Прочетен: 11132 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2020 21:53
Страцин е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас с население около 1350 души( в кръга на шегата казано- колкото години е България на Балканския полуостров на юг от Дунав). Името на това село е съвпадение с друго място, намиращо се близо до Крива Паланка по пътя за Куманово, република Северна Македония. Край селището в Северна Македония се състоят двете описани битки на българите.
Едната битка при Страцин е през 1915 г. , разгромяваме Сърбия. България често е побеждавала Сърбия във войните. За сведение:
Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
Схема на боят при Страцин на 5-6 октомври 1915 г.
Подробности за битката при Страцин: Преди да достигнат Страцинската позиция балканци помитат сърбите в пограничните височини и освобождават Крива паланка на 3 октомври 1915г. В началото на октомври 1915г. сърбите се изтеглят на позицията си при Страцин, която е била на гребена. Тук разчитат да дадат по-силен отпор на неудържимите българи. Сърбите имат на Страцин части от 4-ти и 8-и баталъон, по-голяма част, събрана от разбитите от българите на пограничните височини 3-ти, 12-ти, 18-ти и 20-ти полкове, 4 батареи : 1 планинска, 2 полски и 1 тежка. Позицията им е укрепена с окопи цял ръст, бойници и малки блиндажи.
Сръбската страцинска позиция е атакувана от 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия на полковник Алекси Попов - бъдещ герой при защитата на връх Каймакчалан в септември 1916 г. Това е същият български офицер, който единствен придружава героят от Дойран генерал Владимир Вазов на тържествата в Англия, организирани от английските ветерани от Първата световна война през 1936г.
1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия на полковник Алекси Попов включва два пехотни полка от Южна България - 11-ти Сливенски - на мирновременен гарнизон в Сливен и 24-ти Черноморски със щаб в Бургас. Сливенци са командвани от полковник Никола Христов, който е роден в Перущица, а черноморци от котленеца Никола Писаров. С една дума все тракийци тръгват да освобождават поробените си македонски братя. Овладяването на Страцинската позиция се осъществява в рамките на два дни на 5 и 6 октомври 1915г. Главната тежест на боя изнася 24-ти пехотен Черноморски полк, който със своите дружини атакува фронтално. В решителната атака на Страцинската позиция на 6 октомври 1915г. обаче участват и части на 11-ти Сливенски полк. Неговата 1-ва дружина действа в обход югоизточно от село Пендак, като успешно атакува десния сръбски фланг. 4-та Сливенска дружина атакува на свой ред левия сръбски фланг. Сръбската позиция е овладяна след класически български ""атаки на нож"". Сръбските части са поразени преди това от точния огън на българските батареи от 16-ти артилерийски полк. Разбити са и отстъпват в безредие. Преследването на сърбите продължава до мръкване. Българите се окопават срещу противника, който заема позиция на височините западно от р. Пчиня.
Дадени са обаче и жертви. От сръбски снаряд по време на атаката на Страцинската позиция са ранени командирът на 24-ти пехотен полк и неговия адютант. В боя за Страцин 24-ти пехотен полк понася следните загуби: 1 убит (поручик Денчо Стоев - командир на 5-та рота), 2 ранени офицери, сред които командира на полка полк. Н. Писаров, 5 убити и 84 ранени войници. Полкът взема 20 пленници, които не са успели навреме да избягат и 2 сръбски полски оръдия с много снаряди, телефонен кабел и хранителни припаси. По-малки са загубите на 11-ти Сливенски полк. В 11.45ч. началникът на 3-та Балканска дивизия генерал Никола Рибаров изпраща до командващия 2-ра армия следното донесение :
""Силно укрепената позиция е в наши ръце. Преследваме енергично неприятеля към Куманово Частите действат отлично - в това число и артилерията.""
Победата при Страцин на 6 октомври 1915г. води до пълно разстройство на сръбския Кривопалански отряд. Всички редовни и запасни войници от Македония, мобилизирани насила в него се разбягват и минават на българска страна. Македонските българи не желаят да се сражават в армията на техния поробител. Бойният дух на сърбите пада силно и те вече не са способни на решителна съпротива. След победата при Страцин настъплението на 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия продължава по шосето за Куманово. На 7 октомври 1915г. сърбите са бити още веднъж при Куманово, който същият ден е освободен от българските войски.
