Титлата кан-каган

1. До приемането на световните религии древнобългарската монархия се отличавала с богоустановената власт на кана( ган, каган, хакан) - цар, император, който често бил и глава на духовенството - главен кам-боян.

Както и субиги - върховен главнокомандващ.
Власта му не била безгранична или деспотична, защото под него имало още три колективни органа на управление; - съвет на боилите( велики боляри); - съвет на багаините( мали боляри); - народен събор(велико народно събрание, което се свиква по особено важни поводи, имало е времена, когато владетеля нито веднъж не го е свиквал...)

Административното устройство на древнобългарският каганат се отличавало със силно местно самоуправление и автономната власт на племенните князе(баили, боили- графове).

Освен тях съществувала военно-феодална държавна аристокрация, чиито основни представители били тарханите(автономен феодал с наследствена власт) и джурите(военни феодали, рицари), техните владения спадали към външните области.

Всички т.нар. "външни области" плащали десятък от доходите си на държавата. "Вътрешната област" - или автономното лично владение(тарханство) на владетеля не плащало данък десятък на държавата а лично на кана. Т.е. то било за издръжка на владетеля, на двора, личната гвардия и правителството. Такава "вътрешна област" в Дунавска България била днешна Северна България - от Никулицел(в Добруджа) до Оряхово на запад.


Български и чужди данни за тенгрианската монархическа титла кан-каган при древните българи



1. Графит- народно свидетелство върху варовиков блок от Плиска.


Вижда се в двете думи израза KAN ΠΟΛΛΑ ΔΥΝΑΤΟΥΣ (кан поладюнатос) – „кан велемощен” от гръцкото (ΠΟΛΛΑ = много; ΔΥΝΑΤΟΥΣ = способен, могъщ, силен. За да се получи този израз обаче, трябва се изоставят двете първи букви (ΔЄ-) от първата дума, към втората дума да се добавят две нови букви (Λ, Ν), а окончанието ОС да се замени с ΟΥΣ.
При всички положения обаче става дума за Кан, не за княз или хан и то с присъщите му подобаващи епитети, все едно на гръцки или на друг език да са уточненията.
 
При всички положения обаче става дума за Кан, не за княз или хан и то с присъщите му подобаващи епитети, все едно на гръцки или на друг език да са уточненията.


- Български средновековни рисунки-графити - https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_94.html  

************************************************************
2. В 871 г. краля на Източно-Франкското кралство Людовик Немски в писмо до византийския император Василий Македонец разтълкувал различните варианти на титулуване, в това число титлата "каган", като изредил четири каганата в Европа:
Аварския, Българския, Хазарския, и Норманския.

( Източник: Л. Гумилёв,"Древняя Русь и Великая Степь", ст. 131)
******************************************************************

2. Драголовия сборник


За Драголовият сборник се знае прекалено малко, за да кажем че се знае каквото и да е. Предполага се че е препис от XIII век, съставен от поп Драгол, на стари български текстове от времето на Симеон, които съдържат добавки от XI век. Сборника съдържа български превод на византийският църковен апокалиптичен текст "Видение Данаилово", и българската добавка към него наречена "Тълкувание Данаилово".  Историческите събития в летописа са донякъде размесени хронологично, и са смесени с библейски събития, но това не пречи да се извлече един определен тип чувство, с което е написана творбата, и да се направят съответните изводи.




"И когато настъпи началото на злините за целия свят, ще се въздигне Михаил Кан, сред българите. A не им е дадено на българите царство, но те с насилие го придобиха. Тогава ще се изправи брат срещу брата, и град срещу града, страна срещу страната. Симеон ще владее тридесет години, а след него - Петър и ще се надигнат след него, дванадесет царе. И ще започнат да говорят "аз съм", а другите "Аз съм", понеже са мъчители. И ще се съберат воини сред земята в славен град - наричат се "русите бради", - и ще се сразят, и ще пролеят много кръв, и ще има голяма размирица. Ще се въздигне цар от Слънчев град, сред угрите и ще дойде с тях. И ще превземе всички градове, и ще обере златото от тях, и ще постави сановници."

Борис не е княз, защото не е славянски вожд а глава на българска държава.
Няма титла "княз" в българската държавна чинова система, за славяните отговарял главния жупан. За князе и архонти пишат монасите, когато става дума за нехристиянски български владетели, защото така им повелява православната догма.
Самият кан Омуртаг в един от своите каменни надписи пояснява, че архонт на български означавало кана субиги.
Същото означава на български и славянското - княз!



