Патриотизмът или любовта към отечеството е естествената любов на човека към неговата родина, където той се е родил и живял, към неговия народ, към който той принадлежи, към неговата вяра, език, към неговите нрави и обичаи, към неговия държавен строй и към върховния глава на неговата държава(става дума за Царство България в случая, б.а.).
По силата на тази любов истинският патриот е длъжен да се подчинява на законите на своята страна и нейната власт; длъжен е да жертва не само своето лично щастие и благополучие за своя народ и доброто на държавата, но и самия си живот, ако това поискат обстоятелствата на неговия вътрешен или външен живот, които заплашват честта, благосъстоянието или по-нататъшното съществуване.



Християнството ни заповядва да обичаме всички хора, без да правим разлика по вяра и националност( евангелски пример: "милостивият самарянин", Лук. 10, 29-37), но то не насилва вроденото в нас патриотично чувство, а го благославя. Така както в отделното семейство бащата, майката и другите близки са за всеки отделен член най-скъпи, най-любими и близки лица, така и в семейството на всички съществуващи на земята народи и държави родния народ, родната държава, са най-скъпото, най-любимото, най-близкото до сърцето на патриота всред всички останали.
Патриотизмът има в своята основа не само естествено, но и нравствено чувство на любов към отечеството - чувство на дълг и благодарност, на дълбока признателност към родния народ и родната страна за дарения ни живот, възпитание, образование, възможност да съществуваме чрез защита на нашата личност, труд и собственост. Отцъствието на патриотизъм свидетелства за отцъствието вообще на любов към хората, защото ако ти не обичаш близкия на теб човек, то можеш ли искрено да обичаш чуждия, съвсем далечен на тебе? 



Снимката е от тук: www.megimg.info:4000/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%20%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%20-%20%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85%20%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD%20%D0%97%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf


Истинноста на казаното се потвърждава с живи исторически примери: руските комунисти, които обявиха братство и равенство у всички народи(интернационал), но които убиха в себе си патриотизма и любовта към родния народ, проявиха и продължават да проявяват нечувана в човешката история кръвожадност, в жертва на която от тях са принесени милиони свои и чужди хора.

Като ни учи да обичаме всички хора, ап.Павел в същото време изисква предпочитана любов "към роднините и близките във вярата". "Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата си и е по-лош от неверник"(1 Тим. 5, 8). "Нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра"(Гал.6,10). Така че патриотизмът е естествено и нравствено чувство, което се одобрява и от словото Божие и от примера на Христос и ап.Павел.

Дънов учи за патриотизма в чисто интернационален смисъл, т.е. - че ние трябва еднакво да обичаме и своите, и много далечните ни народи; истинският естествено - нравствен патриотизъм той отхвърля. "Учение - казва той - което почива на патриотизъм, ще се разруши, то не почива на здрава основа. Патриотизмът трябва да почива на Великата Любов, трябва да почива на Божесвената Велика Мъдрост, трябва да бъде основан на един вътрешен закон"(Сер.V, стр.195). Дънов говори сам за себе си, че "не принадлежи към никоя църква и към никой народ",("Писма за дъновизма", стр.39) т.е. сам се отказва от своя роден български народ. За него всички народи са еднакво ценни с българския: гърци, турци, японци, китайци и др. Можем да си представим какви граждани на своето отечество и верни негови синове ще бъдат тези млади хора, които, за нещастие са попаднали в "патриотичната" школа на П.Дънов!(Ние в 21-ви век след социалистическия строй и демокрацията му вече сме в тази реалност....,б.а.)

Дънов отхвърля свещеното право на собственост като резултат на труд и разумна пестеливост у всяка отделна личност. Макар че и той пред репортера на в."Утро" казва, че "болшеввизмът е крайност"("Неделно утро" бр.29 от 1 юли), но не скрива от своите читатели и слушатели комунистическите си убеждения; тях не скриват и неговите последователи. Това ще потвърдим с техните собствени думи.
"Според божествената философия - учи Дънов - или всички трябва да бъдем щастливи, или всички нещастни, или всички богати, или всички бедни. Противна е философията на днешните пророци. Всички имаме право на слънцето"(Беседа 2/IV, 1922 г.). "Законите днес се прилагат само спрямо бедните" - с лъжливи доводи Дънов подстрекава бедните срещу богатите. "Богатите хора са една опасност... Елате с нас - вика бедните Дънов - ние ще разтворим касите им и ще ви дадем богатствата им".(Беседа 26/II, 1922 г.).



Снимката е от тук: diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5-2


Самите дъновисти признават, че Дънов е комунист: "Дънов е комунист, пишат неговите последователи, защото Христос беше комунист"("Писма за дъновизма", арх.Евтимий, стр.3).
Заедно с комунистическото учение Дънов проповядва и истински анархизъм, противодържавност, като кани своите последователи да разрушат държавния строй в България, и да не се подчиняват на нейните закони и власти. "Понеже се готвите - учи той - за един свят на свобода, с тези стари форми и остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговите врати... Социалистите, те ще оправят света, защото те искат свобода. Ала ще каже някой "как тъй - те разрушават!" - Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата?"(Архим. Евтимий, "Писма за дъновизма", стр3).
Това разрушително учение на Дънов, както виждате, вече е усвоено от българската дъновистка младеж, която заявява в печата "че Христос пръв бил отрекъл държавата и уж ап.Павел бил казал, "Че Христос е дошъл на земята за да унищожи всякакви закони и всяка власт"(Архим.Евтимий, "Писма за дъновизма", стр.63).
Къде и кога Христос и апостолите са предложили на народа такова анархическо учение ддъновистите не казват, защото и не могат да покажат, понеже Христос и ап.Павел са учили напълно обратното; именно - за подчинение на държавната власт и на закона. 
Така напр., след като безпрекословно се подчиннил на несправедливия съд на Пилата, на неговите думи" "не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да те пусна", Христос, при все че е знаял, че Го очаква най-мъчителна кръстна смърт, му казал: "Ти не ще да имаш над Мене никаква власт, ако не ти бе даден освише"(Йоан, 19, 10-11), т.е. признава властта на Пилата и и се подчинява, като на власт дадена му от Бога. Когато в Гетсиманската градина ап.Петър започнал с оръжие да защитава Христос от дошлите да Го заловят римски войници, Христос му казал: "повърни си ножа на мястото му, защото всички, които се залавят за нож(очевидно, против законните изпълнители на разпореждането на властта), от нож ще погинат"(Мат.26, 42).
Христос, Господарят на целия свят, смятал за необходимо за Себе Си да плаща държавните данъци и ги плащал, като казал на своите ученици: "отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу"(Мат.22,21.)
А ап.Павел, който неведнъж е бивал в затвора и множество пъти жестоко бит по несправедливия съд на римските власти задето проповядвал за Христос, ето какво говори за подчинението на римските закони и власти: "всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиите наредби. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане... И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък, комуто берия - берия, комуто страх - страх, комуто чест - чест"(Рим. 13, 1-2, 7; 1 Тим.2,1-2).
За такова отношение към властите учи и св.ап. Петър, който неведнъж е бил преследван и наказван от нея по лъжесвидетелството на юдеите против него: "и тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа; било на цар, като на върховна власт, било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. Защото такава е волята Божия"(1 Петр., 13-15).

При съпоставка на приведените места от Св.Писание с думите на Дънов и неговите ученици става явна, от една страна дъновистката лъжа, която приписва на Христос и ап.Павел анархическо учение, а от друга страна печалният факт, че Дънов успешно насажда анархическо учение в умовете на своите последователи. A до какво довеждат комунизма и анархизма сега вече всички добре знаят, като виждат съдбата на някога най-великата, най-могъщата и най-богатата в света Руска държава. Дънов със своето комунистическо - анархистично учение приготвя такава, а може би и по-лоша съдба на България и на нейния народ.(По-лоша излезе а след 1989 г - още повече..., б.а.)



М.А.Калиев, София, 1928 г.
(откъс от сборника "Дъновизмът без маска"изд.МКС,1995г. стр.134-137)


Вместо допълнение

ИГРАЧЪТ

Тодор Живков

Последният път, когато Брежнев ме извика, за да давам обяснения и да бъда "мъмрен", а чрез мен да бъде предупредена Людмила, беше във връзка с дъновистите в България. Брежнев постави остро въпроса срещу тях самите и срещу контактите на Людмила с тях във връзка стова, че "в Комитета по култура около нея работят хора от тази секта, което е странно и неприемливо" според него.

Изслушах спокойно нападките срещу дъщеря ми. Отминах простичкия факт, че въпросите с последователите на Учителя не засягат нито сигурността, нито интересите на България, да не говорим за Съветския съюз, и му отговорих: "Другарю Брежнев, Вие запознат ли сте със същността на учението на Дънов? Имате ли поне бегла представа за хората, които са негови последователи? Знаете ли, че във времето на борбата срещу фашизма те са ме укривали като нелегален? Тези хора са изключително интелигентни, всеки със своята професия, но с разностранни интереси. Дните ми, по-точно вечерите ми, прекарани с тях, са били изпълнени с разговори за книги, изкуство и музика. И какво против можете да имате Вие? Единственната "странност" на тези хора са паневритмите, т.е. своеобразните пластични упражнения в ритъма на музика, с които те посрещат изгрева на Слънцето. Нима Слънцето не е символ н аживота н атази планета? И дайте, моля Ви, да не се изкарваме с Вас двамата по-християни от патриарха! Ако имаше нещо нередно в проявите на дъновистите, първо щеше да реагира Църквата. Негово светейшество българският патриарх не е отправил укор и за мен с това въпросът е изчерпан".

Запознах Людмила с водения разговор. Но тя, разбира се, не освободи хората(ставаше дума за двама-трима души), които работеха в комитета отдавна, още при издигането и за председател. И реагира в характерния и стил на несъгласие. Но се съобрази, че временно трябва да се отложи поставянето на паметник върху гроба на Дънов.



В.к "Стандарт, събота 19 юни 1993 г., стр 14
 


П.П. Видеоклиповете не са дъновистки паневритмии а са за прогонване на дяволските и бесовските сили от тия, които ще влязат тук и ще прочетат горния откъс...

Що се отнaся до Тодорживковския пaтриaрх Мaксим и събитиятa от оновa време, покaзaтелнa и поучителнa е книгaтa нa Свещ. д-р Янко Димов, Максим "Патриарх български"(На челото Христа, в пазвата Дявола!),София, 1991 г.
Само че изданието е спонсорирано и е само в един пилотен тираж и днес е изключителна библиографска рядкост...

Едва ли ще се заема точно аз да изкарвам в блога си откъси от тази книга, но за илюстрация един малък пасаж:
"... Нормалното състояние на земния човек е да живее със себеподобни, с хора; да е социализиран и поведението му в общежитието да бъде съобразено със съответните негови правила. Подходът, контактът със себеподобните не е произволен, приумица, както този на Патриарх Максим: "Ей, ти, няма ли да ставаш поп?" Или следващия: "Кажете на тези, които ме съдят, че се возя не само в чайка, но и в мерцедес."
Патриарх Максим не знае що е това коректност, изискано държание, топло отеческо отношение.
Патриарх Максим в битността си на право правящ трябва да постъпва само според Божия закон с Христова любов и по този начин може да съдействува той да стане всеобщо ръководно начало в живота на църковното изпълнение. Той трябва да постъпва така, като че неговата максима трябва да служи същевременно и за всеобщ закон.
Патриарх Максим е човек, който не поема никакви отговорности. Патриарх Максим и мъжественността са несъвместимости. За всичко това говорят и несмелите, страхливите му стъпки; ситните му крачки; наведеното му тяло; ниско сведеният му под дебелите вежди поглед; приспособяваната му за всеки случай усмивка за идейна солидарност, на безпределна сервилност или като знак на съгласие и т.н.
Патриарх Максим е и мошеник, изнудвач и върши симония. Към отбелязаните вече злоупотреби тук ще прибавим и следната. Мария Николова от София, ул."Арх.Миланов" №20, просветена, материално обезпечена, религиозна, на средна възраст, самотна жена решава да се отегли в манастир и да приеме монашество. ..."

стр. 130-131

Мисля че и това е достатъчно, но има засвидетелствано и как той се е хвалил на съветския посланик на руски: "Ну я тоже комунист!".
Това също е документирано в книгата.

Не искaм повече дa комернтирaм и дa дaвaм оценки зa нивото и целите нa пишещите тук в кaтег."История"(зaщото се е случвaло преди), но зaбелязвaм, поне според оценките нa блогърите от кaтег."Политикa" в случaя зa тaзи публикaция едно стрaнно зa мен нещо. И печaлно...
Явно и тук е пълно с комунисти, aнaрхисти и богомили по дух, мaнтaлитет и убеждения...!?
Товa не е нa добро. Всъщност покaзвa го и рaзвитието нa стрaнaтa през последните десетилетия. И пaк виновно е рaзбирa се междунaродното положение и кaчествaтa нa упрaвлявaщите... Че кaкво ли друго може дa е !?