Съкровището е открито през 1799 г. край град Над Сент Миклош, днес в Румъния с румънизирано име Сънниколау Маре (Sannicolau Mare – Голям Свети Никола).

Намерено е случайно от работник на братята преселници от България Христо и Кирил Накови. Братята го подаряват на император Йосиф II, за което получават благородническа титла по тогавашното име на града Над сент миклош.
Точно копие на съкровището се съхранява в Националния исторически музей, София.



От ляво надясно: кани № 7, № 2 и № 1
   
Изложено е в Музея на историята на изкуството във Виена, анотирано като прабългарско и отнесено към IX век. Други изследователи предполагат аварски или печенежки произход, понеже не е от територията на днешна България.
Още по-други изследователи виждат най-различни културни влияния и произходи като забравят за общите стилове и параметри на тази единна по своята същност древна евразийска  старобулгарска култура.
Която сама оказва влияние и върху византийското и върху иранскотто изкуство и култура.

Не може да се отрече разнородния произход на предметите, това важи и за Кубратовото съкровище. Има предмети произведени в българска среда, както и подъръци, като може да се предполагат и трофеи.

Съкровището се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. 8 от тях са изработени от 22-каратово злато. Съд № 18 е от 21? карата, а ритонът (№ 17) е от 12 карата.


Предмети



 
Украсата на кана № 2


6 съда представляват кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото. Имали са дръжки, запазени изцяло при № 1 и № 6. Вероятно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и Южна Русия. Не са характерни за персийското (иранското) изкуство.  
Някои керамични кани от некропола край Нови пазар са с форма, много близка до тези от Над Сент Миклош. 
   


Митологични тенгриански образи  


Богато украсени с такива мотиви са 2 от съдовете. На кана № 2, в 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени 4 сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница, а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава (антропоид). Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Никола Мавродинов вижда в тази сцена голямо сходство с митологичните мотиви по сандъка от Терачина, Италия, определян от него като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна. Последната сцена представя орел, сграбчил гола женска фигура.
   

Изображения на митични същества има и в 6-те медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче № 19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и 2 пъти на козел. Имат къси извити риби опашки. Подобни същества, както и грифони, са изобразени и по други съдове. За украсата на някои от експонатите е приложена техниката на клетъчен емайл. Използваната стъклена паста е с червеникавокафяв цвят.

   
Орнаменти  




Асеновият ( Сенов) пръстен

От тук: https://atil.blog.bg/history/2019/01/04/asenoviiat-senov-prysten.1640988



В украсата на съдовете се срещат орнаменти, присъщи на различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някои от тасовете), рунически знаци, определяни като тюркски или прабългарски, копиевидни мотиви от сасанидското изкуство (шията на кана № 2), антични акантизувани палмети и розети, познати и от византийското изкуство.    

Надпис  

Надписът на таса с № 21, с гръцки букви около кръст, е на "прабългарски" - булгарски : 
BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH.

Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) той гласи:

„Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“. 



 
Единственото блюдо сред селекцията от златни съдове. От обратната страна има рунически символи.
 
   
Най-важния показател са руните и надписа с гръцки букви на булгарски - изцяло според традицията и стила на Първотто българско царство в чиите граници се намирали земите, където е намерено съкровището. В близост до Над Сент Миклош, където за открити съдовете, се намират и руините на някогашната стратегическа българска крепост Ченад от периода на Първата българска държава.



Тархан Салан и Иван Русина
От тук:  https://atil.blog.bg/history/2016/10/18/tarhan-salan-i-ivan-rusina.1483472


Изследователите на съкровището се колебаят в неговата датировка, определяйки доста условно граница от около две столетия между седми и девети век. Първото му научно изследване и описание е от 1885 г. и принадлежи на австрийския професор Йозеф Хампел. У нас най-задълбочено го изучават акад. Стефан Младенов, проф. Никола Мавродинов и проф. Станчо Ваклинов.

 
На практика Българската следа е добавена с известна неохота, едва след като експерти от България доказват недвусмислено наличието на характерни особености в предметите, които ги доближават най-много до българските културни традиции. Аргументите на родните историографи очевидно успяват да убедят техните чуждестранни колеги, което и всъщност довежда до анотацията на съкровището като „древнобългарско“ в музея във Виена, където е изложено за постоянно.