 Текстът е в отлично състояние и добавянето на каквото и да е напълно ненужно.
По подобен начин думата "Кога" е била преправяна на "КоГда"... Това известние е интересно с това че началото на "всичките злини" в българската земя, е приписано на идването на Кан Михаил. Очевидно авторът говори с съжаление за братоубийствата, обладали страната ни през този период. За пръв път българите са проявили религиозна нетърпимост, едни към други именно през онова време.

**************************************************************************

3. Надписът от Мадара на кан Омуртаг

Малката скала - "Даул таш", е оградена с един дъговиден зид. Това дава основание да бъде определена като свещена, като се базирали на отговорите на папа Николай I на запитванията на българите. Наистина камъкът е обект на култово отношение у древните българи. Те го ползват освен за своите изваяния - Тара, но още и за своята "каменна летопис". И тук предположенията са многобройни, но за нас най-важно в случая е една друга подробност, на която не е било обръщано особено внимание...?! 

Първоначално тази скала е имала по-друга форма. Карел Шкорпил съобщава, че до 1900 г. скалата била висока около 7 м.(днес е два и половина) и наподобявала огромен стълб, на който са били издълбани кръгли и четириъгълни дупки. По сведения на местните жители тя се е наричала Кулата и преди Освобождението на върха и слагали месо за орлите. Горната и част била разрушена от каменари - следите от техните инструменти личат и досега.

До южната страна на скалата е разположено малко четириъгълно помещение с вход от източната страна. Северната му страна е била изградена от големи каменни отломки, основите му имат различна дълбочина, в западната му страна са вградени два скални зъбера, издаващи се над тогавашната повърхност. В източната стена е била вградена колона, без тя да има конструктивно предназначение. Р.Рашев забелязва, че диаметърът на базата съвпада с диаметъра на една колона, употребена за олтарна маса в една църква около 200 м. южно от там. Върху нея е врязан надпис, в който се съобщава, че Кан Омуртаг е принесъл жертва на Тангра.



Колоната с възспоменателния надпис на Кан Омуртаг


Текста на надписа:



[Kana subhg]h

omou[rtag o ek Qeou] ar-

con o [.....]ht-

o WD [... ke epuhs]en

qua[han hs ton qeo]n Taggran .......HS h-

tzhrg[ou kolobros ...] GCU

TUG .........RH e-

pi ......... RUSE

k(e) .........................ABA

............................NKA

............................NEN

Превод

Кана субиги Омуртаг от бога владетел. ....беше ...и направи жертвоприношение на бога Тангра ... ичиргу

***************************************************************

4. Дуклянски летопис І. Българският цар Борис нахлува в земите на сърбите


... През царуването на Владин безбройно множество народи се появили откъм голямата река Волга , от която получили и името си; наистина, и до ден днешен българите се наричат така по името на реката Волга. Заедно с жените, синовете и дъщерите си, с всичките си пари и с твърде голямото си имущество те дошли в областта Силодузия.

Предвождал ги някой си на име Борис, когото на своя език наричали “каган” – това на нашия език ще рече “император”. Нему били подчинени девет князе, които управлявали и раздавали правосъдие на народа, тъй като той бил твърде многоброен. И тъй те нападнали Силодузия и я завладели. После завоювали цяла Македония, а след това покорили и цялата област на латинците, които по онова време се наричали ромеи, асега се назовават “моровласи” , т.е. “черни латинци”.
Гръцкият император също така дълго воювал с тях, но като си седял на трона и не бил в състояние да ги надвие нито в едно сражение, проводил пратеници и сключил мир с тях. И твърде много си заобичали помежду си двата народа, т.е. готите, наричани още славяни, и българите, и то най-вече и двата народа били езичници и говорели един и същ език.
След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и в която обитават и до ден днешен.“


*****************************************************************************

Данни и сведения за титлата кан - каган има много, както за Стара Велика България, така и за Киевска Рус, за Волжка България и за Дунавска България. Както и на много места в каменната летопис.
Канасубиги не е титла, не е и дума на ничий език а са слято изписани две думи - кана и субиги. Първата дума означава император а втората главнокомандващ.

Изопачени и неграмотни тълкувания на надписите на гръцки и булгарски език чрез съвремения славяно-български език има много, особено в интернет пространството...

