Може би трябва към тази важна и също доста замъглена тема към днешна дата, да се добави нещо за бита и поминъка.
Но акцента ще е върху облеклото и колкото се може по-накратко и в прав текст.  

Не че не се е работило или писало по въпроса за средновековното облекло, писало се е и то от сериозни хора, специалисти, и може да се изброят десетки публикации с примери, източници, рисунки и т.н., проблема е че това знание не се използва и остава сякаш встрани от вниманието на съвременния човек, на образованието.

Особено важна е ролята на клубовете и сдруженията за исторически възстановки и традиции.
Затова от консултантите не трябва да се лансират разни полу български неща или имитации на чужди облекла. Също и за периода на Второто царство, където властва славяно-византийското им възпитание и самосъзнание. Докато за по ранните времена новата "модернизация" на дежурната историческа подмяна им внуши някакъв нов фантастичен "балкано-евро-тракизъм".

В блога в други публикации отчасти се е споменавало и за облеклото, особено в публикациите за Мадарския конник и за средновековните рисунки-графити.

Идеята за тази публикация ми дойде след посещението на "Дните на предците" в Плиска в края на миналия месец.
Намерих време да отида и до музея с намерението да видя сребърната чаша на жупана Сивин, но се оказа че е "прибрана" в София в Археологическия музей.
Но видях нещо друго и то почти веднага, два макета в средновековно облекло с надпис - цитат зад тях от Стетегикона на Псевдо Маврикий, за това, че на българите се харесало облеклото на аварите.  

Харесало се защото аварите са последните хуни завърнали се в Европа.

А българите вече били там от 550 години насам, както споменава и Именника.   Харесало им да се върнат към коренната си мода...




Обърнете внимание на Салтово - Маяцката, Сивашката, Именковската и др. култури и  сами ще ги познаете.


А корените и произхода на етноса са в няколкото едни и същи култури регистрирани официално в Източна Европа, но изкуствено разпарчатосани под различни смешни имена. Накрая пак за да не се каже какво е са ги потюрчили колективно...

   
И така, от самото начало трябва да се подчертае - всички налични данни показват, че през Ранното Средновековие българите са носели собствена носия, която многократно в историческите извори изрично е определена като типично българска. Самия народ и през Второто царство продължава да се облича традиционно и сам да си изработва дрехите. Няма да ви занимавам с траки и славяни, защото колкото такива да е имало след 9 век тях ги няма вече отделно, защото стават част от българския народ. Със същото облекло/или подобно/, със същия бит и култура.  

Читателите на блога отдавна имат реална представа за Стара Велика България, за нейната същинска територия и население и за това, че това е стара държава а не новооснована, която се разпаднала след смъртта на Кубрат. Знаят и кои части от нейното население Аспарух и Кубер отвеждат на запад.  

Защото и облеклото на народите и племенните групировка в тази обширна много национална държава не било еднакво. Новооснованата Дунавска България била наричана от съвременниците си и от самото си население Улук Българ, Кара Бурджан, Берсула, Болгария...
А защо Кара Бурджан, например? Ами заради основната и маса население, което дошло с Аспарух от Предкавказието...! 

Да припомним:  
"Бурджан -  
1) булгарските земи в Предкавказието; 
2) см.Улак-Болгар,(Дунавска България).  

Бурджани -
1) общите предци на северокавказките народи - карачаевци, балкарци и кумыки. Част от бурджаните приела участие в образуването булгарската народност; 
2) карачаевците и балкарците; 
3) балкарци."  

От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/06/1.html  

Всички дружинници на Аспарух били бурджани, от тях била излъчена после и държавната аристокрация на Дунавска България. Българите на Кубер били основно ермийци около 38 рода, наред с това и 10 хунски рода - оногури, приближени до владетелския род.

По времето когато Аспарух отнел Онгъла/ причерноморските степи от делтата на Дунава до устието на Днепър/ от Черна България т.е. Стара Велика България и изтласкал аварите от днешна Румъния, той привлякъл към себе си още местни и степни племена, които предпочели неговата власт пред тази на аварите или на брат му Баян.  

