Прочетен: 17428 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2015 16:03
Южната част на Балканския полуостров - днешна Гърция, също е била огнище на стара култура. Ние и днес виждаме в Атинския акропол нейните съвършени архитиктурни произведения, възхищаваме се в музеите на красивите и статуи, четем с вълнение нежната и поезия, тръпнем пред драматизма на нейните трагедии, удивляваме се о дълбочината на мисълта на нейните философи. Тази култура ние наричаме класическа, защото тя не останала в границите на древна Гърция, а е получила общочовешко значение. Наричаме я класическа и защото произведенията на изкуството и литературата, които ни е завещала, са образци, които много поколения творци на духовната култура са имали като първообраз в своето творчество.
Кои са били създателите на тази култура?
На границата на първото и второто хилядолетие пр.н.е. откъм север на Балканския полуостров нахлули племена, които прегазили земите на траките и се настанили в южната част на полуострова. Те нарекли себе си "елини". Скоро елините се заселили и по островите на Егейско море и по западните брегове на Мала Азия.
Елините, или гърците, както както обикновено ги наричаме, били народ подвижен, възприемчив и даровит. Те бързо усвоили културата на народите, които заварили тук, и за по-малко от хиляда години създали своя нова, богата култура. Заедно с римската, която се оказала със същите корени, тя била разнесена по всички краища на тогавашната римска империя. Така тези две стари култури легнали в основата и на днешната европейска култура.
Кои са били народите, чиито земи и култура са наследили гърците? На този въпрос до края на 19 век едва ли някой можеше да отговори с положителност. След епохалните открития, които направиха някои видни археолози в края на 19 и началото на 20 век в Пелопонес и на остров Крит, историята и културното състояние на това предгръцко население започна да добива все по-ясни очертания. А излизането на бял свят в края на 20-ти век на сборника с древнобулгарските летописи от Волжка България хвърли светлина и върху тази доскорошна загадка, така откритията на световната археология намериха своето историческо обяснение. Затова и тук преди да продължим разказа, нека да видим какво и как точно се е случило:
"...В булгарското общество на Идел понякога избухвали вътрешни конфликти – граждански войни,които предизвиквали някои групи от населението да напускат своята волго-уралска прародина и да заминават в други земи.Първият такъв случай бил преди около 12 хил.години.Тогава и по-късно Идел бил напуснат от няколко големи групи булгари.Една от тях отишла в Америка и в езиците на американските индианци и до днес са се запазили булгарски думи.Наред с паметниците на културата. Друга група заминала в Северен Китай, където станали известни под името сянбийци(от”синди”) или хуни. Трета група булгари се заселила в Средна Азия, четвърта в Северна Индия, пета – на Балканите и Близкия Изток.
Така по днешните български земи се появили първите предци на тракийските племена.
Първи преселници били племето аркеше(„аргипеи” от гръцките източници), което имало особенна почит към духа на дъжда, гърма и гръмотевиците и затова се наричали и по името на този дух: Самар, Себер, Дебер(оттук – Тавр, Таври), Атряч(Троя). Около 10 хил.години пр.н.е. една част от деберите се заселила в днешна Украйна,където дълго време съществували под името „таври, а друга част – в Близкия Изток, където образували държавата Самар(Шумер), включваща първоначално огромни територии от Северен Египет до Западен Иран и Балканите.
В Ранния Шумер(Самар), културата, обществото и държавата били чисто булгарски. На релефа - Царя-жрец с атрибутите на древната небесна вяра(Торе-тенгрианството)
Същото важи и за т.нар.Критско-микенска култура
Известният култ към Минотавъра е късна легенда от почитането и поклонението на духа на плодородието и изобилието,почитан от южните булгарски племена - Самар(който се изобразявал най-често под формата на бик).
Амулети с изображението на алп Самар
Естественно че и в Египет ще е "бог" на плодородието(Апис)...
На границата на 3-4 хил.пр.н.е. Самар се разпаднал на :
1)Египетско царство(Мамил);
2)Креш-Критско булгарско царство под чиято власт били Балканите,Кипър (Кубар),Мала Азия(Атряч-Троя) и Балистан(Палестина,Ливан,Сирия и Йордания);
3)Сувар – булгарско царство в Междуречието,съхранило названието Самар-Шумер;
4)Мидан(Западен Иран);
5)Кафкаш(Кавказ).
