В историята на разпространението на християнската вяра върху територията на днешна Европа и Азия, все още има много неизвестни и неразгадани тайни. Все повече от историците са на мнение, че основна роля за тази огромна по мащаб дейност има не само Източната римска империя, но и България, приела християнството през 855 г.

Скоро след това от 893 г. нататък тя се оформя и като самостоятелен книжовен и духовен център в Източна Европа! Това става благодарение на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици и последователи, които идват в България. Не случайно Българската православна църква ги е канонизирала като Св. Седмочисленици и е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици. (Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.)



   
Стенопис със Седмочислениците в манастира Арденица, Албания


През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. След народния събор от 893 г. са създадени 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.  

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа, а скоро към него се присъединява и Константин Преславски, който става викариен епископ. Климент е изпратен да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.  

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния славяно-български език, разбираем практически за всички българи и славяни в онези времена.  

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.  


 
Първият надпис на кирилица

Най-старият датиран надпис на кирилица е открит в скален манастир край село Крепча, област Търговище, България, и датира от 921 г.. Надписът е издълбан от монаха Михаил и споменава погребението на „Божият раб Антон“ през октомври 6430 г. (от сътворението на света). Той доказва ранното разпространение на кирилицата през Златния век на цар Симеон Велики. 

Други ранни паметници включват надписа от с. Мостич (ок. 950 г.) и Самуиловия надпис от 993 г..     


Редовните читатели на блога знаят повече, и за основаването на България и за мисионерската дейност на Черноризец Храбър/боила и дипломат  Маркар Макидан/ на изток и за благотворителната дейност на Иван Асен Втори по време на емиграцията му(обикалял центровете на диаспората, в това число и в мюсюлманската Волжка България, давал пари за строеж на църкви или за християнски гробища и т.н., а какво прави агенцията за българите в чужбина сега е друг въпрос...).
И за покръстването и борбите между Рим и Константинопол за привличането на България, за причината на т.нар. Мала схизма, за разбиването на триезичието на християнската църква и за ролята на хунобългарското леточисление за празничния календар на църквата т.н. и т.н.





През 680 година избухва война между новата държава на Аспарух, която той отделя от Стара Велика България/Улуг Българ или "Дунавска България" както я наричат историците/ и Византия. На следващата година войната е спечелена от България и по силата на мирния договор българите на Аспарух и Кубер присъединяват към владенията си Мизия/днешната Дунавска равнина/ и Македония. При това разширение, Аспарух, който се обявява за кан, премества столицата си от р.Прут зад Дунава в днешна Североизточна България. Заради добре защитеното и стратегическо положение избира за тази цел малкото селище Плиска. Българите от началото го наричали и Билсага, заради някогашния град на пелазгите, руините на който се намирали наблизо...  



Новата ни столица израства върху площ 23 кв.км. Това е един от младите и големи градове в Европа по онова време. Плиска е съставена от две селища и царска цитадела. Външният град бил заобиколен с вал, висок 9 метра, с ров пред него и по правило с дървено укрепление зад вала. Второто селище, т.нар. Вътрешен град е с форма на неправилен четириъгълник със страна 840 м. Внушителната крепостна стена е изградена от големи каменни квадрати от твърд бял варовик. В този град живеели, както показват разкопките канът, великите боили и останалите представители на висшата аристокрация. Извън Източната порта на Вътрешния град, на 800 м. североизточно от нея още в края на 19 в. археолозите откриват основите на огромен християнски храм.

Разкопките показват, че през 865 г. цар Борис Първи започва строителството на храма с дължина 102,5 м. и широчина 30 м. Хрониките говорят, че той най-вероятно е изграден по план, донесен от първия архиепископ на българската църква Формоза Портуенски/с когото Борис бил в много добри отношения/ - между 865 - 870 г., когато църквата била подчинена на папата.




Археолозите стигат до извода, че желанието на новопокръстеният цар, който водил дълги вътрешни и външни борби за да наложи и утвърди новата си политика, било всичко в новата сграда да внушава мощ и респект, да демонстрира както силата на новата вяра, така и силата на държавната власт. И при Симеон Първи България наистина се утвърждава като трети център на християнството в Европа.  

Как новата азбука и писмения славяно-български език се разпространяват на Балканите и в Източна Европа?  

В Киевска Рус е въведен от т.нар. Вещий Олег, далеч преди покръстването им. По негова молба и със съдействието на нашия Симеон Първи.
Самото Покръстване на Русия по-късно го извършват 4 епископи етнически българи, грамотни на кирилица, изпратени нарочно от тогавашния византийски император Василий.   

Как станало:  

"Кул Гали и Гази Баба/бившия посланик във Волжка България Арслан Тертер/ отбелязват следното за тях/За братята Кирил и Методий":   "...Банджа и Баксан вместо унищожения от гърците кашански алфавит(азбука), създали нов алфавит за дунавските българи(кирилицата).  

Отначало византийците се опитали да унищожат и него, като горели книгите написани с тази азбука и преследвали братята. От гръцка разправа ги спасил римския папа и отказа на дунавско-българския цар да се възползва от тяхната азбука. Но следващия цар Шамгун(Симеон) утвърдил алфавита в страната и разбил византийците. След това с негова помощ Чельбик или Салахби(Слагви), наричан още "Вещий Олег" утвърдил този алфавит и в Русия. Оправдал това свое действие в писмо до сюзерена си Алмъш Джафара така: 
"Тук в Бащу(Киев), след вашето преместване(във Волжка България през 894-95 год.) не остана нито един правовед и вообще грамотен човек(по арабски). А ето че умеещи да пишат по берсулски(Берсула е названието на българското Поддунавие) се намериха доста, а и Шамгун(Симеон) ни е приятел..."  

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_3.html  

Колкото до сателитите и васалите на България на Балканите, там сред тях новият писмен език и азбука се разпространявали заедно и едновременно, както върху самата етническа територия на България.   

От малкото останали и открити фрагменти от украсата на храма личи, че църковният олтар е бил мраморен, а иконите - мозаечни. Някои археолози предполагат, че в един гроб до левия ъгъл на олтара, може би е погребан цар Борис Първи, който завършил живота си като монах. Голямата базилика в Плиска е завършена най-вероятно през 875 г.

Според нашите учени най-важната сграда в този архитектурен ансамбъл е манастирът и архиепископската резиденция.  В тези сгради между 886 и 893 г. най-вероятно е дадено началото на т.нар. Златен век на българската книжовност, създадени са много произведения на средновековната литература.
Скоро след това православието по нашите земи става единствената религия, изповядваща песнопение на славяно-български език, разбираем за всички. Преписването на богослужебните книги било изключително трудоемко, бавно и скъпо. Тук основни размножители са неуморните монаси, тъй като бъдещата печатница в Европа ще бъде създадена едва през 14 век от Гутемберг…  


 

Голямата базилика, както и всички сгради в комплекса претърпяват тежки разрушения, най-вече в периода 1388 - 1878 г., когато България е под османска власт. Един път целта е била унищожаването на всякакъв материален и културен спомен от онова велико за българите време. Втори път нарочно и специално безотговорно отношение към паметниците и руините, така дори местното население се възползва от готовия строителен материал или за производството на вар...
Мястото на стария град край днешното село Плиска било известно като "Камъните"...  

Последните години показват усилията на археолозите да възстановят това национално богатство за бъдните поколения, което е някакъв повод за надежда и оптимизъм.

**********************************************************  

Полезни връзки близки на темата:  

"Първата столица Плиска":

     https://www.dnes.bg/a/473-kultura-i-izkustvo/221052-parvata-stolitsa-pliska

***************************  

 "Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство": 

  https://atil.blog.bg/history/2011/09/17/iz-politicheskata-istoriia-i-diplomaciia-na-pyrvoto-bylgarsk.821550

***************************  

"Кан(каган, кънас, "Княз") Борис I и неговите въпроси към римския папа Николай-1" :

  https://atil.blog.bg/history/2011/09/20/kan-kagan-kynas-quot-kniaz-quot-boris-i-i-negovite-vyprosi-k.823234

**************************

Историята винаги ме е удивлявала...

В този блог почти всичко е история... И то действителна и достоверна. Което си е рядко срещано и забележително явление от доста време.