Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2023 19:29 - Хоинъми и яхуси
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1587 Коментари: 4 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

ГЛАВА I

Авторът тръгва на път като капитан на кораб. Моряците правят заговор срещу него, държат го дълго време затворен в каютата му и го оставят на непознат бряг. Той потегля към вътрешността на страната. Описание на яхусите, чудновати животни. Авторът среща двама хоинъми
/.../
Попаднах на утъпкан път, където видях много следи от човешки крака, някои от крави, но главно от коне. Най-накрая в една нива видях няколко животни, а по дърветата бяха седнали още няколко от същия вид. Имаха много особени форми — бяха уродливи; това ме посмути, та залегнах зад един гъстак, за да ги наблюдавам по-добре. Някои от тях се доближиха до мястото, където бях легнал, и аз успях да ги разгледам. Главите и гърдите им бяха покрити с гъсти косми, у някои — ситно къдрави, у други — прави; имаха бради като кози и дълга ивица косми по целия гръб и по предната част на краката и стъпалата си; но останалата част на тялото беше гола, така че можах да видя кожата им, която беше жълтеникаво-кафява.
/.../

ГЛАВА III

Авторът проявява усърдие да научи езика, хоинъмът — неговият господар, му помага и го учи. Описание на езика. Няколко знатни хоинъми идват от любопитство да видят автора. Той накратко разказва на господаря си за своето пътешествие

/.../

Господарят ми беше толкова любопитен и нетърпелив, че прекарваше много часове от свободното си време да ме обучава. Бил убеден (както ми каза по-късно), че трябва да съм яху, но възприемчивостта, учтивостта и чистоплътността ми го изненадвали; това били качества, напълно противоположни на качествата на тези животни. Най-много го озадачаваха дрехите ми и понякога си разсъждавал дали не са част от тялото ми. Защото никога не ги свалях, преди семейството да заспи, и ги обличах сутринта, преди да се събудят. Господарят много искаше да разбере откъде съм дошъл, как съм се сдобил с онези белези на разум, които проявявах във всичките си действия, и имаше силно желание да чуе историята ми лично от мен, което се надяваше скоро да стане пред вид големия напредък, който отбелязвах в ученето и изговарянето на техните думи и изречения. За да запаметявам по-лесно, изписвах всичко, което научавах, с английската азбука и пишех думите заедно с превода им. След известно време се осмелих да си записвам в присъствието на господаря си. Голямо усилие ми струваше да му обясня какво правя; защото тамошните обитатели нямат и най-малката представа за книги или литература.

След около десет седмици бях в състояние да разбирам повечето му въпроси. А след три месеца можех да му давам сносни отговори. Извънредно любопитен беше да узнае от коя част на страната идвам и как са ме научили да подражавам на надарено с разум същество; защото забелязали, че яхусите (на които той виждаше, че досущ приличам в главата, ръцете и лицето, които единствено се виждаха), макар донякъде да изглеждаха хитри и да имаха силна наклонност към пакости, са най-неподатливи на обучение от всички животни. Отговорих му, че съм дошъл отвъд морето, от далечно място, с мнозина други, подобни на мене, в кух съд, направен от стъбла на дървета; че другарите ми ме принудили да сляза на този бряг и след това ме оставили да се справям сам както мога. Доста трудно ми беше, и то с помощта на много знаци, да го накарам да ме разбере. Той отвърна, че трябва да имам грешка или че съм „казал нещо, което не е така“, (Защото в техния език нямат дума, която да изразява лъжене или лъжа.) Той знаеше, че не е възможно да има страна отвъд морето, нито група говеда да могат да движат дървен съд накъдето си искат по водата. Убеден беше, че никой жив хоинъм не може да направи подобен съд, нито би го поверил на яхуси да го управляват.

Думата „хоинъм“ на техния език значи кон; а по етимология значи „съвършенство на природата“. Казах му, че ми липсват думи, за да се изразявам, но че ще напредна колкото мога по-бързо; и че се надявам в скоро време да мога да му разкажа истински чудеса. Той бе така любезен да нареди на собствената си кобила, на жребчетата и на слугите да използуват всички случаи да ме обучават; и всеки ден в продължение на два-три часа той самият си правеше този труд. Няколко знатни коне и кобили от околностите често идваха в нашия дом, след като се беше пръснал слух за някакъв забележителен яху, който можел да говори като хоинъм и който като че ли с думите и действията си проявявал проблясъци на разум. Голямо удоволствие им правеше да разговарят с мен; задаваха ми много въпроси и получаваха такива отговори, каквито можех да им дам. В резултат на всички тези предимства напреднах толкова много, че пет месеца след пристигането си разбирах всичко, каквото се говори, и можех доста добре да се изразявам.