За разгрома на Сърбия допринасят още няколко битки, превърнали се в знакови български победи: при Враня, Куманово, Росовити камък, Косово поле и Струга. Сърбите имат много решителни битки при Косово поле и може би затова се противопоставяха на опитите Косово да се отдели и получи независимост. Има и друга причина- на религиозна основа.
Още малко информация за военните действия на България, след влизането в Първата Световна война на страната на Тройния съюз: България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. с големи надежди за обединение на страната. От всеки кът на родината ни са мобилизирани над 800 000 български мъже. Сред тях са и голяма част от младежите и мъжете от Севлиево и Севлиевския край. Те воюват главно в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк, който води епични битки в продължение на три години срещу англичани, французи и гърци при Дойран.Точно при Дойран печелим една от най-славните ни победи през новото време. Оказва се, че друга велика победа извоюваме при Одрин през 1912 г. Двете битки са предвождане от двамата братя на националния ни писател Иван Вазов- генералите Георги и Владимир. През месеците октомври-ноември 1915 г. 34-ти пехотен Троянски полк взима активно участие в операциите по разгрома и преследването на сръбската армия – погранично сражение от 1 до 10 октомври, в настъплението към долината на река Морава 15-30 октомври (на 24.10.1915 г. полкът влиза в Ниш, който е изоставен от сърбите), в Косовската операция от 1 до 16 октомври. През втората половина на април 1916 г., съсредоточената в района на Прилеп и Кавадарци, Девета плевенска дивизия се предислоцира на Южния фронт в най-трудния участък – Дойранският. Тук от 22.04.1917 г. действията на 34-ти пехотен Троянски полк са част от събитията, наричани „Дойранската епопея“. В паметните битки на предната Дойранска позиция на 24-25 април и 8-9 май 1917 г. полкът води тежка битка с части от 22-а и 26-а английски дивизии, под командването на генерал лорд Милн.
Освен това битките при завоя на река Черна, Криволак, Морава, Тутракан носят славата на нашата армия. Повечето от тези битки се изучават във Военна академия"Г. Раковски", както и в други академии по света.
Втората битка, за която пиша е част от Страцинско-Куманската операция 8 октомври- 14 ноември 1944 г. В тази операция воюваме срещу Германия в заключителния етап от Втората Световна война. Впоследствие се оказва, че напразно сме се напъвали, с цел да бъдем третирани по по-добър начин от т.н."Велики сили", но нас ни считат за победена страна. Налагат ни отново тежък мирен договор с редица ограничения. В тази втора битка името Страцин съвпада с това от първата, но е различно място. Страцин е в територията на Северна Македония, близо до р. Вардар. До Страцин е хребета Стражин. Участват първа и четвърта армии за България. На 14 ноември 1944 г. те влизат в Скопие и успяват да постигнат целите си. Изпълнват си успешно поставените задачи.
Схема на боевете при Страцин
През октомври 1944 година българската армия започва провеждането на Страцинско-Кумановската операция, която има за цел да пресече пътя за отстъпление на група армии „Е" на Третия райх от Гърция. При ожесточените битки при Страцинската позиция и хребета Стражин българските войници отново показват невероятна смелост, като особено се отличава Парашутната дружина, която още с първата атака на считания за непревземаем връх Стражин успява да го превземе. На следващата 1945 година българското оръжие се отличава и в така наречената Дравска отбранителна операция, която трябва да спре последното масирано германско настъпление, което цели да отвлече съветските сили от Берлин. Съвместно със съветските и югославски войски българите успяват да спрат настъплението и допринасят значително за престижа на българската армия. След 9-то септемврийския преврат България преминава на страната на съюзниците. Започва гонене на германците по обратния път. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III-ти Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III-ти Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция – разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция – овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. Навсякъде Югославските партизани имат указание да се отнасят към българите като към окупационни части, което те демонстративно изпълняват. Така под политическия натиск на югославските партизани след освобождението на Вардарска Македония и Поморавието Втора и Четвърта армии са принудени да се оттеглят обратно в старите предели на България, а само Първа българска армия е оставена на разрположение на Трети Украински фронт. С това са изпълнени разпоредбите на Примирието, с което България се е задължила да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съветското главно командване, а българската армия, гражданската администрация и всички български граждани да се изтеглят от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието. Достигаме чак до австрийска територия, близо го Крагуевац.
"Победата при Деве баир осигурява следващите успешни операции на българската армия в Македония през първата фаза на войната. От жизнено значение за немското командване е да задължи оперативното направление Кюстендил - Крива паланка - Куманово - Скопие, за да осигури време на частите си от Гърция и островите да се изтеглят по долината на река Вардар. Следващият рубеж, на който се укрепяват немците, са височините Варовище и Киселица източно от Крива паланка. На 3 октомври 9-и полк атакува и превзема Варовище, а 24-ти полк превзема Киселица. На 5 октомври към полка е предадена гвардейска дружина от партизани и по разпореждане на командира тя остава като четвърта дружина. На 8 октомври след петдневни боеве е превзет град Крива паланка.
В операцията при Стражин 9-и полк участва в състава на Втора българска армия. Тази висота е вратата към Страцин и на 14 октомври полкът получава заповед да подготви атаката на противниковата позиция при Стражин по целия фронт. На 17 октомври към 9-и полк е предадена елитната за българската армия парашутна дружина, командвана от майор Ноев. На 18 октомври в 5 часа след артилерийска подготовка започва настъплението, но германците оказват отчаяна съпротива. В 13 часа на командния пункт на полка идва командирът на дивизията със заповед Стражин да бъде превзет до вечерта, независимо от дадените жертви. Въпреки преградния минохвъргачен огън на противника, в стремителна атака парашутната дружина достига и овладява ключовата височина Цицката, но в тази героична атака понася повече от 50% жертви. Днес с право ги считаме за първите български командоси. Парашутистът Никола Паскалев Николов с откъсната ръка сам се взривява пред амбразурата на противниковия бункер. Към 21 часа последната съпротива е сломена от дружините на 9-и полк и бойното поле е осеяно с труповете на германските офицери и войници. Приносът на полка в овладяването на Стражин е безспорен. Командването взема решение да му се даде името „Стражински”. Лично командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев приема парада на полка, целува знамето и заявява: „В тези дни, когато аз поех командването на армията, само 9-и полк единствен от цялата армия беше на позиция на западната граница и твърдо като скала отстояваше бесните пристъпи на противника. Цели 40 дни поред без отдих срещу най-върлия враг, който Отечеството е имало някога, вие победихте. Аз не мога да намеря думи да изразя своя възторг, както и възторга на целия български народ от вашите подвизи. Много от вас сложиха костите си по тези чукари, много от вас проляха кръвта си след тежки люти рани. Тези юнаци, които загинаха, и тези, които бяха ранени, с кръвта си запечатаха своя подвиг за вечни времена в скрижалите на българската история. Юнаци, любовта и признателността на народа ще ви съпътства за вечни времена. Това е вашата единствена награда... От днес нататък 9-и полк ще носи името „Стражински”. В някои пленени германски документи заради превземането на Стражинската позиция 9-и пехотен полк е наречен „бесния полк”. Последните бойни действия на полка са при овладяването на противниковите позиции при река Пчиня. На 3 ноември командирът на 6-а пехотна рота поручик Тахтаджиев, изпълнявайки докрай клетвата, обкръжен, води до последен дъх бой и умира със смъртта на храбрите. Три дни по-късно в сражение загива и героят от Деве баир - командирът на 4-а пехотна рота поручик Никола Гечков. Победите през Втората световна война са спечелени с цената на скъпи жертви - 85 убити и 272 ранени."
Стефан Шивачев
В двете битки побеждаваме противниците, както обикновено става. И тук си проличава българския боен дух, останал от вековете назад. В Първото и Второто царства си имаме Крум Симеон, Асен, Калоян, Иван Асен II, но и в Третото имаме добри пълководци и генерали, прославили България:
Блогът на barin :: Сходства и различия в развитието на Първото и Второто Български царства
За генералите, заслужили да се споменават имената им по време на тържествена заря-проверка, за да не се повтарям може да прочетете в темата:
Блогът на barin :: Българските генерали
Освен описаните битки има още много други, които си заслужава да се отбелязват. Например в Айтос преди няколко години имаше историческа възстановка по случай битката от 1915 г.
Тагове:
© Още един наръчник за разрушаването на ...
© Кървава пот леят еврочиновниците в без...
Това не е вярно. И жертвите не са напразно. Благодарение на нашето участие във втората фаза на войната, Сталин отстоява пред съюзниците териториалната цялост на България. Като занимаваш се с история, би трябвало да знаеш отношението на Чърчил към страната ни.
Страцин е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас с население около 1350 души ( в кръга на шегата казано- колкото години е България на Балканския полуостров на юг от Дунав). През 1915 г. при Страцин разгромяваме Сърбия. ?!?
Благодаря за забележката!
Германци срещу българи или бойното противоборство между двата народа ще да е нещо такова хронологично:
- победа за германи при Халон (тук обаче едни германи вестготи на Торисмунд и Теодерих бият други остготи, а и римляните на Аециус имат важен дял, от друга страна българи може и да не са участвали, но най-вероятно са)
- победа за германите при р. Недао (предполагаемо българите може и да не участват) в тази фундаментална битка веднъж за винаги хуните са ликвидирани като голяам опастност за Европа и са разбити от германи!
- победа за българите над Агилмунд крал на лангобардите и завличат дъщеря му с нощна атака ("нечисто")
- победа за германите-баварци при Дагоберт и нощното нападение („подло”)
- победа за германците при Теодерих и отразено в извора на Енодий
- победа за българите при Омуртаг или Крум беше в Панония (предполагаем равен, зщаото там боевете са с неясен изход, но българина разбира се, се пише победител)
- победи за българите - кръстоносни походи особено първия (инцидентни сблъсъци, но все пак надделяват българите сред поредицата от такива), особено този при Адрианопол и заслужената победа на Калоянис
- Втора Световна война, там в голямата рамка победата е за българите, но пък в много тактически епизоди повечето са успешни за германци (тактически епизоди има и български победи, като почти оперативната величина при Ниш, значителна)
Конкретика за ВСВ:
- германски снайпер на брод при Вардар задържа няколко дни български роти, забавя цял полк
- засада в която български PZ4 са ликвидирани в горист масив на път преминаващ през него, след което българите във войната ползват изключително и само леките чешки Pz38
- отново поразяване на бгтанкова част на жплиния върху насип в Унгария - екипажите горят втанковете, оцеляват обгорени мисля само 3 души ако добре помня прочетеното
- отделно епизоди в Македония вградски бой отново от германски снайпери поразили бгтанкови екипажи над люковете
- бгпарашутисти които при стражин-страцин губят почти целив си състав след десантиране пред германски картечен обстрел и позиции
- 7 сс див. „принц Ойген” не е разгромена, продължава да се изтегля и тогавашния командващ дори се издига - получава след нея корпус за лидиране, той пише и книга за Принц Ойген дивизията - Отто Кумм
- германците разглеждат бойните действия на Балканите срещу България като успешни (във всички книги които съм чел и това е било засегнато), но НЕ скривайки разбития тил на 7 сс дивизия
ПО ЧЕРВЕНО ВРЕМЕ БЪЛГАРИНА ЛЪЖЕШЕ В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ И ПИШЕШЕ, ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ИМАЛ НАД 103 000 ЖЕРТВИ СРЕЩУ 34 000 БЪЛГАРСКИ! ИСТИНАТА Е ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ГУБИ СРЩЕУ БЪЛГАРИНА ПОД 10 000, А БЪЛГАРСКИТЕ ЗАГУБИ СА ВЕРОЯТНО КЪМ 50 000!
Отваряме признатия от руснаците и по червено време Мюллер-Хиллебрандт, който в своя фундаментален тритомен труд за Веермахта посочва загубите по ТВД (Театър на военните действия), които за Балканите са съответно 36 327 от 1941 г. до 30.11.1944г. Забележете – това са германските загуби от минималните при победите над Сърбия и Гърция от 1941 г. през високите срщеу партизаните най-вече сръбски години наред, до боевете през 1944 г. с кой ли не на Балканите. За всичките тези години те за малко над 36 000 срещу всички! Не са сетили руснаците които още по червено време издаваха германеца да го „коригират” или фалшифицират в полза на българските лъжи – смешно и жалко. 36 000 германци паднали за 4 години срещу всички реално срещу българската лъжа за 103 000 германски загуби само срещу българите и само за няколко месеца! Истината е различна – тя е за 1 фриц по 4-5 балканци.
шепа НЕ елитни германци успяват да задържат маса българи и да им нанесат сериозни загуби, да не кажа катастрофални за някои части
нещо повече - българите атакуват фронтално, което е разбираемо в подобен тип терен планински, НО ДАЛЕЧ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и правят най-глупавото
германците постигат своето - да задържат простивника и да му нанесат значителни загуби при положение, че отстъпват пъти в численост, не разполагат с тил като българския и срещу тях е най-глупавото като действие - както казах фронтално
а за първата битка ще прочета сега в постинга ти какво си събрал
......
грешиш и в друго или хората които са ти шпредавали са наговорили много глупости
- няма никакво масирано настъпление на германци срещу българи по драва - това е както му казват руснаците и българите от червено време - скловаващ удар му казваха по книгите или отвличащ удар - това е германски удар
казано иначе като не българи и не кухи руснацио - удара е на второстепнно направление, спомагателен се нарича по човешки
- гершката или глупостите на това което си чел или са ти предавали е в друго - ИСТИНАТА Е ЧЕ ХИТЛЕР НЕ СЕ СТРЕМИ ДА ОТВЛИЧА СЪВЕТСКИ ВОЙСКИ ОТ БЕРЛИН - ОБРАТНОТО ТОЙ ГРЕШИ КАТО ХВЪРЛЯ 6 ТА СС В УНГАРИЯ
и това решение на хитлер е надъулго коментирано в историографията и критикувано - той не хвърля тази сила към берлин, а я праща в унгария
ХИТЛЕР ОТКЛОНЯВА ИЛИ АККТО МУ КАЗВАХА ЧЕРВЕНИТЕ БЪЛГАРИ И РУСНАЦИ - ОТВЛИЧА ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ, НЕ СЪВЕТСКИ и това както казах е изяснено забележи и в руската литература след 1990 бол пътуи, да не говорим за западната и германската десетилетия преди това
и тук не иде реч за литература а за явни разсъждения анализи и сравнения, не за мнение, а за факти, които с лекота ако не вярваш на сериозна литераутра мога да щрихирам и до които ТИ СЪЩО МОМЕНТАЛНО ЩЕ СТИГНЕШ КАТО МАРКИРАМ "ВЕХИТЕ", ако желаеш - те са шепа маркери,които ти като военен веднага ще схванеш
пс
колкото до боевете със сърби при страцин не знаех и сега както казах ще си прочета за което блг барин
Поздрави!
Поздрави!
поне аз не се сещам при теб да има дори един несериозен или лек и слаб постинг
опита твой/успешен винаги да се стремиш да представиш нещата изчерпателно, сериозно с много и дори онагледено където може инфо е за уважение особено в днешното динамично време и липса на време както биха казали други
разбира се, въпрос на гледна точка - при страцин през всв може да се заяви българскат победа с оглед изтласкването и заемането на позициите - имапоставена задача и тя е изпълнена - вече дали е в срок, какви са основни и второстепенни цели, както казах ОСОБЕНО СРОКА ЗА ТЯХ, както едно време се казваше близка бойна задача, следваща такава - поне аз не знам защото за това трябва да се видят документи, а такива поне аз не съм срещал като планиране и оперативност в смисъл на промяна на целите или "текущ контрол" итн
както ти добре знаеш задачите, срока, промените и резултата ако са покрити с допускане на процент загуби/поне в западния подход - това вруския почти винаги последното отпада и не се предвижда като стоп-променлива, та ако тия "параметри" са покрити,то е победа или не е, но достъп до тази конкретика в историческата литература за втория страцин поне аз не съм чел или виждал - има само "разказност" и документация "около" боевете
Поздрав
Ицко
Поздрави!
Но това е друга тема!
Като студент съм бил на бригада в този край И съм го оглеждал за друго Близо е до Балкана Македонското не го знам Мисля, че там беше парашутният десант през ПСВ Разправял ми е императорът, бай Желязко Демирев, лека му пръст! Най-големият и свестен нумизмат Български беше!
И предполагам, че е гърцизъм, както името Страти, Стратия Че оригиналното Българско е Стражин!
Да, в подстъпите към Балкана, идеално място за разполагане на страж! Както Асеновата крепост!
Хубав ден, Адаш!
Поздрави!
Може и елементарно да е, най вероятно,обяснението? Сложните неща винаги се обясняват елементарно! Защото са прости!
Една шега Какво казва един грък:
- Аз поцуках и поцаках, но ти не ме цу!
Да го превеждам ли?
Поздрави!