Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 16:48 - РИМ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6482 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.12.2015 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Всред Средиземно море като ботуш от крака на Европа се протяга Апенинския полуостров. Дълбоко вдаден в басейна на Средиземно море той е кръстопът между Изтока и Запада и мост между Европа и Африка. Плискан от всички страни от морето, с естествени достъпни заливи, Апенинският полуостров е огнище на древна култура, която също ни е близка и по време и по място. Ние я виждаме в античните паметници на древния Рим у нас, чуваме я и в напевния италиански говор днес, в доста от думите, които са близки и на нашия език. Значението на тази култура за общочовешкия напредък е голямо.
Какво представлявал Апенинският полуостров в далечната древност? Един привлекателен във всяко отношение кът за човека. Леко нагъната планинска верига с обширни плодородни равнини, достъпен отвсякъде морски бряг и прекрасен средиземноморски климат. Човешки поселища там се появили още в осмото хилядолетие пр.н.е., но той привличал преселници и през следващите  хилядолетия. Те идвали тук по два пътя - по суша откъм североизток и по море откъм югоизток.

Към края на второто хилядолетие пр.н.е. на Апенинския полуостров живеели много племена. На две от тях историята е предопределила да играят особена роля - на етруските, дошли тук от Мала Азия, и на латините, пристигнали на полуострова от североизток. Река Тибър била границата между тези две племена. Етруските заемали плодородните долини северно от реката, а латините - хълмистата равнина южно от нея.
Южните брегове на полуострова и удобните тихи заливи били осеяни от градчетата на гръцките колонисти.
Прочутия римски писател, оратор и политик Марк Тулий Цицерон, казва, че няма народ в света, който да познава така добре своето минало, както римския.

image
Марк Тулий Цицерон

 Мисля, че можем да му вярваме, щом и през 13 век папа Инокентий успял да направи генеалогична справка и да установи, че българския цар Калоян(Иван-I Асен) произхождал от "стар римски род". След това го нарича вече в кореспонденцията - и "благородния мъж"...
За начален момент в римската история Цицерон взема основаването на града Рим, станало според римляните в 753 г. пр.н.е. Оттам ще започнем и ние своя разказ, но преди това нека за малко да надникнем пак в сборника с древнобулгарските летописи:

"...Част от троянците напуснала разорения град и отишла на Апенинския полуостров където основали града Рим(от булгарското "рем-рям" - хълм с ниска растителност). А на полуострова Троянците(атрячци-етруски) дали името на своята стара родина Иделья-Италия. ..."

                                          ........................................................       

"...Съседите им наричали италианските булгари атрячци-„етруски”.

image
Тризъбеца като символ при етруските т.е. "атрячците" - троянците.

image

Легендата за алп Вълк и отглеждането на родоначалника от вълчицата в етруско-римски вариант.



image

Ако някой му е трудно да се ориентира в сарматското,тракийското или етруското златарско изкуство грешката е вярна!Става въпрос за култури с общи корени. На снимката етруско произведение на това изкуство...


image
Част от руническите знаци на етруските идентични с булгарските(защото става дума за една и съща култура), послужили като основа на латинската азбука.


image

Етруско-булгарска гробница


Когато в 8-ми век пр. Христа булгарите-етруски основали
”вечния град” - Рим,  в Идел започнало поредното голямо предвижване на племена.  То било предизвикано от войната между две от булгарските племена-саките и масагетите.  И едните и другите били потомци на билсага.
Иделско-булгарския Цар Буртас Баранджар/Берендей/,  с цел да възтанови мира сред българските племена на територията на днешния Казахстан,  решил в 7-ми век пр. Христа да пресели кипчаците-саки в Кара Саклан/Украйна/.  Само че част от живеещите там булгари-кимери/кимерийците/ отказали да делят земята си с тях.  Затова Буртас ги разгромил и те през Кавказ избягали в хетските владения на своите роднини.  Иделските войски,  ужким че ги преследвали,  нахлули в Близкия Изток и завладели земите от Кавказ до Египет. ..."

                                     .......................................

