Постинг
10.12.2020 11:00 -
Древните хунобългари в Азия според китайските източници
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 8388 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2023 14:22
Прочетен: 8388 Коментари: 9 Гласове:
4
Последна промяна: 27.01.2023 14:22
За хуните в Азия и Европа съм писал 2-3 пъти тук и по Гумильов и по Д.Съсълов и по "Джагфар тарихы". Обратно на мнението на мнозина аз считам, че най-меродавни и автентични са сведенията точно от сборника "Джагфар тарихы"...! Това са български хроники, писани и преписвани от 9 до 16 век и точно там се намират онези "липсващи звена", които дават воля на фантазьрите и теоретиците по-късно. Често пъти добросъвестни историци и изследователи, какъвто е и Д.Съсълов поради липса на сведения са си домисляли и доизграждали липсващото с помоща на вображението си или според внушенията на други автори.
Независимо от това, книгата на Д.Съсълов "Пътят на България" е един безценен извор за древните българи заради широкообхватния анализ и употреба на китайската историческа летопис, която е писала за хунобългарите.
И още - Д.Съсълов като познавач на българската етнография и народна култура прави собствен анализ и съпоставка, а като философ на историята намира верни решения и изводи. Това също е много интересно и полезно. Само че и към днешна дата то е неглижирано и потулено...
Линкове към няколко от публикациите за хуните ще дам най-отдолу. Голямата е липсата и празнотата по тази тема навсякъде...
Когато реших да изкарам в блога тук, още няколко интересни съобщения от китайските източници за хуните, попаднах на тази статия, която се оказа охулена и докладвана във фейсбук и не можах да я споделя като публикация там:
"Вестникарската платена лъжеистория - "изследвания за древността, с резултати за бъдещето"
"...Нека се запитаме - кой направи такава сензация и пари на гърба на тази примитивна цивилизация? Кой и защо се опитва да ни изкара предци на траките. Ние - народът които е бил всякога завоевател, да се сравнява с един робски народ като тракииския, които се е покланял на всеки нов господар? Това именно бяха медиите и всички онези които използваха евтините сензации за да печелят на гърба на истината. Нека погледнем различни изрезки от вестници и други материали:
(...)
Днес турски вестници се хвалят че българите гледали турски сериали. Днес българите неглежират факта че основен спонсор на филма истината за Орфей бе турска фирма свързана с обръчите на Доган. Днес ние забравяме. А утре?"
От тук:
https://samoistina.at.ua/3/zatrakite.htm?fbclid=IwAR3trrOxogommEF-DzUsxhrGS91w8a-xN_t1-6pdDXHc8XDwxS4tPhkC-ZI
Не съм съгласен с нея на 100%, но гражданската и патриотична позиция е за адмирации, както и голямата част от историческия анализ. Траките всъщност са били част от древнобулгарската диаспора, но средновековният и съвременен български народ, определено не е тракийски!
Всичко това може да послужи като своеобразен Увод.
***********
Между II и I хилядолетие Пр. Хр.за хунорите(хуните, хунобългарите) се знае твърде малко. Освен за честите им нападения, извършванни на китайска земя, е известно още само, че те живеели в непосредственна близост до Китай, в северните части на сегашните области Шенси, Шанси, Бей Джъ-ли и почти в цялата Гансу. По-далечните им поселения не били известни на китайците. Освен това познати им били и някои от обичаите на хунорите, естествено китайците твърде скоро опознали особеният военен строй и начин на воюване на хуните. Но през I хилядолетие пр.Хр. сведенията на китайците за хуните стават вече доста подробни. Стават известни и двете големи хунорски държави: дун-хуската - на източните хуни, и същинската хунска държава - на северните и северозападните хуни.
В началото на това хилядолетие имало още твърде много хунски племена, които се движили свободно и независимо от двета главни ядра, най-вече северно от планините Туну-Ола, Кангай и Кентай. В своите странствания те достигнали бреговете на Великия океан.
Тук някои от тях се спуснали на югоизток в полуостровите Ляодун и Корея, а други дори преминали през островите Цушима в големия японски остров Хоншу(Хондо). В Ляодун и Корея хунорските племена основали няколко отделни, в началото независими държави, както изглежда с участието и на местното население, като те дали само управляващата върхушка(Краузе, с.263, 296). Такива държави в Корея били Кокури, Кудара, Шираги и Минама. В образуванетто и на японската държава, както ще се види, хунорските племена са взели живо и вероятно определящо участие.
Тук искам да приложа няколко снимки свързани с горния текст, на които случайно се натъкнах. Преди няколко години изкопали един саркофаг недалеч от Пекин. И кой знае как попаднал в Метрополитен музей, и снимките са красноречиви... Остроноси хора пият вино и яздят хубави коне, носят калпаци, едната фреска много прилича на рисунката от "Джагфар тарихи" на походния шатър на Кан Челбир от Волжка България... на друга двама играят добруджанска ръченица, която със сигурност не фигурира сред днешните китайски танци... Но тия които са се занимавали с китайски бойни изкуства,много добре знаят, колко стъпки и движения от нашите народни танци има в техните северни стилове..! Тук става въпрос за погребението на някой си И-Хонг... И той с Х, за което ще стане дума по-долу...
Първата снимка фиг.15 е от оригиналния капак на саркофага , другите снимки са фрески от същото погребение, намерени.
По същото време хунските нападения над Китай дотолкова зачестили, че положението там започнало да става неудържимо. Според китайските летописи "Шън-дзи" по времето на цар И(управлявал Китай от 934 до 910 г. пр.Хр.) дори уличните певци започналли да изразяват своята тревога, като пеели: "Няма ни къща, ни жилище вече поради тези гуен-ун; защо не се вземат мерки срещу тези гуен-ун, срещу тази голяма опасност"(Де Гроот, с.8).
Тези нападения следват почти непрекъснато и продължават столетия наред. Към 700 г. пр.Хр. хуните вече се намесват и във вътрешнополитическите борби в Китай. Те се съюзяват ту с едни, ту с други от китайските князе, помагат им в борбата срещу по-силните им съперници, дават им за жени от своите дъщери, вземат техни момичета, а също и заложници. Често пъти хунорски родове застават начело на китайски княжества и немалко от китайските князе в северните и северозападните области са били от чисто хунски произход. Много от китайските князе правят опити да променят нравите и да въведат хунски обичаи, както и да приложат в обучението и воденето на войските хунски начини на предводителство( Де Гроот, с.16, 34, 36).
Всичко това дава възможност на хуните да влияят силно върху китайската история по онова време. Някои хунски племена дори успели да се вклинят твърде много на юг между китайските княжества и получили названието червени(южни) хуни или ди.
(...)
Хуните били народ от ездачи - яздещи стрелци. Още от малки децата им се учели да яздят, първоначално върху овци или овни, а по-сетне и на коне. Така почти едновременно те се научавали и да ходят, и да яздят. В поход всички хуни - мъже, жени, деца - тръгвали на коне. Конят бил техен постоянен и неразделен другар. Конят и кучето - най-близките и най-верните им домашни животни. В своите походи хуните вземали и колите си, талиги, които имали чергила като закрити фургони при нужда, но ги употребявали главно за покъщина, багаж, обоз и нощуване през лошо време. Също така още от малки децата били обучавани в стрелба с лък, не само по мишени, но и по дребни и едри животни и птици, по-късно от седло и в движение. Така израствали мъже и жени, които умеели да се защитават, да яздят и да стрелят добре. В случай на нужда жените вземали участие в битките не по-зле от мъжете.
Така при един заговор, устроен от китайското посолство, децата на кхан Цу-Те-Хо, който по това време отцъствал, сами успели да отбият нападението на заговорниците, като при това заловили единият от тях жив. По този начин дали възможност заговорът да бъде разкрит.
Много от племената и родовете на хуните били познати на китайските летописци. Едни и същи имена продължават да се срещат столетия наред, най-често споменаваните родове са: Ги-Ку, Та-Ла, О-Ши, Ху-Йен и др. а племената са: Бу-Джун и по-късно Уй и Бу. Както Бу, така и Уй и Бик са само първите срички от същинските хунски имена. Китайците съкръщават сложните за тях чужди имена, като ги отбелязват с характерните за тях срички, обикновенно първите, а след тях добавяли жун, ман или и, което означавало чужденци. Поради това, явно е че същинските имена завършвали с характерните хунски окончания - гур, гор или ур, ар, ор. При това положение възниква въпросът дали под споменатите бу-джун, не се крие - бу-гар, българ. още повече, че при записването на тези бу-джун е използван знакът, който е бил употребен при записването на името на българите бу-ле(бу-луи, което Де Гроот чете: булуи, билер, болер и го уеднаквява с по-ле.( в ч.II, с.81 ).
На бу-джун прилича и бу-луо-джи първото споменаване на българите в писмен източник:
"...Първото свидетелство в чужди източници за народа българ(и) не е в прословутия Анонимен латински хронограф от 4- век. При това, съобщението там отнася българите към семитите, което не е вярно. Всъщност, най-старото споменаване за българите се среща в китайските източници като народа - "бу-луо-джи". И то далеч преди навата ера!" Източник: проф. Санпинг Чън - канадски учен от китайски произход "
Няколко забележки относно китайските "българи"" - там въпросът се разглежда подробно. Един превод на Стефан Хинков беше публикуван в "Известия на Българска Орда" (кн. 1(69) за 2007 г.).
От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/09/10.html
При хуните имаме явно древния етноним - булгар, от там тази първа стричка на много места - Бу.
При друг случай, когато кхан-ю Цит-ки бил обграден с остатъка от войската си в теснината при река То-Лай, всички жени, които били с него, взели активно участие в боя и стреляйки със своите лъкове, паднали до една с оръжие в ръка( Де Гроот, с. 158, 235).
(...)
Хуните имали съвсем различен от китайците външен вид, обличали се различно от тях, носели бради и говорели на съвсем друг език. Ето как според китайските летописци хуните сами определяли разликата между себе си и китайците: "Нашите нужди, нашата храна, нашето облекло се различават от китайските; ние не си разменяме любезности(учтивости) с тях; техният говор и нашият не позволяват да се разбираме"(Масперо, с.11).
За храна хуните употребявали месото на дивеча и на домашните си животни и твърде много мляко и сирене. По време на поход те се задоволявали със сушено месо - пъстърма, и главно мляко от кобилите. Употребявали също просо и ориз, както и плодове. (Според "Шъ-дзи" хуните не обработвали земята. По-нататък обаче, пак там се съобщава за строеж на хамбари и за завземане от хуните на земи в Таримската котловина с цел да ги обработват(вж. Де Гроот, с. 3, 193).
Южни плодове и ориз си доставяли главно от Китай - било като данък, или чрез търговия. Докато за китайците семейството било основната и най-важна единица - цялото население всъщност представлявало само сбор от семейства - за хуните не семейството а родът бил основата както на частният живот, така и на цялото им военно и държавно устройство.
При хуните постоянен бил само родът, семействата понякога се сливали или изчезвали, но всеки хун принадлежал към някакъв род, чрез него той се легитимирал и намирал място като социална единица. Наистина отначало китайските летописци мислели, че обикновените хуни нямали дори второ име, каквото имат китайците. По-късно обаче било установено, че това твърдение е погрешно и то било изоставено(Де Гроот, с.4).
При хуните родовото име било най-важното и винаги изтъквано в гражданския и държавния им живот.
(...)
Начело на хунорския народ и на всички родове е стоял родът на държавния глава, който носил званието кхан-ю - великия кхан. Както отделните племена, така и целият хунски народ били малочисленни. Даже по времето на най-голямото могъщество и разширение на държавата цялото и население според свидетелството на Джун Хан-юе, било много по-малко от населението на една само от 32-те китайски области по онова време. А тогава хунската държава по територия била много по-голяма от Китай.
Хунският народ никога не е имал нито достатъчно бойци, нито майки, въпреки че е полагал най-много и най-големи грижи да увеличи техния брой. Нуждата от бойци ги карала да приемат при себе си показалите храброст пленници, вместо да ги избиват заедно с останалите. Също така да приемат младежите във войската още в твърде ранна възраст. Нуждата от майки поставяла много пъти като главна цел на някой поход, отвличането на млади и здрави момичета.
Същата необходимост на степния, пастирски живот - да имат достатъчно бойци и майки, е наложила да са полигамни - многоженци. По същата причина при умрял и загинал мъж неговите жени, деца и имущество не били разпилявани и изхвърляни на произвола а били запазвани в рода. Те ставали жени и деца на някой от неговите братя или баща. При загинал баща синовете били длъжни да вземат останалите бащини жени след майка си. Тези многобройни семейства нямали нищо общо с китайските, римските или турските хареми. В това семейство всички имали права и задължения и еднакво положение в обществото. Жената била уважавана и ценена не по-малко от един боец, тъй като и тя служи по свой естествен начин на рода. Едното без другото не може.
Обикновенно най-възрастната, първата жена следвала мъжа си в гроба, заедно с най-верният му слуга и най-любимият му кон. Друг обичай-закон бил Великият кхан да вземе за жена по една от дъщерите на по-знатните родове, от друга страна, неговите дъщери се омъжвали в други знатни родове. Благодарение на тези обичаи са се поддържали непрекъснати тесни кръвни връзки между родовете и вътре в тях. По този начин почти всички хунски родове се намирали в по-тесни и по-далечни роднински връзки.
Според китайците хуните нямали нито Дао, нито Ли, нито пък И, което означава, че те нямали всъщност нито някаква вяра, нито някаква особена нравственност.
( Те и западняците също и до днес разказват такива нескопосани туземни приказки...).
Китайците често пъти приписвали на своите омразни царе хунорски обичаи, като казвали, че били лишени от Дао. Естественно е, че за китайците( и западно европейците), чиито вярвания и устройство коренно се различавали от хунските, хунските обичаи били отрицание за всяка вяра и морал.
Всъщност хуните наистина не се кланяли безразборно на множество божества, нямали идоли. Вяра обаче имали! Техният Бог се намирал на небето или по право обхващал небето. Бил е единствен, безименен - наричали го "Този който е на небето", Небесния - Тенгри, като не се стараели да му предават някакъв определен образ.
Те принасяли в жертва на своя Бог най-скъпото, което имали - именно коне и кучета - най-добрите си приятели сред домашните животни. Вярвали че той е всемогъщ и вижда всичко. Почит му отдавали, като посрещали зората вън от своите хижи и юрти, както и появата на първия месец. Слънцето и Луната те не боготворели(както си мислели някои) а в тяхно лице отдавали почит Този, който ги е създал и за тях(очите на Тангра...).
Особено църковнно устройство хуните нямали. Първенците, князете и великият кхан ръководели малкото на брой моления и служби. Кам-бояните(жреците) там вообще не присъствали. Хунорите освен това считали своя кхан-ю за поставен от Бога не само да властва на земята, но и да изпълнява Неговата воля.
