Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09 11:13 - Мадарският конник и Тракийският конник Херос(Герой)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1494 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 02.10 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Мадарският конник, кой е той?! Поглед върху проучванията на релефа.


"А тяхното оръжие пък е сабя, броня, лък и копие; повечето от тях влизат в бой с два вида оръжие, на рамото си носят стърчащо нагоре копие, а лъка държат в ръката си, като използват и двете - както им се наложи. Ако обаче ги преследват, по-голяма полза имат от лъка... С голямо умение и усърдие стлелят с лъка си от коня..."  

Псевдомаврикий, Тактика (6 - 7 в.)



image

Мадарският конник с надписите около него.    


Първите сведения за Мадарският конник дължим на унгарският пътешественик Ф. Каниц, който преминава през нашите земи в 1872 г., и на последвалия го малко по-късно, през 1894 г., К. Иречек. Още със самото откриване на паметника се полага началото на нестихващи спорове в науката. Понякога тълкуванията даже са носили белезите на политическата ситуация на даденото време, но те винаги са добавяли по нещо ново в стремежа им за по-пълно разкриване на смисъла на това изключително изображение. Историята и етапите на проучванията на релефа са отразени подробно в сборника, посветен на Мадарският коник, от 1956 г. В наше време вниманието ни би трябвало да се концентрира върху проблемите около този паметник и върху въпроса - Кого и какво изобразява все пак той?!  

Днешното състояние на релефа е силно влошено. Задълбочава се и се разширява голямата фуга, разцепваща фигурата на Конника, както се обезличават с времето и повечето детайли.(Мерки за консервация и укрепване, построяване на навес и т.н. не се предприемат засега). Затова е по-уместно да се доверим на описанието на релефа, дадено ни от Т. Герасимов в резултат от преките наблюдения от скеле, издигнато през 1954 г., от научоизследователска експедициа на БАН.
В момента не е възможно да се установят нови(незабелязани досега) неща, а също така и да се възрази или допълни нещо към направените тогава заключения.

  Релефът се намира на 23 м. над земята, издълбан върху скалите, издигащи се на 100 - 120 м височина. Избраното място не е било предваритело изравнено. Тук скулпторът е използвал една естествена  издутина, върху която е проектирал едрото тяло на коня. Повърхността на скалата под копитата му е слабо наклонена напред и затова фигурите на лъва и кучето, разположени на това място, дават илюзията, сякаш са полегнали на едната си страна. Изображението на Конника е издялано почти в естествена големина. Тялото на коня с опашката и главата е дълго 2,72 м, а с височината на ездача - 2,85 м. Фигурата на лъва е дълга около 1,30 м и висока 0,65 м. Кучето е дълго около 1,34 м и високо - от гърба до пръстите на задните си крака - 0,77 м.  

При внимателното проучване на релефа е открита и друга техническа подробност - наличието на жлеб, широк 1,50 м и дълбок 2 см, с който скулпторът е оградил горната част на фигурата на ездача и почти цялото тяло на коня и кучето. Само лъвът не е с такъв жлеб. Неговата цел  да се засилят очертанията и да се отделят фигурите от останалата плоскост. Жлебът всъщност помогнал да се  установят точно очертанията на някои подробности от релефа, които в тогавашните( до 1954 г.) описания са били означавани като несигурни. Например за лицето на конника се отбелязвало, че е в профил, 3/4 или анфас. Жлебът посочил, че то е леко обърнато към зрителя.

Същото се отнася и за главата на коня. Жлебът помогнал да се потвърди и съществуването на СТРЕМЕТО( Присъщо на булгарската и степната пастирска култура, но не и за античната. Не съществува нито един тракийски конник със стреме, макар както ще стане ясно по-нататък става дума за един и същ герой от древнобулгарската религиозна митология.), да се установи формата на седлото и други детайли.

От близкото наблюдение на релефа от скеле се установява, че повърхността на фигурите е била покрита с мазилка, следи от която са били запазени по някои части на коня. С такава мазилка са били запълнени и буквите на надписите.  

