Дуклянската летопис (Барски родослов, Летопис на Дуклянския поп, Летопис на Дуклянския презвитер) е средновековна хроника, историографски и литературен паметник, създаден в град Бар през първата половина на 12 век, чийто автор е анонимен свещеник от Барската архиепархия, известен и като Дуклянски презвитер.  

Хронологично, представянето на българската история в летописа започва с походите и заселването на българите на Балканите. В съответствие с книжовния паметник, от който се предполага, че авторът на хрониката черпи своите сведения, името „българин“ се извежда от река Волга.

Титлата кан се тълкува като император, под чиято власт са управлявали девет князе, защото българският народ бил многоброен. Посочва се неиндентифициран български каган на име Крис и подробно се разказва за победните битки, с които българите завоювали земите, „които заемат и до днес“.

......................................................................................

... През царуването на Владин безбройно множество народи се появили откъм голямата река Волга , от която получили и името си; наистина, и до ден днешен българите се наричат така по името на реката Волга. Заедно с жените, синовете и дъщерите си, с всичките си пари и с твърде голямото си имущество те дошли в областта Силодузия.




Предвождал ги някой си на име Борис, когото на своя език наричали “каган” – това на нашия език ще рече “император”. Нему били подчинени девет князе, които управлявали и раздавали правосъдие на народа, тъй като той бил твърде многоброен. И тъй те нападнали Силодузия и я завладели. После завоювали цяла Македония, а след това покорили и цялата област на латинците, които по онова време се наричали ромеи, асега се назовават “моровласи” , т.е. “черни латинци”.
Гръцкият император също така дълго воювал с тях, но като си седял на трона и не бил в състояние да ги надвие нито в едно сражение, проводил пратеници и сключил мир с тях. И твърде много си заобичали помежду си двата народа, т.е. готите, наричани още славяни, и българите, и то най-вече и двата народа били езичници и говорели един и същ език.
След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и в която обитават и до ден днешен.
(....)

Cagan

Каган е титла, която са имали владетелите и на хазарите и аварите и затова обикновено се свързва именно с тях. Но тази титла се среща нееднократно и у други народи. Например в писмо до Василий І от 871 г. Людовик ІІ отбелязва, че титла каган имат владетелите на аварите, хазарите и норманите (“chaganum vero non praelatum Avarum, non Cazarum, aut Nortmanorum nuncipari reperimus”44).

Бертинските анали описват посещение на група “руски шведи” (Rhos... gentis esses Sueonum) от Цариград в Ингелсхайм през 839 г., които наричали своя владетел каган (rex illorum chaganus vocabulo); руският митрополит Иларион в “Слово о законе и благодати” (ХІ в.) нарича руските владетели св. Владимир и Ярослав Мъдри кагани; в “Слово о полку Игореве” (XII в.) също се споменава титлата каган .



Миниатюра, изобразяваща Св. цар Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на Учителното евангелие


Тази титла се среща и в българската история. Каган е наречен е самият Борис Първи - "каган Михаил" в Драголовият сборник, Среща се многократно в каменната летопис , също така в рисунките - графити и др. първоизточници.  “Гаган” е наричан Петър Делян; кавкан е едно от знатните лица, пленени от византийската армия на император Василий ІІ при превземането на Воден; цар Самуил е “внук” на “кавган Шишман” според Воденския надпис.

За най-голямо учудване Миюшкович в превода си е предал “каган” като “кан”. За разлика от “каган”, която се среща у различни народи, титлата “кан” се използва от някои съвременни историци за означаване на българските владетели.
Във всички случаи тя може да се възприема само като българска. Така в дадения случай виждаме как при “редактиране” и превеждане в разглеждания от нас текст последователно се внасят характерни и типични “български елементи”, които първоначално липсват: Борис вместо Крис, Мизия вместо Силодуксия, кан вместо каган.
(...)

Време и място на действието

Повествованието на Дуклянския летопис започва от управлението на византийския император Анастасий и на първите няколко страници основните действащи лица са готите.

В същото време авторът, чието име е неизвестно, е “презвитер от Дукля” (Дукля е старото име на днешната Черна гора), а Ватиканският ръкопис е озаглавен “Rerum Dalmaticarum …”.
В съответствие с това основните събития в Летописа са съсредоточени в Далмация, Илирия, Дукля и съседните страни.

