Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2011 02:23 - Въстанието на Петър Делян
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4852 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 14.03.2016 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За Батира Джилана, сина на Бараджа
(Гаврил Радомир), внука на Шамила(Самуила) в дават-хане(държавния архив)са се съхранили някои сведения.
Името Джилан той получил защото се родил в годината на змията(981 год.). Майка му го нарекла Батир - в памет на Аспарух, който носил прозвището Маджар или Батир...
В маджарския(унгарския)манастир където прекарвал дните си, постоянно го мъчело желанието да възстанови дома(държавата) на своя баща и дядо. За да утоли някак си това желание той написал историята на Бурджана(България). Писал предимно по памет тъй като целият архив на бурджанските царе бил заловен от гърците. Но това само усилвало желанието му и то постепенно напълно подчинило всичките негови помисли.
В резултат на това той станал толкова безразсъден, че на стари години заминал от своя спокоен манастир в родината на предците си - в Кубардара(Вардара - Македония), по зова на въстаналите там против гърците, бурджански българи.

image

Издигането на Петър Делян за цар.(по Скилица Кедрин)


Зарадвани от неговото появяване бурджанците веднага го избрали за каган на Улаг Българ(Дунавска България), а отхвърлените вождове по стария булгарски обичай - убили.

Нямайки възможност да участва във войната, заради напредналата си възраст, Джилан Батир само четял молитви, а неговите командири печелели победа след победа...! Работата стигнала дотам, че веднъж при появата на един малоброен отряд българи, самият каган(император) на Рум(Византия) в ужас побягнал с цялата си армия. В изоставения обоз капаган(военен министър и глава на правителството) Джураш намерил някои вещи и книги на бившите бурджански царе, които веднага отнесъл на кагана. В този момент на най-голяма слава Джилан-Батир изпраща своя унгарски джура(рицар) Алата Бахта при царя на Ак-Булгар(Волжка България) с големи подаръци и молба за помощ. Заедно с него заминал и посланника на Урум Баба(Римския папа) за България Истан - един от потомците на Лачина. По пътя един от спътниците на Алата бил заловен от балинците(руснаците) и техния бек узнал за целта на посолството...

image

Замъкът Червен основан от Петър Делян. Едноименник на Охрид. По булгарски и двата града са се наричали - Кизил. По славянски - Червен - Охрид( от охра , вид червена боя). И трите думи означават едно и също. И на двата езика думата има значението и на - "Красив". И сега за хубава мома се казва - "бяла и червена". Или известното ни от средновековието - "Красная Москва", в смисъл не комунистическа а красива. А на булгар-тюркски с думата "кизил" се нарича още и растението - дрян и неговите плодове.. Т.е. пак нещо в положителен смисъл, освен хубаво още и здраво.


Нуждаейки се от славна и победоносна война за да поправи неприятното впечатление от скорошния неуспешен поход срещу Бащу(Киев), Ашраф-кан изпратил в  помощ на Джилана един отряд кумани начело с Кур-Батира. Но когато този отряд стигнал Сула(Дунава), Бурджан(България), вече отново бил завладян от гърците. А бека(княза) на Бащу(Киев) също пратил войска, но на помощ на императора... Но и тя не помогнала на гърците. След като станало ясно, че не е по силите им да разбият българите в открит и честен двубой, нечестивите гърци прибегнали до любимия си способ за борба с противника..., и изпратили в лагера на Джилан Батира неговият роднина - Улушуян.

