Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2013 00:06 - История на Волжка България (Трети емират: 15 - 16 в.) - 2
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3948 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 24.03.2015 12:34



Разгрома на татарската столица Сарай от българите. Усилване на междуособиците и феодалната разпокъсаност.

image

Столицата Казан - 13-16 век.


Фрагменти
...

Ногайците били озлобени към узбеките, заради тяхното господство и Габдел-Мумин се възползвал от това. Изпратил към столицата на Кипчак, Аулито и Алиша с 3 хил. ярчелински казаци право през ногайските степи.
За водач бил извикан Сундук-бей, който за целта, получил осбождаване от зандана и малък участък земя. Освен това Кана заповядал на своя нукратски улугбек Тахта да прати срещу Сарай по вода колинския флот с добрите нукратски стрелци. Флота в който служели хиляда колинци и две хиляди стрелци, го оглавили потомъка на Садъка, Битка и потомъка на Анбала, Ганикей, а стрелците - потомъка на Мер-Чура, Бак-Даиш...
Те се придвижвали към Сарай заедно, като до Бел-Имен конницата препускала по левия бряг на Идел(Волга), а след това преминала на десния. Салчиите(морската пехота) първи проникнали в Сарай, привлекли към себе си главните сили на татарите и това позволило на конницата да влезе в града от другата страна.

image

Конник от Курсъбая(вълчия корпус), професионални воини пряко подчинени на Кана. Корпуса бил създаден от Кан Талиб по време на Първия емират
.

Не очакващите нищо подобно татари ги обхванала страшна паника, и те избягали в степта. По време на акцията нашите изгубили 200 салчии, 500 стрелци и 300 конника, но затова пък положили на земята 5 хил. врага и завладели невиждано количество плячка.
Вичко това било натоварено на корабите, и тъй като мястото в тях не стигнало, салчиите се прехвърлили върху пленените татарски коне...
По обратния път узбеките и ногайците заедно се опитали до Камиш, да преградят пътя на българите, но нашите си пробили път. Загинали още 500 наши конници, 100 салчии  400 стрелци, но затова пък нито един кораб с плячка не бил пленен... Когато на Кана съобщили за размера на плячката, той не повярвал и лично отишъл при корабите в Биш-Балта...По-голямата част от добитото отишло за възстановяване на казанските балици, строителството на мечети(джамии) и новата казанска стена. По-рано тя стигала до самия бряг на Казан-су, затова могли да я подпалят руснаците през 1468 г. Сега я отдалечили от брега, а развалините на приречната част на стената и кулите, народа почнал да ги нарича Иске-Шехар... А Сарай след това вече не се възродил. Неговият пазар и панаир се опитали да го възтановят в новата столица на Ахмат-хана, но напразно, и на всички търговци  им се налагало да пътуват до Казан...

Положението на Москва по това време станало доста тежко, защото в Горната война тя се лишила от добрата си конница и флота. Когато на Кана му доложили за разгрома на джунците, той веднага заповядал да се готви поход срещу Балин(Московско-Суздалското княжество) през слредващата година и да се присъедини тази безпокойна област към Булгария. Като разбрал за това, Московският бек обзет от страх признал над себе си властта на татарския Ахмат-хан. А той в отговор заповядал да се защити Русия и да и се дадат добри коне и майстори по обучение в конен бой, снаряжение за организиране на нова добра руска конница.
(Явно руско-татарската дружба има стари традиции. Сигурно затова и досега продължава татарското иго над волжките българи.)

image

Монголо-татари


През 1473 г.  40 хил. тълпа от ак-монгитите по заповед на Ахмат-хан нападнала Булгария. Те успели да превземат балика Бак-Арслан, но при Бугулма те срещнали войската на тримата булгарски улугбекове - Мал-Бирде, Мустафа и Мамли и били разгромени. Нашите загубили 2 хил. конника, а китаите
(не китайците а полумонголоидното коренно население на Сибир, част от което населило Казахстан и Средна Азия)
- 13 хил. Пленените разказвали, че обезумелия Ахмат-хан насила взел от киргизите най-добрите майстори и 120 хил. отлични коня и ги пратил на балинския(руския) бек.
Тогава Кана заповядал на колинците и на Ике-Имена да разгромят лагера на Ахмат-хана, и те го направили. Той се готвел по това време за поход срещу Булгария със своите узбеки, но след набега на Ике-Имена, не се решил да напусне своите владения.

