Велика България или Целокупна България (изписване до 1945 година: „Цѣлокупна България“) е политическа концепция, която предвижда образуването на българска държава на териториите на историко-географските области Мизия, Тракия и Македония, където през XIX век преобладаващото население е било българско.

В България често се използва и терминът Българско землище.


Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).

 
Концепцията е разисквана за първи път на международна арена на Цариградската конференция от 1876 година и е осъществена от Санстефанския мирен договор от 1878 година:  

"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.

" Източник:  Россия и национально-освободительная борьба на Балканах 1875 – 1878, Москва, 1973 г., стр. 359 – 360

 

Карта на Санстефанска България

 

Предпоставки и същност  

Доктрината за Велика България се базира на реално постигнатите икономическите успехи на съединена България превърнали я във водеща страна на Балканите; на добре организираната и мотивирана армия и на геополитическите възможности които дава широкият териториален обхват на разпространение на българския етнос на полуострова. Тя е изразител на силните народни стремежи за национално обединение на българския народ.  

Допълнителна предпоставка е възможността да се придобие възможно най-голям дял от османското наследство при очакваното разпадане на империята.   За целите на доктрината умело се експлоатира култивираното през Възраждането родолюбие у българите, силното общественото негодувание от териториалното разпокъсване на българския народ след Берлинския конгрес и незавидното положение на българското население в съседните страни.  

Целите на доктрината са да се разпростре властта на управляващия България елит, воден от цар Фердинанд над възможно най-голяма територия и на Балканите и възможно над най-много ресурси, като се превърне в неоспорим хегемон в югоизточна Европа.



„Карта на Новата България с естествените граници“ от 1913 година.
 

Царят мечтае дори да завладее Константинопол и да създаде империя разпростирайки властта си и в Ориента. Започва и проучване за реализиране на нов царски дворец на бул. „Царя“ в София.  

Средствата, които са предвидени за реализацията ѝ, са изключително по пътя на войната, като не са отдава голямо значение на всички други методи за постигане на дадена политическа цел.  
Ресурсите, на които се разчита, са изключително тези, които може да предостави българският народ.

**************************  

Първият опит за самоочертаване на българското землище датира от 1825 г. с т.нар. Рилска преработка на „История славянобългарска“. Прави впечатление, че съставителят на добавката към преработката при изброяването на българските области и градове споменава Венецианската република, която от 1797 г. не съществува, което значи че описът на българските области и градове е правен през XVIII век.  

Положилият темелите на българистиката Юрий Венелин етнографира българското землище през 1829 г. Според него българите са главно, т.е. основно население на Мизия (България) и Тракия (Румелия), както и коренно в Македония, а също и съставно в Тесалия с власи, турци и гърци, както и отчасти населяващо с шиптарите (албанци, арнаути) Албания в Османската империя.   

В границите на Велика България обикновено се включват териториите на: днешната Република България – 110 993,6 kmІ, Вардарска Македония, Егейска Македония, Западна Тракия, Одринска Тракия, Северна Добруджа, Западните покрайнини и част от Поморавието (Пиротско и Вранско). 
Тук се развиват Българското възраждане и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава.  

След Освобождението през 1878 г., учредената като Княжество България територия не съответства на националния идеал.

 
Впоследствие са вдигнати две въстания – Кресненско-Разложко въстание и Илинденско-преображенско въстание, и са водени пет войни за национално освобождение и обединение:
Сръбско-българска война (1885 г.), Балканска война (1912 г.), Междусъюзническа война (1913 г.), Първа световна война (1915 – 1918 г.) и Втора световна война (1940 – 1945 г.) 

Националното движение и борба се водят: в Тракия и Македония – Българската екзархия, ВМРО, Вътрешна тракийска революционна организация – ВТРО, Дружба „Родина“ и Охрана, в Добруджа – Вътрешна добруджанска революционна организация – ВДРО и др., в Западните покрайнини и Поморавието – Вътрешна западнопокрайнска революционна организация – ВЗПРО, известна и като организация „Въртоп“.



България – военни граници през Първата световна война



Постигнатите успехи във войните за национално обединение не са пълни и от цялото българско национално землище е отвоювана малко повече от половината, а излазът на Бяло море е загубен.  

Съвременното схващане е, че България като пълноправен член на Европейския съюз, след евентуалното приемане на Сърбия и Северна Македония в него, може да постигне и опази своите национални идеали основно по пътя на икономическото, културното и демографското утвърждаване в териториите на своето национално землище във и извън държавните си граници.  

*******************************************  

Анализ  

Великобългарската доктрина за създаване на доминираща сила на Европейския югоизток не е утопия и не е нова а е продължение на старата доктрина още от времето на създаването на българската народност през 9-10 век!

