Много е интересно да се наблюдава въздействието на Настрадиновите истории върху различни хора. Хората, които предпочитат по-примитивните емоции, възприемат само повърхностното им значение, като твърдят, че това не са нищо повече от шеги. Към тези хора спадат състави­телите или читателите на тънки книжлета, натъпкани с пошли вицове, които демонстрират явна неловкост, кога­то им разказват метафизични или „нелогични" истории.

Настрадин сам отговаря на такива хора в една от свои­те най-кратки шеги:

-  Вярно ли е, че в твоите шеги има дълбоко скрит смисъл?

-Не.

- Защо?

- Защото никога в живота си не съм казвал истината и вече няма да мога да се науча да го правя.

Обикновеният човек, горд със своето дълбокомислие, може да каже, че в действителност хуморът е сериозен и че всяка шега крие дълбок философски смисъл. Но Настра­дин няма никакво отношение към тази философия. Може да се допусне, че подобно на гръцките философи цинични­те хумористи са желаели да почертаят нелепостта на на­шите постъпки и мислене. Настрадин се появява в корен­но различна роля, защото общото въздействие на негови­те шеги е много по-фундаментално. Защото неговите ис­тории са неразривно свързани една с друга и с онази форма на реалност, която се намира в полезрението на суфиите в дадения момент, като целият този цикъл е част от развити­ето на съзнанието. Фрагментарното мислене на повърхно­стния хуморист или отделните изблици на сатирични на­строения у формалния мислител нямат никаква връзка с това развитие.

В процеса на четене и усвояване на Настрадиновите истории нещо става. Има се предвид осъзнаването на събитието в неговата цялост, което е основен момент в суфизма.

В отговор на въпроса: „От какви методи се нуждае суфият?" - Анис ходжа казва: „Няма суфизъм без цялостност, няма суфизъм без битие или ставане, няма суфизъм без вза­имовръзка."

Думите могат да предадат само част от тази истина. По-ефективен, но също толкова несъвършен метод е въздействието на думите върху слушателя. Суфийският опит е резултат от „съвместната работа" с учителя, когато думите вече не могат да окажат никакво въздействие.

Това е демонстрирано в знаменитата „китайска" исто­рия. Настрадин пристигнал в Китай и събрал около себе си ученици, които започнал да подготвя за озарение. Оне­зи, които стигали до разбиране, незабавно преставали да посещават лекциите му.

Една група негови неразвити последователи, които из­гаряли от желание да продължат обучението си при На­страдин, тръгнали от Персия за Китай. След първата си лекция Настрадин ги приел. Един от учениците попитал:

- Ходжа, защо твоите лекции са посветени на тайни слова, които ние (за разлика от китайците) разбираме? Например намиданам и хичмалумнист. На персийски те просто означават „не зная" и „никой не знае".

- И какво искате да направя — да престана да мисля с главата си ли? - попитал Настрадин."

Суфиите използват технически термини за описанието на тайнства и преживявания, които не могат да бъдат из­разени с думи. Докато търсещият не е готов „да схване" такива преживявания, с помощта именно на тези термини той бива предпазван от погрешни опити да ги изследва интелектуално. Представлявайки по своята същност резул­тат от съзнателна специализация, суфизмът установява, че не съществува кратък път към озарението. Това не означа­ва, че пътят към просветлението непременно ще бъде дълъг по време, а само това, че суфият трябва да се придържа към Пътя.

Настрадин, появяващ се в ролята на човек, който търси краткия път, фигурира в шегата, която предава тази идея.

Едно прекрасно утро ходжата отивал към дома си. Из­веднъж му хрумнало, че може да си съкрати пътя, като свърне от прашния път и измине остатъка до дома си през гората.

- Прекрасен ден за успешни търсения! - възкликнал ход­жата, потъвайки в гъсталака.

Още не бил успял да се огледа, когато се озовал на дъно­то на добре замаскирана вълча яма.

- Добре че тръгнах по краткия път - помислил си ход­жата, лежейки на земята. - След като сред тази прелестна природа ми се случи нещо толкова неприятно, какво ли щеше да ми се случи на прашния и ужасно скучен път.

Приблизително в същата ситуация някакви хора виде­ли веднъж как Настрадин претърсва едно празно гнездо:

- Какво правиш, ходжа? - заинтересувал се един от тях.

- Търся яйца.

- Не може да има яйца в миналогодишно гнездо.

- Не бива да си толкова сигурен - казал Настрадин. -Ако ти беше птица и ти се прииска да снесеш яйцата си, щеше ли да строиш ново гнездо, когато всички те гледат?

Така нареченият проблем за общуването, на който се отделя толкова много внимание, е основан на предполо­жения, неприемливи за суфиите. Обикновеният човек каз­ва: „Как мога да разговарям с друг човек за нещо друго освен за обикновени неща?" Суфиите пък смятат, че е „невъзможно да се попречи на общуването, предизвикано от необходимостта". Това обаче не означава, че за пости­гането на тази цел трябва да се търсят някакви особени средства.

В един от разказите Настрадин и един индийски йогин играят ролята на обикновени хора, които фактически ня­мат какво да си кажат един на друг.

Веднъж Настрадин видял странно на вид здание, пред чиито порти седял потънал в размисъл йогин. Ходжата решил, че може да научи нещо от тази впечатляваща фигу­ра, и подхванал разговор, като го попитал кой е той.

- Аз съм йогин - отвърнал човекът - и прекарвам вре­мето си, като се опитвам да постигна хармония с всичко живо.

- Това е много интересно - казал Настрадин, - защото веднъж една риба ме спаси от смърт.

Йогинът го помолил да остане с него, като казал, че през цялото това време, прекарано в опити да постигне хармония със света на живата природа, никога не се е доближавал до такова общуване, което е постигнал Настрадин.

След няколко дни съвместни медитации йогинът по­молил ходжата да му разкаже повече за чудното си прежи­вяване с рибата, защото „сега ние се познаваме много по-добре".

- Сега, когато те познавам по-добре, се съмнявам дали ще имаш полза от това, което ще ти кажа - отвърнал На­страдин.

Йогинът настоявал.

- Добре - казал Настрадин. - Рибата наистина ми спа­си живота. По това време гладувах, а тя поддържа живота ми цели три дни.

Нито един суфий няма да се осмели да докосва опреде­лени области на съзнанието, в които нахлува така нарече­ният „експериментален мистицизъм". Суфизмът е резул­тат от експеримент, който продължава от незапомнени времена, и се занимава с такива явления, които не могат да бъдат възприети емпирично.

Настрадин хвърлял купчини хляб около къщата си. Попитали го:

- Какво правиш?

- Гоня тигрите.

- Че наоколо няма никакви тигри.

- Именно. Много ефикасно средство, нали?

Тъй като другите хора не винаги разбират алегориите на суфиите, те се опитват да ги приспособят към своите представи. В друга история с птица (която можем да от­крием в шедьовъра на Руми Маснави) ходжата намира на прозореца си царски сокол. Преди това той никога не бил виждал такъв странен „гълъб". След като му изрязал клю­на и му подрязал ноктите, ходжата го пуснал, като на сбо­гуване му казал:

- Така, сега вече приличаш на птица. Преди явно зле са се грижили за теб.

Доколкото цялата интелектуална дейност на хората като правило се свежда до повърхностни разсъждения, Настрадин, който е суфийски учител, отново и отново по­казва лъжливостта на обикновените съждения. Опитите да се влага в думите или в книгите мистичен опит никога не са били успешни, защото знаещите нямат нужда от това, а незнаещите имат нужда от „мост, за да се възползват от този опит". Като илюстрация на суфийското учение за под­готовката на ума към непривични за него преживявания често се използват два разказа, които притежават съвсем определено значение.

При Настрадин дошъл един човек, който искал да ста­не негов ученик. След куп премеждия той стигнал до колибата в планината, в която живеел Настрадин. Като знаел, че всяка постъпка на просветения суфий е изпълнена със смисъл, новакът попитал Настрадин защо си духа в ръце­те. „За да се стопля, разбира се" - отвърнал ходжата. Ско­ро след това Настрадин сипал в две купички супа и започ­нал да духа своята. „Защо правите това, учителю?" - по­питал ученикът. „За да изстине супата, разбира се" - от­върнал учителят. След този отговор ученикът напуснал учителя си, защото не можел да има доверие на човек, кой­то използва едни и същи средства за постигането на раз­лични резултати.

Един от разказите, приписвани на Настрадин Ходжа, прокарва ясна граница между мистичните търсения като такива и формите на дейност, основани на по-маловажни етични или догматични принципи: Един китайски мъдрец бил казал на Настрадин: „Всеки човек трябва да се държи с другите така, както би искал другите да се държат с него. Сърцето ти трябва да прави за другите това, което желаеш за себе си."

Това не е перифраза на християнското Златно Прави­ло, макар че смисълът на тези думи е аналогичен със смисъ­ла на правилото. Става дума за цитат от Конфуций (род. 551 г. пр. Хр.).

Ходжата отговорил: „Тази забележка ще учуди онези, които си дадат труда да разберат, че онова, което човек иска за себе си, в крайна сметка е точно толкова нежела­телно, колкото и онова, което би пожелал на своя враг, да не говорим за приятеля. Това, което желае в сърцето си за другите, се различава от онова, което иска за себе си. Же­ланото за нас трябва да съвпада с желаното за другите. Това се научава само с познаването на вътрешната исти­на."

Друга версия на отговора на Настрадин изглежда по-кратка: „Една птица ядяла отровни горски плодове, които не й причинявали никаква вреда. Веднъж тя събрала мал­ко от тези плодове и пожертвала закуската си, като нахра­нила с тях своя приятел коня."

човек трябва да увеличава човека, когото среща, не да го намалява.
страхът от намаляване срива общуването и споделянето.
повторената затворническа дилема има алтруистичния модел и ефект на споделяне.
хармония.
P.S. На мен ми хареса историята с локвата:)) Настрадин е обратното на шаблона ни от историите с Хитър Петър. В "Ловецът на хвърчила" го разбрах, а сега съм дори респектирана.
:)

ти казва какво има от другата страна на моста

път има винаги.
:)

с женски телец не споря... тя учи само с шамари и то мъжки:))) то и това е път, ама нейсе:) ти си шефа:))
:)))
P.S. Най-добрата ми приятелка е телец, но фино теленце. Стигнали сме до извода, че е някакъв мутант, няма начин:) Иначе Телците имат готино чувство за хумор.

така е, мерси:)
жива и здрава!:)

наоколо няма никакви тигри