Кой е Св. Георги?

Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия).

В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица, построена през 4 в.

Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.



Зографската икона на Св.Георги


Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9 в.) носи името „Св. Георги”.
Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”.

Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги” до Скопие и много други. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма.
Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият).
Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

Имп. Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите.

Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано от 5 в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива в така наречените декрети (с най-ранна редакция от 5-6 в.) на св. Геласий І, папа Римски († 496 г.). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.

С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел). Град Лид, библейската Лида (виж 1 Ездр. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км. от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.

През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги” в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови подробности живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин, (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господа. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството” на светеца, „Чудото с пояса”, „Среща с беса”, „Откровение на св. Георги”, по-късния (10 в.) „Чудото на св. Георги с българина” и др.

Постепенно, с развитието на византийската традиция житието на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги” под редакцията на преп. Роман Сладкопевец († ок. 555 г.) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а действието от гр. Лид се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат († 961 г.). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството” с по-ранните апокрифи, в резултат на което се появява „История на раждането и детството” на светеца.
Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесване на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги.

Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски († 361 г.), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.
....................................................................


Рицарите, змеят  и Св. Георги

Оказа се, че Св.Георги, макар да е историческа личност от Ранното Средновековие се явява още като продължител на една много древна, и то древнобулгарска традиция на Героя в народния епос и то Конника-Герой.
И то не кой да е герой а Аудан(Боян) Дуло Джураш родоначалника на българския род. И какво огромно наследство в света се намира и какво желание на народите и на съвременните изследователи да си го припишат за свой сънародник или поне покровител...

Древнобулгарския герой се тюркизира, например от интересния изследовател на степните народи и култура Мурад Аджи а Св.Георги се погърчва от византийците. Както виждаме горе, някои намират, че той умрял при персите... Други намират, че те били двама различни. Както за древния прототип така и за християнския Св.Георги твърде много желания за присвояване и твърде много противоречиви сведения.

Когато има нещо съмнително, винаги така се получава. То дори прилича донякъде на прословутия вечен въпрос с произхода на българите... Една от най-великите мистификации в световната история наред с произхода на египетските пирамиди...

Особено внимание заслужават изследванията на Мурад Аджиев по този въпрос. Книгата му "Тайна Светого Георгия" хвърли голяма бомба навремето, но после някак си потулиха работата и се замълча по въпроса... Всъщност руските тюрколози някак си се родеят с руските слависти, обща традиция и при едните и при другите е "забраната" на думата - булгар, българин в техните научни изследвания... Тази дума при тях е забранена за споменаване.

А древнобулгарското европейско и eвроазиатско наследство или се пише за руско-славянско или се парчатосва на множество култури, които после били изчезнали някъде заедно с хората... Новите идеолози и ветропоказатели в България пък, сменяйки посоката вместо за тюрки и славяни обявиха всичко и всички за траки и тракийско.

За тази книга става въпрос:

Аджи Мурад. Тайна святого Георгия, или подаренное Тенгри: Из духовного наследия тюрков. – М., 1997. – 150с.: ил. Тираж 6000 экз.




Фрагменти

"ГЮРДЖЕВ ДЕНЬ"


Свети Георги... Е най светлия и свят ден във Великата степ. Действителната му същност е скрита в мрака на църковната политика... Ние безпаметните сме забравили истината за този велик миротворец и просветител. Помним само убиващия конник... Безжалостния образ на убиеца - у светеца, откъде? Нима такъв е бил Георги? Разбира се че не. Какво знаем в действителност ние за него?

Во шестом году, в осьмой тысячи,
При том царю было при Хведору...

Така започвал в Русия "Стиха за Храбрия Егорий". И дълги песни му пеели на Егория Желания. Организирали празници - в Егорьев ден хората очаквали промени към по-добро.
(Подробно в : Собрание народных песен П. В. Киреевского. Т.2. Л., 1986. С. 16.)
(...)