Затова е естествено в случаите, когато няма изрични указания от автора, да тръгваме преди всичко от предположението, че описваните действия се отнасят за Дукля, Далмация и околните земи, или, най-общо казано, за западните и централните части на Балканския полуостров. Разбира се, това не може да бъде универсално правило, но отклоненията от него трябва внимателно да се оглеждат и обосновават.

Първите няколко страници на Летописа са буквално “наситени” с дела на готите. Готи “присъстват” и в интересуващия ни текст за “вулгарите” и техния владетел “каган Борис”, който също е в началото на Летописа, на четвъртата и петата страници на ВР25.
Това създава естественото впечатление, че описаните събития за “вулгарите” стават в епохата на готското присъствие на Балканите. Същото впечатление оставя и изразът “безбройно множество народи се появили откъм голямата река Волга”, защото представата за “(великото) преселение на народи” е свързана именно с нахлуването на готите и хуните на Балканския полуостров и последвалото го преселване на готите на запад, в Южна Франция и Испания.
....................................................................................


Няма да цитирам нито едно изследване или коментар относно този извор.
(На когото му е интересно по-добре да чете изворите в прав текст, без поуки и обяснения... )
Тъй като никой от изследователите засега не е работил и не имал в предвид българските източници от Волжка България. Затова и познанията и разсъжденията им са непълни и осакатени.

Тук е важно поредното преповтаряне и препотвърждаване на сведенията от волжко-българските хроники, също така сведенията за българската държава и титлите до Петър Първи. Има съвпадение и със сведенията от Добавките за българската история в превода на Манасиевата хроника от 14 век.
И има доста голямо разминаване с безкрайно повтарящите се и до днес кухи и фалшиви стереотипи и смешки за българското минало и държава. В това число ханосването и князуването на българските държавни глави.
И най-важното, отново се потвърждават МНОГОБРОЙНИТЕ БЪЛГАРИ, които заели цялата страна!
Спомнете си как днешните автори многознайковци искаха да ни "обяснят" какво искал да каже кан Омуртаг с това неговото изказване за "многото българи"...

Чаталарски надпис на кана сюбиги Омуртаг:

"Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу ромеите и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години." 





Давам най-долу Линк към текста на руски език, защото на български го има в Латински извори за българската история (ЛИБИ), T. 3. София, 1967.

http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm

щом са се заобичали помежду си :):):). Не мисля, че са общували на славянски :):):).
Кан стои по-ниско в йерархията от каган като титла.
Между другото, предполагам да си забелязал как титулатурата на англосаксонците се корени в пратюркския език.
Горе, в земите на днешна Скандинавия германските народи се научават от тюрките
как се прави държава и държавна структура :).
Древните булгар са в основата на днешната европейска цивилизация и смятам, че това е доказуемо твърдение.
Ето и нещо интересно. Наименованието на говедото в английски език е bull.

Няма разлика междду каган, хакан и кан. Петър Делян дори го наричат с някаква изкривена дума, като са имали предвид същото.
В Източна Европа са говорили булгарски език, всичките алани, скити, сармати и после хуните. Хунския език бил само малко по-архаичен и с доста заети манджурски думи. Но езика е от тюркското езиково семейство. Затова има топонимия по цяла Европа. Има и заемки в редица езици. Най-много в руския, украинския и нашия тук.
И тогава имало някакъв език който го знаели повечето народи и общували на него. Така както сега на запад това е английския а на изток на една голяма територия това е руския.
А иначе народите, които са от една езикова група се разбирали по-добре тогава, отколкото сега. Тогава езиците били по-близки.
По времето на Борис поданиците на България от какъвто и да е етнически произход, готи, славяни, българи и др. едва ли са имали вече езикова бариера помежду си. И нищо чудно да са ползвали именно славянския език.
На събора през 893 г. този език се приема за официален с мнозинство, значи не им е пречело, защото са го знаели.

всичко е на практика ославянено.
Хакан може да се преведе като кхан на кхановете.

Във всички империи или многонационални държави, настоящи или бивши имало и има поне двуезичие. Наред с официалния език, много общности на битово ниво употребяват и друг език.
Така е днес в САЩ , Русия, Китай или Британската общност. Не е така в ЕС, който е, и не знам докога, ще си остане един доста особен и странен съюз.
Та, тукашна България се отделя от една такава империя-каганат и самата тя скоро се превръща в същото, макар и в умалени размери. Те са свикнали с двуезичието и местната автономия.
След покръстването обаче, започва централизация на властта а по-късно и национализация на църквата и на основата новия официален и богослужебен език започва формирането на единна българска средновековна народност.
Въпреки това двуезичието остава, но вече на битово ниво. Така е и в Русия, във Волжка България, която също е империя до средата на 13 ти век.
Чак през 18 век Екатерина с указ забранява употребата на други езици сред християните, освен руския.
В България двуезичието сред християните отпада по естествен път чак към 40-50 години на 20-я век.

А "учените", ни учеха, че всичко "прабългарско" изчезнало и се изпарило още по времето Борис и Симеон...

По същата тема... Преди малко тази сутрин един пуяк пак излъга по една телевизия защо в България било прието християнството и славянския език!
Нямат спиране и никой не ги разобличава. Затова тръгнах пак да пиша в блога.
Следващата публикация ще е за тракийския конник.
Слава Богу за Мадарския конник вече има нещо от Атил, и може да се намери лесно и общодостъпно.

Та, този пак излъга пред цяла България, приказките бяха във връзка с националните празници и този пуяк подкрепя 24 май, който е училищен и църковен празник
Излъга, че християнството и славянския език били приети, (на практика те са наложени и чак после приети), за да оцелеела България срещу Византия?!
Това е лъжа и заблуда!
Дори на практика се случва точно обратното, нали така?
Борис предприема тези действия единствено по вътрешно-политически причини. За да укрепи и запази властта за себе си и потомците си. Той бил третият подред малолетен цар с регент и след като укрепнал искал да запази и укрепи властта си, защото очаквал, че и него ще го свалят и ще сложат пак малолетен с регент... За да дърпат конците задкулисно. Ето и тук на миниатюрата е още младо момче.

Пример - унгарците и скандинавците - те още дълго време отказват да се кръстят а вместо това тормозят и редовно разсипват и ограбват християнските страни в Европа. Т.е. Византия и Рим само се възползват от вътрешно политическата обстановка в България.

Т.е. ако християнството е било прието, когато му дойде времето а не наложено изкуствено, съдбата на България определено щеше да е друга!

Премислих относно следващата публикация. Тук ще изкарам в съкратен вариант сведенията за Мадарския конник.
Ще изкарам сведенията за Тракийския конник като добавка към същата публикация.
Т.е. една публикация за двата конника.

си АБСОЛЮТНО ПРАВ.
Ще отида и по-далеч. Имам сериозни основания да смятам, че именно заради скитите - разбирай булгар - се написват християнството, а по-късно и ислямът.
Целта е прозрачна, резултатите се виждат и днес с просто око: да бъдат раздробени и противопоставени едни на други българите.

Не се "написват" християнството и исляма заради скитите, т.е. кипчаците. Религиите възникват в Близкия изток и са повлияни от юдаизма а той пък от шумерския тангризъм.
Но, ромеите през цялото време са имали за цел да владеят и разделят. И това са го прилагали към всички, не само към българите.
За тази цел злоупотребявали и с християнството.
А за исляма има версия, че е създаден за да се хвърлят арабите и тюрките като войнствени народи срещу "прекомерно усилилото се християнство"...

е изградена на базата на древнотюркския език. Невероятно, но факт, тя може да се обясни убедително през него. Ето:

https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/26/polezno-e-za-veruiushtite-da-znaiat-niakoi-neshta-bez-znache.1746252

Та, в каква среда и по каква причина е съдадено християнството и защо разпнаха Исуса върху дървото на живота (руническият запис на името Тенгри се покрива много добре с ипсилона с хастите, леко променен; сигурен съм, че си го виждал, написано с тюркски руни). Случайност?
За исляма. Това е още един начин да се отделят една от друга Българиите. Съвсем не са били само две :):):), но ш-ш-шт, да не чуе някой :).

dobrodanе, това отделна и доста мъглява тема, наистина. За съжаление днешната българска историческа наука и пропаганда са потиснати и смотани. Също днешната българска политика
И аз имам публикации за религиите, но тюрките са ползвали древнобулгарски руни. Но пък са имали отделна писменост, наречена кашанско или туранско писмо.
Смесена - звуково-сричкова.
Тя е разчетена от датчанина Томпсен, но руните за съжаление засега остават загадка
Също като критско-микенската писменост и език...