През второто царство тя е прилагана от династията на Асеневците а по време на Третото българско царство нейния основен двигател е цар Фердинанд!  

Но в началото на 20-ти век тази доктрина грубо противоречи на интересите на Русия и Великобритания и на другите мощни държави, диктуващи световната политика и те от самото начало са против нея.

Освен това:

 – българският народ, макар и най-многоброен и добре развит, няма такъв ресурс – икономически, военен и културен – за установяване на пълна хегемония.

 – обществото цялостно се е променило от времето на последните национални обединения, тези на Италия и на Германия и превръщането им във „велики“ държави, (самият факт, че Австрия остава извън Втория Райх и немското обединение не е напълно завършено, е достатъчно показателен за това), в ХХ век тепърва предстои разпадането на съществуващите империи, а българският елит тепърва иска да създаде собствена.

– самият елит няма капацитет да реши задачите, които си поставя. Залага се единствено на военните средства, като се пренебрегват икономическото и културно обвързване и доминация, елитът не умее да осигури необходимата международна подкрепа за прокарването на своите каузи и да открие онези, които биха имали интерес от този успех, допуска наивност и елементарни тактически и дипломатически грешки, разчита единствено на ограничените ресурси на народа и не успява да ги свърже в успешна комбинация с други държави, дори се случва да изпадне в изолация и всички съседи да се обединят срещу България.


Последици

Лошото и неуспешно осъществяване на Великобългарската политическа доктрина е пагубно за нацията. Най-вече защото довежда на власт леви, прорепубликански и марионетни политически партии. Това продължава и до наши дни тъй като те се възпроизвеждат благодарение на необезпокояваната и комфортна трансформация на стария тоталитарен режим в демократичен...

Освен това тя губи излаза на Бяло море, територии в Добруджа, Македония, Поморавието и Одринско. Компрометирана е в международен план легитимната възможност за обединяване на максимален дял от българския народ в една държава. България е принудена дълги години да плаща репарации.
И до днес Турция не е изпълнила задълженията си по Ангорския договор.  

Великобългарската доктрината след подписването на Ньойския договор в края на Първата световна война фактически престава да бъде програма на елита, първо защото е силно компрометирана и нейният основен проводник, цар Фердинанд, е принуден да абдикира и най-вече защото страната вече не разполага/към момента/ с ресурс, с който да я реализира.  

Сключените договори през 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция – следват именно курс на смяна на политическата доктрина.

Въпроса е открит и през 1944 г. И за един природен глупак Георги Терпешев…  

Излазът на България на Бяло море през 1920 година беше отнет!
 
1920 г. На България е отнет излазът на Бяло море въпреки защитата на американския президент Уилсън, според когото Западна Тракия е неделима част от България. Срещу него са премиерите на Франция и Англия, които защитават интересите на Гърция. По това време тя владее територии в Одринска Тракия и трябва да й се осигури сухоземна връзка с тях. Англо-френските съюзници предлагат спорната зона да се обяви за протекторат под управлението на Антантата, като през нея се осигури свободно преминаване на българите до егейските пристанища, а на Гърция – да я използва като сухопътна връзка с териториите в Одринска Тракия. За управител е назначен френският генерал Шарпи, който разполага с 8-хилядна войска, предимно колониална. Какъв е етническият състав на населението на Източна Егейска Тракия по това време? Преобладават българите – 260 000, след тях са турците – 45 000, гърците – 17 000 и евреите – 9 000. Дори ген. Шарпи се учудва как при такъв етнически състав на населението въобще може да се поставя въпросът на коя страна да принадлежи тази територия, защото явно тя трябва да бъде българска...  

Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни.

Цар Борис III иска предварително връщане по договор с Румъния на част от Добруджа, нещо което Съюзниците от антихитлеристката коалиция ще зачетат след края на войната, и неучастието на български войски в преки бойни действия срещу Съюзниците, както се бият унгарските, румънските и финландски армии, а въвеждането им с жандармерийски функции в Македония, Поморавието и Западна Тракия. Връщането на Южна Добруджа при договорените условия всъщност е генерално отстъпление от доктрината, защото става срещу изселване на цялото коренно българско население от Северна Добруджа и безапелационното предоставяне на земи, смятани за изконно български, на съседна Румъния.

Останалото, като повторното присъединяване на Македония, частта от Поморавието и Западна Тракия, са тактически действия в отговор на условията на епохата, които само по съпътстващата ги реторика имат общо с доктрината.

