Да нарушавам цикъла на тематичните си поредици освен прецедент, май ми става и навик... До оня ден не знаех нищо за тази статия, но сега след като знам много ми е трудно да издържа на изкушението. Особено във връзка с последните два постинга за индийците(които кой знае защо у нас ги свързват с циганите?!). Така че и след това сведение за историята на българите от миналата година, моите убеждения относно ролята на личноста в историята стават още по-твърди. Остава да се надяваме, че появата на тази личност няма да закъснее прекалено много във времето!

Българите: криво искат - криво им се дава

Българите днес са като българите вчера - бедни, дисциплинирани и завистливи. Вместо да изискват от държавата си това, което е длъжна да им осигури, те все очакват подаяния, които ги правят равни в бедността.

На опашка за милостиня

Коментар на Мирела Иванова:

“Кандидат за кмет бил лидер на престъпна група.” Из новините на Нетинфо

Абсурдните предизборни новини вървят ръка за ръка с още по-абсурдните дискусии, обещания, случки и дебати за доходите в България. Почти епично се акцентира върху две теми: увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и данъчните задължения на Лили Иванова, недоизяснени засега отвъд факта, че голямата певица получава пенсия в размер на 109 лева и някакви стотинки.

Ще се запитате: какво е общото между двата казуса? Над тоя въпрос се замислях и аз, в началото само долавяйки плътната и неразкъсваема обвързаност, додето накрая успях да намеря свой отговор. И той се отнася не просто до доходите, а и до перспективата в България да си останем завинаги бедни, дисциплинирани и завистливи.

Оцеляване...

Увиснали в очакванията си като тежки левичарски камъни на врата на държавата, която до онзи ден се олицетворяваше от бащицата Живков, вчера и по за кратко от бащицата цар, а днес от Борисов. Общественото устройство, оказва се, е без значение, защото политиката на доходите масово се възприема като паница, от която всеки все трябва да получи по залък, независимо от образованието, професионалния принос, общественополезната му реализация.

Не Лили Иванова е антиподът на бедността ни

Ние не изискваме от държавата си това, което е длъжна да ни осигури: ред и сигурност, надеждно здравеопазване, образователни хоризонти и среда за разцвета на културата. (Защото именно в такъв контекст сами бихме могли да се погрижим за себе си, да разгърнем възможностите си, да се реализираме и редовно да плащаме данъци.) Напротив, нас все ни тегли да получаваме подаяния, които ни правят равни в бедността.

Чудя се за какъв квалифициран или неквалифициран труд се получава днес минимална работна заплата, в какви сфери на производството или държавната администрация, например? Как се съизмеряват възнаграждението на чистачка на летище “София” и учителка в детска градина, или на пазач и млад, току-що постъпил на работа асистент в университет? Струва ми се, че тъкмо подобни ценностни разкрачи и неразбиране за цената на професионалния и образователен ценз би трябвало да ни бодат очите, да предизвикват съпротивата ни. А не доходите на Лили Иванова.

Български зависти и ненависти

Ако певицата, един рядко срещан пример за дарба и характер по нашите земи, има неплатени данъци, то навярно и ще си ги плати. Раздразнението, с което бива разнищван нейния случай обаче иде от другаде. От различието и респектиращите усилия, с които го поддържа и развива през годините, от уникалното й присъствие на сцената, от последователността да бъде такава, каквато заслужава, винаги на върха.

Докога ще живеем ден за ден?

Не съм чула да предявява основателните си претенции към държавата, говори за изкуството си и то е запазеният й знак. Но навикът по нашите земи е да възприемаме успелите с труда си като обект на непомерната си усреднена завист. Кой знае защо незаконно забогателите не ни дразнят и впечатляват така - разните български псевдомилионери, например, които си пазаруват вили в Ница и Сен Тропе, не стават обекти на обществено и медийно разобличение, на лични поругавания в нета, не будят зависти и ненависти.

Защо не излизат сметките?

Уви, оцеляването, освен национална философия и религия, изглежда е и правителствена визия. Така че всички стискаме зъби дисциплинирано, самонапъхваме се в Дянковите концепции и ставаме светъл пример за целия Евросъюз, че и отвъд. Зад тази приемливост на фасадата и повсеместните минимални работни заплати, всеки гледа да се спаси със съучастие в шмекерлък, да се уреди в схема, да направи консултантски удар, да добута до политическа хранилка и прочие.

Народ и премиер смятат горе-долу по един и същи начин: еди-колко си милиарда еврофондове, еди-колко си милиона население, разделяш ги на калпак и прецапваш кризата. Много са прости тези сметки, за да излязат.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

източник: Българите: криво искат - криво им се дава | България | DW.DE | 16.08.2011



П.П.  Колкото до кадрите, те явно имат трайни традиции - във всички времена са си били едни и същи. Затова и на 9 ноември 1989 година си легнаха да спят като борци срещу капитализма а на 10 ноември се събудиха като капиталисти... Друг въпрос е вече, че колкото построиха социализма, толкова построиха и капилизма в България! Въпреки това - от тях по-компетентни и разбиращи нещата няма - тук в република България, обаче...!

това така и не го разбраха...Ден за ден - след нас и потоп - това е девиза на хора,които не могат да се нарекат политици.Политиката е мислене за бъдещето

Да, още повече ,че бъдещето се твори в сегашно време - то зависи от настоящето! А не се състои в изработването на бъдещи планове и проекти за светлото бъдеще...Сегашното ни демократично настояще беше сътворено през 90-те години на 20-ти век! А ако погледнем какво се правеше и говореше тогава , какви ли планове и проекти ще видим...?!

Не виждате ли, че в целия си пост вие мрънкате както всички останали в тази държава?!
Не разбраха ли това, не разбраха ли онова.? Ровят в това , в онова..... все супердребнавости!!!.
Няма абсолютно никакво значение, никой никому не е осигурявал хубави условия, а въпреки това хората и страните/другите/ са се развивали успешно.
А причината за това е, че тук не се ценят идеите, новите идеи, новите учени, само и единствено това може да изведе народа и државата напред.
Не ние да се учим от тях, а те - от нас. Има какво да дадем.
Но именно идеите не се ценят тук, а това е единственото богатство не само тук, но и навсякъде във вселената.

Поста е препечатан, но съм съгласен до голяма степен с него. Другите имат елит на който му пука за страната им,че и за интересите на хората там - при другите. В това се състои разликата. Именно в условията за развитие.Условията и програмите за развитие на обществата и държавите специално се осигуряват и създават.Така е било, сега е така и така ще бъде. Докарайте Маргарет Тачър в българските условия и тя ще свърши точно като Симеон Сакскобурготски!