Но съвсем иначе почитали Св.Георги във Великата степ. Кипчаците го наричали висш покровител, адресирали му искания и молби, молитви и тайни желания. Той бил Посредник между Бога и човека!"Помогни ни, свети Гюрджи", - казвали те, и той им поматгал, пазел ги. Във Великата степ той бил втори след Тенгри.

Вторника при кипчаците-кумани се считал за тежък ден: не трябвало да тръгваш на път, не трабвало да започваш важна работа. Даже да се яде и да се усмихваш не се препоръчвало. Какви усмивки - тежък ден, "Гюрджев ден", казвали степните хора. По народните поверия именно във вторник е загинал нашия покровител.
Защо именно във Великата степ от древни времена особено почитат свети Георги? Тук има цяла история, много древна... Не случайно в степта се появила пословицата:
" "Наш Юрко посильнее ихнего Николки будет" - и си я спомняли, говорейки за своите северни съграждани(руснаците).

Образа на Св.Георги само на пръв поглед ни се струва известен.
Да си спомним знаменитото "Чудо на Св.Георги с змията". Легендата - това е тайнопис, така народите запазвали най-важните събития от своя живот и ги предавали на поколенията от уста на уста. Мита, казвали предците, скрива истината от чуждите уши. В "Чудото на Св.Георги с змията" е зашифровано послание, и трябва в легендарните символи да се видят живи хора, да се разбират знаците на техния живот. Само на просветените се открива тази тайнопис... Но от кого да търсим посвещение?


Чудото на Св.Георги с змея. Копие на старинна икона от Киев


Сюжета на легендата е известен.

В някакъв източен град започнал да разбойничи огромен змей. Той идвал откъм страната блатата и вземал от младите жители. Накрая настъпил часа, и управника на града също се простил със своята дъщеря, прекрасната Елисавета(Елисават). В сълзи седяла тя край пътя, очаквайки тежката си участ, такава я видял Георги, Христовия войн, минавайки наблизо. Той решил да защити девойката.
Когато се появило чудовището, Георги не влязъл в бой, той сложил настрана копието и меча. Без оръжие тръгнал воина към противника. Отпуснал се пред змея на колене и започнал да се моли. Змея притихнал. Минута след минута минавали, и скоро обезсиленото от молитвата чудовище склонило глава пред воина. А спасената девица сложила повод от своя пояс на змея и го повела в града. Виждайки това чудо, гражданите изслушали проповедите на Георги и приели кръщението. Така Георги доказал, че словото е по-силно от меча. Затова той и станал светец, защото това била думата - Бог, - за който в Европа още не знаели. Най-древния текст на легендата не се е съхранил. Той не е могъл и да оцелее, защото по начало предаването му на новите поколения зависело от изкуството на разказвачите - нещо се допълвало, нещо се отнемало. Но същността не променяли - бояли се от греха..

Любопитна е трансформацията на легендата "Чудото на Св.Георги с змията". Колкото по-късен е текста, толкова "по-точни" детайли изобилстват... По този начин, явно авторите се опитвали да убедят слушателите в неговата достоверност. Например, отначало се говорело за някакъв източен град, под които стени това се случило. После този "някакъв" град получил точен адрес:

"Във Финикия, около г.Брит, по съседство с Палестина, сред Ливанските планини се намирало голямо езеро, на чийто бряг живеел отровен и голям змей..."
Географското определение предполага и геологическо потвърждение на съществуването на езеро в планинската пустиня, а него го няма. Мълчат и зоолозите и биолозите... Какъв ли ще този змей, обитавал света в един единствен екземпляр?
"Св. Георги, осенявайки себе си с кръстно знамение, седейки на коня, се хвърлил срещу змея..." - съобщава по-късен текст на легендата.
В ранните и варианти е казано иначе: "Св.Георги виждайки змея сложил оръжието настрана и започнал да се моли."