Бащата на този Улушуян се отличил през живота си само с това, че с вероломен удар отзад, убил бащата(Гаврил - Радомир е бащата) на Джилат-Батира. Самия Улушуян бил още по-голямо нищожество от баща си и заради лична изгода и придобивки не се погнусил да влезе в една мерзска иудейска секта на арякците(арменците). Когато това се разкрило, императора искал да го накаже със смърт, но в това време дошла вестта за издигането на Петър Делян за цар на българите. Тогава решили да го запазят и използват при случай. На нечестивеца от името на императора било предложено да погуби Джилана Батира  в замяна на живота му и голяма награда, и той без колебание се съгласил.
Когато се явил пред кагана веднага съобщил, че забелязъл голям отряд от гърци и балинци(руснаци). Това била част от войската , която руския княз изпратил на помощ на императора. Но скоро излязла от всякакво подчинение и почнала да граби и български и гръцки села. Затова императора разрешил на Улушуяна да погуби този отряд метежници за да влезе в доверие при българите.
Капаган Джураш бил пратен на мястото указано от Улушуяна и там действително открил балинците. Изчакал докато пияните руснаци заспят през ноща и със своите хора ги пленил и навързани ги откарал при кагана. В памет на ослепените българи от гърците всички пленници били ослепени. По време на пира по случай победата хората на убитите вождове(по време на възцаряването на Делян) и богомилите, виждайки в сектанта своя човек, почнали да крещят, че Улушуян ще им донесе воинско щастие и поискали да бъде поставен начело на войската. Джураш, който се усъмнил в искренността на Улушуяна се опитал да вразуми народа, но почти никой не го слушал и кагана бил принуден да се вслуша в желанието на тълпата.
След това Улушуян попитал кагана накъде да поведе войската и той посочил. Улушуян повел по-голямата част от простолюдието, но въоръжени с най-доброто оръжие в указаното място - Багил, както поискал кагана, но успял навреме да съобщи за това на гърците. Те внезапно атакували и претрепали почти всичките простаци...
С малка част от оцелелите Улушуян се върнал влагера и публично обвинил кагана като виновник за поражението. Поискал да бъде избран нов каган
тъй като стария бил изгубил силата си. Действително по стария булгарски обичай кагана можел да бъде свален и даже убит при случай на голямо поражение по време на война. Джилан Батир и Джураш се опитали да се защитят и разумно да изложал своите аргументи, но тълпата без да ги изслуша избрала за каган Улушуяна.

След като се почувствувал сигурен Улушуян казал на простолюдието: "По обичая ние сме длъжни да убием нашия предишен каган, спрял да вижда бъдещето. Но аз не желая
и мене като баща ми да ме обвиняват в братоубийство. Затова предлагам само да ослепим Джилана Батира". Синовете на убитите вождове и богомилите ръководени от Улушуяна, вързали Джураша и ослепили Джилан Батира. След това още през първата нощ Улушян избягал при византийците. Там бил простен и богато награден.

Сутринта, когато разбрали истината и изведнъж изтрезнели от пиенето хора, освободили Джураша от въжетата и почнали да го уговарят отново да ги оглави като капаган. Но той се отделил от тях с ослепения каган и най-знатните... По пътя към планинското убежище кагана решил да изпрати своя син Мамил с част от архива на бурджанските царе към Сула(Дунав) за да се срещне с ак-булгарската войска и наемните маджари. Голама част от тълпата на гъсти вълни също бягала към Сула, и отвлякла вниманието на стражата. Благодарение на това Мамил успял да да се срещне с Кур-Батира и да му съобщи, че гърците отново са заели Бурджана. Разтревожени от движението на хиляди българи през Дунава маджарите не позволили на Мамил да събира нова войска, но приели хората му. В същото време към планинската крепост от едната страна почнали да се приближават наемните балинци желаещи да отмъстят за ослепените си другари а от другата - гърците.

image

Островче. Мястото където се предполага че е погребан Петър Делян
.

Каган Джилан Батир, когато разбрал за това, заповядал на капагана Джураша Кабана да предаде укреплението на гърците заради запазване живота поне на някои от знатните българи... Императора почти не обръщайки внимание на простолюдието и страхувайки се само от Джилана Батира, изпаднал в неописуема радост при новината за пленяването му. Той даже решил да посрещне отряда каращ пленниците на безопасно разстояние извън града. Уж да създаде и впечатление за лично участие в победоносния поход. Жителите на столицата го приветствали като велик пълководец и това усилвало"възвишените му чувства". В това състояние той запазил живота на знатните пленници и ги заточил в тъмница.
Джилан Батир скоро починал сломен от неблагодарността на тълпата и загубата на последните надежди за освобождение на своята земя. След това императора освободил някои от знатните българи.
Мамил, женен за дъщерята на кагана Азана, останал в Маджар(Унгария) и няколко пъти пътувал до Ак-Булгар(Волжка България) с маджарски и алтънбашски(италиански) посланници. По време на едно от тези пътувания той приел истинната вяра(исляма) и подарил на кан Ахад списък на царете от рода Дуло. Част от неговите потомци се върнали на служба при урумкана(виз.император) заради заблуждение към троебожието(християнството) и заради желанието си да живеят върху земята на предците си.