Подробностите върху лицето на конника, което е било в нисък релеф, не са личали и при наблюдението, извършено през 1954 г. Ерозията е засегнала значителни части от композицията. Състоянието на релефа продължава да се влошава и макар да е обявен за защитен обект от ЮНЕСКО, не се обръща достатъчно внимание за неговото опазване! Основният кръг от проблеми, към който се насочват изследователите и който непрестанно е обект на внимание, е определянето или по-скоро уточняването на реалиите и иконографската схема на релефа.
При разчитането детайлите на костюма, воинското въоръжение и конското снаряжение, показани на релефа, учените търсят главно техния произход, датировка и етническа принадлежност, както и участието им във вариантите на иконографската схема на конник на лов в различни култури. И тук картината на мненията е пъстра, от допълващи се до напълно противоречиви и отричащи се...


image




  Все пак е добре да се види поне едно автентично научно мнение, това на Станчо Ваклинов, което споделям и аз:  

"...От облеклото и снаряжението на конника личат малки, но твърде важни подробности. Конникът е облечен в дреха до колене. Седлото е с високо облегало, две покривки под него, заден и долен ремък. Десният (видимият) крак на конника е пъхнат в стреме. На гърба си носи калъф за лък. Върху копието, забито в лъва, личи знамение. Върху челото на коня е било закрепено някакво украшение от друг материал, което сега липсва.    Особено е желанието на ваятеля да разнообрази и наруши монотонността на големите плоски маси. В едрия десен хълбок на коня е плитко врязана една миндаловидна вдлъбнатина. Това издава стремеж към декоративност у майстора.   

От всичко казано дотук се вижда, че майсторът на тоя релеф е работил в една преходна епоха. Тя се характеризира с отмирането на реалистичната скулптура на античността и с появата на едно ново, плоскостно и декоративно предаване на художествения образ. Ваятелят се мъчи да представи реалистично образите, но вече му липсва похватът на античната школа. Той търси да съчетае новата, средновековна концепция на пластичния образ с рутината на традиционните средства.
Изпъква новият, средновековният дух на цялата композиция, изпъква и се налага новата тематика, въплътена в произведението. Тържественият характер на сцената, тежкият, спокоен и скован израз на конника са обусловени от един етикет, типичен за средновековието.
Не е случайно и това, че конят пристъпва не с обикновения си ход при диагонално местене на краката. Походката на коня е алюр на един специално обучен кон. Тази дресировка е особено разпространена в бита на източните народи. Във всеки жест на конника, във всяко положение на фигурите се чувствува много изкуственост и поза.
Във всичко това се проявява основната идея на творбата, изразена символично — героизирането на владетеля в една сцена на триумф.   

Датата на този паметник се определя добре не само с помощта на стиловия анализ, а и с непосредствените данни на релефа и надписите около него. Наличността на стреме изключва релефа от произведенията на античната скулптура, защото стремето е донесено в Европа в края на VI в. и неговият произход е от вътрешна Азия. Ако  и зле запазени, надписите около конника говорят определено за събития от българската история на VII и началото на VIII в. Връзката между надписите и релефа е безспорна.

Последните проучвания доказаха, че релефът заедно с първия надпис около конника датира в самото начало на VIII в. Името на втория български владетел, сина на основателя на държавата хан Тервел, се поменава наред с византийския император, носоотрязания Юстиниан II. Споменават се чичовците на хана, т. е. братята на Аспарух, заселени около Солун. Всичко това говори, че владетел може да бъде самият Тервел. Но заедно с всичко това мадарският скален релеф представлява един много важен момент в развитието на художествената култура на прабългарите. ...
"    


В крайна сметка сравнявайки Мадарския релеф с царските изображения в ловните сцени в иранското изкуство(най-вече  сасанидските сребърни съдове) българските изследователи стигат до мисълта, че Конникът не изобразява конкретен български цар. Защо? В иранските ловни сцени се вижда, че всеки цар е представен с определени и типични само за неговото царуване инсигнии. Особено показателна е короната, тя е датиращ елемент, спрямо който се определя кой е изобразеният цар, представен в образа на конник герой. За съжаление археологическите археологическите данни и писмените извори ни дават малко сведения за реконструкцията на традицията на династичните инсигнии у българите.
Затова по-скоро допускат, че на релефа е представен обобщен герой. Това се подсилвало от надписите на различни български владели около Конника. Знаем за традицията на българската каменна летопис - исторически, военни, строителни и др. надписи.  Чрез поставянето им те се отъждествявали с Конника-герой и неговите героични деяния.  

И това без да са чели сведенията от сборника със средновековните булгарски летописи "Джагфар тарихи"?!     
image
Не просто седло а високо седло с облегалка, както при тежката конница на рицарите по-късно.