И така, като стигнахме и разбрахме кои са хората, вече по-конкретно можем да се поинтересуваме и за тяхното облекло.  

Но преди това са необходими и няколко думи за предците на тези хора, и техния бит и култура, част от които са европеидни номади от Азия, в стари времена не само иранското плато, но и други части на този огромен континент били населени с европеиди. И не те са се учили от монголи, китайци и др. а самите те са били учители и цивилизатори на азиатските народи.
Това, което безспорно научили в Азия и от коренните азиатци е да яздят и отглеждат коне, т.е. имало е и културен обмен, обмен на знания, умения и т.н.  

Цитат от "Великият конен народ":  
"... Хуните, имали съвсем различен от китайците външен вид, обличали се различно от тях, носели бради и говорели на съвсем друг език. Ето как според китайските летописци хуните сами определяли разликата между себе си и китайците: "Нашите нужди, нашата храна, нашето облекло се различават от китайските; ние не си разменяме любезности(учтивости) с тях; техният говор и нашият не позволяват да се разбираме"
(Масперо, с.11).   

Съществува мнение, че номадската(респ. хунобългарската, скитската, сарматската и др.) и китайската, иранската, римската култура са несъизмерими; че номадите са диваци, нахлули в цивилизования Китай и Рим, и че Великата степ на изток е китайска перифария(пък на запад руска ли?!), а "проблемът за хуну е проблем за Китай"
(Вж. Вестник древней истории, М.,1962, №3)

Всичко известно за Централлна Азия говори против това и все пак и до сега съществува такова мнение, което не винаги среща възраженния. Това е така, защото 19 век ни остави в наследство концепцията, съгласно която само уседналите народи създават прогресивна цивилизация, а в Централна Азия уж цари застой, или варварство и диващина.
Най-лошото в тази концепция не е в това, че не е правилна, а че се представя като постижение на науката, неподлежащо на критика. В това се състои и опасността от всяко необосновано мнение и от псевдонауката.
За да бъдат накарани трудно мислещите учени да се замислят, е необходим силен, безспорен и нагледен аргумент. Такива са например предметите на изкуството от могилите в Евразийската степ, пълни с погребани европеиди или запечатаните глинени гробове от Такла макан.  

Всички опити да се открият в тях вариации на китайското, иранското или елинското изкуство се оказват напразни, защото културата на номадите от I в. след .Хр. и преди това е самобитна.
И не само това, ами е и висока, значително по-висока, отколкото културата на азиатските номади от 18-19 век, която е подробно изучена от мнозина етнографи.

Тук може и да се припомни за сетен път за държавността и общественото устройство, за приноса на хунските династии в Европа основали пет държави, дали своя принос в архитектурата, отраслите на стопанството, военното дело, дори в устройството на църквата  и леточислението."  

От тук: https://atil.blog.bg/history/2021/10/10/velikiiat-konen-narod.1783407     



 ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО


Мъжко облекло

 
Ще почна с български автор за същият този район, Р. Рашев в книгата си Прабългарите 5-7 в. на ст.44 казва:  
"В източната част на прикавказките степи, на територията на днешен Дегестан, през V-VIIв. живеели няколко новодошли сродни племена (Българи, Хазари, Барсили, Савири), които хронистите по обичая си наричали с общото име хуни."  




А пък първата снимка за мъжкото облекло е от север от Пермския край управляван през 5 век от най-малкия син на Атила - Денгизих.
 Източник: Съкровището от Перм-Волжка България.


„Ал-Истахри и Ибн Хаукал свидетелстват, че костюмът на хазарите е подобен (близък) на дрехите на съседните народи.“  

Така че можем да сравняваме известното и наученото за хазарите с това за българите.




 Дмитриевский археологически комплекс, катакомба № 52.Рисунка на О.Фёдоров, дадена като възстановка  в книгата на С.А.Плетнёвой "Очерки хазарской археологии".