Благодарение на ханската помощ московският бек след няколко години възродил една 60 хил. конница и флота, нападнал Колин и обсадил града. В случай на успех в тази Нукратска война, Балинеца имал намерение да се освободи от Джирския данък към Булгария. Вестта за нападението се донесла бързо - ден и нощ препускали вестоносците, и Кана успял навреме да изпрати в Нукрат, хан Ибрахим със сина на бека Хаджи баба, Байраш. Сардарите се появили край Колин неочаквано за обсаждащите го, които се готвели за победа. Като видяли българските зелени и червени байраци, балинците побягнали ужасени. Техните котли с готова храна останали на място, и нашите воини, уморени от почти непрекъснатата езда, с удоволствие си похапнали...Но да се остави това нападение ненаказано не можело, и Байраш заминал за Джукетау и разгромил окръга.
Балинците, когато разбрали за заминаването на хан Ибрахим към Нукрат, организирали джунците за нападение върху Казан, но били отбити. Салчиите на Ике-Имена обкръжили руските кораби и накарали 8 хил. джунци да слязат на брега, където вече батлинските ари ги довършили.
След като претърпял неуспех в Булгария, Балинеца решил  да свали  узбекското иго от себе си и да възобнови изплащането на Джирския данък на Булгария. Когато хана на узбеките тръгнал срещу Москва, Габдел-Мумин символично отишъл до границата и стоял там, да не би Ахмат-хан и ногайците да им дойде на ум да тревожат държавата. А пък Аулито, Кана го пуснал в Кипчакското поле, и там той, като се срещнал с русите, разгромил заедно стях няколко хански обоза...
(Тук вече имаме нещо като руско-българска дружба, но изглежда май, поради неизбежна необходимост, за руснаците...)
Когато се върнал в лагера, Аули разбрал, че в негово отцъствие Габдел-Мумин се почуствал зле и се залюлял на седлото. Когато препусналите към него казаци го подхванали, той вече бил мъртъв....

Царуването на сеид-емира Саин-Юсуф

Нов сеид с помоща на казанчиите станал най-големият син на Кана, Бураш.

...

През 1482 г. умрял казанският улугбек Ибрахим, и сеид Бураш сложил на този пост сина на Ибрахима, Мохамед-Амин. Другият син на Ибрахима от другата му жена - Илхам, бил недоволен от това и избягал при сеида Саин-Юсуф в Коръм-Чала.

...

image

На 8 септември 1380 г. на Куликовското поле, близо до река Дон (днешна Тулска област). Обединените войски на повечето руски княжества, водени от Димитрий Иванович(получил след битката прозвището Донски), велик княз на Москва и Владимир разгромяват армията на Мамай, един от претендентите за трона на Златната орда.
Българите нямат нищо общо с тази битка, където се срещат московската групировка и тази на Мамай. И в двете армии имало татари(кумани и други поданици на Златната орда) и руснаци. Победила московската коалиция.
Българи участвали обаче в похода на Тохтамъш срещу Москва две години по-късно:

