Прочетен: 3652 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2019 11:02
Августа Траяна – спомен за блясъка на Римската империя
През 106 г. император Траян дава на града /тогава Берое/ права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Селището се превръща във втория най-голям икономически, административен и културен център след Филипопол в провинция Тракия.
Този античен комплекс е съхранил следи от величествената архитектура на древен Рим. Красивият град, кръстен на императора е просъществувал от II до VI-ти век.
Запазеното включва площад с амфитеатрален аудиториум, крепостни стени, западна порта /превърнала се в един от символите на града/ и част от главната търговска улица.
Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители, която се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви.
Музей „Неолитни жилища” – битова обстановка от векове преди Христа
Представя едни от най-добре запазените в Европа неолитни жилища от новокаменната епоха с датировка от VІ хил. пр. Хр. Сградата е била на два етажа, обитавана от три семейства, но унищожена при пожар. Вижда се къде е била пещта и част от предметите на бита. Направи ни впечатление запазената керамика – прецизно изработена и тънкостенна, въпреки че в този период още не е било познато грънчарското колело /там ми разрешиха да снимам, но само с телефон/.
На първия етаж са изложени шедьоври на керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени през ранния неолит, а и от по-късни епохи, когато вече човечеството е открило медта.
Зоопаркът в Стара Загора – там можете да видите единствения в България бял бенгалски тигър
Красавецът не хареса особено опитите ни да го снимаме:). |
Както и богата колекция от животни, някои от които местни, други доста екзотични и интересни. Там има още над 400 от 80 вида, от почти всички континенти.
Докато се разхождахме из зоопарка, се натъкнахме на представители на школата Бага-Тур, облечени в старобългарски одежди и грижещи за своите "питомци" - конете.
Бяха дошли по повод рождени дни на деца, но приемаха и желания от случайни клиенти. Така с дъщеря ми имахме възможността да пояздим кон /отколешна моя мечта/ и да стреляме със стар скитски лък /те са по-къси, защото са предназначени за стреляне по време на езда и дългата дръжка би могла да подплаши коня/. Подарихме си незабравимо изживяване:).
Историческият музей – през пластовете на хилядолетията.
В Стара Загора и региона се е зародила една от първите световни цивилизации. Музеят пази над 100 000 ценни исторически находки, представящи над 8 000 години история /там снимките са забранени, бяхме впечатлени от съвършенството на мозайките и други уникални експонати, обаче няма как да ви ги покажа/. Изграден е върху антична улица, като част от колоните са съхранени.
Парк „Митрополит Методий Кусев”/Аязмото/ – растения от цял свят
Този парк е делото на живота на митрополита. Към края на XIX той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба да получи семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло и Мраморно море, накрая успява да създаде един от най-красивите градски паркове в страната. Някои от засадените от него дървета са още живи. Днес Аязмото заема площ от 3500 дка. Разположен е в най-високата част на града и от него се открива приказна гледка.
Тук се намира известният храм „Св. Теодор Тирон“, приютяващ един от малкото мозаечни стенописи у нас. За него има легенда, че цар Борис е приел християнството именно тук, в обителта може да видите икона, представяща точно тази сцена от живота на Борис I.
Поради ограничеността във времето и факта, че случихме на дъждовен период, не можахме да видим част от забележителностите като Късноантичния жилищен дом с мозайки, Музея на религиите, Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.” и много други.
В околността също има интересни обекти /в местността около града са открити голям брой големи тракийски могили/, но успяхме да посетим само храм „Рождество Христово” в село Шипка, наистина впечатляващ с позлатените си кубета и e една от стоте национални забележителности на България /поради моята разсеяност, загубихме старите си туристически книжки, в които имаше доста печати и сега ги събираме наново:)/.
Храмът е построен по инициатива на граф Игнатиев и Олга Скобелева, с руски и български дарения и е в стила на руските църкви от 17-ти век. Съхранява костите на над 9000 войни, загинали в освободителната война.
Изкачихме се и до паметника на връх „Шипка”.
Докато „превземахме” стълбите, заваля сняг /през април!/. Построяването на този изключителен паметник, разказващ за най-драматичните събития по време на войната и като почит към загиналите в нея, е било невероятно предизвикателство по времето, когато до върха не е имало път. Затова, според мен, може да се каже, че и строителите му също са извършили своеобразен подвиг, заслужаващ нашето уважение.
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
"виж", ако беше написала фантасмагории как първите едноклетъчни са българи и как всички победи от началото на света до пришествието са български - тогава има шанс за повече коментар
пътя между дърветата и руската църква ми харесаха, белия тигър или барс ме изненада, че го има в бг
Поздрави!
Барин, така е, благодаря за коментара, наистина там се преплита история от различни епохи. Поздрави:)
shtaparov,прав си, но школата Бага-тур е хубаво начало, поне според мен:)
Благодаря, поздрави и от мен:)!