 

България – административно деление през Втората световна война



Просъветският комунистически режим установен след 9.IX.1944 г. преследва положителното отношение у българите към националния идеал.
Прочистени са библиотеките от „великобългарска фашистка литература“, учени, интелектуалци и партийни членове са дискриминирани, репресирани и въдворявани в лагери като причастни към „великобългарски идеи“.

Дори преводът на издаден в СССР сборник с международни актове от 1640 до 1919 г. е конфискуван, тъй като в него е публикуван Санстефанският договор. Тези репресии и цензурата са особено силни цели 22 години до 1966 г., когато, за противодействие основно на югославската пропаганда, но и на натовската гръцка и турска активност, започват да отслабват.

   
Рефлексиите и рецидивите от тази антинационална политика във всички сфери на живота на република България са живи и днес!  



Осн. изт. : Уик. - св. енцикл.

Атил, първи генерал Иван Липранди прави карта на Българското население в Османската империя
Малко след него Ами Буе също прави карта Те са приблизително еднакви Двамата са картографи, не са любители!
И двете карти са на масата в Сан Стефано По тях е очертавана границата на Санстефанска България, а не по някакви пагубни интереси В тези земи Българското население е преобладаващо
Пагубно е друго Злобата на сърби и гърци, че ще имаме с пъти по- голяма държава от техните И Англия, която де факто ни закопава, използвайки подлогите си Гърция и Сърбия Така ни се отплащат те за помощта, която сме им оказали при тяхното освобождение

Те тези картографите първи може да са направили карти, но Сан Стефанската карта я правят според решенията на Цариградската конференция. А тя пък решава на основата на признатата вече територия на Българската екзархия.
Но решаваща е ролята на Берлинския конгрес и интересите на големите европейски страни. Великобритания и нейните съюзници не искат православна България, считана за руско протеже да има излаз на "топли морета", тъй като това ще се окажело подарък за Русия.
Ако големите европейски сили бяха решили друго или ако ни беше освободила или помогнала да се освободим друга страна а не Русия, тогава злобата на гърци и сърби щеше да си остане безпредметна и безполезна за всички.

Ние сме безгласна буква!
За нас Бисмарк, който за Русия ще подпише всичко, така е твърдял, е казал, че няма да пролее и кръвта но един прусак!
Никой не го е грижа за нас, освен Русия А Европа е така устроена, без Велика сила не можем да се освободим! И никой не е успял сам да се освободи сам! Как ще се освободим сами? С дървени топчета, без логистика, срещу топове на Круп?
Сърби и гърци казват на царя , да не се занимава с нас? Ние сме неблагодарно племе, ще се обявим срещу него!
Убиват го и не познават! Но посфактум сме срещу Русия? Александэр Трети не е нормален наистина, но това не е оправдание....

Имало е два или три момента в хода на събитията в началото на 20-я век с възможност да се прекъсне тази причинно-следствена връзка на случващото се.

Първата грешка според мен е на княз Фердинад, който избързва да се освободи от услугите на Ст. Стамболов, заради признаването му за държавен глава от Русия. Както е известно той упралява 20 години без да е признат от нея...

Следващата грешка е начина на участие или самото участие в Балканския съюз, който е създаден под арбитража на Русия.
Тук липсата на Стамболов и съответните кадри в дипломацията, разузнаването е пагубна...

И третата и крайна грешка е направена в периода между Балканската война и Първата световна война. По това време нашата дипломация и политиците превръщат Чърчил от приятел и фен на България в неин враг и неприятел до края на живота му.
Не трябваше да участваме във войната а да сключим споразумение за неутралитет. Със съответните придобивки, които са ни предлагали. А и с още международни гаранции за българите в съседните страни. Българската екзархия да действа, училища, културна автономия и т.н. Дългосрочно споразумение с Антантата. А и с всички останали с които е възможно. Въоръжен неутралитет.
И така се стига до Ньойския договор и идването на политическата сцена а след това и на власт на левите и рушителни марионетни партии.
А след това Ялта, съветска окупация, марионетния тоталитарен режим и смешната нова република през 1991 г.

Трябва постоянно да се повтарят истините, за да се осъзнае от заблудените какъв основен враг на България и нейното развитие е русия!!!

Да, сега в България има или останаха повече заблудени глупаци и самоеди от когато и да е било. А за Русия е вярно, но такава е руската политика и руските власти и това отношение съм нас сякаш е станало традиционно. Докато самият руски народ е друго нещо, той е само обект и инструмент на властите. И досега. Отношенията между народите във времето не са били враждебни и неприятелски. Например при обявяването на войната от 1877-78 г., има доста доброволци в това число и волжки българи, украинци, кавказци, от Сибир и т.н. Безкористни, които едва ли са подозирали за двойните стандарти и скритите цели на политиците и дипломатните.