atil.blog.bg/history/2011/09/07/istoriia-na-voljka-bylgariia-13-16-vek-5.815601




П.П.(от автора на блога) От зимата на 1484 г. до 1524 г. междуособиците и феодалната разпокъсаност във Волжка България набрали нова сила...В тях по покана на сеидите и феодалите се включвали и руснаците и татарите.
Това продължило до 1524 г., когато сеида-емир Юсуф, след като се отчаял, че не ще получи подкрепа от своите, се обърнал към Москва за помощ срещу Казан, откъдето искал да изгони съперника си.
Руския княз с удоволствие се съгласил и пратил срещу Казан невиждана дотогава войска от 180 хил. души! Това обаче сплотило всички българи около Ядкар Кул-Ашрафа а руснаците претърпели няколко катастрофални поражения. Били изпратени с насмешки от стените на Казан, когато се оттегляли а по-буйните сформирали отряди и ги преследвали до границата. Като капак, сред тях избухнал мор, който покосил още 20 хил. човека...
Народа празнувал а Ядкар Кул-Ашраф победоносно бил посрещнат в Казан.
Въпреки това и по-нататък метежите и междуособиците не престанали и така до 1552 г., откъдето ще започне третата заключителна част от историята на Третия емират във Волжка България.




Следва продължение



На русском:

Разгром татарской столице Сарай. Усиление междуособиц и феодальной раздроблености.

Фрагменты

Пользуясь тем, что ногайцы были обозлены на узбеков по причине усиления их господства над ними, Габдель-Мумин направил на столицу Кыпчака Аул и и Алиша с 3 тысячами ярчаллынских казаков прямо через ногайские кочевья. Быть их проводником вызвался Сундык-бий, который за этот труд получил в Симбире освобождение и небольшой надел. Кроме этого, кан велел своему нукратскому улугбеку Тахте направить на Сарай по воде колынский флот с хорошими нукратскими стрелками, флот, в котором была тысяча кольпщев и две тысячи стрелков, возглавили потомок Садыка Битька и потомок Анбала Ганикей, а стрелков - потомок Мер-Чуры Бака-Даиш... Они двигались к Сараю рядом, причем до Бел-Имэна конница скакала по правому берегу Идели, а потом переправилась на левый. Салчии первыми ворвались в Сарай, отвлекли на себя главные силы татар и позволили коннице войти в город с другой стороны и занять его. Не ожидавших ничего подобного татар обуяла страшная паника, и они бежали в степь. При этом наши потеряли 200 салчиев, 500 стрелков и 300 всадников, но зато положили 5 тысяч врагов и захватили невиданное количество товара. Все это было погружено в корабли, и так как их не хватало, то людей с них пересадили на захваченных татарских лошадей... На обратном пути узбеки и ногайцы сообща попытались у Камыша преградить булгарам путь, но наши пробились. При этом погибло еще 500 наших всадников, 100 салчиев и 400 стрелков, но зато ни один корабль с захваченными товарами не достался татарам... Когда кану сообщили величину добычи, он не поверил и сам вышел к кораблям в Биш-Балте... Большая часть ее пошла на восстановление казанских баликов, строительство мечетей и новой казанской стены. Раньше она подходила к самому берегу Казан-су, почему ее смогли поджечь в 1468 году русские. Теперь же ее отодвинули от берега, а развалины приречной части стены и башни народ стал называть Иске-Шахаром... Сарай же после этого не возрождался. Его ярмарку пытались возродить в новой столице Ахмад-хана, но безуспешно, и все купцы должны были теперь ездить в Казань...

Положение Москвы было весьма затруднительным, ибо в Горной войне она лишилась своей хорошей конницы и флота. Когда кану доложили о разгроме джунцев, он тут же велел готовиться к походу на Балын в следующем году для присоединения этой беспокойной для Державы области к Булгару. Узнав об этом, московский бек со страху признал над собой власть Ахмад-хана, и тот за это велел защитить Балын и дать ему отличных лошадей и мастеров по конному бою и снаряжению для организации новой хорошей русской конницы. В 1473 году 40-тысячная толпа ак-монгытов по приказу Ахмад-хана напала на Булгар. Им удалось взять балик Бак-Арслан, но у Бугульмы они встретились с войском трех булгарских улугбе-ков - Мал-Бирде, Мустафы и Мамли и были разгромлены. Наши потеряли 2 тысячи всадников, кытаи же - 13 тысяч. Пленные рассказали, что обезумевший Ахмад-хан силой отобрал у кыргызов лучших мастеров и 120 тысяч прекрасных лошадей и отправил их балынскому беку. Тогда кан велел колынцам и Ике-Нмэну разгромить ставку Ахмад-хана, и они это сделали. Тот готовился со своими узбеками к походу на Булгар, но после набега Ике-Имэна не решился оставлять свои владения...

Благодаря ханской помощи московский бек через несколько лет возродил 60-тысячную конницу и флот, напал на Колын и осадил город. В случае успеха Нукратской войны Балынец хотел освободиться от джирской дани.

Весть об этом доставили очень быстро - гонцы скакали день и ночь, и кан сумел своевременно направить в Нукрат хана Ибрагима с сыном бека Хаджи-Баба Байрашем. Сардары появились у Колына неожиданно для осаждавших, готовившихся к обеду. Увидев полумесяцы на древках зеленых и красных знамен булгар, балынцы в ужасе бросились бежать. Их котлы с готовой пищей остались на месте, и наши воины, уставшие от почти непрерывной скачки, с удовольствием перекусили... Но оставлять это нападение безнаказанным было нельзя, и Байраш сходил еще к Джукетуну и погромил его округу...

Балынцы же, узнав об уходе хана Ибрагима к Нукрату, организовали нападение джунцев на Казань, но они были отбиты. Салчии Ике-Имэна окружили русские корабли и заставили 8 тысяч джунцев выйти на берег, где уже батликские ары покончили с ними.

 

Потерпев неудачу в Булгаре, Балынец решил свергнуть узбекское иго и предпочел признать зависимость от Булгара и возобновить выплату джирской дани... Когда хан узбеков пошел на Москву, Габдель-Мумин самолично пошел к границе и стоял возле нее, дабы Ахмад или ногайцы не вздумали потревожить Державу. Аули же кан отпустил в Кыпчакское поле, и там он, встретившись с русскими, погромил вместе с ними несколько ханских обозов... Когда Аули вернулся в лагерь кана, то узнал, что в его отсутствие Габдель-Мумин почувствовал себя плохо и пошатнулся в седле. Когда подскакавшие казаки подхватили его, он был уже мертв...

Глава 6. Царствование сеид-эмира Саин-Юсуфа

Новым сеидом при помощи казанчиев стал старший сын кана Бураш, весьма недалекий и трусоватый, но самолюбивый и обидчивый правитель. В 1478 году, когда Габдель-Мумин опасно занемог и некоторое время не мог управлять Державой, власть в Булгаре взял его младший сын Юсуф Аль-Мохаммед. Он внезапно явился с 4-тысячным отрядом чаллынских казаков Амира в Эчке-Казан и арестовал там своего старшего брата Бураша - ...сеида Арского иля. Когда казанчии возмутились, то Юсуф заявил, что возлагает на Казанский и Арский провинции дань в размере джирской, ибо эти губернии ответственны за то, что урусы перестали ее давать. Половину этой дани он обещал давать ногайским биям за ненападение их на Черемшан. Въехав в Казань без боя, ибо ни Ибрагим, ни Магистрат не решились ему противодействовать, Юсуф объявил себя сеидом и взял себе прозвище «Саин» («Казанский»)
...............................

В 1482 году умер казанский улугбек Ибрагим, и сеид Бураш поставил новым улугбеком сына Ибрагима Мохаммед-Амина. Другой сын Ибрагима от другой жены - Ильхам был недоволен этим и бежал к сеиду Саин-Юсуфу в Корым-Чаллы. Аль-Мохаммед обласкал опального хана и женил его на дочери Габдель-Мумина Саулие, а затем, зимой 1484 года, двинулся с ним и чаллынской армией на Казань против Бураша. С ним пошли также сын Мал-Бирде, башкортский улугбек Саид-Ахмед. В чаллынской армии сына Амира сардара Хамида было 4 тысячи казаков, и 2 тысячи башкортцев было у Саид-Ахмеда. Тем не менее, внук Даиш-Султана, сын Тахты Кул-Мамет не решился загородить Саин-Юсуфу путь и пропустил его через свои Джури к Казани, вследствие чего в Казани началась паника. Бураш с двумя единоутробными братьями - ханами Мохаммед-Амином и Габдель-Латыфом бежал в Эчке-Казан, и Саин-Юсуф с торжеством вступил в Казань. Улугбеком Казанского иля был поставлен Ильхам. В том же году, весной, Бураш при помощи русских, восстановил в Казани Мохаммед-Амина, но в 1485 году уже Саин-Юсуф велел урусам помочь ему, и поставил в Казани Ильхама... В I486 году Москва опять подчинилась Бурашу и помогла ему. Бураш с русскими и казанчиями овладел Казанью и вновь поставил улугбеком Мохаммед-Амина. Сеиду помогли тазикбашцы из «Тюмэна» - они открыли ворота города казанчиям, и те перерезали захваченный врасплох чаллынский алай Амира. Сын Амира Хамид испросил разрешения у чаллынского сеида отомстить за убийство отца и вместе с казаками, ополчением черемшанских субашей и башкортцами Саид-Ахмеда в 1487 году отбил Казань. Сделано это было так. Несколько черемшанцев проникли в Нижние Айдаровы ворота в составе ногайского торгового каравана и захватили их, благодаря чему все черемшанское войско вломилось в город и устроило побоище казанчиям...

Истинный убийца Амира - Кугуш - сумел ускакать из города, но его отец - Якуш, сын Кабана - попал в руки Хамида и был хладнокровно прикончен. Айдаровы ворота и дорогу, идущую от них, после этого стали называть Субашскими, но после убийства Саин-Юсуфа переименовали в Царские...
 

стр.245-249




Гласувай:
4
0



1. vencivvg - Браво , Историята трябва да се знае !
07.12.2013 22:35
Браво, страхотен материал и първата и втората част са страхотнти. С нетърпение очаквам и третата. Не за първи път се ядосвам защо в учебниците ни по история не се учи историята на Волжка България. И в други блогове съм писал - трябва да се направи всичко възможно тази история да влезе в учебниците ни, да се изучава наред с историята на Дунавска България. Какво като тези Българи са приели Исляма, какво като не са в центъра на Европа, те не са ли Българи ? Ами те дори са по-големи Българи от нас. Ето и днес има наследници на онази велика Волжка България, които заявяват - "аз съм Българин", въпреки репресиите, въпреки многовековното руско робство. Нали знаете, че там почти в Азия руския терор и геноцид е бил несравнимо по-жесток отколкото турския в днешните български земи. Но въпреки терора и геноцида откъм царкса Русия, а след това и от комунистическа Русия, днес има хора които заявяват "Аз съм Българин". Ето това са герои на които трябва да се поклоним. И нека не се лишаваме с лека ръка от нашата героична история, историята на Волжка България е неразделна част от Българската история.
цитирай
2. atil - Имало е един момент, един период от ...
08.12.2013 00:29
Имало е един момент, един период от около стотина години от втората половина на 12 век и първата половина на 13, когато тяхната държава станала суперсила, която влияела на световната политика по това време. Точно по това време те оказали решаваща помощ на принцовете Асеневци във войната ни за независимост на България от Византия! Тъй както са си мюсюлмани и с турско-арабски имена...Нито на техните, нито на нашите предци, явно това не е попречило. Всъщност въпроса точно с имената, които за нас са непривични и дори дразнещи е много смешен...! Защото старите "турски" имена са си съвсем български и Волжка България е съхранила по-голям процент от тях. Тези имена тук, които ние си вообразяваме, че са български са около 80% гръцко-еврейски пак заради религията..Останалите са славянски и български. Така е било поне до средата на 20-ти век.
Заради хътъра и комплексите на марксистките историци в СССР и у нас тези страници от националната и световната история дори, се прикриваха или се подменяха с измислици. А това е на практика и част от историята на съвременна Русия, която само ще я обогати и издигне в очите на света...
От друга страна, това е наистина част от историята на българите, и двете страни са основани от представителите на един и същи царски род и двете носят едно също национално и държавно име! Тава е историята на другата българска държава, която не се е ославянила!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4477790
Постинги: 535
Коментари: 2559
Гласове: 3289
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728