"...Същите троянци, които отплавали на Апенините, заселили редица райони там и нарекли земите си с предишното българско название Идел/Итал/. От това название/по думите на Гали/ жителите на Апенините разказвали за своето идване тук на Царя Атила, от бреговете на Идел, за да не воюва с тях. От него възникнало и името на днешна Италия. Самите атрячци, съседите им ги наричали етруски. А те пък наричали съседите си алтънбашци-„златоглавите”- от него и древното „латини”. По думите на Гали, българите основали в Идел-Италия известните градове Сере и Цере/от булгарското сере-буквално „тронен килим” а в преносен-столица/. Болоня/от булгарското-балин „заливаща се поляна”/. Венеция/от булгарското Бинянче „дух или господар на водата”, Рим/от булгарското рем-рям или от названието на областта Рум, център на която бил град Троя/. Генуа/от булгарското име на рода Еней/ и Равена/от булгарското авен-овин/ и още един голям град, като не броим множеството по-малки, дали названията на италиянските области: Лигурия/лигур-от „локър”, форма на етнонима булгар/ и Тоскана/от старобулгарското тюш-туз „блато със силни изпарения/. На моретата –Лигурско и Тиренско/от българското тирен-„дълбоко”/ и т. н.

image
Етруските се наричали така по името на старото си отечество Атряч(Троя). Те запазили и развили своята древнобулгарска култура в новата си родина.

Атрячско-етруските Царе седели на сгъваеми тронни столове-курбаш, етруските занаятчии основали в Италия металургическото производство, скулпторите им оставили великолепни балбали-върху тях скулести и с плитки италиянски българи-огузи. Етруските жреци носели българските шапки-тудуло. Етруските почитали българското щастливо число-7/седем са хълмовете на Рим/, българските духове Туран, Адонис/от-Утен/ и Тегиз/форма на Таргиз/ и предавали от поколение на поколение българския мит за спасението на момченцето от вълка/във формата на легендата за основаването на Рим/ и спасението на Рим от гъските! От българския език в италиянския влезли думите „тиран” и „трон”/от булгарското „трун”-Царска власт/, Капитолий/от булгарското Кепе дуло-„храм на хълма”/. . . Върху основата на българската цивилизация възникнали римската и италиянската цивилизации. . . "

                            .......................................

image

Седмохълмието където възникнал града - държава Рим

На около двадесет и пет километра от устието на река Тибър се издигат седем хълма. Тук в осми век пр.н.е. възниква селище, което се превръща в град-държава, който провеждал самостоятелна политика а по-късно става обединител на двете основни италийски племена - латините и етруските. Хълмовете им помагат да се бранят от грабителски нахлувания, пазят ги от нездравословните изпарения на мочурищата, които образува Тибър. Малобройни, но сурови и храбри те трябвало да бранят своята независимост почти  непрекъснато с войни. Особено опасни били съседите им етруските, силни и доста по-войнсвени от латините...

image

Постепенно обаче, Седмохълмието се превърнало в община, но Рим не се задоволил с това а започнал да подчинява най-напред близките, а след това и далечните си съседи, докато не покорил всички племена на Апенинския полуостров, включително и гръцките колонии по крайбрежието. Само 500 години по-късно обитателите на някогашното скромно селище, наречено Рим, започнали с особена гордост да се титулуват "римски гражданини", да поглеждат отвъд морето и да мечтаят за световно господство. Тази задача обаче не била лека. "Римските граждани" трябвало да се преборят с народите, владетели на средиземноморските води, притежаващи бойни флоти, военоморски опит и традиции. Римляните обаче и тук излезли победители.
Градът Рим растял и крепнел, а заедно с това растели и неговите апетити за нови завоевания. Римските легиони подчинявали един след друг народите на Балканския полуостров, в Азия, Африка. Там където оръжието не помагало се намесвала изкусната римска дипломация с нейния неизменен , но винаги победоносен девиз:
"Разделяй и владей!"

image

В началото на първото столетие от новата ера Рим, някогашното скромно селище от седемте хълма край Тибър е владетел на една огромна територия от тогавашния свят - от мъгливите британски острови до изворите на Тигър и Ефрат, от бреговете на Дунав до изворите на Нил.
Римляните се оказали не само смели завоеватели, но и добри ученици. Те бързо възприели високата култура на етруските, на гърците, на другите източни народи, пречупили я през своя поглед и създали своя култура, която не блести с особена оригиналност, но притежава голяма широта. Тази култура те разнесли по целия тогавашен свят. Тя личи навсякъде където е стъпвал по-продължително време римският крак. Своя език римляните завещали на италиянците , но той легнал в основата на още няколко други езика. Латинският език и до днес е в употреба в Католическата църква, в международните имена на растенията и животните, болестите и в безброй много научни звания. С всичко това така сме свикнали, като че ли ги чуваме на родния си език. Днешната европейска култура е израсла до голяма степен върху културните ценности, които Рим завеща на човечеството.

image

Компютърна възстановка от централната част на  древния град Рим


Следва продължение






Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640614
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031