Хоинъмите, които идваха на гости у господаря ми с намерение да ме видят и разговарят с мен, едва можеха да повярват, че съм истински яху, защото обвивката на тялото ми беше различна от тази на останалите от моята порода. Учудваха се, като виждаха, че нямам обикновените косми и кожа освен на главата, лицето и ръцете; но аз разкрих тази тайна на господаря си по повод на една случка, която стана две седмици по-рано.

Вече казах на читателя, че всяка вечер, когато семейството си беше легнало, имах навика да се събличам и да се покривам с дрехите си; случи се, че рано една сутрин господарят ми прати дорестия кон, който беше негов камериер, да ме повика; когато той дошъл, аз съм спял дълбоко, дрехите ми били паднали на една страна, а ризата ми била над кръста. Събудих се от шума и забелязах, че конят доста объркано ми предаде поръчението на господаря; след което той отишъл при него и много уплашен, му разправил съвсем объркано това, което видял; скоро разбрах работата, защото, щом се облякох и отидох да се представя на негова светлост, той ме попита какво означава това, което слугата му съобщил — че не съм същият, когато спя, както изглеждам по друго време; че според камериера му някои части на тялото ми били бели, някои жълти, поне не толкова бели, и някои — кафяви.

Досега бях прикривал тайната на облеклото си, за да се различавам колкото може повече от това проклето племе на яхусите; но сметнах, че вече няма смисъл да я прикривам. Освен това размислих, че дрехите и обувките ми скоро ще се износят — а те вече бяха доста овехтели — и щеше да се наложи да си набавя други, приспособени от кожите на яхуси или на други животни; като по този начин цялата тайна щеше да се разкрие. Ето защо казах на господаря си, че в страната, от която идвам, мен подобните винаги покриват телата си с космите на известни животни, обработени изкуствено, както за благоприличие, така и за да се избягнат несгодите и на топлия, и на студения въздух; в което, що се отнася до мен, веднага ще му дам възможност да се убеди, ако му е угодно, да ми даде такова нареждане. помолих го само да ме извини, ако не изложа на показ онези части, които природата ни е научила да прикриваме. Той каза, че всичко, което съм разправил, било много странно, особено последните ми думи; тъй като не можел да разбере защо природата да ни учи да прикриваме онова, което тя самата ни е дала. Че нито той, нито семейството му се срамували от коя да е част на тялото си; аз обаче съм можел да постъпя, както желая. Тогава първо разкопчах палтото си и го свалих. Същото сторих с жилетката си; свалих си обущата, чорапите и панталона. Пуснах ризата си до кръста и дръпнах нагоре долния й край и го вързах като колан около кръста си, за да скрия голотата си.

Господарят ми наблюдаваше всички тези действия с видимо любопитство и възхищение. Той повдигна с глезен всичките ми дрехи една по една и старателно ги разгледа;

после много леко поглади тялото ми и ме огледа няколко пъти; след което каза, че очевидно съм бил някакъв съвършен яху; но че извънредно много се различавам от останалите животни от моя вид по белотата и гладкостта на кожата ми, по липсата на косми на няколко части на тялото ми, по формата и късотата на предните и задните ми нокти и по явното ми предпочитание непрекъснато да ходя на двата си задни крака. Повече не желаел да види и ми разреши да си облека пак дрехите, защото треперех от студ.

Обясних му, че ми е много неудобно да чувам толкова често да ме назовава яху — омразно животно, към което изпитвам крайна ненавист и презрение. Помолих го да избягва тази дума, когато говори за мен, и да нареди на приятелите си, на които позволява да ме видят, както и на семейството си, да не я използуват. Също така поисках тайната, че имам изкуствено покривало на тялото си, да бъде известна само на него поне докато изтраят дрехите, които нося сега; а що се отнася до онова, което бе видял слугата му, дорестият кон, негова светлост би могъл да му заповяда да не го издава.

Д. Суифт – "Пътешествията на Гъливър"

https://chitanka.info/text/471/32#textstart




Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
29.05.2023 23:42
Предвестник на "Властелинът на пръстените" – хобити, орки и прочие.
цитирай
2. mt46 - Съвременната фантастика не ме привлича...
30.05.2023 22:42
kvg55 написа:
Предвестник на "Властелинът на пръстените" – хобити, орки и прочие.

цитирай
3. mt46 - https://chitanka.info/text/471/33#textstart
03.06.2023 10:47
ГЛАВА IV
Представата на хоинъмите за истината и лъжата. Господарят на автора не одобрява беседата му. Авторът дава по-подробни сведения за себе си и за злополуките по време на пътешествието му

Моят господар ме изслуша с израз на силно безпокойство; защото в тази страна толкова рядко се случва някой да се съмнява или да не вярва на онова, което му казват, че местните жители не знаят как да се държат при такива обстоятелства. Спомням си честите разговори с господаря ми относно човешката природа в други части на света;

като имах повод да говоря за „Лъжата“ и „невярно представяне на нещата“, нему беше много трудно да схване какво искам да кажа; макар в други отношения да беше извънредно проницателен в преценките си. Ето как разсъждаваше той: „Речта ни служи, за да се разбираме един друг и да получаваме сведения за факти; а ако някой «каже нещо, което не е така», тези цели няма да бъдат постигнати; защото тогава не може да се каже, че аз ще го разбера; и той не само не ми е дал сведения, но ме оставя в положение, по-лошо от незнание; защото ме кара да вярвам, че нещо е черно, когато е бяло, и е късо, когато е дълго.“ Ето това бяха всичките му представи за умението да се лъже, което човешките същества така отлично разбират и така повсеместно практикуват.

Но да приключа с това отклонение; когато заявих, че яхусите са единствените управляващи животни в родината ми, моят господар каза, че изобщо не може да схване подобно нещо и поиска да узнае дали имаме у нас хоинъми и с какво се занимават. Казах му, че имаме много; че лятно време пасат по полето, а зимно време ги държат в къщи, като им дават сено и овес и където яхуси-слуги им търкат кожата, за да стане гладка, сресват им гривите, почистват им краката, поднасят им храна и им приготвят постеля. „Добре ви разбирам — каза господарят ми. — По всичко, което казахте, личи, че колкото и на разумни да се правят яхусите, хоинъмите са господарите; желал бих и нашите яхуси да са толкова послушни.“ Помолих негова светлост да бъде любезен да ме извини и да ми позволи да прекъсна разказа си, защото съм убеден, че това, което следва да чуе от мен, никак няма да му допадне. Но той настоя и ми заповяда да му кажа и най-доброто, и най-лошото: казах че ще му се подчиня. Признах, че у нас хоинъмите, които наричаме коне, са най-благородните и красиви животни, които имаме; че превъзхождат всички по сила и бързина; и че когато принадлежат на благородници, които ги използуват при пътуване, при състезания и за теглене на колесници, те са гледани много добре и грижливо, докато се разболеят или окуцеят; тогава ги продават или ги използуват за всякаква тежка, неблагодарна работа. докато умрат; след това им одират кожата и я продават според стойността й; а телата им оставят да ги ядат кучета и хищни птици. Но обикновените коне нямат такова щастие, тъй като ги държат фермери и колари и други прости хора, които ги товарят с много по-тежка работа и ги хранят по-лошо. Описах, доколкото можех, как яздим; как изглеждат и се използуват юздите, седлото, шпорите и камшикът, хамутът и колелетата. Добавих, че на стъпалата им прикачваме плочи от една твърда материя, наречена желязо, за да се предпазят копитата им от нараняване по каменистите пътища, по които често пътуват.

Господарят ми, след като неколкократно възкликна, с дълбоко възмущение изрази учудването си, че се осмеляваме да сядаме на гърба на хоинъми; защото бил убеден, че и най-слабият слуга в къщата му би могъл да хвърли от гърба си и най-силния яху; или пък като легне и се търкулне на гръб, можел да смаже и убие говедото. Отвърнах му, че от три-четиригодишната им възраст обучават нашите коне да вършат работата, за която са предназначени; че ако някои коне се окажат с непоносимо лош нрав, ги използуват като впрегатни животни; че докато са още млади, жестоко ги бият за всяка злонамерена хитрост; че обикновено мъжките, предназначени за езда или за впрягане, биват скопявани около две години след раждането им, за да се усмири духът им ида станат по-питомни и по-кротки; че те действително разбират, като ги възнаградиш или накажеш; но най-учтиво молех негова светлост да има пред вид, че те нямат нито капка повече разум от яхусите в тази страна.
цитирай
4. mt46 - https://chitanka.info/text/471/33#textstart
03.06.2023 10:50
За власт, управление, война, правосъдие, наказание и хиляди други неща в езика им нямаше думи; а за мен беше почти непреодолима трудност да дам на господаря си представа за онова, което исках да кажа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19160295
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031