При все това, произходът на богатството, неговия последен притежател и обстоятелствата на неговото укриване остават неизяснени и до днес. Това е заради липсата на хроники, но търсейки отговори може да разсъждаваме косвено и логически а не фантастично, подобно на чуждите и някои наши деятели.
Най-много помага сравнителния анализ, особено на графичните и символични изображения наподобяващи зародилата се по-късно хералдическа традиция и украса. Намираме едни и същи неща и от Кубратовото съкровище и тук в Банат и на множество предмети, пръстенни и др. от средновековна България!!

 
Т.е. не става дума за степни племена от тук и там или за ранни авари, нито за фантастични теории за Аспарухови богатства а за битови предмети на българска местна аристокрация!

Надписът на таса с № 21, с гръцки букви около кръст, е на "прабългарски" - булгарски :
BOYHΛA.ZOAΠAN.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠANΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH.

Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) той гласи:

„Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“.
..........
Т.е. собственика сам е посочил чрез надписа на кого са предметите и кой ги е направил!

Ама нали те "гледат и не виждат, слушат и не чуват"...

Попаднах на интересен пост в който се разсъждава, отново накриво за произхода на етническите имена "булгар" и "рус" и паралела между тях го търсят от това, че дошло от римляните?!
Накаква маниакална заразна болест ли е това породена от "новото време" и новия слугинаж?!
............................................................
Затова, отговора ще го запаметя тук като коментар:
Когато едното от тези етнически имена същесвувало Рим го е нямало. А когато се появило другото, също го нямало, защото се бил разпаднал вече на много части.
Така никаква работа е нямал Рим в Източна Европа като кръстник на етноси и племена.
Булгар е от вълча- черна глава, дошло от знамето на първите много древни българи. А Рус идва от "Урус"- голям , едър или велик. Урус Булгар било едното от имената на Страра Велика-Голяма България.
Самите българи наричали скандинавските разбойници, които нападали по реките - урус, уруси - по същата причина, че били високи и едри.
Но не от тях дошло името на русите а от това, че се обособили като народ в Западната част на урус Българ. Урусия...

Аз знаех съвсем същата версия,но после се оказа че имало и други- затова не съм сигурен коя точно е истинската. Във Виенския музей,където е съкровището пише,че то е аварско и е открито от някакъв сръбски фермер- знаят му даже името, който решил да ги подари на австрийския император. Затова ми е чудно кой лансира тези версии у нас,че е намерено от двама братя- Българи и в кой исторически документ е прочетено това,след като на Запад никой не го е чул? Виж,за Българския му произход съм съгласен но също за това,че сръбския фермер е бил наемник на Български предприемачи,но разчитането на надписа от македониста Мавродинов е примитивно и няма общо с истината,която е коренно различна:

БОЙЛО ЖУПАН ТАСИ ДИГАТ ЙЕГО, БОТЮЛ ЖУПАН ТАГРОВИ ОТЧЕГО ТАСИ

"Бойло жупан издигна (направи, вдигна наздравици с) този тас, Ботюл жупан атграви (надпИса) бащиния тас"

Показателно ярко свидетелство какъв е бил езикът на ("пра") Българите!

Смешни са също версиите на червения доносник Иван Добрев за Български календарен надпис върху църковния съд от съкровището. Реално там въобще няма такъв,както можах лично да се убедя но той се привижда на някои псевдоучени от казионната "школа",чиято задача е да играят по свирката на македонизма и на московските му създатели които мислеха,че ние тук трева пасем и никога няма да научим истината!

shtaparov , аз не излагам версия а информация. Това за сръбския фермер е лъжа а това че било аварско е хипотеза. Преди били няколко хихотези. В музея сега пише, че българско, защото е доказано.
Знае се отлично и историята на намирането му, това е записано още тогава, било сензация, никакви сръбски фермери нямало на стотици километри от там.

Обърни внимание на надписа с какви букви е. Този превод дето си го дал е изкривен и променен. Същото писмо било в употреба в България до Покръстването, ползвано от администрацията. Направи справка датчанина Томпсен какво писмо е разчел...