(По записките на държавния секретар  на Волжка България по времето на царя Гази Барадж, средата на 13 век)

image

Река Дунав от българския бряг


На русском языке

Том 3
Гази-Баба
О БАТЫРЕ ДЖИЛАНЕ

(КОНСПЕКТ “ТЕКСТА НИГМАТУЛЛИНА“)

.О Батыре Джилане, сыне Бараджа (aka Gabriel Radomir, 1014 - 1015, the eldest son of Shamil  - Translator"s Note), внуке Шамиля (Самуила) (aka Samoil, Samuel, 976-1014 - Translator"s Note) в дават-ханэ (государственный архив)... сохранилось следующее известие... Имя Джилан он получил потому, что родился в год змеи (981 год). Мать же назвала его Батыром - в память об Аспарухе, носившем прозвище Маджар или Батыр... В Маджарском (Венгерском) монастыре, где он находился, его постоянно мучило желание восстановить дом (государство) отца и деда. Чтобы как-то утолить это желание, Джилан-Батыр написал историю Бурджана... Писал он по памяти, т.к. весь архив Бурджанских царей был захвачен Крэшцами (Византийцами)... Но это только усилило его желание, и вот оно постепенно полностью подчинило все его помыслы. В результате он стал настолько безрассудным, что на старости лет переехал из своего спокойного монастыря на родину предков - в Кубардару (Македонию) по зову восставших там против Крэшцев Бурджанских Булгар... Обрадованные его появлением Бурджанцы тут же избрали его Каганом Улаг-Булгара, а отвергнутых вождей, по старому Булгарскому обычаю, убили... Не имея возможности из-за преклонного возраста участвовать в войне против Крэшцев, Джилан-Батыр только читал молитвы, а его командиры одерживали одну победу за другой... Дело дошло до того, что при одном появлении ничтожного по численности отряда плохо вооруженных Бурджан сам Каган (Император) Рума в ужасе побежал прочь вместе со своей огромной армией. В брошенном им обозе капаган Джураш обнаружил вещи и книги бывших Булгарских царей, которые тут же привез Кагану Джилан-Батыру... В этот момент наивысшей славы Кагана Бурджан он посылает своего Венгерского джуру Алата Бахту... к царю Ак-Булгара (Восточной Булгарии) Балуку с богатыми подарками и просьбой о помощи... Вместе с ним в Булгар отправился и посол Урум-Бабы (папы Римского) в Бурджане Истан - один из потомков Лачына... (i.e. Rurik, 855 - ca 882, a descendent of Atilla from Dulo dynasty - Translator"s Note) По пути в Ак-Булгар один из спутников Алата был захвачен Балынцами, и Бек Балынцев (Yaroslav I the Wise ? - Translator"s Note) узнал о цели посольства... Нуждаясь в славной и победоносной войне, дабы исправить неприятное впечатление от неудачи похода Гиласа Хина на Башту, Ашраф-кан послал на помощь Джилан-Батыру отряд Куманов во главе с Кур-Батыром. Но когда он прибыл к Суле (Дунаю), Бурджан был уже вновь захвачен Крэшцами. А бек Башту также послал в Бурджан свое войско - но на помощь Крэшцам. Однако, эта помощь не помогла Урумкану (Византийскому императору) (Michael IV, 1034-1041, or Michael V, 1041-1042 - Translator"s Note)...

Будучи не в силах разбить Бурджанских Булгар в открытом и честном бою, нечестивые Крэшцы прибегли к своему излюбленному способу борьбы с противниками... и послали в лагерь Джилан-Батыра его родственника - Улушуяна (aka Aleutian, second son of John Vladislav and a second cousin of Djilan-Batyr, who was a patrician and commander of Theodosiopolis in Armenia - Translator"s Note). Отец этого Улушуяна (John Vladislav, reigned 1014-1015, a cousin and murderer of Baradj aka Gabriel Radomir - Translator"s Note) отличился только тем, что вероломно, ударом сзади, убил отца Джилан-Батыра... Сам Улушуян был еще более никчемным человечишкой, чем его отец, и ради приобретения выгод не погнушался даже вступить в одну мерзкую иудейскую секту Арьякцев (Армян). Когда это дело открылось, Урумкан хотел казнить сектанта, но тут пришла весть о воцарении в Бурджане Джилан-Батыра, и Урумкан решил при помощи Улушуяна погубить Кагана Бурджанцев. Нечестивцу от имени императора предложили погубить Джилан-Батыра... в обмен на жизнь и богатую награду, и тот без колебаний согласился и с радостью отправился в Кубардару (Ohrid ? Kubardara = “Kubar-river“ = r. Vardar - Translator"s Note). Там он сообщил Кагану Бурджан о том, что в Кубардару движется отряд Крэшцев и наемных Балынцев (Русов). То была часть войска Балынцев, присланная Беком Башту Урумкану, но очень скоро вышедшая из подчинения Крэшцам и принявшаяся разорять и грабить Бурджанские и Крэшские селения. Поэтому Урумкан разрешил Улушуяну погубить этот взбунтовавшийся отряд для того, чтобы войти в доверие к Кагану Бурджан и осуществить свой злодейский план. Капаган Джураш, направленный Каганом в уКазанное Улушуяном место, действительно обнаружил там Балынцев... Дождавшись, когда пьяные Балынцы уснут, Джураш со своими людьми захватил их в плен и привел к Кагану... В память об ослепленных Крэшцами Бурджанах все пленные были ослеплены... На пиру по случаю победы люди казненных вождей и Худаярцы, увидевшие в сектанте своего человека, стали кричать, что Улушуян принесет им воинское счастье и потребовали поставить его во главе войска. Джураша, усомнившегося в искренности Улушуяна и пытавшегося образумить народ, почти никто не слушал, и Каган вынужден был выполнить требование толпы. После этого Улушуян спросил у Кагана, куда лучше повести войско, и тот указал... Улушуян тут же повел большую часть черни, вооруженной лучшим оружием, в уКазанное Каганом место Багыл (Solun, the site of the decisive battle? - Translator"s Note) и сумел сообщить об этом Крэшцам. Те внезапно атаковали и перебили почти всех простаков. С небольшой горсткой уцелевших Улушуян вернулся в ставку и, принародно обвинив Кагана в поражении, потребовал избрания нового Кагана. Действительно, по старому обычаю Булгар, Кагана могли свергнуть и даже убить в случае сильной неудачи на войне. Джилан-Батыр и Джураш привели ряд доводов в свое оправдание, но чернь не прислушалась к ним и избрала новым Каганом Улушуяна. Почувствовав себя увереннее, Улушуян сказал черни: “По обычаю мы должны казнить нашего прежнего Кагана, переставшего видеть будущее. Но я не желаю, чтобы и меня, как и моего отца, обвиняли в братоубийстве. Поэтому я предлагаю только ослепить Джилан-Батыра“... Сыновья казненных вождей и Худаярцы, возглавляемые Улушуяном, связали Джураша и ослепили Джилан-Батыра. После этого Улушуян в первую же ночь бежал обратно к Урумкану с радостным для того известием и был прощен и щедро награжден...  

Утром узнавшие правду и сразу пришедшие в себя от опьянения люди освободили Джураша от пут и стали уговаривать его возглавить их. Но капаган отделился от них с ослепленным Каганом и наиболее знатными... По пути в горное убежище Каган решил отправить своего сына Мамиля с частью архива Бурджанских царей к Суле (Solun - Translator"s Note) для встречи Ак-Булгарского войска и найма Маджар... Большинство черни густыми толпами также бежало к Суле и отвлекло на себя Крэшскую стражу. Благодаря этому Мамиль сумел... встретиться с Кур-Батыром и сообщить ему о занятии Бурджана Крэшцами... Встревоженные движением через Сулу многих тысяч Бурджан, Маджары... не позволили Мамилю заняться сбором нового войска, но приняли его людей... В то же время к горному убежищу с одной стороны стали подходить наемные Балынцы, желавшие отомстить за своих ослепленных товарищей, а с другой - Крэшцы... Каган Джилан-Батыр, узнав об этом, а также о том, что надежды на помощь Маджар рухнули, приказал капагану Джурашу Кабану сдать укрепление Крэшцам для сохранения жизни хотя бы некоторым знатным... Урумкан, почти не обращавший внимания на чернь... и боявшийся только Джилан-Батыра, пришел в неописуемую радость от известия о пленении Кагана Бурджан. Он даже решился встретить отряд, везший пленников, на безопасном расстоянии от Истанбула (Constantinopole), чтобы создалась видимость его личного участия в победоносном деле... Народ Рума приветствовал его, как великого полководца, что усилило радость Императора. В этом состоянии он сохранил жизнь наиболее знатным пленникам и заточил их в темницу. Но после скорой смерти Джилан-Батыра, сломленного неблагодарностью толпы и утратой последних надежд на освобождение своей земли, Урумкан отпустил на свободу некоторых из знатных... Мамиль, женатый на дочери одного из потомков Кагана Азана, остался в Маджаре и несколько раз приезжал в Ак-Булгар с Маджарскими и Алтынбашскими (Roman - Translator"s Note) послами. В один из этих приездов он принял истинную веру... и подарил кану Ахаду список царей из рода Дуло... Часть его потомков вернулась на службу Урумкану и к заблуждению троебожия из желания жить на земле предков [обрыв записи].




Гласувай:
7
0



1. therainss - Подробно и илюстрирано
17.05.2011 02:30
страхотен постинг, поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3463778
Постинги: 508
Коментари: 2329
Гласове: 2934
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031