Смесването на старото с новото води до явна неуредица. В по-късни версии пък Георги пронизва змея с копие, а конят му го стъпква. Как пък след това девицата води на своя пояс вече убития " с огромни размери", "страшно отровен" змей в града? Да не говорим и за това, че воина просто физически не е можел да прониже змея с копие, защото дължината на копието в римската армия било само 95 см.
Впрочем, да се търсят несъответствия във всяка легенда е ненужно, това е все пак литературно произведение, в което воображението на автора малко се съобразява с историческите реалии. Тук явно става дума за нещо друго, загатнато в началото - за "тайнописа на легендите" и неговото разчитане.
(...)

Тази икона е най-древната в Кремъл и най-непонятната. Нея я скрили от хорските очи преди няколко века. "Защо, по каква причина е изпаднала в немилост?" - помислих си аз. Явно такъв Георги на някого не му допаднал.

През XII - XIV в. Европа била завладяна от нова мода(западната Църква сменила древната иконографска традиция), и Св.Георги започнали да го изобразяват на кон, с копие и убиващ. Все едно, че такъв той се явил в 1099 г. пред кръстоносците в Палестина( а дали това е било именно той а не алп - ангел със съответните рицарски функции?Б.А.). Чудото, видяно при щурма на Йерусалим, влязло в културата на Западна Европа - Георги приел облик на рицаря в бял плащ с червен кръст. Ричард I Лъвското сърце го считал за свой покровител. От XIV Георги станал свят патрон на Англия, внасяйки духа на рицарството в нейния живот.
Западната мода, очевидно не заобиколила и Русия. Възможно е именно изображението на Георги на кон руснаците да са изкарали за пръв път на Куликовското поле. Верно, че битката от 1380 г. предизвиква противоречиви оценки. По мнението на англичанина Дж.Флетчер, тогава главна роля изиграла военната хитрост( И така да е, новите оценки изказани лично от Вл.Путин са, че това на практика било нещо като вътрешна, гражданска война...Б.А.). Преди Георги и в Русия са го изобразявали като воин, но не убиващ. Защото убийството не е могло да стане подвиг на светец.

Например, на знаменитата Староладожка икона(XII век) именно девица води с пояса си усмирения змей. Както е в древната легенда. Най-често воина се изобразявал сам - в цял ръст или до пояс... А защо им притрябвало да развалят древния сюжет? С какво ги привлякъл такъв Георги, който поразява змея?

Отговора е прост - змея е символ на Великата Степ(Дракона Барадж от древнобулгарската митология, Елбеген, Леу и т.н.). Той бил на нейните знамена, на гербовете на градовете им: например, Казан имал един змей, Харков даже два.
По преданията на кипчаците - кумани пак същото или подобно, хората произлезли от змея Бегш, той е въплъщение на мъжката сила и мъдрост и бил много близък до степните народи.

Убийството на предците - ето какво носела сега иконата( в нейния степен прочит, ето ви и разчитането на тайнописа в легендите и разчитането символите за което стана дума най-напред. Б.А.). С нея руснаците излезли срещу куманите от Златната орда а после срещу Булгария а после срещу Средна Азия и Кавказ..., с нея рицарите-кръстоносци "защитавали" Европа(Без България... Б.А.) от нехристиянската култура и всякаквви езичници и друговерци.
Иконата станала тайно оръжие на западната Църква, в нея куманите и всякакви други булгари и бусурмани прочитали една своя присъда: свети Георги се отвръща от тях. Самия Свети Георги покровителя на степните народи... Много добре премерен удар, но той оправдал себе си: воини, чиято вяра е разколебана, заслужават поражение.

На новата икона понякога дорисували и малко човече, то седяло зад Георги и загадъчно мълчало. С ръката си това човече се опирало на гърба на воина, или благославяйки го за убийства или се държи да не падне от коня... Може да се тълкува всякак. На по-късните икони човечето вече не го рисували.



