Имало е и то на забележително ниво. Според изследователите почти всички северни стилове на китайските бойни изкуства са с хуно-български произход. За историята и съдбата, разпространението(включително в Западна Европа!) на българските бойни изкуства се разказва в книгата на д-р Дориян Александров "Бойни изкуства и военно дело на древните българи":



"... Идвайки от дълбините на Азия древните българи развили и донесли със себе си уникални бойни изкуства, психофизическа култура и военна стратегия, с която разгромявали безчислените армии на китайци, монголци, византиици, славяни, араби и римляни. Освен бойните изкуства българите донесли в Европа и редица технически новости, завидна държавност и хилядолетна култура, предадени им от цивилизации, съществували преди Потопа..."

Но съществуват ли днес български бойни изкуства? През последните деситилетия бяхме сведетели на много опити, демонстрации и книги, ръководства по "Български бойни изкуства" с най-различни названия, но винаги някак си звучащи по китайско-японски...Честно казано точно така изглеждащи и на практика...
Не така е било обаче през 19 - ти век. Оказва се че наред с народната борба сред населението в манастирите са били съхранени част от бойните умения в ръкопашния бой. Странно звучи за българските манастири,където се смята ,че само се пости и се четат молитви от сутрин до вечер, но е факт. Тогава и работата не е била много защото са си имали ратаи, но що за ръкопашен бой сред християнските монаси, които нито са будисти нито имат нещо общо с Шао Лин...? За какво става въпрос? Отговора накратко можем да намерим в статията на Деян Енев от в-к "Сега", част от която ще си позволя да цитирам тук:

"... Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството. В превод от новогръцки"таксидиот" значи "пътник", но и "духовник","изповедник"... Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски - богослужебни и просветителски функции.
Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на 19-и в.
Постепенно през 18-и и първата половина на 19-и век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". С най-добре развита мрежа от метоси са най-големите български манастири - Рилският, Зографският и Хилендарският. За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.
Според твърдението на Климент Рилец "изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) ставало след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост".
Таксидиоти са Йосиф Брадати, йеромонах Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели, първият български екзарх Антим Видински, митрополит Иларион Макриополски... - да изброим само най-известните.
Една от най-важните дейности на таксидиотите била финансовата. Те събирали милостиня, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове. В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие нацялостна бойна система при монасите таксидиоти,тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.
Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала..."



А този полузабравен герой ( войводата Филип Тотю),  не е таксидиот, но на практика се изявява като български нинджа... За свое оправдание турците обявили "че куршум не го лови,той хващал куршумите със устата си, и бил неуловим понеже имал криле под мишниците си".

В Русия обаче част от наследсвото на предците се запазило под названието "Казачий Спас". Дори по времето на комунизма от който те претърпели огромни разорения и репресии. Тогава това ставало нелегално и семейно. Днес вече тези умения са на "воъражение" в специалните части а сред самите казаци се практикуват и предават на поколенията свободно. Интересно е да се види на практика това за което само сме чували и чели. И което не е преподавано от никакви китайци и японци. Тази беше всъщност и основната цел на постинга, да се покажат и тези видеозаписи и да си спомним, че дори през през турското робство нашите предци са притежавали определени български бойни умения...

Дори и да е имало някакво специфично бойно българско изкуство ( нека да приемем, по-скоро че е имало набор от определени техники да речем ) то е безвъзвратно изгубено някъде в далечното ни минало. Сегашните опити за неговото възраждане не почиват нито на приемственост, нито на каквото и да е запазено с времето негово наследство. Смехотворни адаптации на източни бойни изкуства с кози рог и сърп в ръка - едва ли може да се нарече бойно Изкуство.

По отношение на клипчетата - същата печална гледка. Имитации на нещо си, система нагласистиков ( аз ще те бутна - ти ще ми паднеш ), руснаците страдат не по-малко от нас, от липсата на история в тази сфера.

А последният клип правилно е озаглавен "Танц със сабя". В никакъв случай не може изпълнението да се счита за форма от някое бойно изкуство съдейки по това, че режещият й ръб почти никога не бе в посока на движението - така може да начукаш пържоли, да изтупаш килим, но не и да работиш със сабя :)))

Танците и шоуто си е едно а бойните изкуства съвсем друго.Който има някакво понятие от пръв поглед му е ясно кое какво е. Нищо не е отдавна безвъзвратно загубено а съвсем неотдавна тук в България - преди стотина и кусур години. Руснаците имат бойно самбо създадено на основата на булгарската народна борба - куреш(кэрэш) като съвкупност от нейните различни стилове. И всичките велики и мистични майстори по света и у нас на незагубените източни бойни изкуства редовно ядат бой по този повод.Има такива срещи,които се организират. А ако си говорим откровенно най-добри са истинските майстори на кеч-борбата(от сорта на Дан Колов), които в такива турнири побеждават най-често. Такива велики майстори като Морихей Уешиба или Брус Лий се раждат веднъж на 100 години ...В крайна сметка не зависи от качествата на бойното изкусво толкова ,колкото от качествата на боеца и степента му на подготовка.
Казашкото бойно изкуство е оригинално и никой никога не е ходил при тях да ги учи.Нито в миналото ,нито сега.В днешно време поради популярността но техниките с крака(което е долнопробно и съвсем неаристократично) , много от младежите ги ползват.Наблюдава се една симбиоза а не имитация.Оригиналния "Казачий Спас" нищо не имитира. Както и самбото.Ако ви се случи да го изпробвате върху себе си ще се убедите веднага ,че няма никаква имитация...
В България са едни от най-добрите самбисти и това видимо е свързано с нашата народна борба , отдава им се добре.

Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско защитно умение, както в технически аспект, така и в по дълбок философски план. Самата идея като философия и методика на движение са ясно различими от другите Бойни Изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура.
Основната цел на умението "вей" е практикуващият да развие в себе си енергия и здраве, а чрез тях и редица полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката на бранното умение.
-----------------

преди време по градовете и селата имаше циркове, където се показваха и българските борци - т.н. народни борци; показваха своите умения а редниците на тези игри даряваха победителите с бели хавлии,като символ за здраве и чистота; по селата борбите бяха най-интересни и събираха много "зяпачи" - зрители; това си спомням от моите детски години,когато ходихме с татко на село.

Как отидохме чак на Самбото не разбрах?
Ако не ме лъже паметта, основателят му се е движил по Пътят на коприната, събирайки техники за него, а е вложил немалко и от Джудото в него?
Нека се опитаме да бъдем за малко безпристрастни - всеки един народ водил битки с други народи е развивал някакви техники за бой с оръжие и ръкопашен бой - съвсем друг обаче е въпросът, дали тези техники са достатъчни за да бъдат наречени Бойно Изкуство?!
Не се и съмнявам, че казаците са имали специфичен начин за фехтовка, съгласно спецификата на сабята, която използвали ( основно посичащи техники ), такива има при всеки един конен народ.
Но, да наречеш някакви опити за самодейство с вили и бичове - бойно изкуство е доста пресилено според мен.
Бойните изкуства са доста над това, да преподадат една или друга техника за владеене на определено оръжие или хватки в ръкопашният бой. Те са и разбиране за водене на боят, концепция, философия.
За последните 20 години са се нароили десетки претенденти за руско бойно изкуство, казашко, украинско, българско и какво ли не, в отговор на широката експанзия по света на източните бойни изкуства. Заемайки техники от тях, изпълнени в народни носии :)

За Дан Колов знам само, че борбата му, няма нищо общо с тази от наши дни, било е повече бой без правила, нещо близко до ММА днес, но доста по-брутално.
Къде и от кого се учил - нямам идея.

Далида, такива умения има(ше) и самия аз съм свидетел и участник.Както сред различните общества( борци,престъпници,пазители на реда и др.) , тук както се вижда и сред християнските монаси. Живота сам си изисква своето. В самия Китай по едно време са били на изчезване е се пазели от различни фамилии и в някои манастири. През последните деситилетия тяхната държава просто провежда последователна политика а бойните изкуства освен бизнес се лансират по света като реклама и разпространение на китайската култура.
Колкото до самбото то не е по-ново от айкидото ,което е също новосъздадено бойно изкуство. И за едното и за другото има създадени филми,игрални и документални,които проследяват историята на тяхното създаване и разпространение. Има ги и на моята страница в сайта "В контакте", който е в блогорола ми тук. Сред видеозаписите на страницата ми там. А "казашкия спас" е описан в първия видеозапис тук към този постинг.Това основно е бойна техника без оръжие. А техниката на сабята са я знаели и дядовците ни от конницата на ген.Колев. Не се знае кой от кого е заемал и защо някои неща си приличат. Бойните изкуства са свързани с философия ,която отива директно не при Буда и Мохамед а при Тангра..И при шаманската философия за природните стихии, животинските тотеми и хуно-българския календар - основан на шаманическото колело. Неотдавна брат ми се похвали че най-после намерил в Америка откъде да си купи мекици. От индианския резерват,само те умеели да правят мекици...А такива опити за имитации има навсякъде по света...Нали и на изток така са възникнали ,като са гледали, обучавали,имитирали. Китайците ,като руснаците дори конница са нямали отначало ,та камо ли бойни изкуства...
Дан Коловия кеч и днес се практикува, наред с другия ,който е за шоу.

Нека все пак да не забравяме за обменът на знания в древността.
Знания са вървяли в посока от Запад към Изток и от Изток към Запад.
Паликраят и Панкратион са се събрали благодарение на Ал.Македонски например.
Други изкуства са се срещали по пътят на коприната, с охранниците разменящи знаният, трети са били привнесени от Индия в Китай - почти няма в света бойно изкуство което да е напълно изолирано от обкръжаващият го свят.

За съжаление, по отношение на българското бойно изкуство може да се кажат твърде малко неща - малко исторически паметници има запазени ( сведения от хроники, една-две църковни фрески и един средновековен наръчник по джиу-джицу, за който се предполага че идва от българите ).

За разлика от Индия, Китай, Япония ... дори и Филипините, у нас се е прекъснала линията на наследствеността в бойните изкуства ( по разбираеми исторически причини ). Именно поради това считам за донякъде нелепи опитите за ашладисване на киоку-шинкай с кози рог в ръка, както правят някои "Основатели" на български бойни изкуства у нас.
В днешно време е далеч по-лесно ( и ненаказуемо ) да си основеш собствено бойно изкуство, отколкото да се докажеш в някои от съществуващите.

За "Основателите" не само у нас и аз съм на това мнение, , но ако нищо не е останало и развивало и е било прекъснато,тия монаси кой ги научил ,не вярвам,че ангелите а хайдутството не е прекъсвало от 14 до 19 век - те от кого са се учили?Сведения има малко наистина, както и за останалото от българската история,но не сме ние единственните българи на този свят и единственните потомци на онези велики предци. Это че при казаците останало нещо ,което си е като цялостна система. Затова реших да го покажа.

В бойните изкуства маймуните са на почит. Извън тях само сред българския елит и прислугващите му.Китайците даже имат такъв стил, на маймуната.Има и стил на пияната тояга, той по - би подхождал на казаците,но те и така са си добре.

ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ ПРОЧЕТОХ ЗА ТАКСИДИОТ ЕМАНУИЛ ВАСКИДОВИЧ- Българин, завършил гръцко училище, не остава там монах, а ходи сред населебието, нает от свищовлии става учител в първото българско светско училище 1815 година

Да Дао

Д.Съселов цитира холандския изследовател Де Гоот, който работил с китайски ръкописи доста обстойно. На базата на неговият труд и самия Съселов успява да напише изключителната си книга "Пътят на България". Та там има цитат за това , че по едно време китайците, когато напреднали и се възгардели и забравили откъде пък тръгнал пътя на тяхната цивилизация..., казвали че българите нямат Дао(или Тао, това значи правия път, или просто път на духа,поведението ,живота. Тао притежавали според тях само благородните и цивилизованите хора и народи)...Но , един техен посланик ,който живял дълго, сред българите,(заедно с това бил и шпионин и съгледвач, както е и сега), написал на императора, че българите имат Дао! Макар то да се различава от китайското. И обяснил защо и какви са разликите.

самите техники като бойно приложение са изчезнали, НО те присъстват в народните танци.....икони
само желание да има

Да, имало е ! Но не е древно, прабългарско или бойно изкуство със странно източно име. Информация за тази българска бойна система може да намери в старите юнашки гимнастически дружества.