  От този "спорен" сборник стана известно, че в района на Мадара са се провеждали есените военни сборове наричани - Джураши. Недалече от това култово място се е намирал най-големият град в столичната област наричан от българите - Джураш. До него имало голямо езеро. Това описание подсказва че най-вероятно става дума за Девня, бившия Марцианопол. "Девинградове" има доста из България, в това число и на територията на средновековно Търново. 
"Див", "Дива", "Дева" по булгарски("прабългарски") означава - Дух, същество от Невидимия свят. Затова подобно название на местност, град навежда на разбирането, че в района е имало култово място от дохристиянския период.  
Хуните са наричали - Джураш древния булгарски герой - Аудан Дуло! Изобразяването му на Мадарските скали е било част от култовия тенгриански комплекс(култа към предците започвал с почитането на Боян Дуло Джураш...), точно там където всяка есен се събирали военните дружини на 40 дневни сборове.  

Кой е Аудан - Боян Дуло Джураш изобразен на Мадарските скали?:  

"...Според един от тези митове, първият бял шаман -"боян", ръководещ моленията на хората към Небето-Тангра бил алп Аудан. Кул Гали разказва за възникването на обряда - поклонение на Тангра:

По-рано хората не знаели истината за своя произход, но Аудан им казал, как се появил на света човешкия род, благодарение на Твореца. Оттогава хората почнали да благодарят на Тангра. За тази цел всяка година през месец юни(сега Св. Дух също е през юни...) те се качвали на високата планина Тайга. Склоновете и били покрити с гора, а на върха бил направен жертвенник от камък( "уфа" или "тагил"). Там растяла "бой казън(каен)" - свещенна бреза. Шествието в планината го водел боян Аудан с копие-жезъл в ръка. Край свещенната бреза се палели очистителни огньове и се принасяли жертви на Тангра - бял кон - иджик(аджак,азак) и агнета.
По време на молението хората под ръководството на бояна три пъти обикаляли свещенната бреза(сега на Великден три пъти се обикаля черквата). Сина на Аудан, Джам, по време на шествието и молението водел жертвенния кон, покрит с красива наметка, затова получил после името Иджик. След това самия той почнал да ръководи моленията.

Когато хората решили да изберат Джам-Иджика за император(каган,кан), то на тази планина те го вдигнали върху покривалото на иджика три пъти и го пронесли три пъти около свещенната бреза. После му връчили знака на царската власт - бунчук - т.е. свръзка от опашката на жертвенния кон- иджика, прикрепена към копието-жезъл. Считало се, че сам Тангра наредил да бъде връчен този бунчук, и Хурса го доставил от Небето на Земята."

От тук:
 ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА(Първите митове и символи) - 4 част

https://atil.blog.bg/history/2012/01/20/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pyrvit.886479

 
Той бил алп и на рицарството..., т.е. на военните! И на героизма. Така лесно се стига и до т.нар. тракийски Херос..., т.е. героя родоначалник.

И още нещо важно като пряка връзка към Хероса у траките:

Цитат:

"...Кул Гали записал и друг също толкова интересен мит за Аудан и Туран. Ето какво се казва в него:

Аудан толкова силно обичал сина си, че не поискал да го надживее и отново отишъл при Туран. Този път с молба да го превърне в смъртен. От своя страна Туран също обичала внука си и решила да го разубеди. Уж за да почувства той тежкия живот на хората, предложила му първо да поживее в положението на човек-роб. Аудан обаче издържал изпитанието. Той служил много добре на господаря си, събрал за него отлична реколта, за което бил освободен предсрочно от него а после станал и вожд на племето.

Върху основата на този сюжет възникнала близкоизточната легенда за прекрасния Юсуф продаден в робство и станал после цар на Египет. Името "Юсуф" явно се свързва с едно от имената на Аудан - Узи-Красивия.

След това Туран с предишната цел наредила на Аудан да направи за нея две делви, едната от глина а другата - медна. Но той изпълнил и това и не се отказал от решението си да стане човек. Тогава Туран хвърлила на земята двете делви, донесени от него. Глинената се натрошила на парчета а медната останала невредима. Показвайки ги Аби Армай казала: "Безсмъртието на алпите е подобно на медната делва, а човешкият живот, който избираш е като глинената делва - той е крехък . Струва ли си да се пожертва безсмъртието заради него?! "Аудан и тогава не се отказал и тя го направила смъртен. На прощаване му подарила обеца за ухо под формата на кръг през който минава змия и по средата със скъпоценен камък, пазител-талисман от човешката подлост.
Това бил тринадесетия последен подвиг на Аудан,
 - казва се в мита. - Но хората не го включили в списъка на подвизите, понеже не могли да оценят неговото величие.

Другите народи възприемайки този мит, превърнали едно от имената на Аудана - Гур огла - в "Кер огла"(азербайджанците), Героглъ(туркмените), Гуригли(таджиките), Геракл- Геркулес(гърците) и т.н."


От тук: https://atil.blog.bg/history/2012/01/26/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-altai-.890282


Тракийският конник Херос(Герой)



image
 

Едни от първите паметници, открити в зората на българската археология, са неголемите каменни плочи с релефно изображение на конник, датирани от I-II в.
............

Конникът е представен по време на лов, следван от прислужник, куче или лъв. Преследваното животно най-често е глиган. Има и изображения, в които конникът поднася дарове през олтар, обслужван от забулена жена и пазен от змия, която се вие по клонато дърво. Понякога  на плочите се връща от лов с убит дивеч в ръце. Тези сюжети се срещат в многобройни варианти.  

Учените днес са единодушни, че конникът е най-популярното тракийско божество, наречено Херос. Плочките били поставяни в светилищата на Херос по време на специален обред. Много често върху тях имало посветителски надпис,. в който поклонник моли божеството за закрила и подкрепа.  

Тракийският конник бил почитан като бог на лова, на плодородието, на живота и смъртта, като божество, което чува и вижда всичко. Затова го изобразявали с по две или три лица. Като проява на религиозен синкретизъм (сливане в едно) на различни божества, Херос често према образа на Аполон, Асклепий, Дионис, зевс, Арес, Митра и Силван (римско божество на горите и природата).

През 4 в. с въвеждането на християнството се слага край на официалното почитане на Тракийския конник, но неговият култ е послужил като основа за образа на Свети Георги.   Любопитно: Досега са намерени около 2000 оброчни плочки и над 100 бронзови статуетки с изображението на Херос. Макар и по-рядко, това "божество" е наричано "теос" ("деос"), което означава бог.

Траките изграждали светилища на Херос почти във всяко селище. Например във Филипополис той бил основно божество, а другаде се почитал гръцкия бог на светлината и изкуствата Аполон. Оброчни плочки, посветени на тракийския Херос, се срещат и извън тракийските земи - в Панония, Северното Причерноморие, дори в Египет. Това свидетелства за проникване на тракийското население в тези райони, което явно личи и от имената в някои посветителски надписи.   
Най-често наричано само Херос

........

image
 
Херос от Филипи, Археологически музей


На практика почитаният герой у траки и българи е един същ персонаж, но е изобразяван и почитан от различни части на диаспората в различно време и в различна културна и географска среда!

Дали е бил "божество" - не, не и според представите на гръцката и римската многобожна религиозна култура, по-скоро герой от полубожествен произход - Родоначалника на българите, т.е. конника - герой, бил алп - Дух от трето поколение, който пожелал да стане смъртен, защото не искал да надживее смъртния си син.

Що се отнася до Св.Георги и произлязлата от него рицарска традиция в Европа, тя няма пряка връзка с Рим, или траките и тракийския конник а по-скоро с Мадарския конник!!
И вообще за тракийския конник има много писания, но доста произволни и замесени с предположиния и пожелателни твърдения отколкото с факти и конкретни сведения.

.............................

Тайната на Свети Георги


Б.А. ,Атил

И така, оказва се че Тайната на Св.Георги има две страни.
За първата страна вече стана въпрос горе - Св.Георги е историческа личност и Раннохристиянски светец от Изток. Изначално почитан най-много там, също и в Близкия изток и на Балканите. И досега на Кавказ той е първи светец по почит а най-много при единствения християнски народ в Северния Кавказ - осетините. Това не е случайно, както не е случайно, че го почитат и мюсюлманите там. Когато той е проповядвал по ония места и са се разигравали описаните легендарни събития техните предци не са били мюсюлмани а тенгрианци.

Поколенията запазили традиционната почит към този светец. Той победил "Дракона" тогава не с оръжие а със силата на молитвата и Божието слово. Станал обединител на Изтока и Запада по мирен път! Това беше първата страна на тайната.

Втората страна на тайната възниква пред 11 век когато на Св.Георги му се приписват рицарски и воински качества и длъжности! Той вече е на кон и с дълго копие и поразява врага. Това вече не е римски войник а рицар. Първообраза на рицарството в Европа е тежката сарматска конница. Същите български багатури, оковани в желязо, които заемали центъра на стоя на войската, който винаги бил с лице на юг...
Първо западната Църква се сдобила с този образ по време на кръстоносните войни а след това през 14 век той пристигнал и в Русия...



image


Първообраза на този конник-герой го има и у нас изсечен върху Мадарските скали, има го и при траките, но там е доста позакръглен и миролюбиво - жизнерадостен и цивилен...

