Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2013 19:44 - Въстанието на принцовете Петър и Асен за извоюване независимостта на Царство България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8542 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 11.03.2017 13:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image                  image

Те наистина са принцове, както ги наричат летописците от Волжка България, живеещи в "стария дом" на предците си в Търново. А въстанието и войната за независимост си е лично тяхно дело и "приумица"...!

За произхода на династията АСЕН по сведенията от "Джагфар тарихи":

"... Стареца Умар обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта.
В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име... По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България.
Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН).
Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан.Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара - Урус Айдара!
Майката на средния син на Омуртаг - Джан Арбат(Енравота) била
маджарска княгиня..."

От тук: atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576


Необходими са още уточнения по въпроса за произхода на Асеневци, тъй като фантазиите и спекулациите и тук не са спрели нито за миг... Кой е този техен "родоначалник" Азан Тукта? Него все още го наричат "Хан Токту"(766-767)...
В чуждите им извори пишело, че бил "мъж българин, брат на Баян". Това е сведение на виз. хронист Никифор. Сигурно е това, че брат му Баян е бил известна за времето си личност сред византийците, щом чрез него се обяснява кой е всъщност владетеля Токту. Защо така?
Двамата братя взели властта в смутното време на дългата династична криза у нас през 8-ми век. Те лично преследвали хората на предишния Умар на север чак до Дунава, но в една от схватките загинали...По същото време византийския император Константин V Копроним нахлул в България и опустошил много села и местности, възползвайки се от размирицата.
Дали наистина и Баян е загинал край Дунава? По-скоро изглежда се е спасил, но волю или неволю му се наложило да поеме обичайния по това време път на емигранта - към Константинопол. Все едно междуособиците продължават и третия брат Кардам взема властта цели 10 години след тия събития през 777 год.

Основание да се мисли, че Баян чрез който обясняват за Азан Тукта("Токту") е станал техен човек, дава един пръстен-печат от VIII век, на който се чете:"Богородице, помагай на Баян патриция и стратега". Нищо не ни пречи да приемем, (че става дума за същия Баян. Не бива да се забравя също, че титлата патриций била твърде висока и не се е давала на кой да е, а предимно на лица от владетелски произход. Например с нея били удостоени нашите Кубрат, Телериг а също и Карл Велики - бъдещият германски император. Така че най-вероятно въпросният Баян да е попаднал във Византия, там да е бил покръстен и удостоен с почетни титли и високи длъжности подобно на дядото на Кирил и Методий и редица други високопоставени български емигранти по онова време.

А по времето на принцовете, извоювали независимостта на България нямало никакви обществено-класови назрели условия или благоприятна международна обстановка...Както обичат да се изразяват някои марксистки историци.

image

Борбите на българите за независимост от Византия

Вътрешната политика на Комнините, които управлявали българските земи по това време, била в интерес на поземлената аристокрация, като особено се разрастнало прониарското съсловие. В рамките на тази византийска аристокрация влизало и българското болярство.
През 12 век затишието в българските национално-освободителни борби е факт. Идеята за възтановяването на българската държава обаче била жива и то сред всички социални общности... Свободолюбивите настроения били най-силни в Паристрион(Северна България).
По думите на Никита Хониат, участник в събитията, местните българи се осланяли на своите крепости по "надоблачни височини" и се държали " високомерно към ромеите". На друго място казват че " българите там не обръщали много внимание на византийската власт".

image

Крепостта на средновековния град Черв
ен

Областта между Дунава и Балкана си останала една странична провинция, където администрацията явно избягвала да притиска местното болярство, тъй като то защитавало от набези северната граница на империята... Както съобщават летописците от Волжка България за един интересен случай... Един местен болярин подгонил с дружината си на север една група от степните племена които нахлували често от днешна Южна Украйна. Гонил ги, гонил ги, и по едно време като спрели да си починат те го попитали: "Хубаво де, ний сме булгари и ти си булгар, що ни гониш тогаз? Що служиш на чуждата власт? Пък той им отвърнал: "Аз като служа на Урум кана(византийския император), пазя и собствените си земи".
А хората били свързани и със спомена за Първото българско царство, в градовете се пазели архитектурните паметници от миналото и книжнината, родовата памет на аристокрацията била жива. Както знаем, в търновската църква "Св.Четиридесет мъченици" дори и през 19 век съжителстват надписите на Крум, Омуртаг и Иван II Асен. От преписката на Цар Калоян с папата научаваме, че местното болярство разполагало с недостигнали до нас - закони, и "книги на нашите стари царе".

Често пъти за начален момент на идеята за  въстание и като първо известие за братята Асеневци се споменава срещата им с Исак Ангел през ноември 1185 г. при Кипсела, където била армията за война с норманите.
Според Никита Хониат, който бил тогава императорски секретар, възникнал спор за едно малодоходно село(явно са го искали по стратегически съображения). Скромното искане било посрещнато с груб отказ, който според византийския историк бил добре дошъл за тях, като повод за бунт. Асен дори не се въздържал да заплаши лично Исак Ангел, заради което бил наказан с удари по лицето.
Как точно са стояли нещата можахме да научим от сведенията в "Джагфар тарихи" за политиката на техния владетел, на Волжка България - Г.Челбир спрямо България на Балканите:

"...Сина на Чишма, Улаг Чишма, който се намирал в Бащу(Киев) потвърдил достоверността на разказа на Белебей, и свързал посланика с тримата кара-бурджански принца. Единият от тях, Боян, бил уговорен от Улаг Чишма и пристигнал през 1184 г. в гр. Буляр, където бил приет от самия цар. Челбир така се зарадвал от тази среща и здравето на кара-бурджанския народ, че приел на служба Улаг Чишма и му заповядал с отряда си от 800 човека да помогне на братята-принцове в тяхната война срещу лукавите тирци(гърци)..."(том 2,1994 г., гр.Оренбург, стр.109)

Та оттук и да съдим какъв "коз" е имало в ръцете на Асен и Петър през 1185 г. срещу Исак Ангел на срещата им при Кипсела.
Като добри познавачи на българската народопсихология, на тях им е било нужно нещо повече от временните благоприятни народни настроения(Например допълнителния натурален налог върху животните по случай сватбата на Исак Ангел...).

image

Но те развили идеята за "Знака от Горе", знамението, дори поверието за Орендата на владетелите, Божията благословия за правото дело и т.н.", в условията на тогавашното християнство.

image

Църквата Св.Димитър


Нарочно изчакват пролетта на 1186 г. когато е насрочено освещаването на новия храм посветен на "Св.Димитър", покровителя на Търново и на техния род, за да обявят началото на "бунта".
В Търново са поканени епископите, които са заставени да ръкоположат техния сподвижник Василий за български архиепископ, който пък от своя страна коронясал, големият брат за - Цар!
Той приел името Петър в знак на приемственост със стария цар Петър преди загубването на независимостта.
Колебанията на някои по-първи българи били пресечени с "накървяването" им, като ги заставили да изколят разните византийски чиновници, войници и други тем подобни...!

Веднага след обявяването на независимостта и коронясването на новия български Цар, била подхваната "въоръжена пропаганда" - български отряди потеглили в различни посоки, като ликвидирали византийските местни органи и обявявали българската власт.

Основните сили били насочени на изток и към Преслав. По-късно цар Петър се установил в този град, който отново бил обявен за столица а Асен като съвладетел останал в стария родов дом - Търново.
През първата кампания, т.е. пролетта на 1186 г. те не могли да овладеят Преслав, но взели под свой контрол планинските проходи и дори преминали в Тракия.
Исак Ангел реагирал бързо и въпреки оказаната съпротива разбил българите и овладял Паристрион. Асен и Петър се изтеглили с въоръжените си отряди на север зад Дунава.
Това станало през лятото в разгара на жътвата, местното болярство привидно притихнало, масова мобилизация не могла да се осъществи а братята и хората им били обявени за бунтовници.
Високомерният Исак Ангел обаче, въпреки това "опожарил кръстците с жито", с което окончателно настроил българите против себе си. Сметнал с това въпроса за приключен и победоностно се завърнал в Константинопол, като не оставил дори сериозни гарнизони на север от Балкана.
Някои ромейски аристократи обаче осъзнавали същината на българските събития, а Исак Ангел станал обект на жлъчни тънки подигравки. Казвали, че Исак е по-велик и от Василий II - докато прочутият Българоубиец не могъл да сломи българите цели десетилетия, сегашният император сторил същото за няколко седмици...

Още през есента Петър и Асен се върнали с многократно по-голяма от обещаната  от Кан Челбир куманска помощ и освободили Северна България.
Така започнал вторият етап от освободителната война. Двамата заявили категорично, че " няма да се спрат(...) докато не обединели под една власт мизи и българи, както някога..." Т.е. докато не бъде освободена и все още византийската тема България и възтановена целостта на Българското царство.
Настъплението продължило в Тракия. Армията водена от кесаря Кантакузин, била разгромена. Новият главнокомандващ пък обърнал оръжието си срещу императора, мечтаейки за короната.. Смущенията и междуособиците в противниковия лагер дали възможност на българите да проникнат към Централна Тракия и Странджа.
Опитът на Исак Ангел да премине в контранастъпление през есента на 1187 г. бил париран. Византийската армия била по-многочисленна и превъзхождала българските сили.
Тук обаче се сблъскали с военния талант на Асен, военачалник "извънредно изобретателен и твърде способен в трудни положения", който печелел инициативата със светкавични удари в три направления(Пловдив, Боруй и Ахтопол).

image

През 1188 г. ромеите атакували България през Средец и Западния Балкан, но били спрени при Ловеч. Тук Асен удържал тримесечна обсада, а Исак Ангел се принудил да сключи примирие. Въпреки, че най-младият брат Йоаница(Калоян) бил отведен като заложник, империята "де факто" признала възобновената българска държава.



Следва продължение




Гласувай:
15
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3566682
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2964
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031