславското производство на металопластиката и може би е по-скоро продукт на “дохристиянската епоха”, макар, че надписът посочва по-късна дата."
Да де влияние, то не може без някой да върви подире ни и да ни оказва влияние...
На сегашните странни българи може би, но не и на ония някогашните! Но благодарим и на това, щото можеха пак просто да кажат, че е подарък или че някой я е отмъкнал от някъде...    


Следва продължение
 



Гласувай:
7



1. dobrodan - Не мога да дам повече от един плюс, а толкова бих искал :).
01.12.2021 14:08
Продължавай да пишеш. Трябва.
P. S. Ако не те затруднява, прати ми на лични линк към оная монета на Александър с IYI? Търсих я наскоро, не я намирам?
цитирай
2. atil - Това е от другия албум във фейсбук. ...
01.12.2021 14:32
Това е от другия албум във фейсбук. Основно пак снимки и източници в прав текст.
цитирай
3. atil - Продължавай да пишеш. Трябва. P. S. ...
01.12.2021 14:53
dobrodan написа:
Продължавай да пишеш. Трябва.
P. S. Ако не те затруднява, прати ми на лични линк към оная монета на Александър с IYI? Търсих я наскоро, не я намирам?

Имам я, обаче я изтрих от албума си във фейсбук. Наистина не всичко там е такова както се вижда на пръв поглед. Макар Ал.Македонски в никакъв случай да не е грък, нито пък древните македонци. Но са погърчени и дори романизирани по-късно, подобно на траките.
Ще видя пак и ще ти я пратя.
цитирай
4. barin - Познати неща отчасти за мен, Атиле, ...
01.12.2021 17:12
Познати неща отчасти за мен, Атиле, но добре систематизирани и събрани.
Поздрави!
цитирай
5. atil - Познати неща отчасти за мен, Атиле, ...
01.12.2021 19:30
barin написа:
Познати неща отчасти за мен, Атиле, но добре систематизирани и събрани.
Поздрави!

Поздрави, някои неща съм ги ползвал в други публикации през годините. Сега изкарвам едни албуми от страницата си във фейсбук. Защото може да си закрия единия профил там. Да не излезе напразно труда.
Два от тях тук и два други в другия блог. Тук към този пост ще има и втора част.
Все на някого ще му е от полза през годините занапред.
цитирай
6. lexparsy - Едно скромно Благодаря и мене,
01.12.2021 20:42
Защого много въпроси си намериха отговор. И тепърва така ще бъде!
Почитания!
Лекс
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649359
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031