По тази тема е писано и изследвано отдавна в България, но и отдавна е било заметено и потулено  Интереса се възобновява през годините на новодемокрация и на едно място намерих добра статия. Мислех да не се занимавам и аз, но пишещите от преди и сега не са знаели, че това е била специфична и целева прическа а не всеобща за всички. Не са знаели и ред други интересни подробности.



Фреска на борци от о-в Тера с плитки

Цитат: 
"...В дошлия до нас гръцки препис на "Илиадата" на Омир тази титла е предадена под формата "Агамемнон"...
Освен това микенците по български обичай, правели маски на починалите. От тези маски запазени в Микена, Балканите и Волжка България до днес, се виждат чертите на древните българи, които по нищо не се отличават от днешните.
По време на погребенията на своите герои и вождове троянските и микенските мъже, по описанията на Омир, ридаели над починалия, отрязвали част от косите си, правели жертвоприношения, организирали пирове, конни състезания, борби и бойни турнири. Точно същото правели и волжките българи след две хиляди години по описанията на А. ибн Фадлан(922 г.).
Но българите, според представеното от съседите им, били недружелюбни помежду си, тъй като прекалената любов към свободата, не им позволявала да се подчиняват един на друг.
Старинна българска поговорка гласи: "Колкото българи - толкова бекове(князе, управници)".

Около 1200 г.пр.н.е. българските владетели на Троя и Микена се скарали помежду си и започнали братоубийствена война. Микенците начело със своя Агамемнон(т.е. "ага-мумин" - върховен вожд) стигнали стените на Троя и след 10 годишна обсада я превзели и разрушили. От Троя останало само името, а къде била тя - хората забравили. Но тази победа дотолкова отслабила самите микенци, че скоро след това те били разгромени от дивите племена на дорийците(предците на днешните гърци) дошли на Балканите отнякъде от север(Галиция)...

От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_24.html






Момент от ритуала "Упанаяна". На картината личат характерните символи за древните брахмани - наследници на арийските жреци колобри: прическата кика-"чумбас", "биндито - третото око" на челото и чорапите в бяло и червено.


Изначално никой не си е бръснел или подстригвал главата, оставяли си бради и мустаци а косите по-знатните ги сплитали на плитки - до седем. Или ги привързвали с кърпа или връв през лятото. Това стригане и бръснене било целево за определена категория хора. Такива, които които са били дали обет, поели някакво задължение, но си оставяли такъв кичур коса - чуб, чомбас. Защото напълно стрижели главите само на робите.



Изображение на мъжка глава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори (съвременна Турция)  


 
Такава категория хора с поети задължения и обети били например някои от жреците! Друга категория били казаците - първоначално това били младежи, които подражавайки на Родоначалника Боян Имен, поемали задължения да извършат еди колко си подвига преди да се оженят. Те се събирали в отделни казашки групи, дружини - нещо като "клубове, отбори"...
Много по-късно това прерастнало в цели общини на женени и неженени и на цели общности с избираемо ръководство, които живеели автономно и полунезависимо. Историята на казачеството е дълга, но те произлизат потомците на древните българи в Източна Европа и половците и то от самото начало от кръстените. За пръв път такива корпуси за охрана са създадени от монголската власт там, която била по-благосклонна към християните.


Саките и скитите от изток, дошли после на територията на Стара Велика България



Това, което се споменава пък в Именника за "остриганите глави" е отглас от по-минали времена, когато кагана-император наредил на васалите си да ходят като казаци, т.е. с остригани глави и с чумбас, като признак за поетите от тях и потомците им задължения към него.

  От тук:
"...БУРТАС БУРДЖАН или БУРДЖАНТАЙ, БЕРЕНДЕЙ(683-633 г.пр. Хр.). Син на ТУХЧИ.
С неговото управление започнала епохата на "силната ръка" или "ТАЗБАШ" - "бръснатите глави".  Това явно е намерило отражение и в късния славянски препис на т.нар."Именник на българските царе"... Разбил кимерите за което получил прякора "Камир Батир"- "Победител на кимерите". По-голямата част от кимерийците избягала в Атряч(областта на Троя) а на тяхната земя Буртас заселил азиатските саки - кипчаците. В Близкия изток го наричали "Партатуа". Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска(Шумерска) държава и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война(започната в 653 г. пр. Хр.)."

  https://boianimen.blogspot.com/2017/05/7.html
..............................................................

