В ДА(Държавния архив) - Търговище се съхраняват архивите на община Добротица, в чийто състав влиза и с.Ястребино, но не са предадени архивите, в които са вписани ежедневни събития, кореспонденции и пр., до 17.IX.1944 г.  

Без писмена заповед от МВР не се задържат хора, не се убиват, не се прави блокада, не се опожаряват къщи и плевни. За Ястребино такива заповеди няма. Полицейските архиви са прочистени, няма архив, от който да се види кой и кога е извършил злодеянието. В периодичния печат, както и в местни Омуртагски, Габровски, Поповски и Варненски вестници не са публикувани сведения за блокада и убийства в Ястребино..
Знае се, че шумкарите са се трепали един друг а са приписвали убийствата на властта, опожарявали са къщи и плевни.

В ДВИА - В.Търново няма сведения за действията на войската при разгрома на Омуртагския партизански отряд и убийства на деца и възрастни ятаци от с.Ястребино, общ.Попово през декември 1943 г. След 9-ти септември на населението е забранено да говори за убийствата в Ястребино. Архивите на църквите са унищожени.

Във Варненска обл., както и на други места се организират траурни шествия- митинги при погребения на убити шумкари, отразени във в-к "Народно дело". На някои от тях присъства и партизанинът Рангел Калайджийски от Ястребино, вече зам.началник на Окол. упр.на МВР-Омуртаг. Държат се речи. За убийствата в Ястребино - нито дума, там не се организира траурно погребение, на което биха присъствали живи живи свидетели и биха говорили за злодеянието.  

Гласност на трагедията се дава при провеждане на монтирания "народен съд". Военачалниците свидетелстват, че главното командване им дало списъци с имена на ОСЪДЕНИ/ от военно-полеви съд въз основа на ЗЗД/. В тях не е имало имена на деца, разбира се, а за възрастни ятаци от Ястребино/писмено/ било наредено да бъдат разпитани и освободени.  

Непонятно защо главният обвиняем за убийствата в Ястребино подпоручик Константин Йорданов - легионер, не е ликвидиран веднага след блокадата от отмъстителните шумкари, нито на 9-ти септември при масовите чистки./ Могъл е да избяга със семейството си в чужбина преди тази дата, но е останал в България, както много други./
Арестуван е и предаден на следствените органи за сценария пред т.нар. "нар. съд", за да понесе наказанието заедно с други участници в блокадата./ Осъден е на смърт. Името му не е публикувано в "Държ.в-к." с имената на други осъдени, не е написано на стената пред НДК - /това всеки може да провери/, няма го в списъка на реабилитираните в ДА - Разград.  

При предварителното следствие всички обвиняеми горорят еднакво, все едно, "че са си плюли в устата", както казва народът./Дават показания, съгласно обвиненията, предявени в обвинителния акт./  

В царство България за всяка екзекуция е съставян Протокол. За нито една от екзекуциите на осъдените от "народния съд" няма Протокол. Не се знае всички ли са убити: разсреляни, обесени, убити с тояги и лопати. Къде им е гробът? На близките им не се дава обяснение.  

Пети състав на народния съд във Варненска обл., г.Омуртаг с присъда от 9 април 1945 г. осъжда за убийствата в Ястребино:  

1. Подпоручик Константин Йорданов - 30-годишен, легионер от Разград на смърт.
2. Канд.подофицер Мичо Цачев Вълков - 24 годишен от с.Киченица на смърт.
3. Канд.подофицер Съби Йорданов Момчилов - 24-годишен от с.Баба тонка, починал/убит/.
4. Фелдфебел Стайчо Леков Тодоров - 46-годишен от Разград, на доживотен строг тъмничен затвор.
5. Фелдфебел Никола Маринов Николов - 20 - годишен от с.Долни Дъбник/ днес гр.Долни Дъбник, Плевенско/, на 15 г.с.т.з., ремсист
6. Редник Рачо Илиев Тодоров - 21 - годишен от с.Ковачевец, Поповско, на 15 г. с.т.з., ремсист.
7. Редник Никола Атанасов Лютов - 22 - годишен от с.Лилюк, Търговищко, на доживотен с.т.з.
8. Редник Кирил Петков Киров - 22 - годишен от с.Гебеджа, Търговищо, на доживотен с.т.з.
9. Санитарен подофицер Никола Байчев Николов - 23 - годишен от Варна на 1 година условно.
10. Агент разузнавач Стоян Узунов от с.Дългач - на смърт.  

ЦДА,Фонд 1449, оп,1,а.е. 1248, л.21,22.  


Из протокол на разпит на фелдфебел школник Никола Маринов Николов/ремсист/:
"подпоручик Константин Йорданов е голям великобългарски шовинист, легионер. Беше неприятел на руснаците и страшно мразеше руската войска. На 5 септември той ясно заявяваше пред войниците, че ако руснаците се опитат да ни обезоръжат няма да предадем доброволно оръжието, а ще се съпротивляваме, като ще стреляме с картечниците. Тогава ние бяхме на Добруджанската граница. Беше пръв по атестация и ротата му винаги се класираше първа по строева, стрелкова и морална подготовка."   

ЦДА, Фонд 1449, оп.1,а.е. 1250, л.212,219  


Командирът на полка се застъпва за подпоручик Константин Йорданов като изпраща до народния съд положителна оценка за него.




В Електронен каталог на Нац. библиотека се съхранява "Криминален статистически бюлетин за станалите в страната проишествия според донесенията на областните полицейски началници и столичното полицейско комендантство за периода 1931-1940 г. по 12 броя годишно"

сигнатура А 361  

От нито един ДА не ни предоставиха бюлетини за станали проишествия през денонощието от 1941 - 1944 г. включително. Унищожени ли са или са засекретени?  

"Тъмна работа - казват сега жителите на Ястребино. Димитър, братът на двете близначки не е бил шумкар. Слез 9-ти комунистите направили счетоводител един, който не знаел колко прават две и две, друг станал летец... Не пишете имената ни!"  Хората и сега се страхуват да говорят.

Ако войската е извършила това злодеяние, архивите щяха да бъдат съхранени и изложени на показ. ЯСТРЕБИНО е един от митовете, които комунистите си съчиниха след 9.IX. 1944 г.  

Надежда Любенова  

(...)  

Кой уби ястребинчетата?  

Разказ от Емануил Колев Иванов  

Учех в прогимназията, когато учителите ни обясняваха, че ястребинчетата са убити от фашистите, защото насели храна на партизаните. През 1980-та година отидох със семейството си на море. След почивката реших да минем през Ястребино и да чуя истината от местен човек. Паметникът на децата е край шосето, близо до селото. Докато снимах пред него съпругата и децата си, някакъв човек дойде при мен и ме попита от къде съм.
- От Пловдив - отговорих.
- Имам дъщеря и зет, които работят в Пловдив по разпределение. Ако пратя багаж за дъщеря ми, ще го занесете ли?
- Всичко ще занеса, с кола съм, но ако ми кажете истината за смъртта на ястребинчетата.  

Човекът ме заведе до землянката, където се криели шумкарите. Тя е на около един километър от паметника, в гъста гора, скрита в една долчинка с храсталаци. Ако човек н езнае къде е, никога няма да я намери. Нелегалните са имали землянки и на други места. - Забранено ни е да казваме истината за убийството на децата - довери ми се човекът. - Едни от тях, когато са си играели вън от селото, открили землянката. Шумкарите ги убили, за да не ги издададат. Това се знае от хората и от околните села. Нашата войска не  е вършила зверства.
Даде ми две торби с орехи - едната за дъщеря му, другата за мен. Цялата гора наоколо е пълна с орехови дървета. Оказа се, че дъщеря му със съпруга си живеят на квартира на сто метра от нас. Когато и занесох орехите, тя не повярва, че баща и е казал истината за ястребинчетата. Който се изтърве да я каже изчезва или го пращат на концлагер или затвор, откъдето рядко някой се завръща.  







Йордана Петрова Петрова от с.Горна Ката, Търговищко, род.1907 г.:

"От нашето село има трима убити шумкари. Полицаите и военните не са убивали деца. Ястребинчетата ги убиха шумкарите. След 9-ти народът беше много наплашен, нищо не се говори за ястребинчетата. Никой не смее да каже какво е било"... 1984 г.  

Иван Дочев: 

..." Разпространява се успешно една легенда за моя брат, че в това село Ястребино две-три деца били убити по негово нареждане, което е абсолютна лъжа. Аз ходих в това село, опитах се да запитам хората на улицата. Един много стар човек, представих се, че съм журналист от София, не казвам за брат ми и питам какво стана тука, за майор Дочев, говори се, че са убити някакви деца и прочие... Тоя стар човек ми каза:
"Дечките/децата/ играли вън на полето и открили една землянка, в която се крият партизани. От страх да не ги издадат, те ги ликвидирали. Вашият майор Дочев няма нищо общо с това, не е направил такова нещо."  

Милен Куманов, Ивайло Петров, "Интервюта с Иван Дочев" 2002 г., стр.188  



При такъв ред и дисциплина възможно ли е извършителите на убийствата в с.Ястребино да не бъдат съдени?/ б.а./

Никой от подсъдимите няма нищо общо с приписаните им обвинения. Народният съд е касапница, която ликвидира елита на нацията и преди всичко войската - стражът на Отечеството./ б.а./  

Иван Хаджииванов от Благоевград:

"Разговарял съм с десетки наши репресирани и надделява мнението, че не войската преди 9-ти е разстреляла ястребинчетата, а шумкарите, за да не ги издадат.
За болшивишките палачи истината е това, което е в техен интерес.".

...................................................

Приложение:













*********************************

   

Горното са извадки от книгата на Надежда Любенова "Кой уби ястребинчетата", изд."Макрос", Пловдив, 2021 г.  

Книгата е пълна с фотокопия на документи, кореспонденции, източници и на практика самата тя представлява един ценен исторически документ и свидетелство! Наскоро я получих, заедно с още една за цар Фердинанд, като ценен и рядък подарък и днес намeрих време да споделя нещо от нея и за читателите на блога.
......................

П.П. Междувременно книгата претърпя Второ допълнено издание. Посредством общи приятели авторката г-жа Надежда Любенова се свърза с мен. Изпратих снимки и разказ за дядо ми и брат му към материалите затова второ издание. И двамата несправедливо осъдени от т.нар. "Народен съд". Без да преразказвам този разказ, ще приложа към публикуваният вече постинг само две снимки от Второто издание на книгата.

Очеваден пример за лъжите и илюзиите сред които сме живели и продължаваме да живеем! "Българските фашисти и Ястребинчетата"... 😉

Бях потресена наистина като разбрах за това. Като си спомня, че поколения деца бяхме лъгани по такъв долен начин. Ужасно е дори да си го мисля. Срам. Срам за всички нас. Защото някой винаги трябва да търси и изрича истината.

Това е един пример, който трябва да даде урок и съответни изводи. Пример за това как една гола пропаганда, без нито едно доказателство може да бъде насадена в умовете на хората и никой да не се противи. Не знам дали ги е било страх и затова са мълчали. Мен най-много ме е страх от това мълчане.

ДА ОБОБЩИМ- ТО И ШУМКАРИ НЕ Е ИМАЛО, ПАРТИЗАНИ СЪЩО, НЕ Е ИМАЛО И ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА И НЕ Е ИМАЛО НАГРАДИ ОТ 50 000 ЗА ИЗДАДЕН ПАРТИЗАНИН-

Е ИМАЛО И НА 42 000 ЧОВЕКА СА БИЛИ ПЛАТЕНИ ПО 50 000 ЗА ИЗДАВАНЕ ИЛИ УБИВАНЕ ЛИЧНО НА ШУМКАР

ПАЗИ НИ БОЖЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ- ДА СПЕЧЕЛВАМЕ ПАРИ ПО ТОЗИ НАЧИН. МНОГО ЧЕРНИ ПЕТНА ИМА В БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ- ПРЕДАТЕЛСТВО А И ЗА ЛЕВСКИ ИМАШЕ СЪМНЕНИЕ... ГАДНО НАЛИ

Не може да се обобщава с поредните лъжи и свободни съчинения. Какво имало и какво нямало знаят архивите, документите и участниците, свидетелите. Но всичко е било законно! А шумкарите и подривната им дейност е били незаконни. Нали така? Понеже днес бандитите и узурпаторите най-много обичат да говорят за законност и че каквото правят и са правили всичко било законно.
Жалко че в царството нямало и частни ловци на глави, както някога в Америка, може би те щяха да свършат по-добра работа от полицията и жандармерията, които не са гледали сериозно на шумкарите.