Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2014 16:18 - Щтрихи от българската бойна слава. Трето българско царство.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7179 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 26.03.2014 18:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Отново малко известни, забравени или премълчавани факти от недалечното минало на българите. Качествата, духа и възможностите на българина на бойното поле не се загубват във времето - през този период те са същите, както и в по-далечните минали времена...!

ШИПКА

image


В жестока схватка с шесткратно надвишаващ силите им противник руските войски и българските опълченци удържат Шипченския проход през Руско-турската освободителна война и изиграват решителна роля за крайния изход на войната. Кулминацията на боевете е през месец август 1877 г., но на практика защитата на прохода продължава много по-продължително време.

 Подвигът на героите от Шипка е възпят в прочутата ода на Иван Вазов "Опълченците на Шипка".

...............
 

ШЕЙНОВО

 В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия, командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия.В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.

 Битката се развива в два боя на 8-ми и 9-и януари 1878 г.

Шейновският турски лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход. Формата му е кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност.

 Могилата Косматка, зад втората линия, е командна.

Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табора и 29 оръдия.  
Боят на 9 януари - IX-а стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
При заповяданата атака руските части не смеят да повдигнат глава.

 От Опълченската дружина някой запява.

Вик: "Ура!" - и опълченците се вдигат, и независимо от кръстосания артилерийски и стрелкови огън, атакуват редута. Руските части са увлечени - централният редут е превзет!
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Резултати:

Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души. 
Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г.
Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина.
Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.


И така нататък, и така нататък - връщайки се назад в историята - до Александър и Ахил...

........................................
 

СЛИВНИЦА

image


Войната на капитаните срешу генералите...
Битката при Сливница е решителнатата битка през Сръбско-българската война от 1885 г.
В периода 5.11 - 7.11.1885 г. българските войски спират атаката на сърбите, след което чрез яростни контраатаки ги обръщат в бяг, вследствие на което българският марш през сръбските територии стига чак до Пирот на път за Белград.

...............
 

ОДРИН

image

Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г.


На 26-ти март 1913, през Балканската война, Одрин е превзет с решителен щурм от български и сръбски войски.
Одринската крепост е считана за непревземаема... Превзета е с нощни атаки за три дни..
Пробивът е извършен под командването на ген. Георги Вазов, а при Одринската крепост нашите воини използват методи и тактики, непознати във военното изкуство до тогава - като подвижния заградителен огън, неподвижния заградителен огън, огневия вал, коригиране на артилерийския огън от самолет, съсредоточаване на 70 оръдия/ км фронт (30 години по-късно немските войски при Курск достигат до 72).

...........................
 

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН УДАРИ ШАМАР НА ЕВРОПА

image


Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия. В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.

Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.
На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната N фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят.
Фортовете започват да падат един след друг. В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев. По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.
Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.

 Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.

 Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население.
 

 ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО

image

Първият български бомбардировач

 Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост. Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин. В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.

..............
 

БУЛАИР

image


По време на сраженията при Булаир по време на Балканската война, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещи 10 000 наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия.

 Българите извоюват блестяща победа - убиват над 5 000 и раняват около 10 000 вражески войници.

Българските загуби са 114 убити и 437 ранени!

...................................
 

 ДОЙРАН

image

"Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!"

Ген. Вл. Вазов (1868 - 1945 г.)

Ниските поля край Дойран са като връх в историята на българската слава.
През 1916-1918 година на т. нар. Южен (Македонски) фронт българската армия успешно спира настъплението на Съглашенските войски - над 330 000 англичани, французи, гърци и сърби.

В решителната битка през септември 1918 година Девета Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов постига решителна победа, като Съглашението губи над 60 000 души и се отказва от по-нататъшни опити за пробив на българските позиции.
Българските жертви в това последно сражение са 494!

"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"-
Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания.

.............................

 

ЧЕРВЕНАТА СТЕНА

image


Битката при Червената стена са сражения между Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата, проведени през март - май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.
В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.

На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по върховете - кота 1248 и Червената стена.
Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен, защото се укриват в бетонни бункери.
На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248 - Червената стена и западната част на билото на Баба планина, което е заето от 8-ма пехотна дивизия.
След шестдневни боеве кота 1248 е удържана.

 Истинската битка е за Червената стена, заради която тръгват в атака три френски дивизии.
Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден.
На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка".
В редица участъци бдинци, свършили патроните, търкаляли огромни камъни и дървени трупи върху пълзящите към върха французи.
В началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх.

От военна гледна точка падането на Червената стена не представлявало никаква загуба - цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия.
Но символичното значение, което придобила Червената стена, не можело да остави върха във френски ръце.
На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест оръдия.

На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.
Французите са нападнати и с гранати и огнепръскачи.
Когато пехотата атакува, не я посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка от 6000 души, ги посрещат с вдигнати ръце.

Червената стена отново минала в български ръце и остава наша до края на войната.

..............................


БИТКАТА НА БЪДЕЩИЯТ ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ :

image

Христо Н. Луков(1888 - 1943 г.)

В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Годината е 1918-а.
В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които, напуснали фронта, се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република, възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.

Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници.

 На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия.

В този критичен момент българските оръдия под командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати.
Примирието вече е било подписано.
На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи, спрели настъплението му.
Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице.
“А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.
Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг, извършен от него.

“В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова. Застрелян е пред очите на малката си дъщеря, докато влиза в дома си.....

...........................

 

БИТКИТЕ ЗА ДОБРУДЖА

image

Генерал Иван Колев (1863 - 1917 г.)

"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи.
Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.

В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ).
Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.

Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев.

При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота.
При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм.Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан.
При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел.

На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в бягство на бойното поле...

......

image

Бурята, която отнася всичко по пътя си – пехотни дивизии от румънци, сърби и хървати и накрая разбива елитната руска кавалерия е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.

Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич.
Генерал Колев научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си. Срещу него са казаците, добре разположени за бой.
Преценява мълниеносно, оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш...

След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника.

После се връщат на изоставените позиции. Неприятелят дори не е усетил отсъствието.
След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа."...

..................................

 

ТУТРАКАН

 В периода 5-6-ти септември 1916-а, през Първата световна война, българската армия извършва една от най-големите си победи като превзема Тутракан, превърнат по това време с "непревземаема" румънска крепост.

 В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи.

.....................

 

КУКУШ

 През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, два български полка (3000 войници), командвани от полковник Константин Каварналиев, успяват да спрат над 42 000 гърци!

При Кукуш гърците губят 10 000 души, а после са победени и край Дойран. След това гърците се отказват от настъпление към България.
В разгара на решителното сражение полковник Каварналиев е ранен и умира на 23 юни 1913 година.

..............................

 
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

По време на Втората световна война България на два пъти е била бомбардирана от англо-американската авиация.
С нищо непредизвикани бомбардировки...

image

Самолети Месершмит Ме-109 на Въздушните на Н.В. войски бранят небето на София от англо-американските бомбардировки.

Англо-американските части срещат неочаквана и яростна съпротива и след вторият опит се отказват напълно от бомбардировките...

1943-1944 г. Българската авиация. Линк:
www.youtube.com/watch

ЗАГУБИ: 470 противникови летци срещу 19 наши!!!

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най скъпата светиня на света! За мен те изчерпаха понятието "ненадмината ярост в авиацията"!" - лейт. Едуард Тинкар

...................

Малко известен е фактът, че Българската армия в края на 1944 напълно разгромява немската елитна, многоопитна, отлично въоръжена и отпочинала група армии "Е", с численност 550 000 войници - които се оттеглят от Гърция и Кипър.
Немското командване на групата армии имало глупостта пътьом да плени командването на българският корпус в Македония.

Царското българско правителство на България, опасявайки се от немска провокация, е било концентрирало 520 хилядна армия на западната граница.
Научавайки, че България влиза във войната заради инцидента в Македония, немкото военно разузнаване - Абвера, се ужасило.

"Това е краят на Германия!" - гласяла констатацията на Абвера.

Германия изключително разчитала на Групата армии "Е" за обръщане на хода на войната...
И наистина - с 30 хиляди по малочислената българска армия, въоръжена с остаряло немско оръжие, натикала в Югославските и Албански планини елитната група армии и за месец напълно ги разгромява.
Това е единственият път през войната, когато немските загуби превишават загубите на противника им при равностойна битка. Американци и англичани са губили по трима войници на един немски, а Съветската армия по седем за един германец.

Трябва да се признае на германците отличното воюване през тази война. Само огромното числено и ресурсно превъзходство на техните противници и някои глупости на немското командване позволява на съюзниците да спечелят войната с тях.

 image

Посрещане на българската Парашутна дружина, завърнала се от фронта, София, 1945 г.
Обучени и въоръжени в Германия. През ВСВ показват на света, че наистина са елитна част.


----------

П.П.  След Втората световна война, за "благодарност" България не е призната за съвоюваща страна а за ПОБЕДЕНА!? Етническите и национални територии отнети от Берлинския конгрес за които тя води 5 войни отново са и отнети и раздадени на съседите.

image

www.promacedonia.org/en/dr/dr_30-40_bg.htm




Следва продължение





Гласувай:
11
0



1. germantiger - ...
25.03.2014 18:13
Българската армия във ВСВ въобще не громи германците, нещо повече - българските загуби надвишават неколкократно германските.

Отделно от това:

- германски снайпер на брод при Вардар задържа няколко дни български роти, забавя цял полк
- засада в която български PZ4 са ликвидирани в горист масив на път преминаващ през него, след което българите във войната ползват изключително и само леките чешки Pz38
- отново поразяване на бгтанкова част на жплиния върху насип в Унгария - екипажите горят втанковете, оцеляват обгорени мисля само 3 души ако добре помня прочетеното
- отделно епизоди в Македония вградски бой отново от германски снайпери поразили бгтанкови екипажи над люковете
- бгпарашутисти които при стражин-страцин губят почти целив си състав след десантиране пред германски картечен обстрел и позиции
- 7 сс див не е разгромена, продължава да се изтегля и тогавашния командващ дори се издига - получава след нея корпус за лидиране,той пише и книга за Принц Ойген дивизията - Отто Кумм
германците разглеждат бойните действия на Балканите срещу България като успешни (във всички книги които съм чел и това ебило засегнато, не самалко), НЕ скривайки разбития тил на 7 сс д

Доколкото знам бойното противоборство между двата народа ще да е нещо такова хронологично:

- победа за германците при Халон (тук обаче едни германци вест бият други ост, а и римляните на аеций имат важен дял, от друга страна българи може и да не са участвали, но най-вероятно са)
- победа за германците при недао (предполагаемо българите може и да не участват)
- победа за българите над агилмунд лангобардците и дъущеря му с нощна атака ("нечисто")
- победа за германците-баварци при дагоберт и нощното нападение (подло)
- победа за германците при теодерих
- победа за българите при Омуртаг или Крум беше в Панония (предполагаем равен)
- победа за българите - кръстоносни походи особено първия (инцидентни сблъсъци, но все пак надделяват българите сред поредицата от такива)
- втора световна война, там в голямата рамка победата е за българите, но пък в много тактически епизоди повечето са успешни за германци (тактически епизоди има и български победи, като почти оперативната величина при Ниш, значителна)

P.S.
НА ФОТОСА НЕ Е ЛУКОВ, А ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ, коригирай го

Твоя постинг ми напомни,че за български победи и то от Третото Българско Царство съм събрал доста инфо - част от победите са тези за които си писал. Не е лошо да направя един постинг,но основната причина да не направя досега такъв, е че инфото което имам съм получил от познати и не е резултат от мое четене или "находки" (в смисъл на книги). И все пак - твоя постинг ми дава една добра идея!
цитирай
2. atil - Петко Карапеткоетков 2012-06-23 ...
25.03.2014 18:34

„Огънят на българската артилерия беше толкова точен и унищожителен, че голяма част от батальона бе избита, а останалите живи бяха принудени да отстъпят“. „Действието на вашата артилерия е ужасяващо“. Из показанията на пленени германски войници през есента на 1944 г.

Частта за разгрома на групата армии "Е" е писана по публикация от 90-91 година, и според соц.историците това е Първият етап на включването на България във войната срещу Германия.Или както те наричат този период - "Първи етап на Отечествената война."
Моят бивш тъст ми е разказвал някои неща.Участвал е в тези събития...
А няколко косовски албанци твърдяха пред мен ,че по спомените на техните дядовци - не е имало по страшна армия от българската. Немците трева да пасели...

Петко Карапеткоев е псевдоним на Неделчо Неделчев, от когото съм ползвал сведения...В края на втората част ще дам линк.
И още:

„В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи“. В-к „Ню Йорк таймс“ за действията на Българската армия през есента на 1944 г.

„Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в долината на Морава… всяко изтегляне на българските войски ще има катастрофален характер“. Из оперативната сводка на английското военно министерство от 14.10.1944 г.

germantiger - може да се чел сведения и описания за сраженията, но немската група армии"Е" са спрени и разгромени от българите в т.нар. от комунистическите историци - "Първа фаза на отечествената война".
Те сами не са се разгромили нали?

За фотоса така е когато ти се претрупват много неща...Коригирах го. Благодаря за забележката.
цитирай
3. germantiger - Гласувам ЗА постинга ти
25.03.2014 19:39
Намерих си червените две книги книжни и там си пише - огромното превъзходство за българите - мота-мо е дадено в сили и средства.

Нещо повече - за косовкската операция, дори бгзагубите са повече от германските с един "трик" за ранени и изчезнали.

Постинг сега няма да правя,зщаото сезанимавам с други несериозни неща, след време може да засегна тази тема за която пишем в следващ постинг,едва ли ще е специален за това.

Гарантирам ти едно - в съотношението потресаващо грешиш - то ев полза на бгвойските и го има дори в червените книги - прочети за всичките 4 големи операции и пише дори черрвените другари показват това.

Що иде реч до загубите - българските преди бяха признати 32-34 000, сега се пише за 50 000, докато германските бяха давани с пленените по червено време към 102 000, по моите западни книги германските не надвищшават 20 000 в полосите срещу българите. Разбира се, може и да ГРЕША в "гадаенето".

Не смея да предполагхам но вероятно реалните са 50 000 български и към 30 000 германски, но да не гадаем. За изчисляване на загубите има няколко "методики" и нива как се прави,като има разликав американската "система" и тази на анализатори в Европа, отделно и руснаците. Ние не можем дастигнем до точността, поради факта,че нямаме нито архивите,нито техниката и екипа за да правим подобно излседване. Глидерунга на германските части посочва що-годе германскте загуби и те са в рамките на 20 000+, българските трябва да ни ги "дадат" водените на храна вотчет и промяната на тези според операции, завърнали се ранени, въобще бойни, санитарни итн общи загуби.

Здраве да е - лека вечер и блг за това,че допусна моите коментари под твоя постинг!

Лека ти вечер, ще постна това ми лс като коментар
цитирай
4. atil - За уточнение можем да посочим по...
25.03.2014 19:41
За уточнение можем да посочим подразделенията на групата армии "Е" и тяхната съдба. Явно задачата поставена пред българите е била изпълнена и те не са целели преследване през планините и унищожаване, както е било със сръбската армия по време на ПСВ.

Група армии „E“ (на немски: Heeresgruppe „E“) е войсково съединение на Вермахта участвало във Втората световна война.

Сформирана през януари 1943 г. тя е разположена главно в района на Средиземноморието с цел отбраната на о. Крит, Сърбия и Хърватия. Не за дълго обаче, в хода на отстъплението на германските части от Балканите тя е принудена да се оттегли до Австрия и Южна Германия, където да срещне останките на група армии „Ф“, ръководена по това време от фелдмаршал Максимилиан фон Вайхс. От 25 март разформирана.
От 31 декември 1942 г. до края на съществуването на група армии „E“ (8 май 1945 г.) командващ е генерал-полковник Александър Лер.

СЪСТАВ:

основни подразделения (през октомври 1943)[1]:

11-а противовъздушна-пехотна дивизия (атински гарнизон)
Щурмова дивизия „Родос“ (обединила се с моторизираната дивизия „Бранденбург“ през 1944 г.)
68-и армейски корпус (източна Гърция и Пелопонес)

117-а пехотна дивизия
1-а танкова дивизия

22-и планински корпус (западна Гърция)

104-а пехотна дивизия
1-а планинска дивизия

41-а отбранителна дивизия
133-а отбранителна дивизия (критски гарнизон)
Също така под командването на армията влизат и 22 наказателни батальона.

Колкото до загубите в жива сила, за цялата кампания 1944-45 г. българските ги дават 34 хиляди. А на територията на Македония , Сърбия, Косово, Морава - 10 хиляди и 700.
цитирай
5. danailvdimitrov - минало "забравимо"
25.03.2014 19:57
добре, че отдавна са склопили очи нашите прадядовци да не ни гледат "еврогейския позор".

България днес няма мъже, камо ли армия.
цитирай
6. atil - Във втората част ще изкарам свед...
25.03.2014 20:05
Във втората част ще изкарам сведения от чужди официални източници. Сега мога да сравня с написаното от днешните(вчерашни) български историци...И то не е съвсем същото по отношение на цифрите, с моето горе...:

"... Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната. ..."
цитирай
7. atil - . danailvdimitrov, сигурно е че е ...
25.03.2014 20:30
. danailvdimitrov, сигурно е че има за срам...! Лично моите представи за българската натовска армия бяха коренно различни от сегашната действителност!
Мъже според мен има и ще има, макар и по-малко качествени в сравнение с миналото, но ги няма на терена...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3562837
Постинги: 511
Коментари: 2360
Гласове: 2963
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031