И по двата въпроса има по нещо в блога. За средновековното знаме в "БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ" :

https://atil.blog.bg/history/2013/10/22/shttrihi-ot-istoriiata-na-bylgarskoto-nacionalno-zname-i-duh.1195746?fbclid=IwY2xjawJOH5NleHRuA2FlbQIxMAABHUfICcDdUFum4vgGEcshZdraN6sC5yEbldBdOGGCt6LJUy7RqgjSg7dRKA_aem_peb18iL7u_USm92hXJLr8g

а за царската титла в
"За традиционните български царски шапки-корони. Историята на знаменитата шапка на Мономах(Шапка Мономаха)":

https://atil.blog.bg/history/2015/07/23/za-tradicionnite-bylgarski-carski-shapki-koroni-istoriiata-n.1378379

Само че излезе още и се наложи репост от фейсбук за запаметяване тук, в блога.
...................................................................


1. Знамето на Дунавска България по време на цялото средновековие е от червения стяг на асите и с тризъбец на дръжката ! Знака на рода Дуло.




Но тук има и нещо друго!
 

Пак с фундаментално значение. Както стана известно името на единия от най-старите етноси в света - българския, дошло от древното знаме на Съюза на седемте племена от района на Волго-Уралието. На знамето било изобразена черна вълча глава а на дръжката тризъбец и то се наричало - булгар/българ.
А тук за знаме имаме червения стяг на асите пак с древния царски знак на дръжката.
Преди да припомним кои бяха асите да се сетим първо как се самонаричаме и до сега в 1 л. ед. число? - Самонаричаме се - Аз - Яз - Ас. Защо!?
Дали пак знамето не е изиграло роля върху целия някогашен многоброен дунавско-български народ!

И да видим сега какво е това - Ас и кои са асите от речника:

"...Ас - одно из староарийских названий Верховного Бога. Имело также форму "Хас".

Асы - мурдаское название синдийцев-ура(арийцев), почему асами называли и потомков ура-арийцев: булгар, массагетов, алан, буртасов и других.

Ас(яс) - одно из средневековых названий булгар. Монголы возприняли его и называли асами(ясами) булгар Дешт-и Кыпчака(Мохомедьяр)."


На български:

"... Ас - едното от староарийските имена на Върховния Бог. Срещало се и под формата "Хас".

Аси - мурдаското име на синдийците - ура/арийци/, затова арийци били наричани и потомците на ура-арийците: булгарите, масагетите, аланите, буртасите и др.

Ас(яс) - едното от средновековните имена на българите. Монголите го възприели и наричали аси/яси булгарите на Дешт-и-Кипчак(по сведенията волжко българския учен Мохамедьяр - 16 в.)

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/06/1.html?fbclid=IwY2xjawJOJWZleHRuA2FlbQIxMAABHbqigh86dPGup-V1pUf9_oyM3wuSVvE6522DC1wdaxr5DGdO48ys3hDU0Q_aem_5iKR3srOrkNiZQoAc1CnFw

........................................................................................................
Т.е. както каза един "На нас ни е изместен фундамента от доста време", а според мен направо го няма.
И затова висим във въздуха като народ и държава и всеки вятър и течения или овластен простак може да ни влачи накъдето си иска...

.................................................................


2. Бронзова матрица на цар Петър - копие /?-969г./
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска.
Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък , глина/ .

Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.







И кое е това, което постоянно се премълчава от чуждите и нашите уж, по този случай?!

Българското законно и легитимно християнско царство на практика и на теория разбива държавно-правната и религиозна догма на Източната православна ромейска империя.
Заради нея дотогава нехристиянските ни владетели не са наричани от православните летописци кагани - т.е. царе, императори а "архонти, князе и др.".

Освен ромейски цезар, василевс-император, вече има и БЪЛГАРСКИ! 
Не вообще и просто така, както преди имало каганите а православен и БОГОПОМАЗАН Цар.
И това е валидно и до сега и за в бъдеще. Други няма, ромейски и български!

Претенциите на Москва за цар и за Трети Рим не са свързани с друго а с тяхната полувизантийска династия Романови и православието. Но те нямат помазан августейши цар а ние имаме.
И той се титулува така и до сега.
А вие го профукахте заради разни секретари, пъдари от незаконната и нелигитимната съветска по произход, република в България...

