Постинг
17.04.2014 00:31 -
"СТАРОБЪЛГАРСКИ" и "НОВОБЪЛГАРСКИ" родове и населения във Волжка и Дунавска България
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 8465 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2017 11:37
Прочетен: 8465 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 02.08.2017 11:37
Славянобългарски родове се формирали не само на Балканите, но и в Източна Европа.
Кавичките в заглавието са за да подчертаят българският произход на едните и другите, разлика е във времето когато те се включват състава на народностите на двете страни. На практика това историческо време - XI в. се оказа доста мъгляво и малко известно в историята и на двата народа...
По въпроса се изисква едно по-обширно и задълбочено изследване, лошото в нашия случай е че явно няма кой да го направи... Затова ще се задоволим с научно-популярните и непретендиращи за почести и слава съобщения в блога на АТИЛ.
В тази публикация главният акцент е върху произхода на съвременият официален език във Волжка България и че той няма нищо общо с никаква Златна орда и с никакви татари. И върху етническият произход на българските шопи и гагаузи.
Знаменитата "Казанска шапка" от залите на Оръжейната палата в Московския кремъл. Руски трофей, на практика служила като корона на волжко-българските владетели. Подобна шапка била подарена от българите на дядото на Владимир Мономах. Самият Мономах я въвел в качеството на руска корона.
Странно съвпадение наистина, защото именно при Мономах започнал първият погром и аутодафе(унищожаване на книги и документи), подправки чрез преписи на документи и др. върху българската култура и наследство в Русия...
Една от най-знаменитите картини на популярната сред народа през XVI в. царица Сююбика - "Суюмбека с сыном Утямышгиреем" от неизвестен художник, по предварителни данни принадлежи към XVII - XVIII столетие. Времето когато се заражда руското портретно изкуство. Намира се в колекцията на Националния културен център"Казан"( поступившая из частного собрания академика А.Н. Каралина, предки которого по отцовской и материнской линии (Каверины и Карауловы) могли быть служилыми татарами, принявшими крещение и составившими класс русского дворянства (они имели грамоты от русских монархов – Анны Иоанновны, Екатерины II).
Сведенията от историческия сборник "Джагфар тарихи" за етногенезиса и езика на волжките българи разбиха на пух и прах всичките измислици и фантазии на идеолозите на татаризма. Както и на фалшивите историци. Стана ясно, че в етногенезиса и развитието на езика у волжките българи от 10-ти до 20-ти век татарите и Златната орда нямат никакво участие или отношение! Кипчакското(куманско) народно наречие във Волжка България през 19-ти век по времето на Царска Русия, вече било обявено като реформа, за официален и литературен език на територията на Волжка България.Татаризма и потатарчването на всичко българско били официално установени в рамките на СССР.
Цитат:
"...В 990 г. 240 тысяч починенных оймекам огузов(торков) откочевало на запад и подчинилось Булгару. Их поселили в южнобулгарской провинции(губернии) Саксин. Для того, чтобы удержать эту массу новых подданых в повиновении, Булгару пришлось прекратить все войны. Но собственых сил не хватало, да эще оймеки постоянно нападали на восточную границу Булгара, требуя возврата беглецов-торков. К счастью, оймекская орда раскололась на две части - на западную(караоймекскую), с центром в Кызыл Яр, и восточную(акоймекскую), причем в западной части тут же начались междоусобные войны.
В 1020-х годах первая крупная караоймекская орда хана Кумана бежала из Кызыл Яр в Булгар и была в 1028 г. нанята булгарским царем Балуком Ашрафом на службу. Тогда же Балук добавил к титулу булгарских царей выражение "царь Кыпчака"("Дешт-и Кыпчака").
Куман должен был своими силами поддерживать порядок среди племен булгарских торков, постоянно нападавших друг на друга. В 1035 г. на службу Балуку в Саксине нанялась еще большая караоймекская орда хана Ишима, а люди Кумана получили разрешение заселить часть Горной и Луговой(Заказной) сторон Средней Волги.
Уже в 1030-х гг. наемные кыпчаки(куманы, кыргизы) составляли большую часть булгарского войска. В конце XI - XII в. во Внутренней Булгарии было поселено несколько сот тысяч куманов, и преобладание здесь(в сельских районах) кыпчакоязычного населения стало подавляющим.
Но и из 50 тысяч булгарских феодалов в XII в.всего около 10 тысяч были хон-каганскими(старотюрксками) огузо-булгарами и огузо-баджанаками по произхождению и относились к СТАРО-БУЛГАРСКИМ РОДАМ.
Остальные феодалы произходили из НОВОБУЛГАРСКИХ РОДОВ(20 тысяч- из куманов, 10 тысяч из баджанаков, 10 тысяч - из торков, кытаев и др.). ..."
(ДТ, т.3, 1997 г. стр.65-66)
Оказава се, че и у нас към 13-14 в. също имаме аристократични родове и население от СТАРОБЪЛГАРСКИ И НОВОБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД!
Старобългарските родове от хунски, алански и ермийски произход са главно в Североизточната част на страната и в Македония а Новобългарските от кумански и печенежски произход в Западната(Софийско, Нишко) и Южната(Тракия). Всички те са премесени със славянско "тесто" и чрез църквата и държавата езиково ославянени...
Какво казват българските летописи от Волжка България за заселването на баджанаци(печенеги) и узи(торки) в Дунавска България през XI век?
Цитат:
"...В 1045 г.большинство саксинских баджанаков подняло восстание против непомерных поборов царя Балука и откочевало в область Харька(басейн Северского Донца).
После голодной зимы часть баджанакских мятежников во главе с Кегевен-бием согласилась вновь вернуться на булгарскую службу. Царь Балук дал метежникам прощение и продовольственую помощь, за что они должны были отомстить Чаллы-Уруму(Византии) за нападение на булгарские Крым и Тамья-Тархан(Тмутаракань).
Кегевен-бий переправился через Сулу(Дунай) в Берсулу(Добруджу), на как только кряшцы(греки, византийцы) предложили ему хорошею службу - тут же перешел на их сторону.
Но вслед за этим в 1048 г. и торкские мятежники во главе с Тиряком("Тирах") бежали в Улуг-Болгар(Дунавска България) из страха перед булгарским нападением. Византия наняла и их, потеснив в правах баджанаков.
Кигевен-бий этого вытерпеть не мог и поднял против Византии войну, которую поддержали улаг-болгары(дунайские болгары). Орда Кигевен-бия воевала 10 лет, после чего была приглашена за доблесть в Аварию(Венгрию), где и поселилась. Некоторые сыновья и внуки этих биев возвращались в Булгар для учебы или службы. ..."
ДТ, т.3, 1997г., стр.66
....................................
Административно деление на българските земи в рамките на Византия
Сега да видим какво разказват гръцките автори за тези събития и каква е разликата между българския летопис и чуждестранната историческа журналистика... Неточностите и вмъкнатата белетристика от страна на гръцките автори може да не са нарочни а от базата данни с които са разолагали или от желание да представят "богоугодно" пред читателя събитията и да оформят логически връзки и развръзки според техните разбирания и ценности...
Югоизточна Европа през XI век
Йоан Скилица разказва за първото масово нахлуване и заселване на печенеги в нашите земи през XI в. То станало при твърде драматични обстоятелства:
"...Печенежският народ е скитски...Той е голям и многолюден и никой скитски народ не може да му се противопостави. Те обитават равнините отвъд Истър(Дунав), които се простират от р.Бористен(Днестър) до Панония, като номади и винаги водят чергарски живот. Вожд на този народ по това време бил Тирах...(първата голяма неточност, Тирах няма нищо общо с печенегите, той е узийски, тюркски - торкски хан.)
...При скитите(печенегите) имало и друг човек, на име Кеген..., който произхождал от незначетелен и почти неизвестен род
(втора голяма неточност Кеген е бий-бай-боил, водач на орда - родово-племенен съюз, по-благороден от него е само Хана и Кана-Царя)
, но бил извънредно способен във военното дело и военното изкуство...И когато узите...често нападали печенегите, той ги обръщал в бягство и ги отблъсквал, докато Тирах не само че не смеел да излезе насреща им, но дори се спотайвал в мочурищата и блатата край Истър...
(тук вече почва белетристиката.., явно гръцките автори имат голяма слабост към мочурищата и островите, блатата по принцип...Самият Тирах е вожд на узите воюващ с печенегите, но се намира много далече от Дунава по това време, идва там чак след три години през 1048 г)
(Кеген) излязъл с двата рода срещу Тирах, който имал единадесет рода от своя страна.Той му се противопоставил няколко часа, но всепак, надвит от множеството, бил обърнат в бягство. И докато бродел из мочурищата и търсел спасение, Кеген разбрал, че за него и хората му има само един изход - да избяга при императора на ромеите... Като обещал да приеме светото кръщение и да склони хората си да направят същото, бил издигнат в сан патриций и получил три крепости от тези, които се намират по бреговете на Истър, както и много стадия земя и изобщо бил причислен към приятелите и съюзниците на ромеите...Той пеминавал Истър кога с хиляда, кога с две хиляди души...нападал Тираховите печенеги и им нанасял много големи щети и поражения...Тирах...проводил пратеници при императора, за да му съобщят, че не трябва великият император, който има договор с печенежския народ, да приеме един техен отцепник, а щом го е приел да не му позволява да минава Истъра и да нанася вреди на съюзниците му... Като се върнали пратениците на Тирах, без да постигнат нищо, той се разсърдил много и се молел по-скоро да настъпи зима.
(византийски приказки от 1001 нощ..., императора приел Тирах като по-благороден скит-торк, от печенегите, а тях ги стеснил, заради което Кегевен вдигнал бунт..., самият Скилица дава такива обяснения по-нататък)
А есента вече си отивала и настъпвала зимата...Тогава задухал северният вятър и реката замръзнала на 15 лакти дълбочината. И понеже цялата стража нехаела, Тирах се възползвал от случая, за който се молил, и преминал реката с всичките печенеги, които били с него, както разправяли, осемстотин хиляди(души). Той се разположил на отсрещния(българския) бряг, като опустошавал и разрушавал каквото му паднело... Като преминали реката, намерили голямо изобилие от добитък, вино и питиета, приготвени с мед, за които те никога не били чували.
(чак пък и да не са чували...)
Понеже те употребявали ненаситно тези неща, хванала ги стомашната болест и всеки ден измирало неизброимо множество от нея.
(тъй, тъй.., то и Атила от такова умрял, от преяждане и препиване...,няма да е от глад я..., като хората)
Като научил това от един беглец, Кеген решил, че е настъпил удобният момент да нападне враговете, тъй като те били измъчвани от зимата и от болестта. Той склонил и ромеите, които се колебаели и страхували да се противопоставят на такова множество, и се нахвърлили върху враговете. А те, уплашени от бързото нападение и страхувайки се от сражението, хвърлили оръжието и сам Тирах се предал заедно с всичките първенци и останалото множество...Управителят на България Василий Монах взел и заселил хилядите печенеги из полетата на Сердика, Ниш и Евзапол(Овче поле), като ги разпръснал всичките и им отнел всякакво оръжие, за да не могат да заговорничат.
(нали бяха умрели от ядене и пиене отде дойдоха пак сега тез хилядите да населят такива обширни области..?!)
А Тирах и неговите сто и четиридесет души(аристокрацията) били отведени при императора, който ги приел любезно, покръстил ги, издигнал ги във високи чинове и ги оставил да живеят безгрижно..."
Печенеги(баджанаци по старобългарски)
Тук трябва дебело да се подчертае обърквацията на гръцкия автор чрез когото тя отива в историята и в учебниците по история на няколко страни и до днес. Обърква хронологията на събитията обявява узите за печенеги начело с вожда им Тирах а за събитията около войната на печенежкия Кегевен-бий и българите срещу Византия нищо не се разбира. Нито за самата нея, нито за причините, които я предизвикат?!
Макар да пише, че печенегите са оставени да живеят "безгрижно", по-нататък Йоан Скилица дава други сведения за тяхната съдба. Византийците предприемат опит да използват печенегите във войната им със селджукските турци в Мала Азия. Покръстените варвари обаче вдигат бунт и опустошават Тракия.
Откъде и как се закрепва обаче днешното име - "шопи" на една от значителните български етнографски групи?! Както се вижда тя явно е от печенежки произход, макар българските съвременни автори по навик да го усукват и нагласят - "били претопени и асимилирани"... От кого били асимилирани, интересно славяните и тях кой ли ги е асимилирал, че да станат българи...По всичко изглежда, че "безкрайните морета от славяни и печенеги и узи и траки преди това" сами са се асимилирали.
Шоп от Трънско - 19 век
Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е "сопа".
География на шопските торлашки говори
Както стана ясно през XI в. управителят на България Василий Монах разселва печенегите из днешния Голям Шоплук .
(Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, минавайки през Врачанско, Монтанско, Ломско, Видинско, продължава на юг през Пернишко, Софийското поле(в самия град София диалектът е изчезнал), Ботевградско, Пазарджишко(частично), Самоковско, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко, Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава в днешна Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко). Големият Шоплук обхваща всички места от Малкия Шоплук.)
И ги разоръжава за да не заговорничели. Явно още от тогава сопата става техен типичен атрибут( Шомпа, шомпол, и в днешната оръжейна терминология има толкова много термини от български произход, особенно от руския език, колкото никой не би предположил...). Явно и от тогава почнали да гледат "на чомпи"(на криво) та им станало нарицателно и дори накои днес ги обявават, че произлизали от печенежкото племе "чомпи". Спород мен прякора на тази етнографска група идва именно от сопата.
Скитски(узийски) княз
Не по-малка заплаха за Византия носят и нападенията на още едно тюркско говорящо племе от български произход - узите(огузите). Те са врагове на печенегите и след изтеглянето на последните на запад, заемат техните земи между реките Дон и Днепър. През 1064 г. огромни маси от узите преминават Дунава и нахлуват в българските земи. Да видим първо какво казва българският източник за събитията:
"... В 1055 г. из Саксина в степь Кара-Саклана(Украины) бежало большинство оставшихся на булгарской службе торков. Булгарское войско из куманов под командованием Балуса преследовало беглецов. Спасаясь от нападений Балуса и голода, многие торки в 1060-х гг. бежали в Переяславское княжество Русьи и в Улуг-Болгар(где были приняты на византийскую службу и влились как и прежние пришельцы, в состав дунайско-болгарской народности). ..."
ДТ, т.3, 1997г., стр.66
А ето и разказа на Йоан Скилица:
"...(През 1064 г.) узите, които също са скитско племе и са по-благородни и по-многобройни от печенегите, масово преминали Истър с покъщнината си... Те победили с изненада войниците, които пречели на преминаването ич, а именно: българи, ромеи и други, които били с тях... Така те изпълнили цялата Дунавска равнина. Наистина, както твърдели очевидците, този народ наброявал до 600 000 мъже, подготвени да носят оръжие и годни за бой... Те били много голям народ и затова извършвали всекидневни нападения за грабеж в много части на България, а вече започнали да обезпокояват Тракия, и Македония... Докато императорът..., мислел за събиране на войска, няколко души дошли тичешком при него и му съобщили за гибелта на цялото племе. Те разправяли, че военачалниците им се качили на лодки и преминали Истър, а цялото множество без изключение измряло от глад и епидемия, разбито и от пограничните българи и печенеги...
(това последното ще да е причината, щото много странни явления и чудеса небесни описват гърците - печенегите умрели от ядене и пиене а пък узите от глад, ако бяха дошли трети, сигурно и за тях щеше да има някое чудо и възмездие...).
След това толкова голямо унищожение някои от узите се явили при императора. Те получили държавна земя в Македония и станали привърженици на ромеите.
(от какъв императорски зор ще да е това(?! ), вероятно заради натиска или ползата от умрелите узи от отвъдното.., и защо в Македония ще се заселват, където още с Аспарух дошли съплемениците на узите - ермийците...?!)
Те и досега са още техни съюзници и подчинени, удостоени с достойнствата на сенатори и светлейши..."
С времето узите и печенегите се влели в състава на българската народност, като една малка част от узите в Североизточна България запазила на битово ниво стария си тюркски език - днешните гагаузи.
Куманският герб
Вече към края на XI в. почнали да идват и третите - куманите ! Именно те оказват помощ на император Алексий I Комнин(1081-1118 г.) да се справи с един голям бунт на печенегите и българите, които в съюз със селджукските турци си поставят за цел да нападнат и превземат византийската столица(1091 г.), тук обаче става дума за ордата на един изменник Дугар...!
Византия се възползва тогава от поражението на печенегите и българите, но още през следващата година куманите вече отново воюват за себе си и волжко-българския владетел Адам, без да ги застигне никакво чудо и възмездие за да умрат от ядене и пиене или от глад...
Адам мечтаел да възтанови господството на българите в Улаг-Болгар(Дунавска България) и разчитал при удобен случай заедно със Селджукидите вообще да унищожи и подели "нечестивую и погрязшею в разврате Византию".
Княза(Хана) на Куманската орда Тетеш бил васал на Кан-эмир Адам.
Цитат:
"...Взяв Улуш на Днепре, Тэтэш прошел в Улаг-Кашан(земли между Дунаем и Днестром) и в тамошнем городе Ак-керман(Белгород на Днестре) принял в состав своей орды отряд князья Асли(Сеслав, Всеслав) - правнука улаг-болгарского царя Шамиля(Самуила).
При помощи худаярцев(богомилите) Тэтэш в 1085 г. отвоевал у Византии тюбу(район, область) Турысала(Доростол, Силистра) в Улаг-Болгаре. В помощь ему Адам направил только что нанятую на службу караоймекскую орду Кыдана и Ытлара вместе с отрядом брата Тэтэша Чалгы-бека.
Опираясь на них, Тэтэш в течении семьи лет занял город Кашан(Констанция, Констанца), самые главные области Улаг-Болгара(Мак-Идан- Македония, Буйрак - Южна България и др.) и стал угрожать Истамбулу(Цариграду). Ханы Чалы-Урума(Византия) стали платить ему дань, пытаясь отсрочить день своей полной погибели, но внезапная измена Дугара(1091 г.) изменила все... Смущеный тем, что служивший Булгару Дугар оказался на стороне Византии вместе с куманским ханом Бунеком(Боняк) и что из Булгара он не мог получить никаких указаний на этот счет(гонцы Тэтэша убивались людьми Дугара), Тэтэш направил к Дугару послов и получил от него сообщение о ссоре Адама с узийским султаном(селджукския) и об окончании в связи с этим войны с Византией.
Потрясенный сообщением Дугара, Тэтэш вывел свои войска из Улаг Болгара, а поддерживавших его худаярцев(богомилите) и румских баджанаков(печенегите) и торков разбили Дугар и Боняк. Адам, получив известие об этом, прешел в неистовую ярость, но Дугар прислал эму щедрые дары византийцев и выкупил за них свою голову. Но Хин-Керман царь все же у Дугара отобрал и вернул ему только в 1095 г., когда он помог чалы-урумскому хану. ..."
ДТ, т.3, 1997 г., стр-69
Вместо заключение
Т.е. освобождението на България от византийска власт е можело да стане още през XI в. и правнука на Самиул - княз Сеслав да бъде коронясан за цар... С всичките произтичащи от това последици.
Шопи от началото на XX век.
8-метрова статуя на Богинята-майка откри...
УКРАИНСКАТА ТРОЯ( древните българи, Вели...
ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ! инж. Емил Живков (Zi...
УКРАИНСКАТА ТРОЯ( древните българи, Вели...
ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ! инж. Емил Живков (Zi...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб