Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2015 19:11 - Български средновековни рисунки-графити. Втора част.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7833 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 26.05.2015 22:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Произход и етническа принадлежност на графитите


Богатството и разнообразието на произведенията на графичното народно изкуство в българските земи през Ранното средновековие показва добре развита и дълбоко вкоренена в съзнанието на народа художествена традиция. Ето защо много актуален става въпросът, къде са корените на тази традиция и кои са нейните носители.
Историческата наука доказа, че българската народност на Балканите се формира върху базата на три основни етнически компонента: българи, славяни и останките от завареното местно население.

image

Рисунка-графит на конник с куче от с. Равда, Провадийско [Димитров 2012:]. (Върху бута на коня във вид на дамга е изобразен владетелския знак) 


В момента на заселването на славяните в Балканския полуостров местното население е било твърде разнородно и в своята основа се е състояло предимно от романизирани и елинизирани траки, гръцки и римски заселници и други по-малки етнически групи(между тях хунобългари и траки, които запазили своята стара култура към 6-7 век). Обединяваща връзка между тях е била новосъздадената Източна римска империя - Византия. Силен отпечатък върху изкуството от това време дава християнската религия. Ранновизантийското изкуство има един общ дух, но и значителни регионални особености. В това изкуство не могат да се открият тези отличителни белези, които са характерни за старобългарското изкуство. Липсва или не е отбелязан обичаят да се създават врязани рисунки в този мащаб и с този дух, който носят средновековните български рисунки-графити. Наистина в отделни случаи(например върху мазилки от ранновизантийски гробници от София, Варна и другаде) могат да се видят врязани изображения на котви, кораби, кръстове, но те нямат нищо общо с изображенията от VIII - X в., а изразяват влиянието на християнската символика и догматика. Следователно трябва да се приеме със сигурност, че на местното заварено население тази художествена изява не е била позната.

Широко участие във формирането на българската народност имат славяните. Преди заселването си на Балканския полуостров те населяват обширни територии от Източна Европа. Проучванията на тяхната материална и духовна култура, показват, че подобни паметници на изобразителното изкуство не са известни в тяхната прародина. Не са известни те и от по-късно време, когато започват да се образуват първите славянски държави. Едва след приемането на християнството и особено след XI в. в Русия и други славянски страни се появяват графични рисунки и изображения(явно под българско влияние, върху стени, мазилки в Киев, върху тухли в Смоленск или на Новгородските грамоти върху брезова кора). Тези паметници обаче са малобройни, отнасят се към по-късна в сравнение с българските находки епоха и, най-важното, отличават се по характер от раннобългарските рисунки. Ето защо те нито хронологически, нито по съдържание могат да се свържат с българските от първия период на тяхното съществуване. Т.е. не са славяните носители на тази художествена изява у нас.

image

Освен на изток следата води и на север(североизток), там където според историческият сборник от Волжка България "Джагфар тарихи" си намира прародината Прародината на българите. А българина вече слизайки на юг носел със себе си почитта към планината, камъка и пещерата(храм-гробница). Оттам и народното влечение към изобразяване и запаметяване върху камъка на чувства, емоции и събития..
Линк:
atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia.731487
............

На снимката:
Один язди осемногия кон Слейпнир, Исландски ръкопис от ХVІІІ век, Датска кралска библиотека [Odin:, Sleipnir:].
Слейпнир (на нордически: бърз) в скандинавската митология е конят на Один. Слейпнир е с осем крака и може да тича по земята, небето и морето. Той е най-бързото животно (може би отстъпва само на козлите Тангиостър и Тангриснир, запрегнати в колесницата на Тор). С негова помощ Один бързо се явява във всяка една точка на деветте свята [Sleipnir:].
На върха на шапката на конника е поставен знак Т.11 - знак на рода Дуло, който свидетелства, че конникът (владетелят) е от рода Дуло. На бута на коня е поставен жезълът на Один, в основата на който е знак Т.11, т.е. този кон принадлежи на конник от рода Дуло. Один държи „мълния” – сдвоен знак Т.11 с особеностите за Один, изобразени в жезъла на Один (виж тема: Один - 3.5.16.Odin - http://www.za-balgarite.com/3.5.16.Odin.html).


Находки с аналогично на раннобългарските съдържание, еднакъв стил и художесвени особености се откриват сред паметниците на една обширна област в Евразия, населявана от дълбока древност с булгар-тюркски и тюркоезични племена и народи. Очертават се няколко района, в които това изкуство е било широко разпространено, особено през V - X в.
Първият район обхваща паметниците на Салтово-Маяцката култура. Може би най-близки по дух и идеи са намерените преди седем десетилетия врязани изображения върху крепостната стена на Маяцкото градище. И в тях основен обект на изобразяване са животните(предимно коне) и ездачите.

image

Рисунките се правени, както и българските, с остър предмет върху гладка повърхност на варовиковите камъни и някои от тях притежават високи художествени качества. Освен върху камъни рисунки са намерени и върху тухли от Цимлянското градище(Саркел), където заедно с тамгообразни знаци са рисувани различни животни и конници, а също така и върху костени предмети, глинени съдове(вотивни човешки фигури) и др.


image

Бронзовые амулеты:
1 — Боград; 2, 3, 5, 8, 9 — Кисловодск; 4 — Остров, Болгария; 6 - Враца, Болгария; 7 — Ханска; 10 — Червоноармейское; 11, 13 — Керчь; 12 - Айвазовское; 14 - Белосарайская коса.


Тази голяма близост на посочените рисунки с находките от Дунавска България бе отбелязана още през 1935 г. от М.И.Артамонов, който писа: "Наред със знаците в Абобското градище се срещат и рисунки, представляващи главно животни и живо напомнящи находки от Цимлянското и Маяцкото градище."
Втората обширна област, в която се намират врязани рисунки, е Северното Причерноморие и Северен Кавказ. Виждаме ги върху битова и строителна керамика, върху блокове от крепостните стени на Дербент, върху скални масиви(Кобистан в югоизточния край на големия Кавказки хребет).

image
Строителен знак “Вавилон” върху капака на саркофаг от XII-ти век, град Василев, област Буковина, Украйна. Градът се намира на територия, върху която до X-ти век е българската административна област Унг с център град Унг (дн. Ужгород) на България. Близо до този град се намира гробът на княз Персиян II, първороден син на българския цар Иван Владислав.

На изток от Каспийско море се очертава третият кръг, който обхваща находки от ЗападнаТуркмения и Казахстан(Джамбулска обл.). Сред тях има изображения на коне, планински козли, камили и значителен брой ловуващи конници. Като анализират съдържанието на тези рисунки и ги съпоставят с погребални съоръжения и различни вещи, изследвачите идват до извода за тесни връзки на Източното Прикаспие и Кавказ, което е резултат от разпространението на българската култура.

image

Знаменосци
1-4 — Хар-Хад, Монголия (по Новгородовой); 5, 13 — Жалтырак-Таш, Киргизия (по Шеру, Миклашевич, Советовой, Самашеву); 6, 7 — Тамгалы, Казахстан (по Марьяшеву, Горячеву, Потапову); 8, 9 — Сулек, Хакасия (по Appelgren-Kivalo); 10 — Восточная Европа; 11, 12 — Манхайское городище, Прибайкалье (по Асееву).
(95/96)


Най-значителен район на изток, изпълнен с десетки находища от врязани рисунки, е Централна Азия - Тувинската АССР, Хакаската автономна област(Минусинската котловина), Бурятската АССР - около езерото Байкал, Монголия(Монголски Алтай) и др.

(Тук трябва непременно да се отвори една скоба и да се каже за хуните, разпространили българската култура и Небесната вяра на изток. Тях ги няма отдавна там! Затова и ние не приличаме външно на тамошното местно население наследило черти от тяхната култура и бит... Най-напред Хунската империя се разделя на Източна и Западна. След това и двете части загубват независимостта си от китайците, затова след новото въздигане на техните потомци те са наречени - сербийци(покорените), за древния българин честта била една и когато си отиде повече не се връща... Част от хуните съставили с местното население манджурската етническа общност, друга част се вляла в китайския етнос, трета част се оттеглила в планините на север- уйгурите. 
Междувременно големи части от хуните, които не пожелали да живеят под властта на китайците или да избягат на север, където да живеят по горите и да пасат елени..., заминали на запад откъдето дошли предците им. Първото място където се настаняват в Европа е днешен Кубан. А първата им временна столица в Европа - селището Аспак. Когато през 7-ми век Кубрат върнал това селище под българска власт от тюрките, в чест на това събитие нарекъл новороденият си трети син с прозвището - Аспарух.).
Б.А.

image

Гуннские и древнстюркские прочерченные наскальные изображения (Бичикту-Бом, Горный Алтай)

Освен многобройните животински изображения, там се срещат сложни батални, ловни и битови сцени, които намират пълна аналогия с раннобългарските в Плиска и Преслав. В тях особено място заемат конниците, показани в спокоен ход или в стремително движение. Въпреки наличието на известни различия, които могат да се отдадат на регионални особености, както и на индивидуалния почерк на създателите им, тези изображения са тясно свързани помежду си и удивително напомнят на българските паметници. Това се отнася както за отделните фигури, така и за композициите, при които положението на фигурите е абсолютно едно и също.
Така например ако сравним баталната сцена на конник срещу пеш воин от Минусинск с тази от Преслав, трудно можем да намерим някаква разлика в "творческия" почерк и изобразителния подход. Ако тези рисунки не са разделени от едно огромно пространство, може спокойно да се твърди, че са плод на воображението на един творец. Същото може да се каже и за ловните композиции и изображения.

image

Наскальные изображения в бассейне средней и верхней Лены. Ангары и Алдана 1 — Суруктах-Хая, средняя Лена: 2-3 — Шишкино, верхняя Лена:
4-5 — Большая Када и Третий Каменный остров, Ангара; 6-7 — Мая, бассейн Алдана


Съвършенно аналогични по съдържание и стилови особености са находките от района на Якутска СССР - течението на р.Лена. Сред тях особено място заемат забележителните рисунки от комплекса край с.Шишкино, които изследвачите свързват с културата на тюркоезичните курикани(гулиган в китайските извори). И в тях воображението на художниците е било подхранвано от един ясно изразен скотовъдно-ловен бит, в резултат на което са се появили изображения на цели сцени, в които преобладават фигурите на животни или конници.
Най-източната точка в разпространението на обичая да се създават врязани изображения от описания тип е установена по бреговете на р.Амур(Хабаровския край). По същество те не се отличават от останалите скални рисунки, споменати по-горе. (...)


image


Наскальные изображения оз. Байкал, нижнего Амура и Забайкалья — Саган-Заба, оз. Байкал; 2-4 — Сакачи-Алян, нижний Амур;
5-6 — Хачурт и Баин-Хара, Забайкалье


Въпреки влиянието на различните обществено-икономически условия и взаимното влияние на средиземноморските култури и тези на Китай, Иран с древнобългарските, същността, дълбочината на това импулсивно, дълбоко народно в основата си изкуство лежи в общия дух и съдържанието, които сближават отдалечените на хиляди километри един от друг географски райони. Основните причини за трайното му запазване се крият в демократичния характер на примитивното графитно изкуство, на което не са чужди известен консерватизъм и добре изразен традиционализъм, спомогнали съществено за дълговечността на неговата свежест и първичност.
Най-ярките прояви на тази традиция могат да се проследят на Балканския полуостров в първите векове след създаването на българската държава. Именно тогава съдържанието на това изкуство и неговите изразни средства намират най-близки аналогии с тези на източните паметници.

image

Оловен печат от Плиска. Вижда се съчетанието на старата традиция с новата религия, християнството.

То се разпространява най-добре в средищата на раннобългарската култура(Плиска, Мадара, Търново и българските селища основно  в Североизточна България). Интересно е да се отбележи появата на рисунки-графити в Северна Гърция(околностите на Солун), които определено с културата на другата компактна група българи - тази която се заселва в Македония предвождана от Кубер.
Това е още едно потвърждение на тезата за българският произход на тази художествена изява.

image

Рисунка-графит върху керамичен съд от Велико Търново (втора пол. XIII в.).

В процеса на консолидация на българската народност рисунките-графити не изчезват, а напротив - стават още по-многобройни. Те запазват своите основни черти, но започват да се изпълват с ново съдържание, обусловено от изменилите се обществени отношения. От изкуство, специфично за водещия български компонент, то се превръща в изкуство на обединения народ. Развитието му ще продължи и през следващите векове, за да го превърне в една от отличителните черти на средновековната българска култура.



Следва продължение




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5114011
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3500
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031