Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2011 14:31 - Идеята за равенство сред българите - втора част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2956 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 08.01.2022 13:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение:

image

                                        . . .

След 1944 г. – една традиционно земеделска страна като нашата живее благодарение на италианската фуражна пшеница, която доведе до добиви от около 400 кг. от декар. Но италианците добиват един тон от декар. Каква е работата? Това семе изисква определена агротехника, да се сее на определена дълбочина, при определена топлина на пръстта, при определена влажност, в строго определени дни. Изисква определено предварително торене. Нито едно от тези агротехнически предписания не се изпълнява от българска страна. И не може да се изпълни, защото българското ТКЗС почива на принципа на простия труд.

Но България е заплашена от липса на млечни продукти още преди 1944 г. Тогава овцевъдството още не е унищожено, така че проблемът за сиренето е що-годе решен, но не е решен проблемът за млякото, кравето масло. При тия ниски добиви не може да се създаде кравеферма. Тя иска т.нар. сочни фуражи, декари със зеле само за кравите. Трябва да има кладенци с питейна вода за обилно поене на добитъка, за оросяване на тревни площи, за високи добиви на детелина и на други сочни растения, млекодайни.

И се създава цяла една „теория на еднокравето стопанство“, която се преподава в Икономическия институт. Тя се състои в следното: че селянинът не може да гледа отделно крава, но той трябва да има мляко, добре, значи ще употребим кравата и за оран, ще впрегнем една крава и един вол. Тази крава няма да дава 25–30 л, тя ще дава малко, 4–5 л, колкото една саанска коза. Но все таки, тя ще дава мляко.
Това е теорията на еднокравето стопанство, която е една сериозна основа за запазване на маразъма в българското селско стопанство. Да се запази маразъмът е една държавна политика.

Но полека-лека се възлагат на „Храноизнос“ осем монопола и на БЗК Банк към осемдесет. На БЗК Банк е даден монополът върху ориза, върху захарта, върху фасула. Безбройните разпоредби за създаването на тези монополи не са били никога публикувани от икономисти и изучавани от тях.
Няма нито една публикация върху историята на българските държавни монополи и какво означават те.

Тези български държавни монополи препречват пътя на всякакво предприемачество, на всяка конкуренция, на всяка свободна търговия и индустрия, защото нещата стигат дотам: за да отвориш индустриално предприятие, трябва да получиш периметър. Примерно, разрешава ти се на 50 километра от Първомай да направиш тъкачна фабрика и материалите, които ще получаваш, ти можеш да изкупуваш от определен район – има райониране. Дейността на стопанските камари е тази – разпределят клиринга, износа. Т.е. ако има капитализъм, той е абсолютно контролиран. Така наречената кооперация „Напред“ на социалдемократите имаше шейсет на сто от вътрешната търговия с хранителни продукти     
                                          
                                                       . . .
При цялата тази смяна, която става и не може да не стане – това е световна тенденция, световният пазар решава нещата, той осъжда на смърт всъщност, той е единственият регулатор, който съществува - всички тия смешни български истории отиват на майната си.
Но сега ние живеем в пълното разпадане на тези институции и свързаните с тях нрави. Този период не може да няма катастрофичен характер. Защото независимо от това, че се унищожава нещо безкрайно негативно, все пак се унищожава нещо обществено. То е било негативно, но все пак е свързвало много хора. Нова институция, която да обвързва хората едни с други, не съществува.
Това е тайната на БКП, на БСП, на тяхното спояване, на тяхната организация. Това са последните ариергардни боеве на един такъв анахроничен егалитаризъм.

На този егалитаризъм, разбира се, са пети песни и химни, той е украсяван с цветя, с пера. Стана ясно, че той създава бедни стопански структури. И вижте сега обратното на марксизма: всички стопански структури са плод на един манталитет. А не манталитетът е плод на структурите. Манталитетът ги създава.
Всички тези стопански структури не могат да не бъдат разрушени.
Но други структури в България няма. Те получиха един идеологически израз: бяха социализирани. Всички тия медузи. Комунизмът в България завари от цар Борис III цялата система, включително със чиновниците, с конформистите и пр. Сега се образува едно велико затруднение пред българина: той трябва да приеме личността си, личностния си вид. Той трябва да приеме собствените си възможности.

                                                           . . .

За какво собствено сочи това неразвитие? Само едно: отсъствието на модерен личностен тип или в последна сметка, отсъствието на личност.
Войната срещу личността е обезпечена.