Виждал съм я тази Кремълска икона, но Изображението е заимствано от грузинското църковно изкуство и по-точно от стенописи в църквата на Павниси. Там е представен иконографски цикъл с житието и чудесата на Св. Георги Победоносец, датиращ от 12 век.   Частта от този цикъл, от която произхожда изображението, е по-известна като „Чудото с пафлагониеца“ и отразява реално историческо събитие, свързано с България - победата на българите над византийската армия край Анхиало и Катасирти (917 г.)   Историята разказва за един момък от Пафлагония, който бил пленен от българите и заставен да бъде слуга на богат български велможа от Преслав. Веднъж, когато носел кукумион (съд) с топла вода към втория етаж на къщата, се появил изневиделица свети Георги, метнал го на коня си и го отнесъл чак в Пафлагония. Там родителите му вече служили панихида, тъй като го мислели за мъртъв. Едва тогава момъкът се усетил, че все още носи кукумиона с водата. Затова и на изображенията е представян, седнал зад седлото на свети Георги, с кърпа в едната ръка и с кана в другата. ............................................................................

А може и по онези времена, когато се появила тази икона, зазвучала в Русия думичката - "обегорить", тоест да излъжеш? Странна думичка. Да излъжеш с образа на Егория?!
От тази 1380 г. Москва явно се обърнала към убиващия конник, като към Победоносец, с времето обвенчала с неговата скулптура главната кула на Кремъл(част от тази скулптура се е съхранила). Княз Иван III в 1497 г. изгравирал неговия образ върху "големия" печат на града. А по-късно, когато нарекли Москва столица всея Руси, московските князе внесли магическото изображение и в герба на града... Конника станал участник в градския живот, вярно, че до XVIII век го наричали Михаил.
(...)

Конника - герой и Св. Георги


В новия християнски обреден календар в Дунавска България на доста светци им били приписани качества и характеристики на стари тенгриански духове. Новия календар бил наложен върху стария на практика. Затова Гергьовден бил наложен върху стария празник Сабантуй(буквално Чобанска сватба - алп Сабан се жени за Ашна).
Сабан бил покровител на пастирите, така в един християнски празник както обикновенно се съчетали характеристиките на 2 или 3 празника от стария календар... Те били разхвърляни в един и същ годишен период върху новите християнски празници, светиите поели доста от функциите на старите алпи. )


Но философските разсъждения на М.Аджи и изследователския му жар са за похвала, макар че за Аждаха не разбрал, той не е олицетворение на добрия дракон а на злия - халата:

"... Ръцете на църковната цензура не се докоснали до източните територии на Великата степ. Мюсюлманските Турция, Иран, Татарстан, Башкортостан, Азербайджан запазили вестта за светия Хъзър-Илйяс - за Георги. А истината е една за всички."Радуйся, яко тобою Церковь верных просвещается: радуйся, яко имя твое и между неверными прославляется", - казват в молитвите си към Св.Георги сърбите и украинците, казаците и хърватите, руснаците и българите, пазейки паметта за това, че именно този светец духовно е обединил Изтока и Запада...
Отново и отново остава да повторим: паметта на човечеството е вечна, тя пази дори това, което хората сами са забравили!
Историците, явно са минали покрай един много важен факт... Не са забелязали - на знамената на степните народи е имало не само кръстове, но и други символи: вълча глава, лебед, елен.
(...)
А образа на змея или дракона на Изток винаги е имал много дълбок смисъл. Например, в китайската митология лун(дракон) е въплъщение на светлата, мъжка сила, добро същество, чието появяване се счита за благоприятен знак. Такъв е бил той и при кипчаците - защитник на домашното огнище. При руснаците пък, наобратно, в техните былини Змей Горинич е изчадие на злото.
(...)
А при иранците Ажи-Дахака много прилича на дракона Аждаха от митологията на тюрките.
В древната тюркска легенда Аждаха заплашва с гибел един град. За да спасят града, гражданите му дават да яде девойки. Пристига Героя и побеждава Аждаха, спасявайки поредната жертва(царската дъщеря), за която после се оженва.
В митовете на булгари, азери, башкири , Аждаха е свързан още и с водата(изворите) или дъждовните облаци..."
(...)