   
Но защо в Дунавска България по време на османската власт се забелязват толкова много примери за такива "прически"?

Ами по същите причини, части от населението били поели задължения, обети, зависимости или пък вкарани от властите в такива съсловни групи, и според тогавашната система това се предавало по наследство. И се превръщало в навик и традиция, чак до средата на 19-ти век.   

За древния облик на предците-герои можем да добием някаква представа от т.нар. Нардуганова молитва, която от хилядолетия била неотменна част от обредния ритуал всяка година в края на декември!  


Цитат:

"Другият „Мен Тайре” – зимния Нардуган,  съвпадал с времето на сегашния месец декември. От него след покръстването останали традиции в Коледата, Сурваки и Заговезни. 




Този „Мен Тайре” започвали с това, че хората с маски на лицата и в най-причудливи облекла,  излизали по улиците и със силна музика,  звън и силни викове прогонвали нечистите духове. Тези маскирани хора наричали себе си ”кукери”-„небожители”,  а действали по този начин,  за да не ги познаят злите духове и да избегнат тяхното отмъщение.

. . Няколко човека влачели след себе си шейни,  върху които от всеки дом хората изхвърлали стари вещи. Те били убедени,  че заедно с тези вещи изхвърлят натрупалото се зло в дома през годината.  Освен това всички били въоръжени със сопи,  вили,  брадви,  дървени саби,  самоделни копия и рогати шлемове.  Хлопали по вратите на всеки дом,  после влизали вътре с димящи клони от бреза или иглолистно дърво и опушвали,  прикадявали дома,  тъй като ничистите духове се плашели от този дим.  През цялото това време,  периодично,  всички ”кукери” пеели началото на Нардугановската молитва.  В нея се прославял Мардукан или Нардуган и духовете на предците,  хората от различните краища наричали различни числа:

    "... Ти, който си над белите облаци,
Ти, който си над черните облаци,
Ти, който си на синьото небе,
Ти, който си във владенията на Тангра,
Ти, който имаш еди колко си плитки,
Ти, който си извършил еди колко си подвига, (или убил еди колко си врагове)
Ти, чиято слава е достигнала Небето,
Ти, Аба(родоначалник) на еди кой си род,
Ти, чието лице излъчваше красота,
Ти, чието сърце беше пълно със състрадание,
Ти, чията душа беше пълна с благородство,
Ти, чиято сила защитаваше слабия...

"...
  Към тези думи на молитвата в селата се добавяли най-различни застрашителни припеви затова,  че ето „кукерите” яздят по зова на Нардугана срещу врага-нечистите духове.  От четири страни,  на коне в четири цвята и са пълни с решимост да ги разгромят с най-различни оръжия."

   От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_4.html
...............................................................

  Не искам да преповтарям изкараното вече в нета от други хора, затова по-долу ще дам линк към една от публикациите, но няма как да не спомена няколко знакови неща, заедно със снимките.

Но първо за Произхода на казачеството:

"...През 12-ти – началото на 13-ти век булгарските номади от Украйна масово приемат християнството, тъй като за това Киев и Чернигов им давали големи привилегии/земи, тарханство и т. н. /.  
През 1242 г., когато Украйна била подчинена на Монголската орда, булгарският Цар Гази-Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да се сформира корпус от булгарските номади в Украйна - за охрана на търговския път от Киев в Болгар и да се даде на този корпус тамгата ”казак”/тризъбеца/ и името „казаци”. Батий се съгласил,  такъв корпус бил сформиран и действал под общото булгаро-монголско командване до средата на 14-ти век. Монголският хан Узбек разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял почти изцяло от булгари-християни.Те като останали без работа се влели в отрядите на чиркесите.  

Още през 10-ти век,  булгарските владетели, за охрана на своите южни земи/Крим, териториите между Дон, Кавказ и Волга/,  почнали да сформират отряди от наемници. Тези наемници булгарите наричали ”чиркес”, което означава ”бродещ,  свободен”/чир/  човек/кеше/. Русинците превеждали тази дума като „бродник”. Болшинсвото от чиркесите били украинци-християни.
След като Волжска Булгария отстъпила своите южни зими на Монголската орда/в 1242 г. / чиркесите постъпили на служба при монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал,  чиркесите останали на монголска служба - охранявали пътищата,  границите,  превозваните стоки, монголските търговци,  посланници и т. н. Живеели на границата между горите и степта в неголеми общини и охотно приемали при себе си такива като тях - украинци-казаци. Постепенно за чиркесите названието казаци станало второ име, а след това и главно, а казашкия „тризъбец”-герб."