Доде Звездана Владимировна в труда си ” КОСТЮМ НАСЕЛЕНИЯ СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VII–XVII ВЕКОВ (РЕКОНСТРУКЦИЯ ЭТНОСОЦИАЛЬНОЙ ИСТОРИИ”:
   
Аланският мъжки костюм се състои от къси панталони с широка стъпка, чулок, кафтан, конструкция, която е основана на разпрашния характер , мека кожена обувка без подметок и головной убор.
Този набор е бил общ в населението на Северен Кавказ през VII–XI в., което се потвърждава от аланските образни паметници. .."  

Превод:  
„ Но на широката територия на Евразия тюркоезичните номади носят дрехи с почти една и съща форма: втален (горе), разширен(долу), отворен кафтан с дължина до коленете, с характер и кройка, който образуваща ревери. Тези знаци, очевидно, също отличават хазарските дрехи. Вероятно, като в пряк контакт с хазарския управляващ елит, аланските благородници са носила костюми, приети от хазарския двор като индикатор за социален престиж, за да се реконструира точно аланската носия и въз основа на източни образни източници, за да се установи съответствието му не толкова с хазарския , колкото с общия булгарски средновековен комплекс.
Аланската мъжка носия се състояла от къси широки панталони, чорапи, кафтан, чийто дизайн се основава на общ характер, меки кожени обувки без подметки и шапка, този комплект е бил основен сред населението на Северен Кавказ през 7-11 век, което се потвърждава от аланските изобразителни паметници. ..."

  



4-5 век, реконструкция на хун по погребение  край с.Тугозвоново, Алтайския край.
И графика на хунобългарска шапка - калпак с възстановка от Могильник Подорванная Балка (находка В.Н. Каминского, И.В.Каминской)

*******
Както е известно ранно-средновековния български народ се формирал от хуни и алани в района на Предкавказието и Долното Поволжие през 4-5 век.
********

 
Мъжкия костюм се делял на Долна и Горна част символично разделени от традиционния български кожен колан!  


Долна част:   Ботуши и полуботуши:

Всички носят високи до коляното меки черни ботуши с триъгълно коленище и остри носове. Ясно се вижда отделно скроената и високо пришита подметка. Носенето на този тип ботуши е древна централно азиатска традиция, водеща началото си още от бронзовата епоха.  
Източник: Костюм на древните тюрки (по Яценко)   

За наличие на ботуши четем и в ОПИТ 3A PEKOHCTPУКЦИЯ HA CPEДHOBEKOBHИ KOCTЮMИ ПО ДАХХИ ОТ ПРECЛABCKИТЕ HEKРOПOЛИ от ЕМИЛИЯ ЕВТИМОВА.
Цитат:
"B един от гробовете до дясната подбедрица са открити едри парчета от кожа, вероятно от ботушите на погребения."




Изображение от книгата БЪЛГАРСКИ СРЕДНОВЕКОВНИ РИСУНКИ-ГРАФИТИ, Димитър Овчаров.  




Артефакт на кукленски ботуш от Мощевая Балка



   

От "Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания




Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век    

Тук ясно се виждат и кожените полуботуши и кърпата за глава и кафтана, както и гащите - панталони стеснени до коленете.



Да погледнем и археологията за този тип полуботуши. Сивашовската гробова група е група на погребения в степната зона на Източна Европа, датирана между 6 век и началото на 8 век. винаги те се свързват с прабългарите и хазарите, макар че етническата им принадлежност не е установена със сигурност. Групата е наречена на село Сивашовка (Херсонска област, Украйна) където са открити няколко характерни гроба.
Предполага се, че паметниците от Сивашовската и Перещепинската група са оставени от представители на различни социални групи в една и съща общност, като прещепинските се приписват на социалния елит, а сивашовските - на лица с по-нисък ранг.  



Детайли обуви кочевников края на VI–VII в. и варианты ее реконструкции: 9–18 — Сивашское, погр. 2 кург. 2    







Облекло на горната част  




Възтановка на мъжка риза.

Наблюдаваме така характерното загръщане на лявата страна.    
( по Яценко ) четем: "Най–обикновените дрехи са без обърнати ревери на яката и са едноцветни, най-често червени. Обкантването е само в долния край на полите, които са и по-къси с дължина около коляното ."