В България чрез чуждите източници са засвидетелствани десетки древнобългарски титли и звания.
А в родните източници има три пъти споменато и за титлата на държавния глава - кан, каган - два писмени източника, много пъти в каменните надписи и надпис върху скален графит( въпреки че редовно се лъже публично по този въпрос, че нямало писано или пък владетелите ни се ханосват по руско-татарски ордински образец).
От тогавашните съвременици се говори и пише  за кан и производните му - кавкан, канартикан и т.н. Например главният дипломат на Симеон Първи - кавкан Петър, не кавкняз, нито нещо друго от наскоро измислените.
Елементарно.


Знамето

2. Знамето на Дунавска България по време на цялото средновековие е от червения стяг на асите и с тризъбец на дръжката ! Знака на рода Дуло.




Но тук има и нещо друго!
 

Пак с фундаментално значение. Както стана известно името на единия от най-старите етноси в света - българския, дошло от древното знаме на Съюза на седемте племена от района на Волго-Уралието. На знамето било изобразена черна вълча глава а на дръжката тризъбец и то се наричало - булгар/българ.
А тук за знаме имаме червения стяг на асите пак с древния царски знак на дръжката.
Преди да припомним кои бяха асите да се сетим първо как се самонаричаме и до сега в 1 л. ед. число? - Самонаричаме се - Аз - Яз - Ас.
Защо!?
Дали пак знамето не е изиграло роля върху целия някогашен многоброен дунавско-български народ!

И да видим сега какво е това - Ас и кои са асите от речника:

"... Ас - едното от староарийските имена на Върховния Бог. Срещало се и под формата "Хас".

Аси - мурдаското име на синдийците - ура/арийци/, затова арийци били наричани и потомците на ура-арийците: булгарите, масагетите, аланите, буртасите и др.

Ас(яс) - едното от средновековните имена на българите. Монголите го възприели и наричали аси/яси булгарите на Дешт-и-Кипчак(по сведенията волжко българския учен Мохамедьяр - 16 в.)

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/06/1.html?fbclid=IwY2xjawJOJWZleHRuA2FlbQIxMAABHbqigh86dPGup-V1pUf9_oyM3wuSVvE6522DC1wdaxr5DGdO48ys3hDU0Q_aem_5iKR3srOrkNiZQoAc1CnFw

........................................................................................................
Т.е. както каза един "На нас ни е изместен фундамента от доста време", а според мен направо го няма.
.................................................................

Царската титла

3. Бронзова матрица на цар Петър - копие /?-969г./
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска.
Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък , глина/ .

Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.





И кое е това, което постоянно се премълчава от чуждите и нашите уж, по този случай?!

Българското законно и легитимно християнско царство на практика и на теория разбива държавно-правната и религиозна догма на Източната православна ромейска империя!
Заради нея дотогава нехристиянските ни владетели не са наричани от православните летописци - кагани - т.е. царе, императори а "архонти, князе и др.".

Освен ромейски цезар, василевс-император, вече има и БЪЛГАРСКИ! 
Не вообще и просто така, както преди имало кагани а православен и БОГОПОМАЗАН Цар.
И това е валидно и до сега и за в бъдеще. Други няма, ромейски и български!

Претенциите на Москва за цар и за Трети Рим не са свързани с друго а с тяхната полувизантийска династия Романови и православието. Но те нямат помазан августейши цар а ние имаме.
И той се титулува така и до сега.
А вие го профукахте заради разни секретари, пъдари от незаконната и нелигитимната съветска по произход, република в България...

Първо разбиват световната християнска догма на триезичието, после заради България се случва т.нар. Мала схизма, т.е. света се разделя на православни и католици.
Едните се кръстят на дясно - православните, а другите наляво - католиците.
И накрая България получава правото на цар и на царство!
Което никой не го е отменил и заличил.

То е било под окупация, под чужда власт, но в правния, Божия и народния мир то е съществувало и ще съществува. Ще ни се изясни по-лесно, ако се замислим върху известното триединство БОГ- ЦАР - ОТЕЧЕСТВО!
Как и кой може да го отмени или промени това нещо?
Референдума за република в България е фалшив и нищожен.
И заради тогавашната конституция и нейните нарушения, и заради чуждата окупацията и заради самото фалшифициране на резултатите.

******************************************************************

Двата клипа, които добавих днес може би ще ни разкрият така да се каже "обективните причини" поради които нямаме законно царство днес а а имаме нелигитимна република. Въпреки че комунизма бил паднал, умрял, погребан а демокрацията била победила...

