Селско стопанство

През 20-те години, както и през следващите, селското стопанство е основен отрасъл в българската икономика, даващ стабилна основа на благосъстоянието на българския народ. То осигурява 2/3 от националния доход и поминък на също толкова от трудещата се част от населението на страната. За 1939 г.( възхода в предвоенното развитие) тези дялове са съответно 65% и 73%, а за 1988 г. - 12% и 18%.

И цифрите, и реалностите на днешния ни ден свидетелстват най-добре за резултатите от предизвиканата "отгоре" криза в съвременното българско селско стопанство, за разкъсаните социални отношения вследствие миграцията и необоснованото ускоряване на урбанизацията, за обезлюдените села и в резултат на това незадоволения и скъп пазар.




Нов тип социалистическо Орсовско коопериране..., широкомащабно и модерно-механизирано земеделие(екстензивно).


Катастрафалното положение трайно се закрепи след "връщането на земята в идеални граници". "Идеалното" и обработване и експлоатация от арендаторите и орсовските частни текезесета не отдалечи много състоянието на нещата от бившата колективизация. Колкото до пазара, пласмента и чуждата конкуренция, потреблението, то нещата са с постоянен отрицателен знак... Отговорите и коментарите на специалистите и управляващите са много научни и компетентни, но за съжаление с нищо не спомагат да се подобри положението.

Има обаче една истина, стара като света в който живеем, че само истинския собственник е заинтересуван да пази, култивира и обогатява земята. Истинските инвестиции, насищането с малогабаритна техника, характерна за фермерския тип стопанства, оформянето на такива у нас не се състоя. Средната класа - като гръбнак на едно здраво българско общество не се създаде, законодателна база за развитие на този отрасъл не се създаде...

В традиционното българско селско стопанство открай време се използва предимно труда на стопанина и членовете на неговото семейство, като допълнителна работна ръка се наема предимно около прибирането на реколтата. През 1921 г. 63% от домакинствата притежават до 50 дка, само 7% - 100 до 150 дка и едва 1% имат повече от 300 дка, като в това разпределение в следващите десетилетия не настъпват същественни промени.

Периодът на втората половина на 30-те години бележи силно оживление в селското стопанство. Продължава процесът на преориентация на българското земеделие от екстензивни(заемащи голяма площ примитивно обработвани) към интензивни( високопроизводителни) култури, носещи по-висок паричен доход от единица площ.

За десетилетието 1929 - 1939 г. над два пъти нараства обработваемата земя, заета от индустриалните и технически култури. За същото това време увеличаването на земеделското производство на глава от населението възлиза на 41% или средно годишно с 4%.

В надвечерието на втората световна война и през първите военни години е изработен уставът на трудовите кооперативни стопанства стопанства като една нова форма на сдружаване и се появяват първите няколко кооператива от този тип.
За разлика от своите съименници - от 50-те и 60-те години, те са образувани от доброволно обединили се ЧАСТНИ селски стопани, които запазват СОБСТВЕНОСТТА си в реални граници върху земята.

От земеделската продукция традиционно най-голям е делът на зърнените храни, като тяхното производство от 1921 до 1939 г. е увеличено два пъти. Също толкова е увеличено количеството получени картофи, зърненен фураж, плодове и др., а това на зеленчуците - 4 пъти.


Производство на някои селскостопански продукти/в хил.т./

Години	1921 г.	1939 г.	1988 г.
зърнени храни	1 752	3 473	4 804
фасул	39	37	29
картофи	28	37	358
зеленчуци	74	299	1 618
зърнен фураж	819	1 496	3 033
плодове	42	96	1 789

          Средни добиви от дка / в кг./

Години	1921 г.	1939 г.	1988 г.
пшеница	88,5	154	4 804
слънчоглед	63,5	62 /1937 г. - 910/	156,8
картофи	353,8	318 /1937 г. - 667/	972,5
домати	843,1	3 051	2 541
пипер	454,7	1 507	1 440,5
ябълки	189	570	1 119,7

Правят впечатление увеличените добиви през последните десетилетия, но не трябва да  отминаваме въпроса за това каква цена платихме и продължаваме да плащаме за тях. Защото плодовете , които раждаше преди нашата земя бяха, ако използваме съвременното определение, ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТИ. А днес тази земя, с изключение на забранените доскоро ивици около южната и западната граници, е ОТРОВЕНА от тоталната химизация. Но и химията не е в състояние да задържи за по-дълго време една порочна и противоестественна стопанска система!

    
Селскостопански животни /в хил. глави/

Години	1921 г.	1939 г.	1988 г.
говеда	1 877	1 882	1 613
овце	8 922	9 028	8 609
свине	1 089	743	4 119
домашни птици	7 294	13 378	41 805

Някои данни за селското стопанство от по-ново и демократично "европейско" време:

технически култури	1980	1990	2000	2005
ябълки	394	411,1	92	26
сливи	139	123,6	66	18
кайсии	39	50	11	11,7
праскови	113	80	40	16,9
череши	55	72	32	18
ягоди	22	12,9	10	7

В момента по данни на НСИ на селското стопанство се падат едва 7,5% от БВП(брутен вътрешен продукт).Най-голям е делът от сферата на услугите!(над 60%). Колкото повече пада нивото на БВП в България, толкова повече в него се вдига процента на услугите а този на селското стопанство и промишленността намалява...








Оригинална българска порода бивол.


Следва продължение.

Много обстоятелствено и вярно,но и тъжно.Много е хубаво ,че сте написали този материал-поздравления!

На фона на тоновете помия , която се излива и тук , в този сайт дори,... както и постоянните лъжи и манипулации отвсякъде пак е по-добре да има откъде човек да надзърне да види действителността такава каквато е и каквато е била! Затова го отворих този блог на АТИЛ !!!

Някак се прекалено исторически и политизиран стана сайта-всички разбират от тези две неща,а родната ни България обезлюдява,стопанството е обезглавено-станахме яма за боклуците на съседите ,та и дори на доста отдалечени държави(изненадващо за мен картофи от Египет ,краставици от не знам си къде).Селянин е обидно понятие,а заниманието на младите с тази дейност -табу. Наистина сме жалки-иначе претенциите ни огромни.
А колко вкусни са нашите зеленчуци- с умиление си спомням вкуса им :).

Оригиналните български неща още са живи..И зеленчуците и плодовете и дори сортовите семена и породи животни! Ако не се използват обаче, не се произвеждат и възпроизвеждат след известно време не знам какво ще стане...Още повече , че на институционално ниво на никого не му пука.На практика! Защото лично аз вече много ,много не им обръщам внимание на сладките приказки. Бих се впечатлил и погледнал натам където някой нещо направи. В личното стопанство някои семейства още отглеждат оригинални и екологично чисти продукти - от лютеницата и трушията до виното и ракията, та до пъстърмите и суджуците.Имаме и отлични селекции български породи животни - черноглавата плевенска овца или кафявото родопско говедо например...Аз засега съм от тези ,които сами си приготвят някои неща без да се доверяват на чуждите сурогаги и буламачи, нито на циганско-демократичните помии дето ги предлагат на фалшивия днешен български ненормален отвсякъде "пазар".Затова знам ,че нашето е с няколко нива над гръцкото,турското или безвкусното и тъпо европейско производство!

13 декември 2015 г. Нова състояние на страницата ми във Фейсбук:

Това, че съм направил тенгриански знак на профилната си снимка и съм се усмихнал не означава, че всеки и всичко в шибаната република България е цъфнало и вързало. Означава само - лично състояние на Духа.
Въпреки антибългарската обстановка и състояние на обществено-държавната система в страната днес. Не само в културата и образованието, но и в икономиката и селското стопанство, там където предприемчиви хора с криминално и циганско мислене източват европейски фондове за лични нужди и ги инвестират в чужди икономики. Например. А в резултат на тяхната дейност и на т.нар. европейски пари няма растеж и развитие в нито един отрасъл на националното стопанство.
За право, правоприлагане и правоохраняване не ми е минало дори и през ум... Затова по случай Коледа и Нова година нищо хубаво не им пожелавам нито на тях нито на ненормалния и извратен Европейски съюз. Колкото по-скоро се скапят и затрият толкоз по-добре за хората по света и у нас!