И така, оказва се че Тайната на Св.Георги има две страни.

За първата страна вече стана въпрос горе - Св.Георги е историческа личност и Раннохристиянски светец от Изток. Изначално почитан най-много там, също и в Близкия изток и на Балканите. И досега на Кавказ той е първи светец по почит а най-много при единствения християнски народ в Северния Кавказ - осетините. Това не е случайно, както не е случайно, че го почитат и мюсюлманите там. Когато той е проповядвал по ония места и са се разигравали описаните легендарни събития техните предци не са били мюсюлмани а тенгрианци.

Поколенията запазили традиционната почит към този светец. Той победил "Дракона" тогава не с оръжие а със силата на молитвата и Божието слово. 

Станал обединител на Изтока и Запада по мирен път!  Това беше първата страна на тайната.

Втората страна на тайната възниква пред 11 век когато на Св.Георги му се приписват рицарски и воински качества и длъжности! Той вече е на кон и с дълго копие и поразява врага. 

Това вече не е римски войник а рицар. Първообраза на рицарството в Европа е тежката сарматска конница. Същите български багатури, оковани в желязо, които заемали центъра на стоя на войската, който винаги бил с лице на юг...
Първо западната Църква се сдобила с този образ по време на кръстоносните войни а след това през 14 век той пристигнал и в Русия...

Първообраза на този конник-герой го има и у нас изсечен върху Мадарските скали, има го и при траките, но там е доста позакръглен и миролюбиво -жизнерадостен и цивилен... Мадарският конник е изсечен по източната оригинална традиция и  изобразява или родоначалника Боян Дуло Джураш или Кан Тервел, защото владетелите от рода Дуло се считали за преки потомци на Героя Боян Дуло Джураш.
Аз съм склонен да допусна, че е изобразен и кан Тервел, не само заради надписите, а защото конника пробожда лъв. Но по-скоро това е обобщен герой, надписи там оставят и потомците на Тервел.
Освен това, тогава областта Тракия, която била присъединена от Тервел към България имала върху герба си именно лъв.




Ето го и първообраза на този същия Георги след 11 век:

"...4) Аудан(Боян родоначалник на рода Дуло и на българите) - алп на рицарството, героизма и занаятите, син на Самар и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник - богатир, или могъщ дъб. Други български названия на този алп - Енкей(Биче), Боян, Маджи-Меше(Дъб), Гурогла(Син на могилата), Узи(Красивия), Тюргеш - Тюркут - Таргиз( Подобен на Тюрк-Самар). ..."

atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-tangra.883333

.............................................................

За клиповете

1. Уастърджи или Свети Георги)е покровител на мъжете и пътешествениците в Осетия.

О, Уасгерги! Ти си този, който прави кон от жребче и мъж от момче, прости ни, нас неблагодарните! Не поради голям интелект, а поради липса на такъв, допуснахме грешка. Прости ни, о, Уастърджи, и ни помогни в нашето пътуване! Нека пътищата на всички хора на Земята, които се обръщат към теб, бъдат гладки! Нека пътешествениците стигнат до целите си безопасно!

2. Свети Георги се смята за покровител на Грузия. Гербът е увенчан с „грузинската корона“. Направена е по поръчка на император Павел и е подарена на грузинския цар Георгий XII.

3. В България 6 май (Гергьовден) е важен църковен празник, сред най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се чества и във Великобритания.


Край

В крайна сметка кръстоносците от Божи гроб и особено тези от Англия, където светеца също е на особена почит, са причината да стане патрон на християнското рицарство. И в иконопистта да почнат да го изобразяват като рицар, подобен на изображението на нашия мадарски конник.