Двете балкански войни под арбитража на Русия, пораждат прекомерни и необосновани претенции от страна на бившите български съюзници от Първата балканска война. Сръбските и гръцките дивизии се стремят да наложат следвоенно териториално устройство на своите страни, като старателно и с насилие се намесват да владеят територии, освободени от българските войски.  Руския император, подтиква Румъния да се намеси във войната и да нападне България, която успешно се справя дотогава със своите съюзници-разбойници. Това е защото в лицето на княз Фердинанд и българските правителства, които провеждат независима политика, той вижда заплаха за руските интереси в района.  Тези действия носят признака на политическо вероломство и престъпление.
Резултатът от тези балкански войни предопределя по-нататъшното поведение на България, която се стреми към национално обединение а нейните съседи и Русия и пречат...
Изборът на България в последвалите две световни войни на практика го предизвиква най-напред Берлинският конгрес 1878 г., и след това последният руски император и неговите протежета-предатели от балканските войни. Русофилската и комунистическа пропаганда стоварва всичко върху омразния на Русия цар Фердинанд и "русофобите" на Стамболов и досега.
Можем само да гадаем ако България не беше се присъединила към Централните сили през 1915 г., дали някой щеше да и уважи неутралитета, както стана и по-късно по време на Втората световна война... .
....



Установяването на Солунският фронт 1916 год.


На 7 окт. 1917 г. 19-и пехотен полк в състав от три дружини по четири роти заедно с три картечни роти пристигат на Албанския фронт. Полкът влиза в сборната Германска дивизия с щаб в Охрид. Всичко това е подчинено пък на 20-а австрийска пехотна бригада с щаб в с. Родожда. Полкът е изпратен западно от Охрид. Позициите на нашите войници са лоши - слабо укрепени и без направени изкопи и скривалища. Заедно с германската дружина заемат участък от позицията, дълга 8 км. Сборната войскова част е изправена срещу 30-те дивизии на съглашенските войски. Това са 8 френски, 6 английски, една италианска, 10 гръцки, 5 сръбски и една индокитайска дружина. В победоностния ход ход на настъпленията по посока на кота 1704 нашите успяват с преграден огън да съкрушат 175-и и 176-и френски полк и индокитайската дружина. Противникът някъде се вмъква в нашите позиции. Подвигът на себеотрицателният командир капитан Бръндаров с нечувана храброст увлича част от остъпилите бойци и спасява позициите на нашата армия. В тази ожесточена борба той загива геройски далеч от своя роден край.

За проявена храброст и успехи по заповед на сборната  германска дивизия и 20-а пехотна Австрийска бригада са били представени списъци на проявилите се войници и офицери за награждаване с ордени, които не бяха присъдени. Неуспешният ход на Добро поле(пробива става след оголване на участък от леви български офицери-предатели, б.а.) срещу групирането на 30-е дивизии е наредено полкът да се оттегли от позициите, без да оставя свои съоръжения. На 28 септември 1918 г. по заповед № 811 е наредено да се извърши оттеглянето на полка. Три дни по-късно председателят на българското правителство А.Ляпчев ще чуе унизителната заповед на френския ген. Франше д,Епре. На 29-и е сключено примирие между Съглашението и България. Нашите войски източно от меридиана на Скопие да бъдат незабавно демобилизирани, а западно - да преминат в плен до подписването на мирния договор(т.е. изнудват, за да ги вземат за заложници, б.а.). На 4 окт. е обезоръжена първа дивизия и я връщат към г.Битоля. Войниците остават заложници, за да спасят завоюваните позиции.




В десният ъгъл първият седнал с шапката е гъдуларят П.Николайчов


Нито една от дивизиите не е изгубила сраженията, а се налага да се предадат, защото: "Ако не се подчиним на заповедтта и се съпротивляваме с оръжие, противникът ще нахълта в България за окупирането и ограбването и".  

Над 30 войници са участвали в тази война от Арнауткьой(Пороище). Това са Стоян Колев, Кольо Пасев, Дечо Панов, Андрей Марков, Димитър Ночев,Тачо Карагерьов, Кольо Караданлията, Жеко Донев, братята Георги и Стефан Доневи и др. Участници в тази война били и тримата братя от Гяурджиците - дядо ми Иван - мл.подофицер и началник на тиловата част, фелдфебел Стефан Маринов и останалият в плен Тачо Маринов.
Към тези страдалци е бил и известният по това време в Североизточна България гъдулар Пантелей Николайчов. Пленниците гладни, с окъсани униформи, вървят по пътя за лагера на о-в Тасос. Пантелей отчаян, захвърлил гъдулката. Чичо ми Тачо я прибира и скрива. Лагерът е ограден сбодлива тел и охраняван от френски войници. Веднъж някой от угнетените пленници подкача Пантелей:
- Ако беше гъдулката тука, друго щеше да е!





Сила Божия ли било и става чудо. Изважда Тачо Маринов скритата някъде гъдулка. И засвирва измъченият гъдулар. Под игривите му пръсти плаче гъдулката, плаче и душата пробива. Сбират се мъчениците край него. Слушат с насълзени очи - забравени пленници в чужда страна. Хубавата музика лови душите и на 40-50-е мъже и жени по лимоновите и маслиновите градини отвъд високата и бодлива телена ограда. По обедната почивка им свирел Пантелей. Доволни от музиката, скрито от френската охрана им доставяли храна.
Така дълго време с тази гъдулка Пантелей спасява своите съселяни от глад. Все още липсва броят на пленниците ни и безследно изчезналите войници при бягствата от лагера на остров Тасос и другаде. От 4 окт. 1918 г. до 20-и август 1920 г. над 300 души са страдали в изгнание там.




Легналият с презрамките е Ат.Маринов, до него е санитарят Гр.Неделчев

 
Интересно е завръщането на войниците от 19-ти полк. Уморени всички заспиват. От Русе за Варна избират дневален да събуди нашите войници на гара Разград. Заспал дневалният и хайде във Варна. На обратно слагат трима дневални и успяват да се приберат в Разград. Атанас Маринов и Григор Неделчев са били големи приятели от пленничеството. Благодарение на санитаря Григор има запазени снимки и данни от пленничеството. Атанас Маринов се жени в Желязковец. Бил кмет и горски. Това е дядото на първия наш сумист Емил Жеков - Жеката. Дни преди смъртта си се вайкал пред моя дядо на свиждане: - Бате, под лимонови и маслинови дървета съм лежал, как няма едно лимонче да вкуся за последно!(Тогава нямаше добра търговия.)
Гладен си замина. Лека му пръст!    



По спомени на Иван Гяурджиков от с.Пороище    

Българската държава царство България беше погребана след 1944 г.
Зa съжaление Бългaрия за дълго е обреченa нa комунистите и техните децa демокрaти - всичките предaтели и конформисти по възпитание. И на техните екперименти и чужди примери за подражание.