Титлата "цар" за пръв път се появява на страниците на древноруските писмени източници през
XIII век, като се отнася за тюркоезичните златноордински управляващи. В московските актове
от XIII век царе са наречени хановете на Златната Орда. В руските летописи тази титла също е
използвана по отношение на златноординските ханове. За 1294 г. в Лаврентиевския летопис има такова сведение: "Той же зимой царь татарский пришел в Тверь, имя ему Токтомерь, и, много
тягости людям учинив, пошел восвояси". В Никоновия летопис за 1438 г. също срещаме: "Toe же
осени прииде царь Улу-Махмет Болшиа Орды к граду к Белеву и сяде в Белеве, бежав от брата
своего от Кичи-Ахметя царя Болшиа же Орды". Отнесена към московските управляващи, тази
титла за пръв път откриваме 250 години по-късно след първото й споменаване в древноруските
източници и по-точно в 1547 г. Във връзка с това интересно е съобщението на чешкия йезуит
Иржи Давид, писал през 1690 г. : "Несъмнено е, че скитите и сарматите, част от които започнала
да се нарича татари, своите управляващи, стоящи начело на ордата (нещо като племе), са
назовавали не иначе, а "сар", което после след развалянето на езика се е изродило в "цар". От тях
и русите са заимствали това име за своя управник, като смятали, че в него се крие повече
важност и достойнство, отколкото в думата "княз", а после тази дума е влязла в славянския
език". Иржи Давид не свързва титлата "цар" със златноординските управляващи, а смята, че тя е
била изконна скито-сарматска титла. Като се опрем на това, можем да сметнем, че и понятието, и
думата "цар" (възможно е тя да е имала отначало някаква друга фонетична форма) е
съществувала при моските още от времената на скито-сарматските им предци - роксоланите.
Казано другояче, това е била тюркоезична дума в езика на славяноезичните моски.
И така, в латински език думата "цар" има транскрипцията "czar", на която в руски език
отговаря формата "кзар". (Древноруската дума "цар" така, както е записана, предадена с
латински букви - "csr" - се оказва доста близка до латинската czar). Семантично-етимологичният
анализ на думата "кзар" ни дава основание да предположим, че на съставни части тя се поделя
така: кз-ар. Очевидно съставящата "ар" е тюркоезичната дума за мъж. Първата съставяща, ако
съдим по всичко, е обезгласен вариант на думата "каз". Като отчетем смисловия товар на втората
съставяща, можем да предполагаме, че основното значение на думата пада върху първата
съставяща "каз", която е длъжна да отразява идеята за справедливост и мир, което се асоциира с
Божията воля при коронацията на царя. Това ни навежда на мисълта, че първата съставяща в
дадения случай е древнотюркската дума qazï (казы), която в превод означава "съдия". Така
разбираме, че думата "казар (казыар)" в превод от тюркски език означава "мъж-съдия" или
просто "съдия". Точно това е буквалният превод на думата "цар" на съвременен руски език.