Катастрофалното наводнение(библейския „Всемирен потоп”) погубило булгарската царска династия на Сувар(късния Шумер) заедно със значителна част от булгарското население.Това позволило на подвластното им древноарабско население от племената саркани(по булгарски „саркан” означавало „бархан”,жител на пустинята) да подчинят през 24 век пр.н.е. Акад,Тангра-Капа(Вавилон) и други булгарски градове в Междуречието.
Не по-късно от 3 хилядолетие пр.н.е. на юг тръгнала втора вълна от булгарски преселници – билсага или бишатар(„пет рода”). Една част също се заселила в Украйна (където съседите им ги наричали „бастарни”), друга част на Балканите, където се подчинили на Критското царство и по късно станали известни под името „пелазги”,трета част – в Кавказ(където съседите им ги наричали – „кутии”,”утии”,”албани”,”хети”. И четвърта част в Средна Азия(под името-саки,масагети,кушани).Средноазиатските билсага минали след това през Афганистан и Пакистан в Индия и я завоювали(билсага останали в паметта на индийците под името”петте братя Пандави”).
Кавказките билсага на границата на 3 и 2 хилядолетие пр.н.е. завзели по-голямата част от Мала Азия и основали там Хетското царство. В 2200 г. пр.н.е. атакували Сувар-Шумер и за известно време го върнали под властта на булгарите. Но след това сарканските династии(акадци,вавилонци,асирийци) отново си върнали властта над над Сувар-Шумер, макар и да продължили да развиват булгаро-шумерската култура.Балканските билсага основали Макан(Микена) и други градове-държави.
В началото на 2 хилядолетие пр.н.е. на юг тръгнала трета вълна от булгари-преселници,начело с племето ексага или агатар(„речники” или „водники” по булгарски). За своето умение да правят кораби и да плават на тях агатарите(това название после приело формата „айдар”,”агатир”,”агачири”) били наречени – „кимери”(„лодкари”,”корабници”,”превозвачи” по булгарски).Една част от тях заела Украйна,където съседите им ги нарекли „древляни” и „кимерийци”,друга част слязла на Балканите и подчинила себерите(„севери”) и билсага.Трета част около 1700 г.пр.н.е. достигнала през Сувар до Египет и 100 г.управлявала там(египтяните ги наричали „хиксоси”).
Една част от булгарите-кимерийци достигнала Египет и го завладяла. Столицата им се казвала Аварис.
В средата на 2 хилядолетие пр.н.е. земетресение, вулканична пепел и гигантски вълни,предизвикани от катастрофалното изригване на вулкана на остров Фера(близо до Крит), загинало по-голямата част от населението на Креш-Крит. Атряч-Троя влизащ дотогава в Критското царство се обявил за негов наследник. Но булгарите-агатари(които били наричани от гърците „ахейци” или „аргивци” – т.е. уралци) завоювали Макан(Микена), отслабения Крит и Кипър, и основали собственно Микенско или Аргоско царство. Атрячските(троянските) булгари царската династия на които била основана още от булгарите – теберци, се опитали да спрат експанзията на микенските булгари, но около 1200 г. пр.н.е. маканците-ахейци превзели и разгромили Троя.
А т.нар."линеарно" писмо не е нищо друго освен древната булгарска писменност - "самра". Известна и на жреците на булгарите, основали нашата държава.
Гърците дошли на Балканите на границата на 1 и 2 хилядолетие пр.н.е. облечени в животински кожи(оттук и тяхното булгарско название „тирци” – „хора облечени в кожи”), заимствали високата булгарска култура и я нарекли-„гръцка”...! Затова в основата на гръцката митология ние виждаме само едни булгарски сказания.Забележителен факт е че гърците, завоювайки Микенското царство на ахейците(след като булгарите-аргивци били изтощени след братоубийственната война с булгарите-троянци),направили свой главен герой булгарският богатир Гуругла – „Сина на Могилата” и само малко му изопачили името(гърците произнасяли „Гуругла” под формата на „Геракл”). От названията на булгарските племена произлезли названията на гръцките области: от названието на племето себер(наречено „креш”- борба и „палуан” – борец, заради голямата му любов към булгарската борба-„креш”), възникнали названията – „Спарта”,”грек”,”Греция”,”Пелопонес”. От булгарското име на главните планини в Гърция – Тайга(„тайга” по булгарски означава „гористи планини”) възникнало гръцкото им название – „Тайгет”.А с чисто булгарската дума „еллат” – изобилна, цветуща страна,гърците нарекли своята нова страна(„Елада”). Точно по същия начин коренното население на Италия възприело високата култура на булгарите-атрячци(етруски), които избягали в 1200 г.пр.н.е. от Троя и основали на Апенините първите градове-царства(в това число и самия гр.Рим).Булгарската дума „рем” – свещен хълм, станала название на гр.Рим и на Римската империя.От булгарското название „Идел” произлязло името „Италия”, а от булгарското название на коренното население на Апенините – „алтънбаш”(„златоглавите”) – названието „латини”,”латински”,и т.н. Преките потомци на булгарите (дебери-себери,билсага и кимери) – тракийците – мизи,себери-„севери”, гети,македонци и др., съхранили своята булгарска култура до 7 век, когато нова преселническа вълна от булгари(начело с Аспарух) достигнала Балканите. Най-известният тракиец княз Себертек(Спартак) попаднал в робство при римляните, но вдигнал грандиозно възстание и едва не унищожил Римската империя...
Линк към статията за траките в блога:Валентин Иванов - АТИЛ (Бурджански) ::
Траките - познати и непознати. /1 част/
За да разберем обаче тази предгръцка култура, трябва да се прехвърлим в нейното огнище на остров Крит( според сведенията от "Джагфар тарихи" главно светилище и място за моление към Тангра в Европа тогава). Плискан от водите на Средиземно море, той сякаш е праг на три континента - Европа, Азия и Африка.
Археологическите данни говорят, че между четвъртото и третото хилядолетие пр.н.е. в Крит живеели племена, които имали родово устройство. Те били земеделци,скотовъдци, смели рибари и добри мореплаватели, предприемащи далечни пътешествия. Изделията на критските занаятчии са намрени в Мала Азия, Финикия, Цикладските острови, Гърция, Южна Италия, Сардиния, Испания, Малта.
В началото на второто хилядолетие пр.н.е., в Крит се образувала силна държава, разполагаща с могъщ военен флот. На острова възникнали четири търговски центъра, четири княжества, управлявани от царе: Кносос, Фестос, Агия Триада и Малия.( Названията звучат по гръцки защото така са записани, но в корена им стоят булгарски думи...)
Около 1700 г. пр. н.е. Крит бил сполетян от някакво голямо бедствие. Откъде узнаваме това, за които пишат и булгарските летописци? Чудните дворци в четирите големи града били превърнати в пепелища от някакъв страхотен пожар. Дали са станали жертва на бойни действия или пък на земетресение, каквито и днес се случват този район? В булгарските летописи се казва ,че изригнал вулкан край днешния остров Фера, небето в района било затъмнено от изпарения и вулканична пепел, земетресението било много силно а после последвало и наводнение... Оцелелите напуснали острова, защото помислили, че Тангра се е отвърнал от това място...Но това било временно, династията на древна Троя(Атряч) от западния бряг на Мала Азия наложила властта си там. Това си личи и от последвало развитие на острова. Дворецът в Кносос се издигнал отново още по-величествен и богат, а дворците в трите останали града подобно на дворци на подвластни царе му отстъпвали във всичко. След това Крит, като обединена вече и мощна държава, навлязъл в периода на своя най-голям разцвет. Това е златният век на митичния цар Минос. Много разпространено булгарско име име сред всички култури от Египет до Индия и Гърция. Ние имаме съсловие на "великите боили или боляри". На стария език това звучи така - "Мен буляр" т.е. велик буляр(боил). Така добиваме представа за какво става въпрос и защо тези големи държавници или законодатели са записани за потомството с такова име. Това е и периода на Тезей и Дедал там, на чудовището Минотавър.
Археологическите разкопки показват и други неща, разказани в нашите летописи. Обичаите и културата на Крит са имали свои характерни особености, типични за всяко древнобългарско общство, типични и за дохристиятския период на средновековната българска държава. Царят там е бил и върховен жрец. Жени - жреци(келбирки, ръководителки на моленията от знатен род) са водели религиозните шествия и са танцували религиозни танци. Не е имало храмове а свети места( храмовете се появяват по-късно като заместител на "карамата" - мястото за моление). Всичко ставало точно по древния тенгриански ритуал - на открито, в редки горички на възвишение или поляна. Народът почитал покровителката на майката - земя и бика, като символ на плодородието.
Линк към статията за тенгрианството:Валентин Иванов - АТИЛ (Бурджански) :: ТЕНГРИАНСКА РЕЛИГИОЗНА ОБРЕДНОСТ И МИТОЛОГИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
В началото на второто хилядолетие пр.н.е. от север нахлули други племена, които днешните гърци ги броят за свои прадеди, но самите византийци са се "изпуснали" по въпроса, като засвидетелствували за ахейците и мирмидонците, че са българи...! Най-характерното с което станали известни е че били войнственни... Покорили населението в Пелопонес и по островите. Те изградили в Пелопонес мощните крепости Микена(Макан) и Тиринт. Появили се държавиците-монархии на Ахил(Атил), Агамемнон(Ага Мумин), Менелай(Великия,отново...), те вече познавали и прилагали робовладелството.
Ахейците( или ахилците-атилци т.е. волгарите-болгари демек дошлите от там древни булгари), били близо до остров Крит и били повлияни от високато култура, която създали роднините им там. Те също започнали да произвеждат красиви и изящни съдове, а жените им да се обличат по критската мода.
Така в Микена се изградила култура в симбиоза с критската. В историческата наука тя останала под името критско-микенска. Но за разлика от изнежените вече критяни микенците не изгубили своите сурови черти и мъжественост. Мъжете продължили да носят бради и мустаци. Животът си прекарвали в лов и военни походи. Ахейците създали свой флот и завладели островите Родос, Кос, Кипър и основали дори колонии в Мала Азия.
Около 1400 г. пр.н.е. ахейците нахлули в Крит и му нанесли такова поражение, че след това той повече не могъл да се съвземе. Вълнуващи следи от това събитие и днес личат в руините на критските дворци.
След като се настанили в Крит, ахейците потърсили обект за нови завоевания. През 13 и 12 век пр.н.е. в съюз с други древнобулгарски племена от района те направили опит да завладеят Египет, но от египетските надписи научаваме, че били отблъснати.
Неуспеха не угасил завоевателните апетити на ахейците. Край бреговете на Дарданелите се издигала Троя - Атряч, стар и прочут с богатствата си многолюден град с непревземаема крепост. След нахлуването на кимерийците-хети в Яна Идел(Анатолия), само булгарската област Рум с център Троя запазила независимостта си.
На границата между Европа и Азия Троя държала в ръцете си ключа към Черно море. Край стените и ежегодно се устройвали панаири, на които търговци от всички страни на Азия и Европа продавали и купували най-различни стоки.
Ахейците насочили поглед към Троя не само заради златото на троянския дворец, но и заради големите търговски възможности, които давало превземането на града. Със съюзени сили ахейците потеглили срещу Троя и след десетгодишна обсада около 1180 год. пр.н.е. успели да я превземат.
Троя. Компютърна възстановка на Вътрешния град
Но това бил техния последен завоевателен успех.
Осемдесет години по-късно - през 1100 г. пр.н.е. от север( днешна Галиция) нахлули нови племена, известни под името дорийци. Древните булгари ги наричали - тирляр(тирци,хора облечени в кожи, шиели си дрехи от кожа с вълната навън...). Те са именно гърците от класическата епоха. С тяхното идване дошъл упадъкът на критско-микенската култура. Над егейския свят за известно време се спуснал мракът на варварството. От него оцелели само легендите за Крит и за Троянската война, които скитащи народни певци предавали от поколение на поколение. Няколкостотин години по-късно един гениален творец - Омир, създал от този цикъл народни сказания двете безсмъртни поеми - "Илиада" и "Одисея". Те били наследство от критско-микенската култура и предвестник на новата ера на културен разцвет, която скоро след това изгряла над цяла континентална и островна Гърция; предвестник на оня културен апогей, който наричаме класически и пред който се прекланяме.
Накрая няколко думи за предгръцката писменост в този район. От времето на критско-микенската култура на остров Крит и в Пелопонес са намерени глинени плочки с оригинално писмо. Тази писменост е минала през три етапа. Най-старото критско-микенско писмо било йероглифно, а вторият вид писмо - линеарно. То се означава в науката с буквата "а". Третият вид писмо се означава с буквата "б". То е употребявано през "златния период" на критската култура. Повечето намерени плочки съдържат текстове, написани с този най-късен вид писмо. Благодарение усилията на много учени, включително на нашия езиковед академик Владимир Георгиев, критско-микенското писмо тип "б" е вече разчетено.
Йероглифното и линеарното писмо тип "а" са все още загадка за науката. Главната трудност, за да бъдат разчтени досега е, че все още не е известен езикът, на който са говорели тези народи и на който по всяка вероятност са написани тези плочки. Сега след полунелегалното и митично съществуване в битието на древнобългарския исторически сборник, вече, имаме исторически сведения и за езика.
Остава надписите да се разчетат и да се разгадае и отвътре и от първо лице загадката и на тази, по същество европейска древна култура.
Следва продължение
Идеи за Коледни подаръци
ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ! инж. Емил Живков (Zi...
Освен това терена е подготвен отдавна, ако и сред масовия читател и потребител тези факти да са новост, то сред тесните специалисти и някои "стратегически центрове" образно казано тези неща отдавна не будят съмнение. Останалото е въпрос на стереотипи и конюнгтура и най вече слабите позиции на българите и единствената държавица ,която им е останала в наше време- тази на Балканите...!
А защо се налага да проявяват самодейност някои фактори като мене например?
Не само заради слабите позиции на българите и държавицата им а и за друго. На този много важен въпрос( който сам си задавам нарочно и сам си отговарям...) ще отговоря като преразкажа една притча за българското единство,която ни разказа един полковник ,когато бяхме на 20 години...
Службата - вика - момчета е като една каруца пълна с камъни, която всички заедно бутаме по един баир нагоре! Някои другари ,мълчат и бутат,натискат та ще им се скъсат жилите. Други викат - Давай,давай- и се подпират на каруцата..Трети най-много викат и командват- Дайте да дадем,О--о- п, дай ряз- обаче вместо да бутат те незабелязано дърпат назад.
Затова понякога народните надежди в държавата и т.нар. общество остават излъгани. И вместо да чакаме, по-добре е който може да прояви малко самодейност - поне там където може.
А другите признават, дори на думи да отричат ако си нещо и направиш нещо, щом си е факт то вече не може да бъде пренебрегнато. Пренебрегва се и се забравя лъжата. С времето! Другото не може, и да го отричат - то остава!
12.05.2012 21:25
Гъците са поредните завоеватели, но както се вижда завоювали определени части от тези територии,колкото са могли. Те не са знаели тогава ,че са "елини". Елин е булгарска дума и идва от от - ЕЛАМ - страна или цветуща страна.И то под знака на бика(кравата). Затова и днес елада на гръцки означава крава. Те се нарекли елини след установяването си на Балканите. И не са презирали завареното население а били покорени от неговата култура и достижения и благодарение на това създали своя култура.Заимствали са всичко включително топонимията си,митологията ,както и името на страна и народа си. Но точно българите са знаели как стоят нещата и то през цялото средновековие. Затова болярина на крепоста Просек(от просо а не от просяк, както и и вулгар и булгар са две различни неща,както и "вълна" има различно значение в зависимост от ударението!), край Демир капия до р. Вардар-от Кубар дара а старото Аксиус е от Аксу - бяла,сръбърна вода на трако-тюркски-древномакедонски), се забавлявал така през свободното си време: Човека се казвал Добромир Хърс и се сдобил с най-различни стенобитни и други машини за мятане и хвърляне на разстояние.Това е в края на 12 и началото на 13 век. Бил съвременик на цар Калоян.Та сядал на високото и му водели вероломни гърци и други тем подобни престъпни елементи. И той наблюдавал като ги мятали в реката, тогава се развеселявал и не забравял да подхвърли на културния грък : "Внимавай да не си намокриш кожуха!" Като напомнял ,че става дума за тирците- тирляр - варварите - диваци, които дошли на Балканите облечени в кожуси...
Като свърша за древните култури,май трябва да напиша нещо и за средновековна България. То големите историци и компетентните много пишат и цитират, но нищо не казват, та народонаселението нищо не знае за историята си.Ни близката ни далечната...
Загадката е прекалено проста, сигурно затова умните и образованите реализираните на изток и запад, не могат да я решат..А от години ни говорят врели-некипели от сутрин до вечер.
А че всичко хубаво произлязло от българите за това не съм сигурен, защото и доста лоши неща е наследил света от нашите древни предци булгарите. Но светът са си го направили такъв какъвто е хората по света а не българите. Ние по-скоро сме потърпевшите днес и за доброто и за лошото. А лаврите и парите са при другите!
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