В района на Украйна много мъже си бръснели по-голямата част от главата и си оставяли кичур наречен хохол от където е навлязло и обидното прозвище за украинец


От тук: https://atil.blog.bg/history/2023/04/05/.1194692
.............................................................


И в Дунавска България

(..)
"..По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до - кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави"."...


  ....................................................


  "При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в.
Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише:
“Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”"  
.................................................................

Известната древна българска прическа – бръсната глава и спускаща се от темето плитка – е била запазена в България чак до средата и втората половина на XIX век. Дори и тогава обичаят все още е бил съхранен във Видинско, Ломско, Свищовско, Ловешко, Лясковско, Еленско, Котленско, Търговищко, Добруджа, Разградско, Шуменско, Бургаско и Варненско (селата Козичино и Голица), Панагюрско, Перущица, Пловдивско, Сливенско, Ивайловградско, Странджа, Гюмюрджинско, Драмско, Софийско, Пиротско, Кюстендилско, Благоевградско, Петрич, Гоцеделчевско, Битолско, Дебърско – това е практически цялата българска етническа територия.

Особено характерен е бил перчемът за мъжете в Софийско. Чембасът (перчемът) се оставял на малки момченца при навършване на 3-годишна възраст при специален домашен ритуал, наречен"наплитанье". Косата на детето се оплитала обикновено на "три чембасчета", окичени с червени конци и спуснати на гърба.

На 12–13 годишна възраст на момчетата оформяли прическата, като част от косата на главата от лявото до дясното слепоочие бръснели, а останалата част на темето и тила запазвали за цял живот и смятали за грях да бъдат отрязвани чембасите. Ергените оплитали тази коса на "три до девет чембаса", на които връзвали червени конци и върви отситни сребърни монети "бабки" или по-едри пари "цванцари".
Спускали ги върху гърба и при игра на хорото издавали звънтене.
(По-скоро плитки както у старите българи а на перчеми, перчемите не се "наплитат")

До Освобождението почти във всички софийски села мъжките прически-перчеми били изцяло запазени, до момента, в който много от тях били орязани от руските кавалеристи със сабите им. Подобни данни е оставил и през 1553–1555 г. Ханс Дерншвам, който описва по следния начин мъжете в разположеното на 5 часа и половина път западно от София село Белица: "
Мъжете отпред са подстригани по турски, а отзад косата им виси на кичури".

Същият обичай е бил съхранен и в Троянско поне до първата половина на XIX век. Описвайки носията на тамошния балканджия, Власи Илиев съобщава:
"Мъжете носели на главите си рунтави кожени шапки, а косите си бръснели, като оставяли само "косaк" – чисто по азиатски"



Детайл от литография по случай получаването на автокефалната българска екзархия през май 1872 г., на която виждаме българин с чумбас на плитка от Николай Павлович от 1872 г.  озаглавена "Шопите приветстват обявяването на екзархията"


 
В Босна и Херцоговина - част от някогашната Средновековна България, също до края на XIX век някои мъже бръснели част от косата си и носели чумбас



П.П. ВСИЧКИ СНИМКИ И ПРИМЕРИ СА ОТ ТЕРИТОРИИТЕ ОКАЗАЛИ СЕ ПОД ВЛИЯНИЕТО НА  ДРЕВНАТА БУЛГАРСКА ДИАСПОРА!

ТАКА ЧЕ НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО ИЛИ ПРОИЗВОЛНО

Повече подробности и обяснения има в тук в блога на Атил




Източници:  (Райко Сефтерски. Принос към проучването на"перчема" или "чомбаса" у старите българи. – Ави-Тохол. Кн. 21, 2001; Райко Сефтерски. Назад във времето. Част 3. Прабългарски битови черти у софийските шопи. –София, № 11, 1980; Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през1553–1555 г. С., 1970; Власи Илиев. Град Троян през 19-и век. Исторически спомени. София, 1933
ДТ, т.3, изд. Оренбург-Казан, 1993-4 г.:


Приложение:

Как са изглеждали древните българи, и с какво е специфична прическата Чумбас у тях

Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега. /именник на българските владетели/

С идването на българите в Европа, те донасят с себе си един нов цялостен външен вид. За жалост цялостно описание на облеклото им няма, но за сметка на това до нас са достигнали сведения за един специфичен вид прическа, наричан от българите Чумбас или Кика, а от Украинците Хохол Оселедець и Чуб. За нея ни казват няколко източника:

Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите. Поради това този начин бил наричан "хунски" Наметките им, шалварите, и повечето от обувките им съотведствуват на хунските по име и вид.

/Прокопий в своята "тайна история", критикуваща разложението зад кулисите на огромната Империя/

От тук: https://samoistina.at.ua/2/chumbas.htm
 

за пловдивски или поне ямболски :):):):).
Благодаря, Вальо, добре е да се виждат тия неща!

От няколко дни се каня, но пак стана малко претупано. Трябва да се помни и припомня. Друго си е записаното.

И какво излиза пак? И как ще я караме все така с толкова изфабрикувани измишльотини от марксистките историци, и техните ученици?!
Които и до днес продължават да фабрикуват.
От едната крайност на славянофилството заради СССР до другата крайност на пълното му отричане заради днешния антируски политически курс. Нали така?
Това обаче не е наука и родолюбие а еквилибристики на безгръбначни марионетки и прислужници.
Имало 15 "прабългарски" думи, славяните били "претопили българите.
После славяните станаха траки и пак "претопиха" българите... Нали така?
Главното е българите да са заметени, забутани и подменени. Май така излиза?

Ако българите не бяха повече от другите, тази страна никога нямаше да съществува повече 40-50 години. Както е ставало много пъти на много други места. Както станало с държавата Дулоба например.

А България остава българска дори и след покръстването и налагането на втория език в страната за официален и богослужебен!
Това и на най-големия идиот и олигофрен пряко ще му каже и покаже нещо.
Но не и на марионетката и гладния за блага и почести прислужник.

Ако българите са били 60 % от цялото население а останалите славяни и други(както сочат генетичните изследвания на днешните потомци), то в края на 9 век вече не е било трудно да се вкара славянския език за официален. Властите и групировката на Борис за да се решат на такова нещо са преценили все пак.
Защото поне половина от тези 60% българи са го разбирали и говорели този нов официален език. А тогава той станал и писмен. Това прави поне 70% от населението.
Затова Събора през 893 г.успял да вземе такова решение.
Това е Събор - Велико народно събрание с пряка демокрация и явно гласуване.
А не Съвет на Великите боили от 6 човека.

Цар Иван Александър също свикал Народен събор на който присъствала и ромейската делегация, която дошла да иска помощ срещу турците.
Тогава Събора решил да не им се помага.
Тогава било необходимо обикновено мнозинство. Това с 2/3 го направиха комунистите за сегашните Велики народни събрания.
Но това удобно се забравя а по-лесно е да се плюе и обвинява главно Иван Шишман и никой друг. Другите двама и деветима царе и народния събор на баща му не са криви.
По същия начин и с цар Фердинанд, за всичко той е виновен...
Лесно е да се плюят и хулят царете със задна дата, но не винаги лесното е вярно.

Как било от самото начало? Имало обширни обезлюдени области, още през 6 век, което позволява на славяните спокойно да идват и да се настаняват.
Ромеите седели по гарнизоните в крепостите и около тях. И или били били изтребвани накуп после или се изнасяли колективно на юг.
Българите нямало с кого толкова да се омешват, като изключим това че от самото начало се обзавели с доста жени за майки от славяните.
Дори по стария обичай при сключване на съюзи, аристокрацията често се се сродявал със славянските князе.
Горна Тракия, която влиза в състава на България по времето на Крум, доброволно е напусната предварително от ромейското население. И е заселена с българи и славяни.
Тези траки, които се опазили от покръстване и романизиране са били нещо коренно различно от представите на българската тракология и серафимовските научни фантасти.
За повече подробности могат да направят справки в народния епос на Делиормана, епоса за Железния баща(Демир баба).
Или където намерят, все същото ще излезе.

И, по начало свободния народ не си стрижел главите а мъжете си оставяли дълги коси. И ги връзвали отзад или ги сплитали на плитки. По броя на плитките някога съдели и колко е знатен и благороден някой.
"Прическата" стригана глава с чубас или без е била за определена категория хора.
Някои от по-възрастните поколения си спомнят, че някога на войниците - новобранци и на учениците задължително им стрижеха главите.
Това беше нещо като неписано правило.