Как се провъзгласява царят:
Ето как описва тази процедура английският посланик Джайлс Флетчър при "венчаването за
царството" на великия княз Фьодор Иванович: "В деня на миропомазването се събират тук в
църквата (Успение на Пречистата Божия Майка, Ю. Д.): патриархът с митрополитите,
архиепископите, епископите, архимандритите и игумените, всички богато облечени в одеждите
си. След това влизат дяконите с певческия хор, които при влизането на царя в църквата започват
да пеят "Многая лета" за царя Фьодор Иванович и прочие, на което патриархът и митрополитът
заедно с другите духовници отвръщат с химн, подобен на молитва, който пеят всички заедно и
необикновено силно. След края на химна патриархът и царят се изкачват на подиум, където за
господаря е подготвен особен стол. После патриархът подканва царя да седне и сам сяда зад него
на друг стол, нарочно сложен за целта, кланя се доземи и чете следната молитва:
"Господи Боже наш, Царь царствующим и господь господствующим, иже Самуилом пророком
избрав раба своего Давида и помазав того во Цари над людьми своими Израиля! Ты и ныне
услыши молитву нашу недостойных, и виждь от святого жилища Твоего благоверного раба
своего, Царя и Великаго Князя, Федора, еже благоволил еси воздвигнути Царя в языце Твоем
святем, его же стяжал еси честною кровию единородного Ти Сына, помазати сподоби елеом
возрадования, одей того свыше силою, положи на главе его венец от камене честна, даруй тому
долготу дний, дай же в деснице его скифетро Царствия, посади того на престоле правды, огради
того всеоружеством Святого Ти Духа, утверди того мышцу, покори ему вся языки варварския,
всей в сердце его страх Твой, и еже к послушным милостивное, соблюди того в непорочной
вере, покажи того опасна хранителя Святые Твоея правотою и нищих Твоих, судом спасает сыны
убогих и наследник будет Ти небесного царствия”.
Тази молитва той произнася тихо, а след това произнася гръмко: "Яко Твоя держава и Твое есть
царство, и сила, и слава, Отца и Сына и Святого Духа, ныне и присно и во веки веков аминь”…
После започва да чете друга, отнасяща се към това молитва: ”Тебе единому Царю веком, иже
земное Царство Тобою вверенный, поклони выю с нами, и молим Ти ся, Владыко всех, сохрани
того под кровом Твоим, удержи того царство, благоугодныя Ти творити всегда того сподоби,
возсияй во днех его правду и множество мира. Да в тихости его тихо и безмолвно житие
поживем, в всяком благочестии и чистоте”. Тази молитва патриархът произнася леко
приглушено, а после отново довършва на висок глас: "Ти бо еси Царь мирови и Спас
душам нашим, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу ныне и присно и во веки
веков аминь”.
После, като поставя върху царя одежди и венец, го благославя с кръстен знак и говори: "В
името на Отца, Сина и Светия Дух". Същото правят и митрополитите, архиепископите и
епископите, които всички по реда си доближават царското място и едни след друг благославят
царя с двата си първи пръста.
След това патриархът чете още една молитва, която започва така: "Пресвета Госпожа Дево,
Богородице..."и т. н. След края на молитвата един от дяконите произнася силно на висок глас:
"Благоверному и благородному и христолюбивому, Богом избранному и Богом почтенному, и
Богом возлюбленному и поставленному, и Богом венчанному Царю и Великому князю, Федору
Ивановичу, Владимирскому и Московскому… и всея Русии Самодержцу, многие лета !”…
В края на тържеството при Царя отиват първо патриархът с митрополитите, архиепископите и
епископите, след тях е дворянството и всички присъстващи по реда си и му поднасят
почитанията си, като падат в краката му и прекланят глави. Титлата, която получава царят при
коронацията си, е следната: “Божиею милостию Царь и Великий Князь, Федор Иванович, всея
367
Руси Самодержец, Владимирский, Московский, Новгородский, Царь Казанский, Царь
Астраханский, Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Тверский, Югорский,
Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския
земли, Черниговский, Рязанский, Полоцкий, Ростовский, Ярославский, Белоозерский,
Лифляндский, Удорский, Обдорский, Кондинский, и всея Сибирския земли и северные страны
повелитель и… иных многих Государств Государь и Обладатель”.
Преди всичко отчитаме факта, че цялата процедура протича в църквата и и я извършва
патриархът заедно с висшето духовенство на страната. Нито едно светско съсловие и нито едно
светско лице нямат непосредствено отношение към описаната процедура. Едва накрая царят
бива просто поздравен от тях. Това свидетелства, че получената титла има официален
религиозен смисъл и значение. Коронацията започва с обръщение на патриарха към Господ с
молба "помазати сподоби елеом" и да постави великия княз "на престоле правды", както някога е
постъпил с Давид в Израил. Давид също е наречен "цар". Това е главната молба на патриарха. В
нея той моли също великият княз да заслужи честта да твори "во днех его правду и множество
мира". По-нататък след провъзгласяването на славата Господна се смята, че Бог е изпълнил
молбите на патриарха. Тогава патриархът поставя върху великия княз венец, подобаващи одежди
и го благославя. Благославят го и другите църковни йерарси. За целта използват "двата си първи
пръста". (Днес православните се кръстят с три пръста). След всичко това към великия княз се
обръщат вече по друг начин: "...Богом избранному и Богом почтенному, и Богом возлюбленному
и поставленному, и Богом венчанному Царю и Великому князю…". В официалната формула на
титлата отчетливо се различават религиозно-нравственото или божественото начало - "Божией
милостию Царь..." и светското – "Великий Князь… всея Руси Самодержец...". Става ясно, че
първото начало се определя само от волята на Бог, а второто - единствено от човешката воля.

dobrodan, нямат право на цар руснаците, също като сърбите или някой друг православен народ.
Цар идва от цезар, в смисъл на православен монарх. И единствен според политическата православна догма.
Това, че България получава цар е единственото изключение.