И стопанските, и т.нар.културно-просветни организации, като се почне с туризма и се свърши с въздържателните дружества, това са крепостите на уеднаквения човек.
Няма да кажа, че това е еднолинейният човек на Маркузе, това е една друга, модерна глава. Но това е човекът, който е приел, че излизането над определено ниво е престъпление.
Тази ситуация естествено се изразява, както вече казахме, в отсъствието на реализирани индивиди в различните сфери на живота.
В съвременността има една теория в политическата икономия – за създаване на големи стойности в късо време. Примерно един Пабло Пикасо за един следобед създава една картина, която струва 40,000 долара, реално, той винаги може да я продаде и най-често я продава. Тези пари влизат не в неговия джоб, те влизат във Франция, защото представляват един трансфер на долари от Америка или от Англия. Той може да ги похарчи във Франция или извън Франция, но те вече са част от френския БВП.

Голямото модерно богатство идва от патентите и авторското право. Тези работи в българския живот липсват.
Ние имаме техника, но нека не се заблуждаваме. Когато стана в 1947 г. национализацията, бяха изготвени каталози на национализираните машини се разбра, че има само една модерна фабрика: „Фортуна“, с машини от 30-те години. Всичко останало е с машини от 1905 г. и по-рано. В голямата печатница на в-к „Труд“ аз самият съм видял 3–4 наборни машини с дата 1870 г. Нашата техника е псевдотехника.
                                                  . . .

Когато през 80-те години правеха дискови запаметяващи устройства, с които много се хвалеха, те се произвеждаха в ДЗУ Стара Загора, а летището, от което се натоварваха за износ, бе в Казанлък.
От Стара Загора до Казанлък пътят беше от павета. В това движение тези устройства напълно се разстройваха и от износ се връщаха като негодни, за вторични суровини.
Цивилизация, техническа култура не се прави по островитянски път. Това са и смешните истории за руската техническа култура, понеже имали военна техника. Той на война като прекара компютъра през вибрация, и от него нищо не остава. Цивилизацията е само система. Ето това нещо в българския живот не може да стане, не е възможно да се повдигне стандартът.
За да се повдигне стандартът, трябва да има не дизелови машини, а трябва да се поправят профилите на жп линиите. Това не е стопански възможно за България. Вижте огромните усилия в постройките на магистралите. Дори магистралата „Хемус“, която беше финансирана от Русия, защото целта й е прекарване на руски войски от Варна до София за 4 часа, тя е стратегическа, дори нея не можаха да направят.
Нашите планински терени са трудни, това е безспорно, но има и друго – в такава обстановка не се действува по
този начин. А за да се действува наистина на съвременно ниво, за това са необходими подготвени хора. А българската маса води борба против всеки, който иска да се подготви. Тя не е индиферентна. Както овчаря с тоягата, който дебне лалугера, най-бързото животно – тоя овчарски навик е пренесен и в гражданския строй, тук няма какво да си правим илюзии.
И тъй, България залага на простия продукт, вместо на интелектуалния. И залага на простия продукт, защото е годна за него, защото е отрекла високата субектност и следователно е отрекла високия продукт.
При това върху същата тази общност се извършва един натиск от международен характер – стопански, икономически, културен.

                                                            . . .
Когато вече настъпват новите времена, класическата общност, за която говорим, си създава сама интелигенция, това е полуинтелигенцията. Започва едно масово производство на кадри, вече започва да играе роля дипломата. Тези кадри получават обществен сертификат за определени качества, без да се знае дали ги имат.
Полуинтелигенцията не се състои от хора без образование, а от хора с образование.

                                               . . .

Това всеобщо неведение се изразява в политиката на отделните партии. Примерно Земеделският съюз е абсолютно неориентиран в който и да било от проблемите на епохата. Да вземем дори позицията на Стамболийски по отношение на ВМРО: че това са престъпници. Тука в никакъв случай една такава позиция не може да бъде оправдана с народничество, с антибуржоазност, това е липса на съзнание за сетивната реалност.
Този антиинтелектуализъм прерязва връзката между действителността и съзнанието. Ако се обърнем примерно към Комунистическата партия – тя няма никакво реално виждане на процесите. В един момент, в който самата комунистическа партия има оценка за „частичното стабилизиране на капитализма“, БКП прави въстание. Това въстание е направено с една особена психология: че буквално на следващия ден
или в следващите месеци почва мировата революция. Трябва да кажа, че една такава неинформираност за мировата ситуация е характерна не само за комунистическата партия, характерна е за земеделците, за т.нар. радикали, които играят една ужасна роля в цялата тая история, характерна е и за българската социалдемокрация.

                                                               . . .

Това безумно обществено тяло, то умее да сваля от себе си всяка идея за обществена отговорност и винаги да прехвърли обществената отговорност другиму.
Примерно българското участие в Балканската война е едно безумие, всеки днес може да го види: това участие да не се гарантира дипломатически с едно сериозно международно споразумение, да не се гарантира с участието на европейски сили, да се прехвърли всичко това върху арбитража на Петербург, това е една жестока глупост.

България служи като един таран и извършва удвояването на сръбската и на гръцката територия. Всеки нормален човек би видял тези ситуации, но ние имаме вече господството, тъй да се каже, на еманципираната тълпа, която всичко знае. Няма да бъде отказано, че в Балканската война се проявява една всеобща героика и т.н., но има и друго: тоя героизъм не е позитивен, защото той не е рационален, той отива отвъд психо-физическите възможности на самия народ. В тази война лайденовата стъкленица на българската нация се изпразва изцяло и от тоя момент нататък ние имаме едно пълно изтощение на българския обществен организъм, който не се е възстановил досега и няма да се възстанови никога. За тази война и за неминуемо следващата при тази ситуация.

Междусъюзническа война, тълпата освобождава себе си от отговорност, забравя и своя ентусиазъм, и героиката си и всичко стоварва на Фердинанд. Добре, прието. Първата световна война: нима тя става без участието и без решението на същата тази социална маса? Моля ви се, без нейното участие не би могло да се стигне дори до първия акт на мобилизацията. Но какво е важно: че българският народ е освободен, дадена му е самостоятелност, тъй да се каже, като deus ex machina, внезапно, в една година.
Няма никакъв исторически опит. И има едно светкавично въвеждане на България в мировата история чрез средствата на войната, което е също така измамно. Българинът не е имал международно участие в течение на едни пет века, не е водил войни, той няма навика към тия събития, няма разума – искам да кажа, обществен, групов, национален разум – за своята организация в тях и разума за един анализ на ставащото.
Този разум може да съществува у отделните хора, това няма никакво значение.

Цяло нещастие, е че този афронт на масата не е срещал необходимия отпор. Това е станало почти изключително с Алеко Константинов, с „Бай Ганьо“. За Бай Ганьо е излишно да създаваме митология, демонология и т.н. Това е общото състояние, в Бай Ганьо е тази неучленена българска общност, за която имаха една формулировка: „целокупният български народ“.
Бай Ганьо е целокупният български народ. Това, което знаем, това, което можем. В цялата група фейлетони той обаче се откроява само благодарение на това, че е съотнесен към интелектуалния мир. Бай Ганьо в банята, един нов момент – басейнът, това е нещо съвършено ново и непознато в българския живот, старите минерални бани нямат плувен басейн. Пътуването в чужбина, железницата – това е също един нов момент. Бай Ганьо у Иречека – това е също една съпоставка.
Бай Ганьо и парламентарният живот. Във всички случаи след съюза „и“ е интелектуалната сфера: Бай Ганьо и интелектуалната сфера. И той е Бай Ганьо само благодарение на това, че е свързан чрез един граматически съюз с обратния на него свят. Тази маса има и своята героика, това не може да бъде отречено, защото има своята жизненост. Това измамва мнозина от интелигентите – че се касае за нещо национално.

Лумпенът не може да бъде представител на нацията в нито една сфера на живота, нито дори с това, че може би умира на бойното поле, и това няма никакво значение. Смъртта на бойното поле може да има най-различно съдържание, то не е една и съща смърт. Не по начина, по който умира един лумпен, умира един Дебелянов. „И върху хиляди чела жъртвен кръст е начертан“ – това е Дебелянов. Има огромна разлика между индивидуален живот и живота на лумпениата, между смъртта на индивида и смъртта на лумпена.
Това не е казано с високомерие и пренебрежение, а като една чиста констатация, плод на един социологически анализ. [И ето как вече в едно по-модерно време расте този контраст между първичната славянска община, късноантичната клиентела и развиващата се въпреки всичко индивидуалност, расте огромната нетърпимост. Но този целокупен народ има своята победа.



КРАЙ


Владимир Свинтила



image






Гласувай:
7



1. tit - Уви!:)
05.11.2011 15:02
Но пак остава въпросът - какво да се прави?!
Индивидуалистите срещу "целокупния народ" е безмислена, самоубийствена кауза.
Все пак си мисля, че войната ще решат индивидите, но в битка помежду си. Ще ми се да вярвам, че победителите ще са от Дебеляновия вид!:)
цитирай
2. atil - Лично аз съм консервативен радикал ...
12.01.2014 14:12
Лично аз съм консервативен радикал по убеждение и вярвам че винаги за всеки проблем има решение.
Дебелянов е от идеалистите.., те са непобедими и на този и на онзи свят!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5687430
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3661
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930