ВОЛЖСКИ БЪЛГАРИ И ДНЕС ТАЧАТ БОГ ТАНГРА

 

Щом излезеш от Казан, столицата на днешен Татарстан, попадаш в безгрижието на степта - няма график на автобуси, селата са на 100 км едно от друго... Ето на това място се озова експедицията на в. “Нощен Труд” до Татарстан, осъществена с финансовата подкрепа на фондация “Отворено общество”.

Първо стигаме Чистопол, като минаваме река Кама с ферибот - огромна, мътна и силна, - пред нея Дунав ни прилича на Перловската река. След два дни път от Казан с джип по черните друмища стигаме село Билярск. Директорката на музея Любов Салникова е била на Златните пясъци преди 20 години и сега ние сякаш я връщаме в младостта. Мигновено зарязва всичко, изтрива и съветско-татарската научност от знанията си за древния Биляр и започва да разказва.

Наблизо минавал пътят на коприната

Край столицата на волжките българи, основана в IX век, минавал пътят на коприната. Сведенията за Биляр са предимно от арабски пътешественици и търговци. Затова и името Болгар се е запазило в хрониките с арабската транскрибция - Биляр. И сега около селцето има камари от кости на камили. Биляр стигнал разцвета си през XII век, когато бил третият по големина град в Европа и Близкия изток - разположен върху 700 хектара. (Париж тогава е бил 430 хектара, Самарканд - 218, Багдад 750, Киев - 150, а Константинопол - 1600 хектара.)

Волжките българи приели исляма от арабите в 922 г., за да получат от тях помощ в отпора си срещу хазарите. “У нас ислямът уби българското, у вас - православието!” - казва историкът от Казан Фаргат Нурутдинов

На 4 км от града и днес е живо светилището на бог Тангра. В гъста дъбова гора, на възвишение се намира хилядолетен дъб - символ на Бога. В подножието му е изворът “Святой ключ”, така го наричат руснаците. Те не знаят, че това е тангристко светилище, но всички си пълнят тубите от лековитата вода. Навсякъде се натъкнахме на поверието, че където са отсядали древните българи, там водата после става лековита. Съзираме семейство с 10-ина годишна дъщеря да рие с лопатка около свещения дъб. “Глината тук също е целебна за кожата, за стомаха. През Отечествената война хората са яли само нея и така са оживели” - разказва водачката ни Любов Салникова, директор на музея в Билярск.

След опожаряването на Биляр

българите преместват столицата си на брега на Волга. Мястото не е случайно - преди това тук било първото поражение на Чингиз хан. Българският цар Челбир го победил в 1232 г. и върху полето на победата започва изграждането на Велики Болгар.

Доскоро това чудо на архитектурата било скривано под името село Куйбишев /да не се бърка с град Куйбишев - б.а./. Дотам може да се стигне само по Волга. На 114 км южно от Казан корабът ни акостира на малко спретнато пристанище с нов величав надпис “Болгарьi”. След 4-5 км из гората излизаме пред традиционна съветска деревня. Чак в края на калната _ улица прозираме белокаменните куполи на древни български мавзолеи и дворци.

Овалният мавзолей е гробницата на победителя над Чингиз хан - цар Челбир. Вътре са струпани надгробните плочи и на други волжко-български владетели. Пред мавзолея заварваме богомолци, които идват тук на Хадж. Велики Болгар се смята за “Северната Мека на мюсюлманите" и хора се стичат от цял Татарстан, Чувашия, Башкортостан, Марий Ел и други бивши съветски републики.

Зам.-директорката на архитектурно-историческия комплекс г-жа Раиля Симошева ни съобщава, че в началото на юни 1997 г. в Болгар се проведе среща-конференция на всички места, назовани с името Болгар. “Сега, казва тя, все по-често ни питат: “Българи ли сме, кой ни забрани да се наричаме българи?” Аз се ровя в историята и какво се оказва? Петър I е идвал тук и дори е издал царски указ за съхраняването на архитектурата на Болгар. Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари. През XIX век тук са се назовавали мюсюлмани или българи, но никога татари. Това име се появи през XX век”, твърди Раиля Симошева.

За конференцията в Болгар се обадили жители от незнаен остров на устието на Волга до Астрахан. Те пишели, че селцето им също се казва Болгарьi. В момента били около 500 жители, потомци на бягащи от болшевиките през 1917 г. На острова очевидно не достигнали указанията на Сталин и хората си запазили името!