Нямали са право и на каган, макар че първите им владетели по традиция от Стара Велика България ги наричат кагани.
Но първородното право остава у династията на Ак Булгар в Източна Европа.
Рус се отделя чрез третия син, който е принц. Затова си остават киевски велики князе.
Затова, защото са кагани-императори руснаците наричат волжко българските управници царе.
Ордата не е царство, тя дори не е държава а Съюз начело с велик хан.
При когото руските князе ходят за ярлък разрешение да управляват.
"Царствата" се появяват после под влияние на българските държавици, които днес историците им ги наричат "ханства".
Преди Иван Грозни те не употребяват думата цар за своите владетели.
После по народному наричат императорите си царе.
А книжнината и ритуалите им са преписвани от Дунавска България.
Макар че днес говорят и пеят само за "греки", "грекам" и т.н.
Пък не знаят гръцки и нищо нямат написано на гръцки.

"...Ако приемем Византийската империя за "избран съсъд" на Господния промисъл, чрез който се осъществява Божието предначертание, ще рече, че сме изключили възможността да съществува друга империя по света, тъй като само така би могло да се съхрани единството, за което ратува Промисълът.(на това обаче първи се противопоставят успешно българите и преди да се покръстят и след това, но това е и причината българските и ромейски монаси да не наричат некръстените ни владетели - канове и царе).
За ромеите е било очевидно присъствието в някогашния "orbis romanus"(римския свят) и на други владетели освен константинополския император, известно било, че някои от тях дори не са християни. Това обстоятелство ни най-малко не ги обезпокоява и според вижданията им не противоречи на идеята за единствената законна империя.

Съгласно византийските разбирания вселената се състои от една огромна, йерархично зависима родствена общност от народи и владетели, начело на която стои "василевсът на ромеите", сиреч византийския император.
Следват го по ред на родство "духовните му чеда" - владетелите на Армения и България, "духовните му братя" - владетелите на франките и германците, "приятелите му" - емирът на Египет и управниците на Англия и на италианските градове-републики Венеция и Генуа.
В периферията на йерархията са поставени малките поместни владетели на Армения и Сърбия. Но всички те стоят много по-ниско от византийския император, не се титулуват като василевси(= на цар или император) и затова не накърняват идеята за една-единствена действителна и истинска империя.

Тази идея претърпява крах по отношение на българите, сещате се вече защо, но иначе остава непокътната за другите до 1204 г., когато претърпява значителни промени, но остава в сила до кончината на Византия в сляпо упорство спрямо действителността, която все повече я обезсмисля.

https://atil.blog/history/2023/03/28/bylgarskoto-carstvo-i-politicheskata-teoriia-na-vizantiicite.1861791

там Бог го няма. Нито истина има. Само "фоби" разни...

Та, как римската република станала империя? Император на латински означава Върховен Главнокомандващ. При българитетова било, така се казвал Върховния Главнокомандващ - Су(ю)биги.
( През Второто царство го наричали Главен Воевода, от гърците го научаваме пак...)

И, когато императора на армията Гай Юлий Цезар започва да овладява и съчетава военната си власт с изпълнителната и законодателната(първо станал консул, после принципат) и републиката започва да се променя и да заприличва на монархия с държавен глава - император.
При българите това вече го имало, когато държавният глава е Кана Субиги. При Октавиан Август процеса на преобразуване на римската република в монархия-империя завършва.
По нататък историята е ясна и известна и подробно записана от римляните и ромеите.
Втора вече християнска империя-царство става България през 10 век чрез споделено право от страна на Източната римска империя.

Преди това България е била тенгрианско("езическо") царство-империя т.е. каганат.
Затова само българите след покръстването си веднага искат и претендират за равни права на държавния си глава с ромейския и за собствен патриарх.

Затова и заради всичко останало тази натрапена република
в България не съдържа почти нищо българско в себе си. И такива кадри и публика възпитава.
Такива шушумиги и завистливи запъртъци дето се правят на заспали и разсеяни никой не може да ги събуди и научи...!
Отдавна съм загубил вяра и доверие в тях. За да се спаси българското трябва да се завещае на част от поколението да продължи борбата. Дори и малко да са това ще е достатъчно то да не угасне и да оцелее.