В първия месец на годината при жертвенното място на великия кхан ставал малък събор на първенците. Тук, след принасянето на жертва са били разисквани по-важните държавни дела. В петия месец имало голям събор във Вътрешната област, по време на който се принасяли големи жертви, а в деветия месец, през есента имало също така голям събор с жертвоприношения и преглед на войските, който ставал в някой от предните-погранични райони. Понякога този събор служел за определяне или за начало на бъдещите големи есенни походи и нападения.
Погребалнитте обичаи у хуните, сравнени с китайските, също били прости. Великият кхан, областните управители, князете и по-големите от първенците освен зидан гроб, какъвто правели за почти всички по-видни хора, били отличавани с особени гробни могили.
(...)
С течение на времето китайците престанали да гледат с пренебрежение на хунските обичаи, но истинският им смисъл и значение научили много по-късно.
Ето как известният ни вече Джун Хан-юе, който прекарал дълги години на служба при хуните, отговорил на тези китайски обвинения пред един пратених на Хан, който твърдял по китайски обичай, че хуните нямали Дао, не уважавали старите хора, нямали дворцов церемониал, с една дума били "некултурни".
(Хан е името на династията, която управлявала Китай от 206 г. пр.Христа. Китай като държава за китайците нямала име. Те наричали родината си Джун-гуо - Средна земя, за разлика от чуждите страни - Фан-гуо. При контакст с външния свят обаче, тъй като понятието Средна земя губело смисъл, те наричали държавата си по името на царстващата династия. Така със смяната на династията се сменяло и името на държавата. Щото били много културни...)
Джун Хан-юе казал: "Ако някой от хановия(китайския) народ заминава с войските си във военните колонии и гарнизони, ще се намери ли тогава някой измежду неговите стари кръвни роднини, който да не му подари от своите топли и дебели дрехи, който да не се откаже от най-добрите и тлъсти храни, за да подари на заминаващия, та този по пътя занатам да има да яде и да пие?" "Така е" - отговорил пратеникът.
"При хунорите - продължил Джун Хан-юе - войната и походите са, както е известно, едно(постоянно) занятие, и тъй като старите и слабите не могат да носят оръжие, то(затова) дават своите по-добри парчета и най-хубава храна да я ядат силните и здравите мъже, та по този начин самите те да си обезпечат защита и отбрана. Така се защитават и пазят постоянно бащи и синове помежду си. От що тогава се твърди, че хуните се отнасяли към старите хора с пренебрежение?
По-нататък пратеникът на Хан казва:"При хуните лежат и спят баща и синове в една и съща хижа. Ако един баща умре, тогава неговите синове се женят за жените му, които той е взел след тяхната собственна майка. Ако един брат умре, тогава братята му присвояват жените му и се женят за тях. Те(хуните) не носят(като отличие) разни шапки, колани и нямат дворцов церемониал".
Но и на това Джун Ха-юе отговорил: "Народът на хуните се храни от месото на своя добитък, пие приготвеното от млякото му и се облича в кожите(му). Понеже добитъкът живее от трева и вода, народът се движи тук и там според както изискват годишните времена и следователно се състои от упражнени конници и стрелци, щом като се появят опасности, но щом премине опасността, той се радва на едно безгрижно съществуване. Така задълженията, които са му възложени, не са много тежки, дори са леки за изпълнение и заедно с това и отношенията между князете и първенците(министрите) са леки и прости; устройството на цялата държава е като на едно цялостно тяло. Умре ли баща, един син или брат, тогава преживелите вземат неговите жени и се женят за тях, и това, защото всяка загуба, която(техният) род понася, им е противна; с това се обяснява, че въпреки всички нещастия, които сполетяваха хуните, винаги пак са били образувани родове.
В "държавата на Средата"(Китай) наистина не се женят за бащините или братовите жени, при това разпокъсването между роднини е още по-голямо и дава дори поводи за убийства и прибягване до племената на другите. Западането на "правилата на живота"(Ли) е толкова голямо, че управление и поданници се гледат помежду си с омраза и враждебно. Силите на живите там се изразходват за строеж на жилища в на-голяма степен; освен това хората там са длъжни да хабят силите си за земеделие и копринарство, за да могат да се обличат и хранят. Освен това трябва да се строят стени и градове за защита. Вследствие(на което) там никога не се намира при застрашаваща опастност народ, готов и упражнен за бой и походи, а в мирно време е така изтощен, че не може да се отдаде(спокойно) на своите занятия. Да, хората, които живеят в глинени хижи, се пазят от многословие и въпреки това принуждават красноречивите(враговете си) към мълчание.
Вие носачите на разни чиновнически шапки, какво бихте могли да кажете срещу това?" ( Де Гроот, с.81)
Китайският пратеник естественно не знаел какво да отговори на всичко това, защото се бил явил в двора на кхан-ю, за да донесе и предаде уговореният годишен данък, който Китай трябвало да заплаща на хуните за да живее с тях в мир.
Военното устройство и начините на воюване у хуните са били особенни и твърде различни от китайските. Войската се състояла само от конници - яздещи стрелци. Оръжията им били: лък, стрели, късо метално копие, меч и примка-аркан. Всички те са били бронирани конници. Първоначално бронята, както и цялото им походно облекло били от кожа, от дебела твърда кожа, добре подплатена с плъст. По-късно се появили металните брони и щитове. Главата била покривана със здрава кожена шапка - калпак. Подразделенията се делели на10, 100, 1000 и 10 000 войника.
Големите сборни войски достигали от няколко десетки хиляди до стотина хиляди бойци.
(...)
Лъка, коня и конника били неразривно свързани!
При това сме имали три вида конница- гвардия, тежка конница(аристокрацията) и народно опълчение.
А с този лък разстрелвали противника отдалеч без той да може да ги достигне с копията и стрелите си.
Описанието на хунския лък може да се види от Тук:
"...Хунобългарският лък е много силно оръжие. Укрепен с рог и 9 броя пластини. Има подобни двойнорефлексни лъкове при други народи, но с 6 пластини, което означава че са по-малко мощни. Българският лък е с 30% по-голям коефициент на полезно действие от подобните му. Много е точен, а пробивната му сила е много голяма. Механиката осугурява ускорителен момент при стрелбата, заради твърдите накрайници, които действат като лост от I род, като балисти. Бойният лък е точен на около 300 м. Моща му е 40 либри( 1 либра е равна на 45 кг.) при спортният вариант и 140 либри при бойния. Имали сме изключителнни оръжия. Лъкът е основно оръжие на ранните българи, които са били конен народ, яздещи стрелци".
https://www.dnesbg.com/obshtestvo/roga-i-kosti-se-prevrashtat-v-istinski-boyni-lakove.html
Късен образец на хунската "томахавка" - бойна балта(брадва) много ефикасна при близък бой. Използват се и двата края според обстановката. ( Биляр, XI-XII в), всъщност това "А" почти повтаря тамгата на Атила. Родът Ойгър-Амир, който идва от сестрата на Атила и съществува и досега във Волжка България има същата родова тамга. Такива тамги са открити и в Дунавска България.
