РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.11.2013 16:11 - Жилищна площ на колела

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 2791 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.11.2013 09:47

В края на годината два постинга от жанра на историческата белетристика, но от правдивата и талантлива белетристика. Първият е от незабравимото творчество на Михаил Булгаков.

Дневник на гениалният гражданин Полосухин!

21 ноември
Ама че град е тая Москва - думи нямам! Жилища ли? Ако щеш, пукни - няма! Телеграфирах на жената да поизчака, да не тръгва. Три нощи изкарах в Карабуеви - във ваната. Удобно е, но капе. И две нощи у Шуевски на готварската печка. В нашият град Елабуга бях чувал - много удобни били! Ами! Някакви винтчета ти се впиват в тялото, че е готвачката мърмори.

23 ноември
Силици не ми останаха. Събрах дребни за глоби и се качих на трамвай "А" ; пропътувах шест пъти линията от край до край и ватманката се заяде: "Гражданино, закъде пътувате?" - "За края на географията" - рекох и. Наистина, закъде пътувам? За никъде. В дванайсет и половина поехме към парка. Там пренощувах. Кучешки студ.

24 ноември
Взех сандвичи и потеглих. В трамвая е топло - нали е претъпкан. Закусих на Арбат с кондукторите. Влязоха ми в положението.

27 ноември
Лепна ми се като гербова марка - защо пътувам с примус? Няма такъв параграф - рекох, - За пеенето има параграф, ама аз не пея. Налях му чай и миряса.

2 декември
Петима пътуваме така. Симпатяги. И одеяла сме си постлали - като в първа класа.

7 декември
Пурцман се настани екстра, с цялото семейство. Отделиха с перде половината вагон - за дами, непушачки. Манджуносаха рамките. Електричеството - гратис. Сутринта направихме така: щом дойде кондукторката, купихме целият кочан. Шашардиса се от страх, ама се оправи. И си пътуваме. На спирките кондукторката крещи: "Нема места!" Един контрольор се качи и зяпна. Ще прощавате, рекох, но правонарушение няма. Платено е - пътуваме си. Той закуси с нас до Храма на Спасителя, кафето го пихме на Арбат и продължихме до Страстния манастир.

8 декември
Жена ми пристигна с децата. Пурцман се премести в номер 27-ми. "На мен, рече, оная линия по ми харесва". Той много на широко я дава. Килими си е постлал, окачил е картини на прочути художници. У дома е по-скромно. Една печка съм сложил на ватмана - симпатично момче се случи и не го делим от нас. Учи Петя да кара. Втора печка - във вагона, трета - на задната платформа, за кондукторката, и тя е симпатична, наш човек. И готварска печка сложих. Пътуваме си и от такова жилище по-хубаво - здраве!

11 декември
Божке! Голямо нещо е примерът. Пристигаме днес при паметника на Пушкин, излизам аз на платформата да се измия и какво да видя - в номер 6 откъм Тверския булевард се задава Шуевски!... Обясни, че го посгъстили в апартамента, но той вика:" Хич не ми пука." Веднага се преместил. За него номер 6 е много удобен. Нали работи на Мясницка.

12 декември
Това, дето става в Москва, умът ми не го побира. По трамвайните спирки - вой. Днес, на път за Чистие пруди, прочетох във вестника какво са написали за мен - гениален съм бил. И тоалетна съм направил. Примитивно, ама удобно - пробих дупка в пода. То и без тоалетна сме екстра. Кеф ти на Арбат, кеф ти на Страстния булевард.

20 декември
Ще правим елха. Възтесничко ни стана. Намислил съм да се прехвърлим в номер 4. Два пъти е по-дълъг. Да, квартири няма. Американските вестници са поместили моя снимка.

21 декември
Всичко отиде по дяволите! На ти сега една елха! Изтърсиха ми се от Централната жилищна комисия. Ахнаха. Пък ние, рекоха, цяла Москва претършувахме да търсим жилищна площ. А тя къде била...
Ще ни разкарат - до един. Учреждения настаняват. Дадоха ни 3-дневен срок. В моя вагон ще се настани милиционерски участък. У Пурцманови - основното училище "Луначарски".

23 декември
Връщам се в Елабуга...

1924 год.