Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2011 23:46 - Избори ли?!? Вятър!
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4589 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 06.12.2020 12:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Продължение на "последното" писмо до мойто първо либе: Майтапа за републиканското робство май се оказа сериозен...?!

Валентин Иванов - АТИЛ :: Последно историческо писмо до мойто първо либе
От тук:  https://atil.blog.bg/history/2011/10/07/posledno-istorichesko-pismo-do-moito-pyrvo-libe.831288

 
image

Фрагмент от последното есе на Владимир Свинтила:


...Но несъмнено тя има дълбока връзка със средновековната и несъмнено българската администрация има своята дълбока връзка с османската, включително и с администрацията на Втората държава. Ако върху европейската администрация лягат обвинения и недоволства от този тип, мислете си за функциите и за качеството на българската администрация.

Примерно след 9.IX., когато тираничният режим възстанови всички спомени от турската администрация – всички! – се оказа, че тези спомени са съвършено живи в българското село. Примерно за Вълко Червенков и впоследствие за Тодор Живков говореха с възторг, че те много обичат пашалъка, значи пашата с неговата активност е оставил определен спомен. Живков повече от Червенков беше привърженик на нравите на пашалъка, с ловната дружина, с хайките за вълци – това е занимание на пашата. Всеки областен или окръжен секретар се явяваше един големец от феодален тип.

Има различни случаи, някои от които са направо куриози, но които са реални.
Примерно окръжният секретар на Търново правеше една баня сутрин в басейна на търновската баня. Той отиваше да се къпе към 10 ч. Докато той не влезе в басейна, във водата не се пуска никой. Той трябва да влезе в чистия басейн.
И като излезе той от басейна, тогава се пускат гражданите. Този куриозитет и привилегии от този тип се считаха напълно естествени. Някои от тях са много дребни, жалки и смешни, но независимо от всичко, са!
В квартала имаше еднн ресторант, „Горски цар“, където пенсионираният Антон Югов си прекарваше времето. Той идваше към 11 ч. и си отиваше към 11.
Ресторантите имат почивно време, някъде от 3 до 5–6 ч., минават граждани и виждат, че там седи една компания, т.е. ресторантът работи, и чукат. Излиза един келнер и казва: „Затворено е.“ Те казват: „Ами гледаме, че има хора.“ И тогава келнерът се обръща и казва: „Да си бил и ти министър-председател на България, и за тебе нямаше да има работно време.“

Този, който чува това възражение, се сепва, той не протестира, той го приема. Когато установиха АПК-тата, местен човек в Ямбол от типа на краеведите успя да установи, че АПК-то в Ямбол съвпада териториално със стария спахилък. При това АПК-то се управлява от един човек, който по някаква игра на съдбата е пра-пра-внук на чифликчията, който е управлявал спахилъка. Т.е. възстановен е абсолютно спахилъкът.

Аз попаднах на такъв случай в Елхово. Чествуваше се годишнина на един писател от този край и ние отидохме на тържеството в читалището, след което ни канят на вечеря. И на вечерята присъствува шефът на АПК-то. От него аз разбирам, че АПК-то посреща тези извънредни разходи, защото общината няма пари. Каква картина се разкрива: той е пратил хора, работници от АПК-то, през нощта да ловят бяла риба в язовира – беше февруари.
И тия хора не протестират за това, че зимно време, през нощта ги пращат да ловят риба, този нощен лов е между другото доста труден. И като поискали да дойдат и те на вечерята, шефът им казал: „Вие не сте никакви хора, как ще дойдете, вие ще донесете рибата.“ И като го питам защо от Тунджа не са хванали риба, той казва: „Тунджанската риба не е хубава, тази е хубава“ – разви доста салтанати.
И там имаше двама-трима негови адмиратори, които непрекъснато му казваха: „Какво правиш ти бе, помисли си какво правиш! Ти даваш на 50 000 души работа.“ Оказва се, че един шеф на АПК владее 50 000 души.
Всичко това, извинете, не са модерни понятия и не могат да се образуват в една модерна психика. Всичко това е възкресяване на османското владичество, както османското владичество представлява едно възкресяване на византийската империя.

 Това са неща, които се следват в един неумолим ритъм.
Ние говорихме за клиентелата, Пашови, Агови и т.н. След Освобождението клиентелата се запазва, но тя се реорганизира. Тя се реорганизира вече около един член на родата, който е попаднал някъде в административната система и който може да подрежда своите роднини. Това е не непременно човек с голяма власт, но това може да бъде някой ловък и хитър човек, който – изразът е такъв – е влязъл под кожата на началството. И почва да сумира своите хора в някакво звено на администрацията, където те вече, тази стара клиентела, получава нова организация.

Туй, което нарекох динамичен консерватизъм: старите структури успяват да се преоблекат или успяват да влязат в нови и да ги преосмислят. Това не са приказки, ние разполагаме с факти. Примерно някъде в началото на създаването на БДЖ няколко души от Вакарел успяват да станат машинисти. Как са ставали машинисти на парните котли по онова време, без подготовка и т.н. един дявол знае, но са ставали.

 И оттам нататък те откриват в железниците място за вакарелци. Към 1940 г. около 60 на сто от железничарите бяха от Вакарел. Радомир даваше полицията, общинските жандарми. Стражарите от моето юношество нямат нищо общо с милиционерите, нито с днешните полицаи. Това бяха възрастни хора с дълъг стаж в полицията, със среден обем от 150 кг. Защото в полицията те имаха право на безплатна храна, неограничено. Дори си спомням една подигравателна песничка: „Вчера старшият ми даде пет чинии порцион, малко, рече ми, да ручаш, че приличаш на балон“. Субпролетариатът, елементарният човек, намери рая.

Попадал съм на много примери в това отношение. Например попадам в едно село, Ново село, до Видин. Ново село е мястото на производството на най-фантазното българско вино, „Новоселска гъмза“. Sec е 22 градуса. Това вино никога не е било пито в България. Ако попаднеш в Ново село, някой ще ти издействува една дамаджана. Иначе, бутилирано, то се явява в Англия.

Искам да кажа, че това е един богат край, който винаги, и по време на социализма, е работил за износ. Тези лозя са съхранени от античността. Но това село не работи лозята. Всички са на работа като дребни чиновници в града. И когато се пенсионират, се прибират да си доживеят дните в Ново село.

Това беше селото с най-много пенсионери в страната. Че тези „службаши“, както Вазов би ги определил, не са нещо съвършено незначително, говори това, че от техните среди произлиза Логофетов, председателят на 26-тото Народно събрание, който беше убит по Народния съд.
Един разговор с местните хора, едно изучаване на техния манталитет показва, че идеята за клиентелата е абсолютно жива.
Те си имат двама-трима хора нагоре-надолу по министерствата, които ги уреждат. При това те имат и шифрован език. Когато той отиде при началника за някаква служба, началникът го пита:
„Колко месеца има в годината?“ И той ако каже 6 месеца, значи ще даде на началника си 6 заплати. Ако каже 8 месеца, началникът му вика: „Не, ти не знаеш, годината има 4 месеца“, това значи 8 заплати за началника.

Разбира се, за тези селяни и това е богатство. Защото нека направим едно сравнение. Един квартален бакалин (какъвто беше нашият, когато живеех на „Гурко“, на когото аз като момче извършвах редица услуги и покрай това го опознах отблизо, бил съм 12-годишен, но се ориентирах пак, простете, социологически), имаше чист доход месечно 2400 лв.

Работеше с цялото си семейство. 2400 лв. беше ниската заплата в администрацията. При това той, като бакалин, като търговец има и рискове, и разправии, тя бакалската работа, трябва да ви кажа, че е много сериозна.
Той, когато иска да вземе някаква стока, прави един преглед на цялата си клиентела и може предварително да каже: Иванови ще купят, Петрови ще купят. Касае се за една сериозна квалификация.
Човекът в администрацията не дължи обяснения никому, не е длъжен да знае каквото и да било, не е длъжен дори да говори на литературен език, не е длъжен да знае да пише, освен да се подписва.
Тези низши служби биваха невероятно овластени.

Ако в село Дивдядово трябва да има ред, но държавата не може да създаде полицейски участък, спазването на целия ред
е възложено на местния пандур. Той може да прави с населението  каквото си иска. Има една известна пословица, която е много характерна:  „Царят дава, пъдарят не дава“

Можеш да имаш всички законни права, но ако пъдарят, ако кметът решат, че ти не можеш да ги имаш, с теб е свършено, ти ги нямаш. И няма начин тия проблеми да се оправят.
В страната съществуваше административен съд – това е много важно – човек можеше да съди държавата и успешно да я съди, но това се отнася за активното население на градове
те, което е ориентирано в закона и което има пари за един процес..
Дори един най-елементарен процес беше недостъпен за селото. Селото, което е в автаркията, в самозадоволяването, което и сега е в автаркията, то се самоунищожава в автаркията, не може да излезе от нея. Защото автаркията му осигурява елементарно жизнено пространство и осигурява просъществуването му. Физическото, биологическото просъществуване.
Но селянинът не може да излезе от нея, да води процеси и т.н. Тогава на него му остава като реакция само един ропот и вечното оплакване, което можете да чуете в България – от заран до вечер, на всички социални нива. Какъв е смисълът от това оплакване, което не е ориентирано към никаква институция?

Примерно някъде си някой почнал да строи жилищен блок в близост до друг. И понеже не взел съответните мерки, тоя близък блок почва да пропада и жителите пищят. И те се обръщат към телевизията, не към прокурора, не към съда, които са упълномощени да спрат едно такова вредителско действие – прокуратурата светкавично може.
Не! Те се обръщат към телевизията: „Вижте ни!“ И после например се явява една дама, която пищи срещу наемите, че за двустаен апартамент й искат 200 долара, а тя изкарвала 40 долара – че к"во ме интересува? Аз какво мога да ти помогна? Простирай се според чергата си, иди в провинцията, иди на село!

Оплакването пред телевизията прави телевизията популярна. И това са функциите на българската телевизия: даване на публичност на интимния плач.



Владимир Свинтила : Из "Развратителното въздействие на администрацията върху духа"


image

Долу администрацията на нечестивите! Наздраве за Духа на Любовта!






Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Изборите са само за
28.10.2011 06:22
парлама. Колкото да не е без хич. Колкото да се отсрамим пред света. Туй то.
цитирай
2. atil - Днес се сетих за друго. Чух по рад...
28.10.2011 18:37
Днес се сетих за друго.Чух по радиото,че парламента не можел да почне работа щото нямало депутати в залата.По кодекса на труда ако един работник направи три поредни самоотлъчки автоматично следва дисциплинарно уволнение. Тия сигурно имат по 100 самоотлъчки в годината и за тях нищо не следва?!
Това е само един малък пример за "равенството пред закона" или вообще за равенството или какво беше още там от големите приказки...
цитирай
3. liliyanaandreeva - НЕВЕРОЯТНО!
29.10.2011 00:02
И мен ме уволниха дисциплинарно за три дни отлъчки в 1991 година! А аз ходих на лекар - имах жлъчна криза.Първия ден чаках 4-5 часа ред за да влезна при специалиста.Вторият ден си правих цито ехография. На третия ден след няколко часа ми дадоха рецепта с билки, но не ми дадоха болнични. За изследвания и преглед не се полагат болнични. На следващата година в "Пирогов" ми извадиха жлъчката. Но 20 години съм без работа и нямам пенсия защото нямам трудов стаж, въпреки, че съм на 61 години. Нямам и право на лекар. Въобще лишена съм от човешки права! Тука е така!!!..."Всички сме равни, но някои са по-равни" - Джордж Оруел.
цитирай
4. atil - Ами една държава ако не е правова ...
30.10.2011 20:09
Ами една държава ако не е правова тогава каква е? Затова и пазарната икономика и социалните пожелания и капитализма,че и прословутото членство в ЕС са един вид - янлъш ...Или казано на литературен език - доста кухи и безсъдържателни за мнозинството от българските граждани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5102347
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3496
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930