На снимката:

Велики Болгар - мавзолеят на българския цар Челбир, победил ордите на Чингиз хан.

Фото: Цветан Томчев

Заличаването на националността

Смехотворно е днес да избуява сляп национализъм на базата татари или българи. Царизмът, а после и сталинизмът са туширали възможността поне за цвят тук да се съхрани българска етническа група. От 1928 г. българският език е забранен в училищата, а паспортите на всички са подменени и в графа националност съветските другари са изтрили “болгар” и са написали “татар”, “чуваш”, “мордвин” и др. Бащицата на народите специално работил върху изчезването на българите. Над 50 хиляди са разстреляни, други са разселени в съседни републики, а останалите до 1939 г. са със сменени паспорти. Проблемът е, че когато Иван Грозни превзема Волжка България, е подписан договор за анексията й, но в него не бил упоменат срок за изтичането му. И днес, ако съществуваше монолитна българска общност в Татарстан, тя би имала юридическо право да търси право на суверенитет... Затова Москва не преименува местните люде и в монголи - има Монголия, а в събирателното име татари.

Факт за българското самосъзнание на жителите на град Казан, столица на днешен Татарстан, е поведението им по време на Руско-Турската война. При обявяването й през 1877 г. мюсюлмани-татари започнали да събират пари за подпомагане на Турция. Тогава българите, също мюсюлмани, разкрили тази мрежа и предупредили руснаците. След няколко години, през 1884-та, отмъстителни татари за една нощ изклали над три хиляди българи и опожарили библиотеките им. После пък НКВД, през 30-те години, се заело да прочиства държавните библиотеки. Тогава волжките българи преписали епоса си от арабски на кирилица и съветските другари не обърнали внимание. Именно от тези източници сега се подготвя вторият том на книгата “Джагфар Тарихъ” /историята на Джагфар-б.а./, чийто първи том втрещи руските и татарските националисти.


източник: http://xacitarxan.narod.ru/bulgardnes.htm


П.П. Статията и експедицията са от 1997 г. - един от малкото на 100% копирани постинги в блога.
 Оттогава досега обаче, малко нещо се е променило. Освен, че бяха отпечатани и трите тома на "Джагфар тарихи", но без да бъдат вкарани в научно обръщение от българските прислужващи историци (по съвет на руските...). Или поне да бъдат надлежнио преведени и разпространени у нас. Затова пък бяха издадени купища глупости с които беше залят книжния пазар, някои от тях с луксозна хартия и дизайн.
Това едното, другото е че, традиционната нихилистична и безотговорна външна политика на българската република не обърна достатъчно внимание дори на диаспората от Дунавска България, та какво останало да се занимава с волжките българи...
А има за какво да им се обръща внимание!!
Това се оказа едината от малкото страни в Европа, която никога не е била враг на Балканска България. Имало е династични връзки през Първото царство, Помагали са на Самуил и на сина му Гаврил-Радомир в успешните им войни с Византия. А Второто
българско царство успява да излезе на историческата сцена пак с тяхна помощ(две години преди да вдигнат въстание принцовете Асеневци имат ауденция при волжко-българския балтавар Г.Челбир, който им обеща помощ и изпълнява обещанието си!).
 
Инцидентно реших да я споделя тук в края на годината, предизвикан от други публикации в интернет.

Тепърва ще излизат все нови неща за Българските царства.

Истината е че от стотиците хиляди ако не и от милионите,които днес наричат себе си "Българи" в земята между Днепър и Волга няма нито един,който да почита Тангра- те са или християни,или мюсюлмани: езичници между тях няма- нито един! Хората,почитащи Тангра в земите около Волга не са Българи,а са съседи на Източноевропейските Българи и "дошляци" в земите им.

Истинaтa е че всички мюсюлмaни и християни в Източнa Европa преди дa стaнaт тaкивa сa почитaли Тaнгрa. Зaщото първaтa Небеснa вярa е възникнaлa в древнобългaрскa средa именно тaм. Преди повече от 10 хил. години.
Първите дошляци тaм сa точно тия, които ги броят днес зa местни - кaрите( фино- угрите).
Колцинa почитaт днес Тaнгрa не се знaе, но нaродните обичaи и прaзници, кaкто и у нaс сa остaнaли именно от стaрото тенгриaнство.