Мадарският конник е изсечен по източната оригинална традиция и изобразява или родоначалника Боян Дуло Джураш или Кан Тервел, защото владетелите от рода Дуло се считали за преки потомци на Героя Боян Дуло Джураш.
Аз съм склонен да допусна, че е изобразен и кан Тервел, не само заради надписите, а защото конника пробожда лъв. Но по-скоро това е обобщен герой, надписи там оставят и потомците на Тервел.
Освен това, тогава областта Тракия, която била присъединена от Тервел към България имала върху герба си именно лъв.
............................................................

От тук: https://atil.blog.bg/history/2016/05/06/tainata-na-sveti-georgi.1449654



ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА НАДПИСА ОТ ТЕНГРИАНСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ПРИ МАДАРАРСКИТЕ СКАЛИ

2.10. 2023 г..


  Малката скала - "Даул таш", до горното тенгрианско светилище под Конника е оградена с един дъговиден зид.
Това дава основание да бъде определена като свещена, като се базирали на отговорите на папа Николай I на запитванията на българите. Наистина камъкът е обект на култово отношение у древните българи. Те го ползват освен за своите изваяния - Тара, но още и за своята "каменна летопис". 
И тук предположенията са многобройни, но за нас най-важно в случая е една друга подробност, на която не е било обръщано особено внимание...?! 

Първоначално тази скала е имала по-друга форма. Карел Шкорпил съобщава, че до 1900 г. скалата била висока около 7 м.(днес е два и половина) и наподобявала огромен стълб, на който са били издълбани кръгли и четириъгълни дупки. По сведения на местните жители тя се е наричала Кулата и преди Освобождението на върха и слагали месо за орлите. Горната и част била разрушена от каменари - следите от техните инструменти личат и досега.


До южната страна на скалата е разположено малко четириъгълно помещение с вход от източната страна. Северната му страна е била изградена от големи каменни отломки, основите му имат различна дълбочина, в западната му страна са вградени два скални зъбера, издаващи се над тогавашната повърхност. В източната стена е била вградена колона, без тя да има конструктивно предназначение. Р.Рашев забелязва, че диаметърът на базата съвпада с диаметъра на една колона, употребена за олтарна маса в една църква около 200 м. южно от там. 

Върху нея е врязан надпис, в който се съобщава, че Кан Омуртаг е принесъл жертва на Тангра.

image



Колоната с възспоменателния надпис на Кан Омуртаг. Намира се в алхеологическия музей в София.


Текста на надписа:



[Kana subhg]h

omou[rtag o ek Qeou] ar-

con o [.....]ht-

o WD [... ke epuhs]en

qua[han hs ton qeo]n Taggran .......HS h-

tzhrg[ou kolobros ...] GCU

TUG .........RH e-

pi ......... RUSE

k(e) .........................ABA

............................NKA

............................NEN

Превод

Кана субиги Омуртаг от бога владетел. ....беше ...и направи жертвоприношение на бога Тангра ... ичиргу


image

Рисунка на кам-боянка от Мадара с два от духовните символи - тризъбеца и птицата.


Фактът, че капищата(вратища) са открити не само в Плиска и Преслав, но и на Мадара и на други места, показва, че този култ е бил предназначен и практикуван непрекъснато не само от висшата класа, но и масово, от цялото население.
Затова и първият акт след приемането на новата религия, християнството, е бил да се заменят тези места с нови храмове. За което споменава в своето пророчество и първият български светец принц Енравота - Боян, който освен че бил престолонаследник, бил готвен за главен жрец тъй като от дете бил надарен и духовидец, нещо характерно и присъщо за много от членовете на царското семейство и на царския род тогава...









Гласувай:
4



1. atil - Май съм забравил нещо важно, да с...
23.09 06:11
Май съм забравил нещо важно, да сложа и надписа на Кан Омуртаг от Мадара, защото си е част от общия култов комплекс. Заради който е изсечен и Мадарският конник, точно там, на това място.
цитирай
2. atil - Готово, пропуска е запълнен, на...
02.10 08:09
Готово, пропуска е запълнен, надписа придружен от снимки и текстове е добавен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5544814
Постинги: 555
Коментари: 2636
Гласове: 3658
Архив
Календар
«  Декември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031