Постинг
28.10.2017 08:05 -
ПРАВДА И КРИВДА & СТРАШНИ ЗВЕРОВЕ
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2316 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2017 16:46
Прочетен: 2316 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 28.10.2017 16:46
Блог вълна на Атил - СТАРИ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
Трета приказка
Правдата и Кривдата
Веднъж Правдата и Кривдата влезли в една кръчма. Там яли и пили, колкото могли. Като тръгнали да си излизат, кръчмарят ги попитал: - Е, добре, като ядохте и пихте, кой ще плати? Кривдата се обърнала сърдито към кръчмаря и му казала строго: - Нали ти платих?... Или искаш да ти се плаща по два пъти! Човекът се смаял от тоя отговор и рекъл: - Помисли, моля ти се, да нямаш грешка. Не сте ми давали никакви пари. - Не! Аз ти платих! - викнала Кривдата. - Бре, не си! - Платих ти!... - Не си ми платила! Защо така говориш? - Платих ти ей, човече, платих ти! - завикала високо Кривдата. Човекът, като видял каква е работата, обърнал се към Правдата, която мирно и тихо стояла настрана, и рекъл: - Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш? - Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих! - отговорила Правдата.
СТРАШНИ ЗВЕРОВЕ
Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: - Къде бягаш тъй приятелю? - Бягам от хората. - Защо бягаш? - Защото не мога да трая повече - спяло се пред него дългоухото. - До гуша ми дойде. Есен ли се зададе - хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината до къщи. Зима ли дойде - магарето ще събира яйцата в сандъци. А знаеш ли каква храна ми дават - магарешки бодили. Хвърлят ми ги и ми казват: "Яж, дано пукнеш!" Тези мъки не са за мене. Реших да побягна някъде, където магаретата живеят без труд, и там да прекарам старините си. А ти накъде си тръгнал? - Ох, братко, братко, и аз от същата болест боледувам - отвърнал овенът. - Сватба ли се зададе: "Дръжте да заколим овена, че да нагостим сватовете." Гътне ли се някой да умре: "Овена ще заколим, за да направим помен за покойния." Пристигне ли отнякъде приятел - пак към мене поглеждат: "Хайде да му теглим ножа, че да нагостим нашия приятел." Търпях, търпях, най-сетне викнах: "Стига вече съм брал страхове!" - и се дигнах да бягам. Искаш ли да бягаме заедно? - Защо не? Ще бягаме заедно и ще се браним един друг, ако някой ни нападне - с радост продумало магарето и потеглило подир овена. Вървели, що са вървели, срещнали в една долчинка лисицата.
- Къде тъй, приятели? - попитала тя. - Бягаме. - От кого бягате? - повторила хитрата приятелка на кокошките. Магарето и овенът й разказали. - Ох - въздъхнала лисицата, - та и аз тъкмо от туй бягам, я. Щом чуя някъде сватбарски тъпан, сърцето ми изтръпва, защото зная, че сватбарите мислят само за едно: как да ми смъкнат от гърба хубавата кожица, за да ушият кожух на невестата. Искате ли ме с вас? - Искаме те, кумице - отвърнали двамата бегълци и лисицата се навървила подире им. Вървели, що вървели, навлезли вътре в гората. Там намерили едно петле. Крачи само под дърветата и се озърта.
- Брей - зарадвало се петлето, - добре, че срещнах живи души в тая пуста гора. Къде сте тръгнали, приятели? Магарето, овенът и лисицата му разказали откъде идат и защо бягат. - А ти - попитали го те - какво се святкаш насам-натам в тая пуста гора! - И аз като вас бягам - отговорило им петлето. - Бягам от къщи. И как да не бягам? Дете ли се роди: "Хванете да сварим петела в тенджерата." Кумът ли пристигне, пак: "Хайде да сварим петела в тенджерата." Някой гостенин се отбие, пак: "Петела дръжте!" Дали си отраснало, дали си пропяло, дали си зачервило гребена - никой не те гледа, трябваш за трапезата. Вземете ме с вас! - помолило се то на тримата бегълци. Станали четворица и потеглили по-нататък. Вървели, вървели, стигнали до един кръстопът. На кръстопътя видели вълча кожа.
Стъписали, но след малко се престрашили, помирисали кожата, прескочили я и пак се върнали. - Да я вземем! - рекъл овенът. - Тая кожа е наш късмет. - Да я вземем, защо не, само че кой ще я носи? - Аз ще я нося - обадило се магарето, - метнете я на гърба ми! Метнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си. Цял ден се лутали из гората. Надвечер стигнали до една пещера. Погледнали вътре - няма никой. Влезли. А в пещерата що да видят - на средата гори огън, над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера. В тенджерата къкри ядене. Насядали нашите пътници край огъня. Стоплили се. Втренчили очи в тенджерата. - Тука сме добре - рекли си те. - Като се върнат стопаните на пещерата, ако са добри хора, ще ни нагостят, ще спим при тях и утре пак ще продължим пътя си. Магарето натъпкало вълчата кожа със слама, изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата. Но да видим сега кои са били стопаните на пещерата? Там живеели един вълк, една мечка и техните деца, вълчета и мечета. Като наклали огън и сложили яденето да ври, те излезли малко на лов, докато гозбата им втаса. И не се минало ни много, ни малко - ето ги, че се навървили към своя дом. Гостите, като видели що за домакини стоят отпреде им - глътнали си езиците, вдървили се от страх. - Добре дошли, скъпи гости! - почнали да ръмжат мечките и вълците. - Добре заварили - отвърнали гостите с разтреперани гласове. Най-старата мечка се разшетала - смъкнала тенджерата от огъня, сложила я на земята, донесла лъжица и поканила гостите: - Вземете лъжиците и почвайте да сърбате, не се срамувайте. Гостите наближили тенджерата. Всички почнали да сърбат. Яли, каквото яли, изпразнили тенджерата. Подир вечеря най-старата мечка се обадила: - Вие, като идвате откъм селата, трябва да знаете много хубави песни. Там стават чудни сватби и хора. Я хайде да ни попеете малко. - Защо не - отвърнало магарето, - но според обичая най-напред трябва да попее старата домакиня. - Да попея - отвърнала мечката, седнала на задните си крака, разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас:
Само месо вкъщи дошло - негонено, неканено, охранено, само влязло в тенджерата!...
Като чули тая песен, бегълците се спогледали и зъбите им затракали. Разбрали за какво месо става дума в мечата песен. Поканили след това магарето и то да изкара една песен. Клетото магаре, никак не му било до песен, но нямало що да прави. Пропяло и то:
Я излез на двор, да видиш що виси пред пещерата! Я излез на двор да видиш що виси пред пещерата!
Като чули тия думи, мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и види какво има пред пещерата. Поръчали му - ако види нещо добро, да се върне и да им обади. Ако види нещо лошо, да бяга, да се не връща.
Мечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава - облещило очи: под дървото пред пещерата виси обесен вълк. Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината. Покачило се чак на връх планината. Домакините почакали, почакали проводили второто мече, но и то не се върнало. Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче: - Я излез ти да видиш що виси пред пещерата! Вълчето също пропаднало. Така едно след друго излезли всичките мечета и вълчета и се загубили в тъмнината. Най-сетне старият вълк и старата мечка се дигнали да разберат къде пропадат децата им. Гостите помислили, че вълкът и мечката искат да ги ядат. Скокнали и те. Овенът се затекъл да излезе вън и наместо да отвори вратата, затиснал я, без да ще, с рогата си. Мечката грозно заревала. Магарето почнало да си дере гърлото по магарешки, а петелът хвръкнал нагоре, кацнал на полицата и с цялото си гърло закукуригал. Лисицата заскимтяла и се мушнала в една делва. Само опашката й останала навън. Най-подир овенът извил глава назад, да види какво става и освободил вратата, която се отворила, и домакините изхвръкнали навън. Когато зърнали обесения вълк, те толкова се уплашили, че побягнали през девет гори в десета. Там се спрели и почнали да си приказват помежду си: - Брей - рекла мечката, нали беше много страшно! Още не мога да дойда на себе си. Видя ли, кумчо вълчо, онова с червения гребен, като се хвърли на полицата и изкрещя: "Дайте ми въже и двамата да ги обеся на гредите!" - А в туй време, бабо мецо - добавил вълкът, - видя ли как малкото с дългата опашка тичаше из пещерата да търси въже. По едно време то се навря в делвата, да види дали не е там скрито въжето. - Слава богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! - въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят чедата си в драките и хралупите. А магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в село и се прибрали пак при хората.
Лисицата останала в делвата.
П.П. Още народни приказки има на видеото
Трета приказка
Правдата и Кривдата
Веднъж Правдата и Кривдата влезли в една кръчма. Там яли и пили, колкото могли. Като тръгнали да си излизат, кръчмарят ги попитал: - Е, добре, като ядохте и пихте, кой ще плати? Кривдата се обърнала сърдито към кръчмаря и му казала строго: - Нали ти платих?... Или искаш да ти се плаща по два пъти! Човекът се смаял от тоя отговор и рекъл: - Помисли, моля ти се, да нямаш грешка. Не сте ми давали никакви пари. - Не! Аз ти платих! - викнала Кривдата. - Бре, не си! - Платих ти!... - Не си ми платила! Защо така говориш? - Платих ти ей, човече, платих ти! - завикала високо Кривдата. Човекът, като видял каква е работата, обърнал се към Правдата, която мирно и тихо стояла настрана, и рекъл: - Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш? - Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих! - отговорила Правдата.
СТРАШНИ ЗВЕРОВЕ
Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: - Къде бягаш тъй приятелю? - Бягам от хората. - Защо бягаш? - Защото не мога да трая повече - спяло се пред него дългоухото. - До гуша ми дойде. Есен ли се зададе - хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината до къщи. Зима ли дойде - магарето ще събира яйцата в сандъци. А знаеш ли каква храна ми дават - магарешки бодили. Хвърлят ми ги и ми казват: "Яж, дано пукнеш!" Тези мъки не са за мене. Реших да побягна някъде, където магаретата живеят без труд, и там да прекарам старините си. А ти накъде си тръгнал? - Ох, братко, братко, и аз от същата болест боледувам - отвърнал овенът. - Сватба ли се зададе: "Дръжте да заколим овена, че да нагостим сватовете." Гътне ли се някой да умре: "Овена ще заколим, за да направим помен за покойния." Пристигне ли отнякъде приятел - пак към мене поглеждат: "Хайде да му теглим ножа, че да нагостим нашия приятел." Търпях, търпях, най-сетне викнах: "Стига вече съм брал страхове!" - и се дигнах да бягам. Искаш ли да бягаме заедно? - Защо не? Ще бягаме заедно и ще се браним един друг, ако някой ни нападне - с радост продумало магарето и потеглило подир овена. Вървели, що са вървели, срещнали в една долчинка лисицата.
- Къде тъй, приятели? - попитала тя. - Бягаме. - От кого бягате? - повторила хитрата приятелка на кокошките. Магарето и овенът й разказали. - Ох - въздъхнала лисицата, - та и аз тъкмо от туй бягам, я. Щом чуя някъде сватбарски тъпан, сърцето ми изтръпва, защото зная, че сватбарите мислят само за едно: как да ми смъкнат от гърба хубавата кожица, за да ушият кожух на невестата. Искате ли ме с вас? - Искаме те, кумице - отвърнали двамата бегълци и лисицата се навървила подире им. Вървели, що вървели, навлезли вътре в гората. Там намерили едно петле. Крачи само под дърветата и се озърта.
- Брей - зарадвало се петлето, - добре, че срещнах живи души в тая пуста гора. Къде сте тръгнали, приятели? Магарето, овенът и лисицата му разказали откъде идат и защо бягат. - А ти - попитали го те - какво се святкаш насам-натам в тая пуста гора! - И аз като вас бягам - отговорило им петлето. - Бягам от къщи. И как да не бягам? Дете ли се роди: "Хванете да сварим петела в тенджерата." Кумът ли пристигне, пак: "Хайде да сварим петела в тенджерата." Някой гостенин се отбие, пак: "Петела дръжте!" Дали си отраснало, дали си пропяло, дали си зачервило гребена - никой не те гледа, трябваш за трапезата. Вземете ме с вас! - помолило се то на тримата бегълци. Станали четворица и потеглили по-нататък. Вървели, вървели, стигнали до един кръстопът. На кръстопътя видели вълча кожа.
Стъписали, но след малко се престрашили, помирисали кожата, прескочили я и пак се върнали. - Да я вземем! - рекъл овенът. - Тая кожа е наш късмет. - Да я вземем, защо не, само че кой ще я носи? - Аз ще я нося - обадило се магарето, - метнете я на гърба ми! Метнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си. Цял ден се лутали из гората. Надвечер стигнали до една пещера. Погледнали вътре - няма никой. Влезли. А в пещерата що да видят - на средата гори огън, над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера. В тенджерата къкри ядене. Насядали нашите пътници край огъня. Стоплили се. Втренчили очи в тенджерата. - Тука сме добре - рекли си те. - Като се върнат стопаните на пещерата, ако са добри хора, ще ни нагостят, ще спим при тях и утре пак ще продължим пътя си. Магарето натъпкало вълчата кожа със слама, изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата. Но да видим сега кои са били стопаните на пещерата? Там живеели един вълк, една мечка и техните деца, вълчета и мечета. Като наклали огън и сложили яденето да ври, те излезли малко на лов, докато гозбата им втаса. И не се минало ни много, ни малко - ето ги, че се навървили към своя дом. Гостите, като видели що за домакини стоят отпреде им - глътнали си езиците, вдървили се от страх. - Добре дошли, скъпи гости! - почнали да ръмжат мечките и вълците. - Добре заварили - отвърнали гостите с разтреперани гласове. Най-старата мечка се разшетала - смъкнала тенджерата от огъня, сложила я на земята, донесла лъжица и поканила гостите: - Вземете лъжиците и почвайте да сърбате, не се срамувайте. Гостите наближили тенджерата. Всички почнали да сърбат. Яли, каквото яли, изпразнили тенджерата. Подир вечеря най-старата мечка се обадила: - Вие, като идвате откъм селата, трябва да знаете много хубави песни. Там стават чудни сватби и хора. Я хайде да ни попеете малко. - Защо не - отвърнало магарето, - но според обичая най-напред трябва да попее старата домакиня. - Да попея - отвърнала мечката, седнала на задните си крака, разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас:
Само месо вкъщи дошло - негонено, неканено, охранено, само влязло в тенджерата!...
Като чули тая песен, бегълците се спогледали и зъбите им затракали. Разбрали за какво месо става дума в мечата песен. Поканили след това магарето и то да изкара една песен. Клетото магаре, никак не му било до песен, но нямало що да прави. Пропяло и то:
Я излез на двор, да видиш що виси пред пещерата! Я излез на двор да видиш що виси пред пещерата!
Като чули тия думи, мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и види какво има пред пещерата. Поръчали му - ако види нещо добро, да се върне и да им обади. Ако види нещо лошо, да бяга, да се не връща.
Мечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава - облещило очи: под дървото пред пещерата виси обесен вълк. Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината. Покачило се чак на връх планината. Домакините почакали, почакали проводили второто мече, но и то не се върнало. Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче: - Я излез ти да видиш що виси пред пещерата! Вълчето също пропаднало. Така едно след друго излезли всичките мечета и вълчета и се загубили в тъмнината. Най-сетне старият вълк и старата мечка се дигнали да разберат къде пропадат децата им. Гостите помислили, че вълкът и мечката искат да ги ядат. Скокнали и те. Овенът се затекъл да излезе вън и наместо да отвори вратата, затиснал я, без да ще, с рогата си. Мечката грозно заревала. Магарето почнало да си дере гърлото по магарешки, а петелът хвръкнал нагоре, кацнал на полицата и с цялото си гърло закукуригал. Лисицата заскимтяла и се мушнала в една делва. Само опашката й останала навън. Най-подир овенът извил глава назад, да види какво става и освободил вратата, която се отворила, и домакините изхвръкнали навън. Когато зърнали обесения вълк, те толкова се уплашили, че побягнали през девет гори в десета. Там се спрели и почнали да си приказват помежду си: - Брей - рекла мечката, нали беше много страшно! Още не мога да дойда на себе си. Видя ли, кумчо вълчо, онова с червения гребен, като се хвърли на полицата и изкрещя: "Дайте ми въже и двамата да ги обеся на гредите!" - А в туй време, бабо мецо - добавил вълкът, - видя ли как малкото с дългата опашка тичаше из пещерата да търси въже. По едно време то се навря в делвата, да види дали не е там скрито въжето. - Слава богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! - въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят чедата си в драките и хралупите. А магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в село и се прибрали пак при хората.
Лисицата останала в делвата.
П.П. Още народни приказки има на видеото
Римските пътища в България и съвремените...
как се унищожава паметта на хилядолетния...
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
как се унищожава паметта на хилядолетния...
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб