Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2012 15:29 - Крахът на Римската република
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4646 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 20.05.2012 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Римската република в надвечерието на своя крах по времето на поредния диктатор-император Гай Юлий Цезар

Едновековният период от 133 г.пр.н.е. , когато братята Гракхи подали първия сигнал, че римската република се нуждае от реформи, до победата на Август над Антоний и Клеопатра в 30-та г. пр.н.е., когато римският сенат предал в ръцете на Август изцяло управлението на държавата - този период в историята на Рим е време на непрекъснати въстания, кървави стълкновения по площадите и улиците на града за "запазване" на републиката, въстания на градовете в Италия, граждански войни между отделните пълководци. А в същото време Рим водел непрекъснати войни навън за налагане и отстояване на господството си. Истинско чудо е, че Рим не рухнал от ударите на тези бурни събития.
Огънят на революциите подпален от братя Гракхи, тлеел дълбоко в недрата на римското ообщество. Противоречивите интереси и недоволствата в различните среди на римската държава растели. Опитите на Гракхите да снабдят със земя обеднелите и безимотни римски граждани, се провалили. Патрициите( в случая тяхната републиканска олигархия) не искали да пожертвуват нито педя земя. Броят на бедняците ставал все по-голям. Войската се попълвала от хора, които нямали нищо друго освен живота си, който можели да продадат на онзи военачалник, който им осигури по-добро заплащане или по-богата плячка. Все повече ставали гражданите, които очаквали безплатен хляб от държавата или от "патроните" си - богатите граждани, на които били длъжни да се отплащат с "вярност и привързаност", и затова били готови да им помагат и в най-нечестните и недостойни дела.

image

Римският град Абритус в източните покрайнини на днешния гр.Разград в България

От друга страна многобройните войни на Рим дали възможност на мнозина да забогатеят. След всяка война в Рим потичали несметни богатства. Голяма част от тях влизали в ръцете на хора от незнатен произход. Тези новозабогатели хора, някои от които били откупили се или освободени роби се вливали в съсловието на конниците. Търговията, която се смятала недостойно занятие за потомствената аристокрация, се намирала в ръцете именно на това съсловие и му давала неограничени възможности да трупа богатства(оттук тръгва и първоначалното натрупване на еврейския банков(финансов) капитал... ,а Вавилон е само една прелюдия на този феномен, който впоследствие се разраства наистина в световен мащаб). Особено доходна работа било откупуването на данъците. Богати спекуланти внасяли в държавната хазна определения за известна област данък, а после двойно и тройно си възстановявали сумата, като безпощадно ограбвали населението. Тези незнатни, но богати хора, предевявали искания и за участие в политическия живот на страната. Сенатът от своя страна обаче, горд с чистотата на своя състав от потомствени аристократи, не искал да допусне на креслото на славните прадеди да седне някакъв "нов човек" с неизвестен или съмнителен произход. А вероятно и със също такива намерения...Той остро се противопоставял на домогванията на тези забогатели хора да участвуват в политическия живот на страната.
През съдбоносните години на битки и поражения по време на Втората пуническа война, когато Ханибал бил пред вратите на Рим, сенатът съсредоточил в ръцете си цялото военно и политическо ръководство на страната. След победоносния завършек на войната Рим станал най-голямата и най-силната средиземноморска държава. Сенатът бил политическият ръководител на тази държава и ревниво пазел извоюваното място. Това го правело консервативен и подозрителен към нововъведенията.
Тази позиция се подхранвала и от религията. Тя издигала в свещен и неписан закон "заветът на дедите". Заедно със здравословния консерватизъм, противодействието на всяка реформа или нова идея обаче, постепенно го превърнали този сенат в закостенял и деструктивен - олигархичен управленски орган.
За разлика от древнобулгарската аристокрация, за която бил закрепен принципа на отворения елит! Но там, както е можело да се влезе по заслуги и достойства - така е можело и да се излезе, заради предателство или недостойни действия и решения...! А римският сенат вместо да намери правилен път за разрешаването на революционните обстановки, които периодично възниквали, ги изострял още повече с полумерки от наредби и закони.

image

Той бил ревнив дори към онези римляни, които спечелвали уважението и любовта на народа като защитници на интересите му или пък с пълководческите си дарби и заслуги. Подозрението, че те се домогват до лична власт и могат да отнемат някои от правата на сената настройвало бързо повечето сенатори срещу тях. На тази основа бил организиран заговорът срещу братята Гракхи и провалени техните намерения и демократични предложения за снабдяване на безимотните с земя.
Сенатът се изплашил също така и от влиянието и бурно изразената народна обич към Сципион Африкански, победителя на Ханибал. Като не можел да действува открито срещу него, той организирал редица съдебни процеси срещу негови близки. Огорчен, Сципион се оттеглил от политическия живот и наскоро след това умрял. Обвинението, че се домогва до "царска власт", погубило и Гай Юлий Цезар, който паднал пронизан в сената от най-близките си приятели.
А между това авторитетът на сената падал все повече. Съдебни процеси разкривали големи злоупотреби, вършени от висши длъжностни лица. Подкупени съдии оставяли престъпниците ненаказани. С изборните длъжности се правела истинска търговия. Подкупите били давани вече открито. Понякога борбата между политическите дейци и привържениците им била така остра, че стигала до кървави схватки.
Скромността, присъща някога на римляните, високия морал, честността и доблеста, които били здравата спойка в живота на някогашния Рим, останали в историята, в легендите и в речите на демагозите-оратори. Моралната разруха като заразна болест се загнездила все по-дълбоко в организма на римската държава.
А Рим все повече растял и се развивал като огромна робовладелска държава. Броят на робите непрекъснато се увеличавал и на места надвишавал броя на свободните граждани.
В 138 г.пр.н.е. избухнало въстание на робите на о. Сицилия. То взело големи размери. Изпратените за потушаването му войски претърпели редица поражния. За потушаването му били необходими цели шест години. Още не стихнало въстанието в Сицилия, в пергамското царство в Мала Азия избухнало ново въстание на робите, водено от Аристоник, син на пергамския цар от робиня. Към него се присъединило и бедното население привлечено от програмата на Аристоник за създаване царство на справедливостта и равенството,"царство на слънцето", както го наричал той. Въстанието излязло извън границите на пергамското царство и се наложило сенатът да изпрати войски в 131 г.пр.н.е. за потушаването му.

image

Картината изобразява смъртта на Спартак

В 74 г.пр.н.е, храбрият и талантлив тракиец, повел робите в Италия. Започнало  с бягството на 78 гладиатора, въстанието взело огромни размери и застрашило самото съществуване на римската държава.Затова се намесили дори финансистите и лихварите, заиграли подкупите и интригите,предателствата. Едва в 71 г. пр.н.е., след убийството на Спартак, въстанието било потушено.
Макар и потушавани с крайна жестокост, удавяни в кръв, вълненията на робите не преставали. Към тях почти винаги се присъединявали и безимотни бедни селяни.
Много поводи за недоволства давало римското управление в покорените страни. В Сицилия, Африка, Балканския полуостров, Мала Азия сенатът изпращал за управители бивши консули и висши магистрати от сенатските среди. Това били земи със стара и богата култура, много по-висока от римската. Там римските чиновници управлявали като пълновластни господари, отнасяли се надменно и брутално към местното насление. Допускали грабежи и беззакония. Засегнатите не намирали справедлив съд и удовлетворение за понесените оскърбления. Населението в тези страни поддържало всички движения срещу Рим като отдушник на своето недоволство.
Недоволно било и свободното население в Италия от градовете съюзници на Рим. Съюзните градове давали продоволствие, доставяли войски, носели различни тегоби и искали да се изравнят по права и да получат римско гражданство.Само то можело да им гарантира защитата на законите. През 91 г.пр.н.е. избухнало въстание на съюзниците. Въстаниците си избрали сенат, двама консули, започнали да секат монети и да се управляват по подобие на Рим. Войските им се оказали дори за известно време по-многобройни и по-добре командувани от римските. Те нанесли няколко поражения на Рим. Само умелата политика, ръководена от изпитаното неведнъж средство "разделяй, за да владееш", спасила Рим от катастрофата. Те разединили силите на съюзниците. Още през 90 г.пр.н.е. сенатът дал римско гражданско право на онези градове, които не въстанали. А скоро след това обещал гражданско право на всички италийци, които в определен срок изоставят въоръжената борба. Вълненията стихнали, едва след като италийците получили желаните права.
Всички тези многобройни въстания през стоте бурни години наред с непрекъснатите войни за завоюване на нови територии налагали Рим да поддържа многобройна войска. Това създавало условия и за издигане на хора, надарени с пълководски способности.

image

Победата на Октавиан Август над Антоний и Клеопатра

Победоносните военачалници се превръщали постепенно в политически водачи. Имайки зад гърба си войската, те движели политическия ход на събитията и проправяли пътя на диктатурата на военните. А тя постепенно прерастнала в неограничена власт на пълководците, назовавани вече императори.

image

Гай Юлий Цезар - велик римски пълководец и политик, от стар патрициански род, който на практика предопределил краха на деградиралата република и проправил пътя на племенника си Октавиан към едноличната власт

Така на бурната римска сцена се появили един след друг диктаторите Марий, Сула, Помпей, Цезар, Антоний и Октавиан Август.
Сенатът , който през стоте бурни години непрекъснато се борил срещу домогванията на военачалниците към неограничена еднолична власт, сам в 27 г. пр.н.е. предал в ръцете на Цезаровия племенник Октавиан всички държавни длъжности. Той станал и пожизнен народен трибун, и консул, и проконсул, и император. Нещо повече - сенатът го обявил по стария обичай за свещен потомък на боговете. Дали му титлата "Август", което ще рече "свещен". Осиновеният племенник на Цезар, Октавиан станал "божественият" Август.
С това се затворила страницата на римската република и в историята на Рим се открила нова страница - на римската империя.


Следва продължение





Гласувай:
7
0



1. idealist - Благодаря за постинга :)
21.05.2012 15:20
В Русе има Лимес конгрес през есента, впрочем. Ще бъде интересно.
цитирай
2. atil - Ще се постарая да присъствам. . . За ...
21.05.2012 15:45
Ще се постарая да присъствам...За империята мисля да прескоча,писано е много,но от днес ще започна да изкарвам по малко за Древна Македония. Май че за нея се знае по-малко отколкото и за древна Тракия дори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3994051
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031