Долната дреха на българите от времето на Първото българско царство, която наричаме условно риза или туника, може да бъде видяна най-вече на изображенията от Хрониката на Скилица а нейните първообрази могат да бъдат открити в неразтворените туникообразни дрехи на народите от Кавказ и Византия, Сасанидска Персия и Средна Азия – Согд и Тохаристан.




Плочката от Евксиноград - 7 век.   И периодът си е подходящ, а и се вижда този тип дреха как се закопчава.   
Копчето на дясната страна, а петлика на левата. Има няколко начина за закрепване на петлика и копчетата. Единият начин е да се закрепи на края на ревера. Друг начин е, чрез така наречените жгути. Ръкавите са със дължина до връщане на пръстите.  

  

Част от Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана.
(История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)  








Ст. Станчев и Стеф. Иванов. - Некрополът до Нови пазар /Българска академия на науките/  
В този труд авторите по много интересен начин ни показват верен костюм чрез наслагване на находки с изобразително изкуство.  
Как са се носили дрехите :
Культуры Евразийских степей второй половины I тысячелетия н.э. (Из истории костюма) Том 1.Самара, 2001, четем (цитат) :

За пример мъжките неограбени погребения от Мощевая Балка, в комплекса дрехи са намерени:
Горен кафтан подплатен с кожа, долен кафтан, панталон, чорапи, обувки и шапка. Копринено долно бельо са имали само много богатите хора т.е. едновременно при тях е възможно да бъдат облечени с три горни дрехи: горен кафтан, долен кафтан и широка риза .
Тоест кафтан върху кафтан според времето.




Калояново погребение от църквата 40 света мъченици - В.Търново -"Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания".
От 13 век а приликата е огромна с образците от 7-8 век, както от България така и от източните земи. И че е облекло на високопоставена персона ме убеждава в тезата, че това е вид тържествено облекло с характерните украси със сърмени шевици по реверите и ръкавите.


Вероятно, особено в хладно време, са се носили два ката ризи – долната, с проста кройка, изработена от лен или ленено-конопена тъкан в естествен или избелен цвят, а горната, туникообразна, сравнително широка, свободна и с леко стеснени при китката ръкави, изработена от качествен лен и оцветена в ярки цветове. Именно с този тип облекло, направено от лен или смесени материи, могат да се свържат и находките от ленени тъкани и отпечатъците от такива, намирани в българските ранносредновековни некрополи.
За цялостно изработване на тези дрехи или за обточване на полите, ръкавите и предната част широко се използвали и моно-полихромна и златоткана коприна от различен произход.
Ръкавите на този тип дреха понякога са необичайно дълги. Носели се силно набрани и пристегнати в китките, традиция която може да бъде видяна още в сасанидския костюм, или свободно спуснати, при което ръцете не се виждали и се скръствали на гърдите в ритуална поза, модел който безспорно се е наложил и във византийския костюм и може да бъде видян на много изображения.  

Според „Отговорите на папа Николай І по запитванията на българите“, под калпака си българите са носели „ленена повезка“. Точно такава повезка или превръзка вероятно представлява и показаното на тази миниатюра. По този начин откриваме съвпадение в информацията, която дават писмените и изобразителните източници и взаимно се допълват.
Аналогии на тези ленени превръзки могат да бъдат открити в елементите от народния костюм, познати като „подкапник“, „шал за глава“ и „кърпа за сянка и премяна“ и само условно в някои средновековни миниатюри и каменни графити. Етнографският еквивалент на тази „повезка“ – подкапникът, се изработвал от червено вълнено сукно, бяла плъст, кече, бяла или бозава аба или агнешки кожички.

През лятото можел да се носи самостоятелно, като младите момци добавяли отзад дълга украсена лента, подобна на женския косичник, явяващ се вероятен остатък от традицията на мъжките плитки. Подкапникът никога не се свалял, дори когато се спи. Този факт от етнографската действителност може би обяснява смисъла на питането относно възможността мъжете да влизат в църква с покрита глава, което българите отправят до римския папа.    

В никакъв случай не трябва да се забравя за кожения колан, всеки един мъж без колан и с гола глава на публично място се считал за арестант или някакъв нередовен съмнителлен човек ...




Български кожен колан от Плиска, изложен в музея към крепостта.




Що се отнася до кенарените ризи, кепета, предмети от приложното изкуство, даже и занаяти, архитектура от 10 до 19 век там има приемственост, дори към 1950 г. е имало майстори на каменна зидария, които са зидали по същия хунски стил и технология, какъвто срещаме по крепостите в Плиска, Силистра и Северна Добруджа.




Женско облекло  




Горния комплекс се състои от две части:  

Долна дреха :    



Колекции от Мощевая балка - Эрмитаж


За разликата от мъжката дреха жените вместо долен кафтан носят „рокля“ със загръщаща платка и закопчаваща се на лявото рамо, върху роклята се е носил и сарафан с къс ръкав или без ръкавподобен на по-късните сукмани по кройка.  



Колекции от Мощевая балка - Эрмитаж


В публикацията си  З.В. Доде «Средневеков костюм народов Северного Кавказа» много добре е описан този вид шапки, ушита от коприна и украсена със златни приложения. по описание на автора , тя е била намерена от   Л.Н. Глушков в двойно женско погребение   в Подорванната балка. особеното е тази шапка е, че те е изработена по модел на мъжките шлемобразни шапки . Но със висящи украсени елементи, вероятно за да подчертаете женската линия и да демонстрирате статус.  
9Във всеки случай винаги е имало нещо на главата:  

В детството – повезка(диадема), шапка  



Жена кърпа и повезка или диадема – възможно е някаква шапка и шал  




Възрастна жена кърпа, диадема и шал вероятно това е показано соц. статус на жената като за празнични дни е напълно вероятно да са носили разни богато украсени шапки.  







Източник: Мощевая балка - ермитаж



Сребърните накити от гроб 3 на ранносредновековния некропол при с. Черна, Добричко










-------------------------------------------------






Вместо Заключение  


За живота на българина от детските му години до достигане на възрастта да стане воин, малко се знае. За него можем да предполагаме по сведения за съседните конни народи и племена. Например хуните са възпитавали своите деца на основите на военното дело още от детска възраст. „Момчето, щом достигне възраст да може да язди овен, започва да стреля с лък по птици и дребни зверове. След като поотрасне малко започва да ловува лисици и зайци и да ги използва за ядене. Всички умеещи да си служат с лък са в състава на военно повинната конница.”

 Бичурин. И.Я. „Собрание сведений о народах обитавших в Средней Азии в древние времена.” 
часть І, Москва-Ленинград, 1950г., стр. 39-40        
 

В хрониките не на едно място се споменава задължението на воините редовно да участват в лов, като мероприятие най-близко до войната. Ние можем да допълним, че лова изисква редица умения характерни за всеки воин в разузнаване – безшумно движение, наблюдателност, издръжливост и др. Освен това в лова воина е участвал с оръжието, което е използвал и за бой – лък, копие, ласо, нож и т.н. с което е усъвършенствал уменията си за тяхното използване в мирно време. Поради това често под претекст за провеждане на лов са подготвяни и извършвани набези срещу съседни племена, народи и държави: „Атила е искал да премине в Римската земя, за лов. В същност той се готвил за война.”   

Сказания Приска Панийскаго. Превод Г.С.Дестунис, Спб., 1887г. стр. 36          

Сред въоръжението на българския воин-конник е имало средства осигуряващи му залавяне на пленници. Сред тях най-значими са камшика и ласото. Камшика не само е служел за управление на коня, но и е бил сериозно оръжие в ръцете на опитния пастир или воин. С него са убивани врагове недостойни за меча на воина-багатур, а по време на лов с удар по носа са убивали и вълк.         

Сред специфичните оръжия на българския воин, почетно място заема аркана (ласото). От чисто пастирско средство за ловене и укротяване на диви коне, то се използва и в хода на сраженията. Освен да се убива врага, българите са преследвали и залавянето на живи пленници. Основен способ за това е използването на ласото, особено когато се касае за родовити воини и военачалници: „…българите ги преследвали и уловили с ласо бягащите Константин, Акум и Годила.”  
 
Прокопий Кесарийский „Война с вандалами”, „Война с персами”, „Тайная история” и Иоанн Малала „Хронография” книга ХVІІІ, Санкт-Петербург 2001г. стр. 472    
     

Дрехите и коланите на българите са правили силно първоначално впечатление на всички народи с които са влизали в контакт в мир или война.
Така Псевдо Маврикий препоръчва, византийските конниците „да имат широки и дълги облекла, приготвени по образец на аварите, т.е. зостария, от ленен плат или от козя вълна, или от груб плат, с което ездачите да могат да покриват коленете си.“ Освен това да имат и дреха подобна на българските наметала (дн. ямурлук), която Псевдо Маврикий нарича „гуня“. Според неговото описание, тя е широка, с широки ръкави и е изработена от плъст и служи да покрива целия конник заедно с оръжието. При това положение тя: не допуска намокряне на лъка при дъжд; прикрива въоръжението и непозволява по неговия блясък да се разкрие наличието на воини в дадена местност; предпазва от студ и др., като най-пригодна е при разузнаване.   

Маврикий „Тактика и стратегия” Санкт-Петербург 1908г. Книга XI глава I стр. 17-18    
    

Подобно внимание отделяно от византийците не само на специфичното въоръжение, но и облекло показва, че те на война често са се сблъсквали с опита и действията на българските воини-конници и на отряди изпратени дълбоко в противниковата територия за разузнаване, а в отделни случаи и за изпълнение на бойни задачи.     Благодарение на перфектното си въоръжение и на конницата са били в състояние да покорят всеки друг народ. И са го правели. Дори враговете им пишат с огромен респект за българите по онова време.



Запазен е един стар документ от 507 г.  – „Похвално слово за остготския крал Теодорих“, написан от епископ Магнус Енодий. В този документ, макар че основната цел на епископа е да хвали краля си, Енодий съвсем откровено признава следното за българите:  

  „Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са ги поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и се храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издръжливост и глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил то да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш.“    

Какво по-голямо признание за един народ от това враговете му да пишат такива думи за него. А за нашите предци са останали доста подобни текстове от онова време.       

По онова време имало три вида конница - гвардия(хранени хора, царска дружина), тежка конница(аристокрацията) и народно опълчение. Всеобща военна повиннност със задължителен запас веднъж годишно( т.нар. есенни военни сборове Джураши).

А с този двойнорефлексен лък разстрелвали противника отдалеч без той да може да ги достигне с копията и стрелите си. Не воювали както другите а разгръщали бойния ред на конницата като ветрило(или огъваща се назад и напред подкова) и преследвали противника до пълното му изтощаване и унищожение. Тези навици се променили едва след като Асеневци(след Коломан Първи) слезли от властта. Засадата и лъжливото отстъпление е било част от тактиката.

Също така при числено превъзходство на врага той се увличал в преследване, като темпото пак го определяли нашите, а те през цялото време поддържали такава дистанция, че да могат да разстрелват преследвачите си с лъковете си а ония да хвърлят стрелите си напразно.  
При насрещно движение на ездача пробивната сила на стрелата се увеличава и можела да пробие и броня(дори да не го убие така го наранява, че го изкарва от строя...).
След като преследвачите се измотаят и им се редуцира достатъчно броя, българите обръщали конете си и ги нападали с копия и после с мечове(кавалерийски едноостър меч). Ветрилото обгръщало преследвачите и ги събирало накуп, след което ги унищожавало. Силата на предците била в степта и простора, на открито, там са били непобедими. В планините строели крепости, застави и светилища.

...........  



Описанието на лъка Гхун:    

"...Хунобългарският лък е много силно оръжие. Укрепен с рог и 9 броя пластини. Има подобни двойнорефлексни лъкове при други народи, но с 6 пластини, което означава че са по-малко мощни. Българският лък е с 30% по-голям коефициент на полезно действие от подобните му. Много е точен, а пробивната му сила е много голяма. Механиката осигурява ускорителен момент при стрелбата, заради твърдите накрайници, които действат като лост от I род, като балисти. Бойният лък е точен на около 300 м. Моща му е 40 либри( 1 либра е равна на 45 кг.) при спортният вариант и 140 либри при бойния. Имали сме изключителнни оръжия. Лъкът е основно оръжие на ранните българи, които са били конен народ, яздещи стрелци".  



Накратко и за Второто царство



В миналото българите носели бради и мустаци, а косите им били дълги. Подстригвали и стрижели само робите. Облеклото през средните векове зависело най-вече от социалния произход.  Дрехите на аристокрацията били изработвани от скъпи копринени платове, украсени със златотъкани или златовезани фолклорни и митологични фигури и знаци. Тъканите се внасяли от Цариград, Венеция и Дубровник. Според византийските автори обикновените българи се обличали с ямурлуци, които се правели от плъст и на върха завършвали с качулка. Ходели с цървули, около глезените си до коляното увивали навой. С широки гащи и ризи лятно време.

Още от първото царство били познати кафтаните и сарафаните - нещо като женски сукман. Гащите - панталоните на аристокрацията постепенно се стеснявали по подобие на западната мода.  

Художествена реконструкция на български владетелски костюм с панталони в ансамбъла може да се види в книгата на Веселина Инкова, посветена на Калояновото погребение.  

Ето какво представляват отделните елементи:  

Далматика/дивтасион – горна дреха, подобна на туника.
Дивтасионът е по-тесен от далматиката и е с дължина до коляното, т.е. по-къс от произвежданата предимно в Далмация царска туника. Дивтасионът навлиза в българския аристократичен костюм през XIV век.

Маниакион – декоративна яка, характерна както за мъжкия, така и за женския царски костюм. Заемка в средновековна Европа от традициите на древен Египет. Лорос – дълга широка лента, която е увивана около кръста и преминаваща над китката на лявата ръка.

Багреница – плащ, наметало, оригиналният ѝ цвят е червен, както подсказва и името ѝ. Наричана е още порфира. Среща се и в черен, зелен и светъл (бежов) цвят. Освен при царските одежди, се използва и в одеянието на севастократори, боляри, кесари.

Зохус – кожени ботуши, изработвани от мек материал, за да бъдат нашити със сърма и бисери. Често са двуцветни, с половини в червен и тъмносин цвят. Навлизат в българската традиция от Византия.

Акакия – торбичка от плат, пълна с пръст от земите на царството. Средновековна регалия (символ на властта).
Допълнение към владетелския костюм. Короната и скиптърът също са регалии и са задължителен елемент от облеклото на всеки християнски владетел през Средновековието.  

Материите, в които са обличали българските владетели са основно коприна, лен и памук. Царските дрехи са обагряни в цвета на властта, според православната традиция – червен.  

Според мен и както си е било в действителност и през Второто царство народа продължава да се облича и да си изработва сам облеклото според собствената си традиция и мода. Макар че не е вече едно съсловие от свободен народ с всеобща военна повинност - опълчение, както през Първото царство - каганат, а разделен съсловно поне на три основни части. И нито една от тях вече нямала военна повинност и обучение.  

Войската се състояла от професионални болярски дружини и пазачи - джандари и караули. Царете, двореца и Търново било пазени от наемни части от степните племена от днешна Украйна и царска дружина български войници. Имало един елитен смесен българо-алански отряд от 3 000 души постоянно дислоциран в крепостта Раховец - днешна Горна Оряховица.



Танцуващи жени, българска средновековна илюстрация от Томичовия псалтир, 1360 г Интересен танц, интересни носии, интересни инструменти - доста по-различни от възрожденските, които познаваме.

В царския "балет" предпочитали грузинки и други подобни, същото се отнася и за музиката, част от аристокрацията подражавала на ромеите, които по това време били по-големи ориенталци от българите и си служели вече почти само с наемници.


Колкото до народния костюм, народните носии от Възраждането, които познаваме и тези от 13-14 век голяма разлика няма. Т.е. има, но тя не е голяма или неузнаваема... Разликата е че по време на османската власт се премахват съсловията и военната повинност. Същото се отнася и за народната музика.