Хуните нападали бързо, ненадейно и много стремително. Когато попадали на по-голям и по-силен противник, те също бързо отстъпвали, като се пръскали на всички страни, като по този начин ставало невъзможно общото им преследване. Отстъпвайки на по-удобни места, те изчаквали врага, като му устройвали със страничните си отряди или с части от тях страшни клопки и засади. Наближаващият враг те обсипвали със стрели, като разстройвали по този начин редовете му и после го нападали също така стремително отвсъкъде, дори и откъм гърба. При неуспех те пак отстъпвали и повтаряли внезапните си нападения и засади дотогава, докато успеят да надделеят и да унищожат врага. Такъв начин на воюване изисквал желязна дисциплина и голямо обучение, защото в противен случай всички тези движения биха се превърнали в безредни отстъпления и истинско хаотично бягство пред понякога тройно и четворно по-многобройния противник....
Пленници обикновенно хуните не вземали, като заловените били обезглавявани на самото място на боя, но отличилите се с храброст врагове обикновенно оставяли живи, като им предлагали да се заселят и да живеят свободно при тях. При отказ пак не ги убивали, а ги изпращали на заточение далеч на север, защото високо ценели и почитали храбростта, дори у враговете. При нападение хуните действали обикновенно с цялата си войскова част събрана заедно, макар разделена на три крила. При отбрана частите първоначално се пръскали встрани и в дълбочина, като образували дълбок и гъвкав строй(като подкова), който давал възможност за много добро собственно разузнаване и за пълно заблуждаване на врага. Едва след като в първите боеве на отбраната врагът бил достатъчно изтощен и разстроен, всички части се събирали около него и се нахвърляли заедно, за да го унищожат.
(...)
Сведенията за хунското държавно устройство се намират едва в летописите по времето на китайската династия Хан. Те се отнасят за хунорската държава, такава, каквато е била тя по времето на кхан Мо-дун и след него. Може обаче да се приеме, че такова или почти такова е било устройството на държавата и преди това време. Наистина на пръв поглед това устройство в много отношения прилича на китайското - на устройството, което неотдавна Шъ-хуан-ди бил въвел в китайската държава - и поради това някои, като например и Де Гроот, го смятат за заимствано от Китай( Де Гроот, с.53).
Ако обаче се вземе предвид, че устройството, което Шъ-хуан-ди наложил на Китай, е било в пълно противоречие с китайския народностен дух и че самите китайци го смятали за съвършено чуждо на своите разбирания, а от друга страна, че самият Шъ-хуан-ди минавал за хунор и произхождал от едно княжество в мнозинството си населено с хуни и устроено тъкмо по хунски, явно е, че и устройството, което той наложил на Китай, е било хунско поне в онези си черти, по които е приличало на устройството на Мо-дуновата държава.
Примерна карта на средището на хунобългарската държава по времето на кан Модун (234—174 г. пр.Хр.)
С това кратнкият преразказа за хуните от книгата на Д.Съселов "Пътят на България" завършва.
********
А как се появяват хуните на изток и откъде произлизат може да научим от Тук:
"...Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. : "Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар( Ранния Шумер с политически център в днешен Ирак) велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай). Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ...
Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел. Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там... С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките..."
https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_3.html
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
Може да са били страшни и номади, но никога не са били некултурни и диваци! Навсякъде се налагали като лидери, основавали държави, давали знания, умения, макар и малобройони. И наистина, светът бил открит за тях и завладявали когото си искат... На няколко пъти превземали Китай, по-късно превзели и Западна Европа, където също поставили основите на днешна Европа, такава каквато е сега. На практика унищожили римския робовладелски строй. Разпоредили кой къде да живее, дали правни норми и устройствени правила, оставили диаспора по места, която се вляла в редица народности в Европа и Азия и способствала за техния напредък и развитие, оставили следи в културата и географски имена и топонимия по цялата територия на Евразия. Заради писанията на разни завистливи и злобни идеолози на религията и историята в миналотао и днес, светът се отнася и към хуните и към древните булгари като цяло с черна неблагодарност, затъмнение и клевета...
Чаша от Пермското съкровище с изображение на сина на Атила , Денгизих. Текста е на хунски(булгарски) език. Сина на Атила Дингизих живял през пети век Транслитерация: Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig! Превод: От удара на краля(принца?) Дингизих Мъдрия се пази, пази се и от Тангра в задгробния свят!
Това пък може да мине като Заключение.
Важно е Паметта да е жива поне!
Златен накрайник на хунска гривна - вълчи дракон. края нна 4-ти началото на 5-ти век. Ставрополски край. с. Татарка, Русия.
Златна хунска конска сбруя. Края на 5-ти век. Морски чулек, Ростовска обл. Русия.
************
Връзки към няколко от публикациите ми за хуните:
Първата публикация за Хуните със снимки и карти, графики е тук:
https://atil.blog.bg/history/2018/03/26/hunite.1601007
*******
ХУНСКИЯ ПЕРИОД ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ Първа и Втора Хунска династия в Европа
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_29.html
*******
Древните българи и морето. Имал ли е флот Атила?
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_7.html
********
ХУНСКАТА ИМПЕРИЯ - МОРСКА СИЛА В ЕВРОПА? АТИЛА - БИЧ БОЖИЙ ИЛИ МОРСКИ КРАЛ?!
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_8.html
********
Хунобългарското леточисление и християнството
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_4.html
********
Пълен списък на царете от Хунската(Хонската) династия
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_6.html
Пейзаж от Югоизточна Европа, където се настаняват част от племената на нашите хунобългари, завърнали се от изток. Интересно е, че ландшафта доста прилича на този в днешна България на Балканите.
Край
-----------
Независимо от това, книгата на Д.Съсълов "Пътят на България" е един безценен извор за древните българи заради широкообхватния анализ и употреба на китайската историческа летопис, която е писала за хунобългарите.
И още - Д.Съсълов като познавач на българската етнография и народна култура прави собствен анализ и съпоставка, а като философ на историята намира верни решения и изводи. Това също е много интересно и полезно. Само че и към днешна дата то е неглижирано и потулено...
Линкове към няколко от публикациите за хуните ще дам най-отдолу. Голямата е липсата и празнотата по тази тема навсякъде...
Когато реших да изкарам в блога тук, още няколко интересни съобщения от китайските източници за хуните, попаднах на тази статия, която се оказа охулена и докладвана във фейсбук и не можах да я споделя като публикация там:
"Вестникарската платена лъжеистория - "изследвания за древността, с резултати за бъдещето"
"...Нека се запитаме - кой направи такава сензация и пари на гърба на тази примитивна цивилизация? Кой и защо се опитва да ни изкара предци на траките. Ние - народът които е бил всякога завоевател, да се сравнява с един робски народ като тракииския, които се е покланял на всеки нов господар? Това именно бяха медиите и всички онези които използваха евтините сензации за да печелят на гърба на истината. Нека погледнем различни изрезки от вестници и други материали:
(...)
Днес турски вестници се хвалят че българите гледали турски сериали. Днес българите неглежират факта че основен спонсор на филма истината за Орфей бе турска фирма свързана с обръчите на Доган. Днес ние забравяме. А утре?"
От тук:
https://samoistina.at.ua/3/zatrakite.htm?fbclid=IwAR3trrOxogommEF-DzUsxhrGS91w8a-xN_t1-6pdDXHc8XDwxS4tPhkC-ZI
Не съм съгласен с нея на 100%, но гражданската и патриотична позиция е за адмирации, както и голямата част от историческия анализ. Траките всъщност са били част от древнобулгарската диаспора, но средновековният и съвременен български народ, определено не е тракийски!
Всичко това може да послужи като своеобразен Увод.