Първо разбиват световната християнска догма на триезичието, после заради България се случва т.нар. Мала схизма, т.е. света се разделя на православни и католици.
Едните се кръстят на дясно - православните, а другите наляво - католиците.
И накрая България получава правото на цар и на царство!
Което никой не го е отменил и заличил.
То е било под окупация, под чужда власт, но в правния, Божия и народния мир то е съществувало и ще съществува. Ще ни се изясни по-лесно, ако се замислим върху известното триединство БОГ- ЦАР - ОТЕЧЕСТВО!
Как и кой може да го отмени или промени това нещо?
Референдума за република в България е фалшив и нищожен.
И заради тогавашната конституция и нейните нарушения, и заради чуждата окупацията и заради самото фалшифициране на резултатите.
ТОВА МОЖЕ ДА ВИ ГО ОБЯСНИ ВСЕКИ ПЪРВОКУРСНИК ПО ПРАВО по света.
За по-малко от 5 минути.

Така е от цар Петровото време така ще бъде, освен ако не отменят и заличат самата България в близко или по-далечно бъдеще...


Благодаря за вниманието на тези които вече посетиха блога и на тези, които ще го посетят по-нататък!
Не знам ще има ли още публикации тук. Вече съм се отказвал няколко пъти, но както се знае за всичко си има първи и последен път.
Така ще стане и тук.







П.П. от 25.03. 2025

Двата клипа, които добавих днес може би ще ни разкрият така да се каже "обективните причини" поради които нямаме законно царство днес а а имаме нелигитимна република. Въпреки че комунизма бил паднал, умрял, погребан а демокрацията била победила...

Титлата "цар" за пръв път се появява на страниците на древноруските писмени източници през
XIII век, като се отнася за тюркоезичните златноордински управляващи. В московските актове
от XIII век царе са наречени хановете на Златната Орда. В руските летописи тази титла също е
използвана по отношение на златноординските ханове. За 1294 г. в Лаврентиевския летопис има такова сведение: "Той же зимой царь татарский пришел в Тверь, имя ему Токтомерь, и, много
тягости людям учинив, пошел восвояси". В Никоновия летопис за 1438 г. също срещаме: "Toe же
осени прииде царь Улу-Махмет Болшиа Орды к граду к Белеву и сяде в Белеве, бежав от брата
своего от Кичи-Ахметя царя Болшиа же Орды". Отнесена към московските управляващи, тази
титла за пръв път откриваме 250 години по-късно след първото й споменаване в древноруските
източници и по-точно в 1547 г. Във връзка с това интересно е съобщението на чешкия йезуит
Иржи Давид, писал през 1690 г. : "Несъмнено е, че скитите и сарматите, част от които започнала
да се нарича татари, своите управляващи, стоящи начело на ордата (нещо като племе), са
назовавали не иначе, а "сар", което после след развалянето на езика се е изродило в "цар". От тях
и русите са заимствали това име за своя управник, като смятали, че в него се крие повече
важност и достойнство, отколкото в думата "княз", а после тази дума е влязла в славянския
език". Иржи Давид не свързва титлата "цар" със златноординските управляващи, а смята, че тя е
била изконна скито-сарматска титла. Като се опрем на това, можем да сметнем, че и понятието, и
думата "цар" (възможно е тя да е имала отначало някаква друга фонетична форма) е
съществувала при моските още от времената на скито-сарматските им предци - роксоланите.
Казано другояче, това е била тюркоезична дума в езика на славяноезичните моски.
И така, в латински език думата "цар" има транскрипцията "czar", на която в руски език
отговаря формата "кзар". (Древноруската дума "цар" така, както е записана, предадена с
латински букви - "csr" - се оказва доста близка до латинската czar). Семантично-етимологичният
анализ на думата "кзар" ни дава основание да предположим, че на съставни части тя се поделя
така: кз-ар. Очевидно съставящата "ар" е тюркоезичната дума за мъж. Първата съставяща, ако
съдим по всичко, е обезгласен вариант на думата "каз". Като отчетем смисловия товар на втората
съставяща, можем да предполагаме, че основното значение на думата пада върху първата
съставяща "каз", която е длъжна да отразява идеята за справедливост и мир, което се асоциира с
Божията воля при коронацията на царя. Това ни навежда на мисълта, че първата съставяща в
дадения случай е древнотюркската дума qazï (казы), която в превод означава "съдия". Така
разбираме, че думата "казар (казыар)" в превод от тюркски език означава "мъж-съдия" или
просто "съдия". Точно това е буквалният превод на думата "цар" на съвременен руски език.

Как се провъзгласява царят:
Ето как описва тази процедура английският посланик Джайлс Флетчър при "венчаването за
царството" на великия княз Фьодор Иванович: "В деня на миропомазването се събират тук в
църквата (Успение на Пречистата Божия Майка, Ю. Д.): патриархът с митрополитите,
архиепископите, епископите, архимандритите и игумените, всички богато облечени в одеждите
си. След това влизат дяконите с певческия хор, които при влизането на царя в църквата започват
да пеят "Многая лета" за царя Фьодор Иванович и прочие, на което патриархът и митрополитът
заедно с другите духовници отвръщат с химн, подобен на молитва, който пеят всички заедно и
необикновено силно. След края на химна патриархът и царят се изкачват на подиум, където за
господаря е подготвен особен стол. После патриархът подканва царя да седне и сам сяда зад него
на друг стол, нарочно сложен за целта, кланя се доземи и чете следната молитва:
"Господи Боже наш, Царь царствующим и господь господствующим, иже Самуилом пророком
избрав раба своего Давида и помазав того во Цари над людьми своими Израиля! Ты и ныне
услыши молитву нашу недостойных, и виждь от святого жилища Твоего благоверного раба
своего, Царя и Великаго Князя, Федора, еже благоволил еси воздвигнути Царя в языце Твоем
святем, его же стяжал еси честною кровию единородного Ти Сына, помазати сподоби елеом
возрадования, одей того свыше силою, положи на главе его венец от камене честна, даруй тому
долготу дний, дай же в деснице его скифетро Царствия, посади того на престоле правды, огради
того всеоружеством Святого Ти Духа, утверди того мышцу, покори ему вся языки варварския,
всей в сердце его страх Твой, и еже к послушным милостивное, соблюди того в непорочной
вере, покажи того опасна хранителя Святые Твоея правотою и нищих Твоих, судом спасает сыны
убогих и наследник будет Ти небесного царствия”.
Тази молитва той произнася тихо, а след това произнася гръмко: "Яко Твоя держава и Твое есть
царство, и сила, и слава, Отца и Сына и Святого Духа, ныне и присно и во веки веков аминь”…
После започва да чете друга, отнасяща се към това молитва: ”Тебе единому Царю веком, иже
земное Царство Тобою вверенный, поклони выю с нами, и молим Ти ся, Владыко всех, сохрани
того под кровом Твоим, удержи того царство, благоугодныя Ти творити всегда того сподоби,
возсияй во днех его правду и множество мира. Да в тихости его тихо и безмолвно житие
поживем, в всяком благочестии и чистоте”. Тази молитва патриархът произнася леко
приглушено, а после отново довършва на висок глас: "Ти бо еси Царь мирови и Спас
душам нашим, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу ныне и присно и во веки
веков аминь”.
После, като поставя върху царя одежди и венец, го благославя с кръстен знак и говори: "В
името на Отца, Сина и Светия Дух". Същото правят и митрополитите, архиепископите и
епископите, които всички по реда си доближават царското място и едни след друг благославят
царя с двата си първи пръста.
След това патриархът чете още една молитва, която започва така: "Пресвета Госпожа Дево,
Богородице..."и т. н. След края на молитвата един от дяконите произнася силно на висок глас:
"Благоверному и благородному и христолюбивому, Богом избранному и Богом почтенному, и
Богом возлюбленному и поставленному, и Богом венчанному Царю и Великому князю, Федору
Ивановичу, Владимирскому и Московскому… и всея Русии Самодержцу, многие лета !”…
В края на тържеството при Царя отиват първо патриархът с митрополитите, архиепископите и
епископите, след тях е дворянството и всички присъстващи по реда си и му поднасят
почитанията си, като падат в краката му и прекланят глави. Титлата, която получава царят при
коронацията си, е следната: “Божиею милостию Царь и Великий Князь, Федор Иванович, всея
367
Руси Самодержец, Владимирский, Московский, Новгородский, Царь Казанский, Царь
Астраханский, Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Тверский, Югорский,
Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския
земли, Черниговский, Рязанский, Полоцкий, Ростовский, Ярославский, Белоозерский,
Лифляндский, Удорский, Обдорский, Кондинский, и всея Сибирския земли и северные страны
повелитель и… иных многих Государств Государь и Обладатель”.
Преди всичко отчитаме факта, че цялата процедура протича в църквата и и я извършва
патриархът заедно с висшето духовенство на страната. Нито едно светско съсловие и нито едно
светско лице нямат непосредствено отношение към описаната процедура. Едва накрая царят
бива просто поздравен от тях. Това свидетелства, че получената титла има официален
религиозен смисъл и значение. Коронацията започва с обръщение на патриарха към Господ с
молба "помазати сподоби елеом" и да постави великия княз "на престоле правды", както някога е
постъпил с Давид в Израил. Давид също е наречен "цар". Това е главната молба на патриарха. В
нея той моли също великият княз да заслужи честта да твори "во днех его правду и множество
мира". По-нататък след провъзгласяването на славата Господна се смята, че Бог е изпълнил
молбите на патриарха. Тогава патриархът поставя върху великия княз венец, подобаващи одежди
и го благославя. Благославят го и другите църковни йерарси. За целта използват "двата си първи
пръста". (Днес православните се кръстят с три пръста). След всичко това към великия княз се
обръщат вече по друг начин: "...Богом избранному и Богом почтенному, и Богом возлюбленному
и поставленному, и Богом венчанному Царю и Великому князю…". В официалната формула на
титлата отчетливо се различават религиозно-нравственото или божественото начало - "Божией
милостию Царь..." и светското – "Великий Князь… всея Руси Самодержец...". Става ясно, че
първото начало се определя само от волята на Бог, а второто - единствено от човешката воля.

dobrodan, нямат право на цар руснаците, също като сърбите или някой друг православен народ.
Цар идва от цезар, в смисъл на православен монарх. И единствен според политическата православна догма.
Това, че България получава цар е единственото изключение.

Нямали са право и на каган, макар че първите им владетели по традиция от Стара Велика България ги наричат кагани.
Но първородното право остава у династията на Ак Булгар в Източна Европа.
Рус се отделя чрез третия син, който е принц. Затова си остават киевски велики князе.
Затова, защото са кагани-императори руснаците наричат волжко българските управници царе.
Ордата не е царство, тя дори не е държава а Съюз начело с велик хан.
При когото руските князе ходят за ярлък разрешение да управляват.
"Царствата" се появяват после под влияние на българските държавици, които днес историците им ги наричат "ханства".
Преди Иван Грозни те не употребяват думата цар за своите владетели.
После по народному наричат императорите си царе.
А книжнината и ритуалите им са преписвани от Дунавска България.
Макар че днес говорят и пеят само за "греки", "грекам" и т.н.
Пък не знаят гръцки и нищо нямат написано на гръцки.

"...Ако приемем Византийската империя за "избран съсъд" на Господния промисъл, чрез който се осъществява Божието предначертание, ще рече, че сме изключили възможността да съществува друга империя по света, тъй като само така би могло да се съхрани единството, за което ратува Промисълът.(на това обаче първи се противопоставят успешно българите и преди да се покръстят и след това, но това е и причината българските и ромейски монаси да не наричат некръстените ни владетели - канове и царе).
За ромеите е било очевидно присъствието в някогашния "orbis romanus"(римския свят) и на други владетели освен константинополския император, известно било, че някои от тях дори не са християни. Това обстоятелство ни най-малко не ги обезпокоява и според вижданията им не противоречи на идеята за единствената законна империя.

Съгласно византийските разбирания вселената се състои от една огромна, йерархично зависима родствена общност от народи и владетели, начело на която стои "василевсът на ромеите", сиреч византийския император.
Следват го по ред на родство "духовните му чеда" - владетелите на Армения и България, "духовните му братя" - владетелите на франките и германците, "приятелите му" - емирът на Египет и управниците на Англия и на италианските градове-републики Венеция и Генуа.
В периферията на йерархията са поставени малките поместни владетели на Армения и Сърбия. Но всички те стоят много по-ниско от византийския император, не се титулуват като василевси(= на цар или император) и затова не накърняват идеята за една-единствена действителна и истинска империя.

Тази идея претърпява крах по отношение на българите, сещате се вече защо, но иначе остава непокътната за другите до 1204 г., когато претърпява значителни промени, но остава в сила до кончината на Византия в сляпо упорство спрямо действителността, която все повече я обезсмисля.

https://atil.blog/history/2023/03/28/bylgarskoto-carstvo-i-politicheskata-teoriia-na-vizantiicite.1861791

там Бог го няма. Нито истина има. Само "фоби" разни...