Така че ако реставраторите и възстановчиците показват една зализана и поромейчена аристокрация от това време а тя не е била всичката такава, нека поне по отношение на народния костюм, бит и култура не се правят на някакви други. От това нито ще заизглеждат по-културни, нито по-интересни.

Приложеното видео е за средновековните български колани


П.П. ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГОТО ТЕОРЕТИЦИ, ПРОПАГАНДИСТИ, ДЕЯТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ НА БЛОГОВЕ И СТРАНИЦИ В ИНТЕРНЕТ, ТУК ИМАМЕ ПРЕТЕНЦИИ И ОСНОВАНИЯ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ И НАУЧНОСТ!!

НИЩО, ЧЕ НЕ СМЕ АКАДЕМИЧНИ И ОТОРИЗИРАНИ, И ПРИЗНАТИ ОТ ТЯХ - ОФИЦИАЛНИТЕ И ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ А ПО-СКОРО ПРЕНЕБРЕГВАНИ.
МИСЛЯ, ЧЕ УСПЕШНО ГИ ОСПОРВАМЕ, ДОПЪЛВАМЕ И ПОПРАВЯМЕ И ТО НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО И НЕФОРМАЛНО!!

И СМЕ ГО ПРАВИЛИ НАЙ-НАПРЕД ЗАРАДИ ПАМЕТТА И ЧЕСТТА НА ПРЕДЦИТЕ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ОПИСАНИЕТО НА БЛОГА, И СЛЕД ТОВА ЗАРАДИ ЗНАНИЕТО И САМОСЪСЪЗНАНИЕТО НА ИДВАЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ. 

*********************************************

ПРИЛОЖЕНИЕ 

6.07.2025 


Единобожните и велики древни българи. Забравени и замацани от недостойното и хилаво потомство...  

Важно доказателство в тази насока е български надпис, където се споменава Тангра от големия култов център Мадара:  „Кан сюбиги Омуртаг от бога владетел …беше… и направи жертвоприношения на бога Тангра…“   

В османски документ от Берлинската Кралска библиотека пък се споменава за неназован по име византийски император, задавал въпроси към арабския халиф и основател на Омаядската династия – Муавия I (661–680).    

Първият от тях гласи: „Кои са светите имена на славния Бог на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика и между тях:  

 „В езика на българите [името на бога] е Tangry (bulghar dilinge Тangry-dir)“.  Приема се, че става дума за император Ираклий (610-641) и е цитиран изчезнал византийски ръкопис от VII в. Текстът бил преписан през XVII в. от някой си Бакр, заимствал информацията за бог Тенгри от арабизирания ирански теолог Абу Мухаммед Абдаллах ибн Муслим ибн Кутайба ал-Куфи ал-Марвази .  

Разказът на ал-Динавари отразява реално историческо събитие, случило се между халиф Муавия и управляващите византийски императори Констанс II (641-668) и Константин IV (668-685). По това време се водят едни от най-кървавите войни между Халифата и Източната Римска империя.   

Българите вече са били добре познати на арабите, като първите контакти с тях документирано датират в средата на VII в., още по времето на „Старата Велика България“ на кан Кубрат. Въпросното сведение е много достоверно и доказва официалната религия - тенгризма в България през VII-IX в.

  На снимката:   Страницата с текста от оригиналният документ


Край



Освен посочената горе библиография и дежурните източници на блога ето и други осн. източници и полезни връзки във връзка с горната публикация:

1. Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол:
https://www.avitohol.org/

2. Българският средновековен костюм:
https://badamba.info/info.html

3. Български ранно средновековен костюм 7-8 век
https://turaniq.com/jeni

4. Обликът на българите през VІІІ – Х в.
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=37.0

Понеже няма достатъчно книжнина, замъци, хроники, достатъчно рисунки и малко се знае. И затова веднага се намира някой да направи кариера. Друг пропаганда или шоу.

Трудно е да се възтановят нещата и тук, но не е невъзможно.