***********
Между II и I хилядолетие Пр. Хр.за хунорите(хуните, хунобългарите) се знае твърде малко. Освен за честите им нападения, извършванни на китайска земя, е известно още само, че те живеели в непосредственна близост до Китай, в северните части на сегашните области Шенси, Шанси, Бей Джъ-ли и почти в цялата Гансу. По-далечните им поселения не били известни на китайците. Освен това познати им били и някои от обичаите на хунорите, естествено китайците твърде скоро опознали особеният военен строй и начин на воюване на хуните. Но през I хилядолетие пр.Хр. сведенията на китайците за хуните стават вече доста подробни. Стават известни и двете големи хунорски държави: дун-хуската - на източните хуни, и същинската хунска държава - на северните и северозападните хуни.
В началото на това хилядолетие имало още твърде много хунски племена, които се движили свободно и независимо от двета главни ядра, най-вече северно от планините Туну-Ола, Кангай и Кентай. В своите странствания те достигнали бреговете на Великия океан.
Тук някои от тях се спуснали на югоизток в полуостровите Ляодун и Корея, а други дори преминали през островите Цушима в големия японски остров Хоншу(Хондо). В Ляодун и Корея хунорските племена основали няколко отделни, в началото независими държави, както изглежда с участието и на местното население, като те дали само управляващата върхушка(Краузе, с.263, 296). Такива държави в Корея били Кокури, Кудара, Шираги и Минама. В образуванетто и на японската държава, както ще се види, хунорските племена са взели живо и вероятно определящо участие.
Тук искам да приложа няколко снимки свързани с горния текст, на които случайно се натъкнах. Преди няколко години изкопали един саркофаг недалеч от Пекин. И кой знае как попаднал в Метрополитен музей, и снимките са красноречиви... Остроноси хора пият вино и яздят хубави коне, носят калпаци, едната фреска много прилича на рисунката от "Джагфар тарихи" на походния шатър на Кан Челбир от Волжка България... на друга двама играят добруджанска ръченица, която със сигурност не фигурира сред днешните китайски танци... Но тия които са се занимавали с китайски бойни изкуства,много добре знаят, колко стъпки и движения от нашите народни танци има в техните северни стилове..! Тук става въпрос за погребението на някой си И-Хонг... И той с Х, за което ще стане дума по-долу...
Първата снимка фиг.15 е от оригиналния капак на саркофага , другите снимки са фрески от същото погребение, намерени.
По същото време хунските нападения над Китай дотолкова зачестили, че положението там започнало да става неудържимо. Според китайските летописи "Шън-дзи" по времето на цар И(управлявал Китай от 934 до 910 г. пр.Хр.) дори уличните певци започналли да изразяват своята тревога, като пеели: "Няма ни къща, ни жилище вече поради тези гуен-ун; защо не се вземат мерки срещу тези гуен-ун, срещу тази голяма опасност"(Де Гроот, с.8).
Тези нападения следват почти непрекъснато и продължават столетия наред. Към 700 г. пр.Хр. хуните вече се намесват и във вътрешнополитическите борби в Китай. Те се съюзяват ту с едни, ту с други от китайските князе, помагат им в борбата срещу по-силните им съперници, дават им за жени от своите дъщери, вземат техни момичета, а също и заложници. Често пъти хунорски родове застават начело на китайски княжества и немалко от китайските князе в северните и северозападните области са били от чисто хунски произход. Много от китайските князе правят опити да променят нравите и да въведат хунски обичаи, както и да приложат в обучението и воденето на войските хунски начини на предводителство( Де Гроот, с.16, 34, 36).
Всичко това дава възможност на хуните да влияят силно върху китайската история по онова време. Някои хунски племена дори успели да се вклинят твърде много на юг между китайските княжества и получили названието червени(южни) хуни или ди.
(...)
Хуните били народ от ездачи - яздещи стрелци. Още от малки децата им се учели да яздят, първоначално върху овци или овни, а по-сетне и на коне. Така почти едновременно те се научавали и да ходят, и да яздят. В поход всички хуни - мъже, жени, деца - тръгвали на коне. Конят бил техен постоянен и неразделен другар. Конят и кучето - най-близките и най-верните им домашни животни. В своите походи хуните вземали и колите си, талиги, които имали чергила като закрити фургони при нужда, но ги употребявали главно за покъщина, багаж, обоз и нощуване през лошо време. Също така още от малки децата били обучавани в стрелба с лък, не само по мишени, но и по дребни и едри животни и птици, по-късно от седло и в движение. Така израствали мъже и жени, които умеели да се защитават, да яздят и да стрелят добре. В случай на нужда жените вземали участие в битките не по-зле от мъжете.
Така при един заговор, устроен от китайското посолство, децата на кхан Цу-Те-Хо, който по това време отцъствал, сами успели да отбият нападението на заговорниците, като при това заловили единият от тях жив. По този начин дали възможност заговорът да бъде разкрит.
Много от племената и родовете на хуните били познати на китайските летописци. Едни и същи имена продължават да се срещат столетия наред, най-често споменаваните родове са: Ги-Ку, Та-Ла, О-Ши, Ху-Йен и др. а племената са: Бу-Джун и по-късно Уй и Бу. Както Бу, така и Уй и Бик са само първите срички от същинските хунски имена. Китайците съкръщават сложните за тях чужди имена, като ги отбелязват с характерните за тях срички, обикновенно първите, а след тях добавяли жун, ман или и, което означавало чужденци. Поради това, явно е че същинските имена завършвали с характерните хунски окончания - гур, гор или ур, ар, ор. При това положение възниква въпросът дали под споменатите бу-джун, не се крие - бу-гар, българ. още повече, че при записването на тези бу-джун е използван знакът, който е бил употребен при записването на името на българите бу-ле(бу-луи, което Де Гроот чете: булуи, билер, болер и го уеднаквява с по-ле.( в ч.II, с.81 ).
На бу-джун прилича и бу-луо-джи първото споменаване на българите в писмен източник:
"...Първото свидетелство в чужди източници за народа българ(и) не е в прословутия Анонимен латински хронограф от 4- век. При това, съобщението там отнася българите към семитите, което не е вярно. Всъщност, най-старото споменаване за българите се среща в китайските източници като народа - "бу-луо-джи". И то далеч преди навата ера!" Източник: проф. Санпинг Чън - канадски учен от китайски произход "
Няколко забележки относно китайските "българи"" - там въпросът се разглежда подробно. Един превод на Стефан Хинков беше публикуван в "Известия на Българска Орда" (кн. 1(69) за 2007 г.).
От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/09/10.html
При хуните имаме явно древния етноним - булгар, от там тази първа стричка на много места - Бу.
При друг случай, когато кхан-ю Цит-ки бил обграден с остатъка от войската си в теснината при река То-Лай, всички жени, които били с него, взели активно участие в боя и стреляйки със своите лъкове, паднали до една с оръжие в ръка( Де Гроот, с. 158, 235).
(...)
Хуните имали съвсем различен от китайците външен вид, обличали се различно от тях, носели бради и говорели на съвсем друг език. Ето как според китайските летописци хуните сами определяли разликата между себе си и китайците: "Нашите нужди, нашата храна, нашето облекло се различават от китайските; ние не си разменяме любезности(учтивости) с тях; техният говор и нашият не позволяват да се разбираме"(Масперо, с.11).
За храна хуните употребявали месото на дивеча и на домашните си животни и твърде много мляко и сирене. По време на поход те се задоволявали със сушено месо - пъстърма, и главно мляко от кобилите. Употребявали също просо и ориз, както и плодове. (Според "Шъ-дзи" хуните не обработвали земята. По-нататък обаче, пак там се съобщава за строеж на хамбари и за завземане от хуните на земи в Таримската котловина с цел да ги обработват(вж. Де Гроот, с. 3, 193).
Южни плодове и ориз си доставяли главно от Китай - било като данък, или чрез търговия. Докато за китайците семейството било основната и най-важна единица - цялото население всъщност представлявало само сбор от семейства - за хуните не семейството а родът бил основата както на частният живот, така и на цялото им военно и държавно устройство.
При хуните постоянен бил само родът, семействата понякога се сливали или изчезвали, но всеки хун принадлежал към някакъв род, чрез него той се легитимирал и намирал място като социална единица. Наистина отначало китайските летописци мислели, че обикновените хуни нямали дори второ име, каквото имат китайците. По-късно обаче било установено, че това твърдение е погрешно и то било изоставено(Де Гроот, с.4).
При хуните родовото име било най-важното и винаги изтъквано в гражданския и държавния им живот.
(...)
Начело на хунорския народ и на всички родове е стоял родът на държавния глава, който носил званието кхан-ю - великия кхан. Както отделните племена, така и целият хунски народ били малочисленни. Даже по времето на най-голямото могъщество и разширение на държавата цялото и население според свидетелството на Джун Хан-юе, било много по-малко от населението на една само от 32-те китайски области по онова време. А тогава хунската държава по територия била много по-голяма от Китай.
Хунският народ никога не е имал нито достатъчно бойци, нито майки, въпреки че е полагал най-много и най-големи грижи да увеличи техния брой. Нуждата от бойци ги карала да приемат при себе си показалите храброст пленници, вместо да ги избиват заедно с останалите. Също така да приемат младежите във войската още в твърде ранна възраст. Нуждата от майки поставяла много пъти като главна цел на някой поход, отвличането на млади и здрави момичета.
Същата необходимост на степния, пастирски живот - да имат достатъчно бойци и майки, е наложила да са полигамни - многоженци. По същата причина при умрял и загинал мъж неговите жени, деца и имущество не били разпилявани и изхвърляни на произвола а били запазвани в рода. Те ставали жени и деца на някой от неговите братя или баща. При загинал баща синовете били длъжни да вземат останалите бащини жени след майка си. Тези многобройни семейства нямали нищо общо с китайските, римските или турските хареми. В това семейство всички имали права и задължения и еднакво положение в обществото. Жената била уважавана и ценена не по-малко от един боец, тъй като и тя служи по свой естествен начин на рода. Едното без другото не може.
Обикновенно най-възрастната, първата жена следвала мъжа си в гроба, заедно с най-верният му слуга и най-любимият му кон. Друг обичай-закон бил Великият кхан да вземе за жена по една от дъщерите на по-знатните родове, от друга страна, неговите дъщери се омъжвали в други знатни родове. Благодарение на тези обичаи са се поддържали непрекъснати тесни кръвни връзки между родовете и вътре в тях. По този начин почти всички хунски родове се намирали в по-тесни и по-далечни роднински връзки.
Според китайците хуните нямали нито Дао, нито Ли, нито пък И, което означава, че те нямали всъщност нито някаква вяра, нито някаква особена нравственност.
( Те и западняците също и до днес разказват такива нескопосани туземни приказки...).
Китайците често пъти приписвали на своите омразни царе хунорски обичаи, като казвали, че били лишени от Дао. Естественно е, че за китайците( и западно европейците), чиито вярвания и устройство коренно се различавали от хунските, хунските обичаи били отрицание за всяка вяра и морал.
Всъщност хуните наистина не се кланяли безразборно на множество божества, нямали идоли. Вяра обаче имали! Техният Бог се намирал на небето или по право обхващал небето. Бил е единствен, безименен - наричали го "Този който е на небето", Небесния - Тенгри, като не се стараели да му предават някакъв определен образ.
Те принасяли в жертва на своя Бог най-скъпото, което имали - именно коне и кучета - най-добрите си приятели сред домашните животни. Вярвали че той е всемогъщ и вижда всичко. Почит му отдавали, като посрещали зората вън от своите хижи и юрти, както и появата на първия месец. Слънцето и Луната те не боготворели(както си мислели някои) а в тяхно лице отдавали почит Този, който ги е създал и за тях(очите на Тангра...).
Особено църковнно устройство хуните нямали. Първенците, князете и великият кхан ръководели малкото на брой моления и служби. Кам-бояните(жреците) там вообще не присъствали. Хунорите освен това считали своя кхан-ю за поставен от Бога не само да властва на земята, но и да изпълнява Неговата воля.
В първия месец на годината при жертвенното място на великия кхан ставал малък събор на първенците. Тук, след принасянето на жертва са били разисквани по-важните държавни дела. В петия месец имало голям събор във Вътрешната област, по време на който се принасяли големи жертви, а в деветия месец, през есента имало също така голям събор с жертвоприношения и преглед на войските, който ставал в някой от предните-погранични райони. Понякога този събор служел за определяне или за начало на бъдещите големи есенни походи и нападения.
Погребалнитте обичаи у хуните, сравнени с китайските, също били прости. Великият кхан, областните управители, князете и по-големите от първенците освен зидан гроб, какъвто правели за почти всички по-видни хора, били отличавани с особени гробни могили.
(...)
С течение на времето китайците престанали да гледат с пренебрежение на хунските обичаи, но истинският им смисъл и значение научили много по-късно.
Ето как известният ни вече Джун Хан-юе, който прекарал дълги години на служба при хуните, отговорил на тези китайски обвинения пред един пратених на Хан, който твърдял по китайски обичай, че хуните нямали Дао, не уважавали старите хора, нямали дворцов церемониал, с една дума били "некултурни".
(Хан е името на династията, която управлявала Китай от 206 г. пр.Христа. Китай като държава за китайците нямала име. Те наричали родината си Джун-гуо - Средна земя, за разлика от чуждите страни - Фан-гуо. При контакст с външния свят обаче, тъй като понятието Средна земя губело смисъл, те наричали държавата си по името на царстващата династия. Така със смяната на династията се сменяло и името на държавата. Щото били много културни...)
Джун Хан-юе казал: "Ако някой от хановия(китайския) народ заминава с войските си във военните колонии и гарнизони, ще се намери ли тогава някой измежду неговите стари кръвни роднини, който да не му подари от своите топли и дебели дрехи, който да не се откаже от най-добрите и тлъсти храни, за да подари на заминаващия, та този по пътя занатам да има да яде и да пие?" "Така е" - отговорил пратеникът.
"При хунорите - продължил Джун Хан-юе - войната и походите са, както е известно, едно(постоянно) занятие, и тъй като старите и слабите не могат да носят оръжие, то(затова) дават своите по-добри парчета и най-хубава храна да я ядат силните и здравите мъже, та по този начин самите те да си обезпечат защита и отбрана. Така се защитават и пазят постоянно бащи и синове помежду си. От що тогава се твърди, че хуните се отнасяли към старите хора с пренебрежение?
По-нататък пратеникът на Хан казва:"При хуните лежат и спят баща и синове в една и съща хижа. Ако един баща умре, тогава неговите синове се женят за жените му, които той е взел след тяхната собственна майка. Ако един брат умре, тогава братята му присвояват жените му и се женят за тях. Те(хуните) не носят(като отличие) разни шапки, колани и нямат дворцов церемониал".
Но и на това Джун Ха-юе отговорил: "Народът на хуните се храни от месото на своя добитък, пие приготвеното от млякото му и се облича в кожите(му). Понеже добитъкът живее от трева и вода, народът се движи тук и там според както изискват годишните времена и следователно се състои от упражнени конници и стрелци, щом като се появят опасности, но щом премине опасността, той се радва на едно безгрижно съществуване. Така задълженията, които са му възложени, не са много тежки, дори са леки за изпълнение и заедно с това и отношенията между князете и първенците(министрите) са леки и прости; устройството на цялата държава е като на едно цялостно тяло. Умре ли баща, един син или брат, тогава преживелите вземат неговите жени и се женят за тях, и това, защото всяка загуба, която(техният) род понася, им е противна; с това се обяснява, че въпреки всички нещастия, които сполетяваха хуните, винаги пак са били образувани родове.
В "държавата на Средата"(Китай) наистина не се женят за бащините или братовите жени, при това разпокъсването между роднини е още по-голямо и дава дори поводи за убийства и прибягване до племената на другите. Западането на "правилата на живота"(Ли) е толкова голямо, че управление и поданници се гледат помежду си с омраза и враждебно. Силите на живите там се изразходват за строеж на жилища в на-голяма степен; освен това хората там са длъжни да хабят силите си за земеделие и копринарство, за да могат да се обличат и хранят. Освен това трябва да се строят стени и градове за защита. Вследствие(на което) там никога не се намира при застрашаваща опастност народ, готов и упражнен за бой и походи, а в мирно време е така изтощен, че не може да се отдаде(спокойно) на своите занятия. Да, хората, които живеят в глинени хижи, се пазят от многословие и въпреки това принуждават красноречивите(враговете си) към мълчание.
Вие носачите на разни чиновнически шапки, какво бихте могли да кажете срещу това?" ( Де Гроот, с.81)
Китайският пратеник естественно не знаел какво да отговори на всичко това, защото се бил явил в двора на кхан-ю, за да донесе и предаде уговореният годишен данък, който Китай трябвало да заплаща на хуните за да живее с тях в мир.
Военното устройство и начините на воюване у хуните са били особенни и твърде различни от китайските. Войската се състояла само от конници - яздещи стрелци. Оръжията им били: лък, стрели, късо метално копие, меч и примка-аркан. Всички те са били бронирани конници. Първоначално бронята, както и цялото им походно облекло били от кожа, от дебела твърда кожа, добре подплатена с плъст. По-късно се появили металните брони и щитове. Главата била покривана със здрава кожена шапка - калпак. Подразделенията се делели на10, 100, 1000 и 10 000 войника.
Големите сборни войски достигали от няколко десетки хиляди до стотина хиляди бойци.
(...)
Лъка, коня и конника били неразривно свързани!
При това сме имали три вида конница- гвардия, тежка конница(аристокрацията) и народно опълчение.
А с този лък разстрелвали противника отдалеч без той да може да ги достигне с копията и стрелите си.
Описанието на хунския лък може да се види от Тук:
"...Хунобългарският лък е много силно оръжие. Укрепен с рог и 9 броя пластини. Има подобни двойнорефлексни лъкове при други народи, но с 6 пластини, което означава че са по-малко мощни. Българският лък е с 30% по-голям коефициент на полезно действие от подобните му. Много е точен, а пробивната му сила е много голяма. Механиката осугурява ускорителен момент при стрелбата, заради твърдите накрайници, които действат като лост от I род, като балисти. Бойният лък е точен на около 300 м. Моща му е 40 либри( 1 либра е равна на 45 кг.) при спортният вариант и 140 либри при бойния. Имали сме изключителнни оръжия. Лъкът е основно оръжие на ранните българи, които са били конен народ, яздещи стрелци".
https://www.dnesbg.com/obshtestvo/roga-i-kosti-se-prevrashtat-v-istinski-boyni-lakove.html
Късен образец на хунската "томахавка" - бойна балта(брадва) много ефикасна при близък бой. Използват се и двата края според обстановката. ( Биляр, XI-XII в), всъщност това "А" почти повтаря тамгата на Атила. Родът Ойгър-Амир, който идва от сестрата на Атила и съществува и досега във Волжка България има същата родова тамга. Такива тамги са открити и в Дунавска България.
Хуните нападали бързо, ненадейно и много стремително. Когато попадали на по-голям и по-силен противник, те също бързо отстъпвали, като се пръскали на всички страни, като по този начин ставало невъзможно общото им преследване. Отстъпвайки на по-удобни места, те изчаквали врага, като му устройвали със страничните си отряди или с части от тях страшни клопки и засади. Наближаващият враг те обсипвали със стрели, като разстройвали по този начин редовете му и после го нападали също така стремително отвсъкъде, дори и откъм гърба. При неуспех те пак отстъпвали и повтаряли внезапните си нападения и засади дотогава, докато успеят да надделеят и да унищожат врага. Такъв начин на воюване изисквал желязна дисциплина и голямо обучение, защото в противен случай всички тези движения биха се превърнали в безредни отстъпления и истинско хаотично бягство пред понякога тройно и четворно по-многобройния противник....
Пленници обикновенно хуните не вземали, като заловените били обезглавявани на самото място на боя, но отличилите се с храброст врагове обикновенно оставяли живи, като им предлагали да се заселят и да живеят свободно при тях. При отказ пак не ги убивали, а ги изпращали на заточение далеч на север, защото високо ценели и почитали храбростта, дори у враговете. При нападение хуните действали обикновенно с цялата си войскова част събрана заедно, макар разделена на три крила. При отбрана частите първоначално се пръскали встрани и в дълбочина, като образували дълбок и гъвкав строй(като подкова), който давал възможност за много добро собственно разузнаване и за пълно заблуждаване на врага. Едва след като в първите боеве на отбраната врагът бил достатъчно изтощен и разстроен, всички части се събирали около него и се нахвърляли заедно, за да го унищожат.
(...)
Сведенията за хунското държавно устройство се намират едва в летописите по времето на китайската династия Хан. Те се отнасят за хунорската държава, такава, каквато е била тя по времето на кхан Мо-дун и след него. Може обаче да се приеме, че такова или почти такова е било устройството на държавата и преди това време. Наистина на пръв поглед това устройство в много отношения прилича на китайското - на устройството, което неотдавна Шъ-хуан-ди бил въвел в китайската държава - и поради това някои, като например и Де Гроот, го смятат за заимствано от Китай( Де Гроот, с.53).
Ако обаче се вземе предвид, че устройството, което Шъ-хуан-ди наложил на Китай, е било в пълно противоречие с китайския народностен дух и че самите китайци го смятали за съвършено чуждо на своите разбирания, а от друга страна, че самият Шъ-хуан-ди минавал за хунор и произхождал от едно княжество в мнозинството си населено с хуни и устроено тъкмо по хунски, явно е, че и устройството, което той наложил на Китай, е било хунско поне в онези си черти, по които е приличало на устройството на Мо-дуновата държава.
Примерна карта на средището на хунобългарската държава по времето на кан Модун (234—174 г. пр.Хр.)
С това кратнкият преразказа за хуните от книгата на Д.Съселов "Пътят на България" завършва.
********
А как се появяват хуните на изток и откъде произлизат може да научим от Тук:
"...Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. : "Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар( Ранния Шумер с политически център в днешен Ирак) велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай). Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ...
Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел. Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там... С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките..."
https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_3.html
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
Може да са били страшни и номади, но никога не са били некултурни и диваци! Навсякъде се налагали като лидери, основавали държави, давали знания, умения, макар и малобройони. И наистина, светът бил открит за тях и завладявали когото си искат... На няколко пъти превземали Китай, по-късно превзели и Западна Европа, където също поставили основите на днешна Европа, такава каквато е сега. На практика унищожили римския робовладелски строй. Разпоредили кой къде да живее, дали правни норми и устройствени правила, оставили диаспора по места, която се вляла в редица народности в Европа и Азия и способствала за техния напредък и развитие, оставили следи в културата и географски имена и топонимия по цялата територия на Евразия. Заради писанията на разни завистливи и злобни идеолози на религията и историята в миналотао и днес, светът се отнася и към хуните и към древните булгари като цяло с черна неблагодарност, затъмнение и клевета...
Чаша от Пермското съкровище с изображение на сина на Атила , Денгизих. Текста е на хунски(булгарски) език. Сина на Атила Дингизих живял през пети век Транслитерация: Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig! Превод: От удара на краля(принца?) Дингизих Мъдрия се пази, пази се и от Тангра в задгробния свят!
Това пък може да мине като Заключение.
Важно е Паметта да е жива поне!
Златен накрайник на хунска гривна - вълчи дракон. края нна 4-ти началото на 5-ти век. Ставрополски край. с. Татарка, Русия.
Златна хунска конска сбруя. Края на 5-ти век. Морски чулек, Ростовска обл. Русия.
************
Връзки към няколко от публикациите ми за хуните:
Първата публикация за Хуните със снимки и карти, графики е тук:
https://atil.blog.bg/history/2018/03/26/hunite.1601007
*******
ХУНСКИЯ ПЕРИОД ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ Първа и Втора Хунска династия в Европа
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_29.html
*******
Древните българи и морето. Имал ли е флот Атила?
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_7.html
********
ХУНСКАТА ИМПЕРИЯ - МОРСКА СИЛА В ЕВРОПА? АТИЛА - БИЧ БОЖИЙ ИЛИ МОРСКИ КРАЛ?!
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_8.html
********
Хунобългарското леточисление и християнството
https://boianimen.blogspot.com/2017/08/blog-post_4.html
********
Пълен списък на царете от Хунската(Хонската) династия
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_6.html
Пейзаж от Югоизточна Европа, където се настаняват част от племената на нашите хунобългари, завърнали се от изток. Интересно е, че ландшафта доста прилича на този в днешна България на Балканите.
Край
-----------
ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР(исторически св...
Разликата между сюну от централна Азия и...
Сборник "Джагфар тарихы". Фраг...
Разликата между сюну от централна Азия и...
Сборник "Джагфар тарихы". Фраг...
Мак- едонците
ТРАКИЕЦЪТ ЗИЕЗИ....ОТ КОЙТО ПРОИЗЛЯЗОХА ...
Енергетиката на древния град в картината...
ТРАКИЕЦЪТ ЗИЕЗИ....ОТ КОЙТО ПРОИЗЛЯЗОХА ...
Енергетиката на древния град в картината...
Следващ постинг
Предишен постинг
Защо хунор и хун? Че и хун ну..; Хуните се самонаричали "Хон" и "Хонор", като прякор, добавено име - Хон булгар, но това е дълго и подробно... Хун дошло предадено чрез китайците, които нямат "р", както гърците нямат "ч".
"Хун ну" пък е измислица на историците за да парчатосат и разделят етносите и културите и дори да ги противопоставят на теория. Руските и съветските историци са големи специалисти в тази област.
Разликата между европейските и азиатските хуни е една единствена - едните се върнали в Прародината и останали европейски, смесвайки се с алани, скити, славяни и др. Дали началото на няколко европейски държави и народности едната от които е българската.
А другите си останали азиатски и една част се смесила с местните населения а друга част днес съществува като уйгурски тюрки и манджурци.
Друг малко известен факт е че именно хуните открили коприната за Запада.
Когато идва династията Хан в Китай, тя започва широкомащабна война срещу обединената Хунска държава на кхан Мо-тун.
Събрали 320-хилядна армия и потеглили срещу хуните. Мотун избягвал да влезе в открит бой и подмамил китайската армия в една клисура близо до град Пинчен, след което я обградил. Седем дни китайците останали блокирани в клисурата независимо от опитите им да се измъкнат, храната им свършила и скоро щели да почнат да умират от глад. Тогава Гао-цзу се съгласил да подпише с Мотун „договор за мир и родство“. Според този договор китайците давали на Мотун една принцеса и се задължавали всяка година да изплащат на хуните огромен данък под формата на дарове. Оттогава хуните започнали да получават от Китай под формата на данък толкова много коприна, че започнали да разменят голяма част от нея на запад в Согдиана за други стоки, а согдийските търговци поели търговията с коприна и я разпространили на запад. Именно те, хуните са докарали коприната на запад.
цитирайКогато идва династията Хан в Китай, тя започва широкомащабна война срещу обединената Хунска държава на кхан Мо-тун.
Събрали 320-хилядна армия и потеглили срещу хуните. Мотун избягвал да влезе в открит бой и подмамил китайската армия в една клисура близо до град Пинчен, след което я обградил. Седем дни китайците останали блокирани в клисурата независимо от опитите им да се измъкнат, храната им свършила и скоро щели да почнат да умират от глад. Тогава Гао-цзу се съгласил да подпише с Мотун „договор за мир и родство“. Според този договор китайците давали на Мотун една принцеса и се задължавали всяка година да изплащат на хуните огромен данък под формата на дарове. Оттогава хуните започнали да получават от Китай под формата на данък толкова много коприна, че започнали да разменят голяма част от нея на запад в Согдиана за други стоки, а согдийските търговци поели търговията с коприна и я разпространили на запад. Именно те, хуните са докарали коприната на запад.
простите китайци помислили, че светът се свършва и побягнали позорно от българите. Невеж народ.
цитирайточно подбрано, имам и аз такъв пост.да се знае!!
поздрави на автора...)
аз съм Юлия
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
цитирайпоздрави на автора...)
аз съм Юлия
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
fun1001 написа:
точно подбрано, имам и аз такъв пост.да се знае!!
поздрави на автора...)
аз съм Юлия
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
поздрави на автора...)
аз съм Юлия
Т.е. в Далечния изток пристигат на коне две различни части от европейската древнобългарска диаспора, които се събрали в Предкавказието. Те пристигат там водени от бивш цар на ранния Шумер - Хон Улан и професионален войскови пълководец Кубарчек. Носят със себе си и държавност, културни и цивилизационни умения. От тези хора произлизат после страшните хунски номади, наричани в Средна Азия - "рижите дяволи".
То добре, че в тези мижави времена поне жените държат фронта... Имаше една точна индианска поговорка по този въпрос.
отговориш ли?
цитирайradostinalassa написа:
отговориш ли?
Какво да отговарям? Нали ти казаха за какво става въпрос тука? И на друго място съм писал, че китайците и другите източни народи са заимствали и календара си от древните българи. Значи, на един по-ранен етап не са били наясно и със затъмненията.
Здравей, Атиле. Вярно е, че китайците са взаимствали календара, както и други неща от българите. И аз съм го писал на няколко места, защото трябва да се знае. Има и в обратна посока взаимстване на открития и достижения, но поне ние си го признаваме, а те- не.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Бях изоставил блога си но явно трябва пак да го възобновя ! Ще прочета вашите неща тук правдата е на почит, но сами знаем, че е на изчезване Надявам се вие да върнете част от надеждата ми !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб